Тя ми проваля живота. - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120684)
 Любов и изневяра (29590)
 Секс и интимност (14310)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6439)
 Здраве (9553)
 Спорт и красота (4687)
 На работното място (3139)
 Образование (7286)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1731)
 Други (18390)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Семейство

Тя ми проваля живота.
преди: 8 години, 1 месец, прочетена 1863 пъти
Хей
Първо моля модераторите да одобрят историята, не го правя толкова за съвети, отколкото да го споделя някъде, пък и е анонимно. Второ- това, което ще напиша не е измислица с цел привличане на внимание. Трето- знам, че ще получа и нападки от ваша страна и ще ме помислите за неблагодарница, която не уважава никого, но наистина не съм такава, просто ми идва вече в повече. Чела съм и други подобни истории само, че с физическо насилие от страна на родител и повечето бяха коментирали как такива хора не трябва да са родители и т. н. Благодаря и на тези, които ще прочетат това.
Така.. ако има особено значение на 18 съм. И както се подразбира от заглавието става въпрос за някой, който се опитва буквално да провали живота ми. И да, това е майка ми. Може би ще прозвучи силно казано, но не мога да я понасям и с всеки ден става по-зле. Не казвам, че не съм и благодарна затова, че ми е дава живот, но сега като се замисля... по-добре да не ме е раждала. Та тази жена имам чувството, че е психично болна, въпреки че на вид не й личи. За толкова години не ми е позволила абсолютно нищо- каквото и да попитам отговора е не. Това не ми е проблема, но ми налага и психически тормоз. Постоянно ми повтаря колко съм тъпа, наричала ме е "идиотко", "боклук" и т. н както и колко съм била неблагодарна. Да не говорим, че преди съм яла и бой на улицата. Не казвам, че ме бие или нещо такова, но този психически тормоз направо ме съсипва. Не ми позволява да излизам от вкъщи, казва ми какво да обличам, какво да правя и един вид нямам собствено мнение за нищо. Накара ме да отида да уча в гимназията, където тя е учила, защото тя е учила там и въпреки, че знаеше, че искам да уча езици ме натика да уча икономика. Колко й се молих, че не искам там, но не... преди да ме приемат се молех да вляза там, само за да не ми вика, защото се уби да ме заплашва какво щяло да стане, ако не вляза там. Хубаво, приеха ме и беше най-щастливия човек, че е станало по нейната. Тогава почна още повече да ме ограничава- от училище вкъщи, докато другите от 8 клас по баровете или някъде с приятели. Не, не искам да бъда като тях и на 14 да съм спала вече с целия град или да не излизам от дискотеките, но не и пък да ми вика постоянно и да ми забранява толкова неща. Като станах девети клас почнаха и други проблеми- исках да сваля килограми, защото тя ми натякваше колко съм била дебела и че един ден няма да се събирам в стаята :д и така почнах да гладувам и т. н и то пак заради нея, защото не си гледа своя живот, а моя. Сега се сещам за един случай пак от 9 клас.. имах 7 часа и бях втора смяна и часа ми свършваше 19. 20 и отивам на спирката да чакам тролей, а то нямаше и така си висях доста време и стана 20. 00. Тръгнах да й се обадя да й кажа, че ще закъснея, ама телефона не се включваше и отиде.. като се прибрах от вратата такъв бой ядох, че имам чувството, че винаги ще си го спомням. И беше звъннала на класната ми и на половината ми клас да не би случайно да съм отишла някъде след училище. Направо ми идваше да потъна от срам след това. От тогава пък накара баща ми да идва пред училище и да ме прибира, защото не ми вярваше, че тролея е закъснял. Друго- както казах винаги ме е обиждала колко съм тъпа, което според мен не е така, защото винаги съм ходела по олимпиади и т. н и съм нямала проблеми в училище, никога не съм завършвала под 5. 00. Обаче тя си държи на това да имам само шестици и ме караше да преписвам, обаче това за мен не е решението да имам по-хубави оценки и колко разправии сме имали по тази тема... Караше ме да се моля на учителите, сякаш пък живота ми зависи от тези оценки. Никога не ми е позволявала да направя нещо, което аз искам. Винаги тя прави изборите в живота ми и на всичкото отгоре ме обижда. Исках да си направя татуировка- почна да ми развива теории как ще се разболея от нещо. Трябвало с каквото тя иска да се обличам, защото така трябвало и т. н. Това лято пък исках да отида на един концерт и то в града ми с една приятелка и с техните. Концерта започваше в 17. 00, но беше рок концерт и имаше подгряващи групи, иначе официално другата по-известна група излизаше в 21. 00. Тя най-нагло ми вика да се прибера в 19. 00, защото било прекалено късно. Почна да звъни като луда и да ми вика, въпреки че знаеше, че съм с приятелка. Просто ме е срам да напиша и за други неща, защото просто едва ли има друг човек, който да ги прави. Да не говорим, че преди 4 години реши, че е болна от нещо и всеки ден висеше пред най-различни кабинети и лудна още повече. Като бях на 15 реших, че ще е най-добре просто да изчезна и си казах, че без това на никой няма да му липсвам. Исках просто да се отърва от нея и така направих опит за самоубийство, но нищо не стана. Тогава си казах, че няма смисъл и че все някога ще мога да живея свободно без тя да ми казва какво да правя. Постоянно контролира и баща ми, а той седи и мълчи. Всяка вечер скандали вкъщи, защото той пуши, сякаш пък тя не го прави или пък за пари. Говори му против неговите роднини и го настройва против тях. Да не говорим, че прави това и с нас, но не й се връзвам, защото нее искам да се карам с никой. Миналата година се записах на психолог и тя разбира се разбра и дойде с мене, влезе вътре и аз не можах да кажа нищо от това, което исках, защото тя не млъкна и почна да разказва как сме нямали никакви проблеми. Завиждам на тези, които се разбират с родителите си и майките им могат да бъдат техни приятелки. Аз с моята не мога да говоря за нищо освен за училище, защото само оценките ми я интересуват. Ако искам да изляза с някой примерно трябва да я излъжа, че ще ходя до магазин да търся нещо, само за да съм навън за час. Завиждам и на тези, които си имат лична свобода и не са ограничавани толкова. Не искам да ме пуска по дискотеки и т. н, но съм на 18 и на моята възраст повечето работят и си имат и семейства, а на мен ми вика всеки ден и ми забранява. Исках да почна работа, но много ясно, че ми се развика, че нямало да ходя никъде. То тя не ме пуска да изляза от вкъщи, какво остава да ходя на работа.. Сега ми предстои бал и тя ми избра роклята, защото каквото тя иска това трябва да става. Последните дни даже избягвам да говоря с нея, но тя продължава да си вика... И другото- не ми дава да уча каквото искам. Казах й, че искам да уча психология, тя ми вика, че ще бъда като нея учител и няма да уча толкова тъпа специалност, защото нищо не ставало от мен и няма да си намеря работа. Днес разбрах, че една позната иска да учи това и то в града, в който аз исках и ми стана гадно, защото това си беше моята мечта от преди три години още, а тя не иска и да чува да уча другаде и каквото искам. Мислех си, че решението ще е да се изнеса, но няма как да стане, за съжаление. За повечето от вас това може да е нищо, но аз всеки ден се измъчвам и то заради нея, защото не спира да ме обижда и да ми вика. Предпочитам да дойде и да ме удари, но не да ме трови по този начин. Даже не искам един ден да имам деца, тя ме отврати и от това. Не си представям един ден да бъда майка, защото не искам децата ми да преживяват това. Имам и сестра, която е на 12 и ми е жал за нея, защото все пак и тя ще иска да излиза и т. н, а тя няма да й позволява нищо. Мене ме пробва като опитното зайче, а сестра ми ще учи поне където си иска. Не искам и тя да се чувства по този начин, но знам, че майка ми няма да се промени. Жал ми е и за баща ми, защото той само си мълчи и даже е ревал пред мен, че не може повече да я понася и иска да се разведат, но не го прави заради нас. Даже предпочитам да се разведат, за да не я виждам повече. Съжалявам наистина, че го казвам, но тази жена ми убива бъдещето. Мечта ми беше и да уча в Англия, но естествено не може, сега освен, че не мога да излизам или да си намеря работа, ами ще уча нещо на сила. Вече ме и срам и пред познати, защото те си правят каквото искат, а аз се съобразявам с нея. Вече започнах и да си представям как съм на 50 и още живея с нея, а тя ми казва какво да правя. Наистина не мога повече, искам просто да умра, но знам, че не това е решението. Все още има нещо, което да ме радва поне и малко. Наистина не мога да я понасям и моля ви се.. дайте някакъв съвет какво да правя. Искам да се махна от нея, искам нов живот, искам да живея спокойно, не искам нито пари, нито други глупости, само да се махна от тази жена. Знам, че не е кой знае какво, знам че родителите съветват за добро, но нейното вече е прекалено. Знам също, че някой ще ме нападнат и ще кажат, че това е нищо в сравнение с други деца, които ядат бой у тях и търпят какво ли не, но както казах по-горе.. предпочитам бой да ям отколкото да ме трови психически. Напоследък дори не ми пука за нищо, преди приемах всичко навътре, сега правя всичко по задължение и просто чакам кога ще дойде края и ще се отърва от всичко това, защото вече съм се примирила, че цял живот ще й играя по свирката и че няма да уча каквото си искам или каквото и да било друго дори и да стана на 50. Моля ви, дайте някакъв съвет какво да правя, защото вече не се издържа.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 8 години, 1 месец
hash: 8dc83a46ee
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Вината е била нейна докато си навършила 18 години... в момента обаче, в който си ги навършила, вече не можеш да я обвиняваш за нищо! Защо не се изнесеш, пълнолетна си? Да, миличка, ще се наложи да работиш, но поне ще си изкарваш хляба сама и ще имаш личната си свобода и достойнство, каквито нямаш в момента. Вземи учи това, което ти искаш, хващай се на работа и си наеми евтина квартира, защото не можеш да обвиняваш за всичко майка си, докато ти не правиш нищо да промениш положението си освен да мрънкаш. Аз съм студентка и работя, сама си плащам всичко, защо ти пък да не можеш?

 
  ...
преди: 8 години, 1 месец
hash: bdec6195cd
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Мила, искрено ти съчувствам и много съжалявам за това, което майка ти ти причинява. За мен тя е психично болна и има нужда от лекарска помощ. Мисля, че единственото решение е да се изнесеш от вас, след като завършиш и си вземеш дипломата. Можеш тайно да кандидатстваш там, където искаш. Запиши се задочно и си намери работа, за да можеш да се издържаш. Ако ще и да те удря и обижда, не я слушай, просто се изнеси от там. Каквото и да ти говори, трябва да си далеч от нея. Винаги има решение, ако трябва потърси и полиция. Не се отчайвай и не се предавай, просто кандидатствай за работа и се изнеси, най-добре да е в друг град и прекъсни всякакви връзки с нея.
УСПЕХ!!!

 
  ...
преди: 8 години, 1 месец
hash: ed29263bd3
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   Съгласна съм с н. 1, само че моята граница не е 18 г., а след завършване на Средно образование.

Авторке, твоята майка няма какво да я коментираме - дори 1/10 от това, което описваш да е така, тя е отровен родител.
Не позволявай обаче да ти убие мечтите, а след като завършиш Средно с максимално добър успех НЕ КАНДИДАТСТВАЙ това, което тя иска и изобщо не кандидатствай, а си събери багажерите и още Юни месец отиваш в София, Пловдив или в друг ГОЛЯМ град, където има работа и университети, устройваш се и кандидатстваш след година-две.
Голяма работа 1-2 години, че ще загубиш, но няма да загубиш живота си. Ти ако останеш зависима от вашите, още 5 години ще живееш в чист АД, а после няма да можеш да си стъпиш никога на краката, защото ще си станала емоционално зависима от своя насилник точно като баща ти!
Ако се питаш защо баща ти стои с такъв човек - отговорът е прост - той е ЕМОЦИОНАЛНО ЗАВИСИМ от нея, защото такива контролиращи личности като майка ти в крайна сметка отнемат всяка отговорност за живота и става с времето много лесно. Твоите грешки примерно ги преписваш на майка си, решенията прави тя и така нататък. Така е баща ти.
Ти си достатачно млада да промениш това, но останеш ли в нейния обсег просто животът ти ще свърши като на баща ти и може би никога няма да успееш да се отделиш
Затова си хвани дисагите след като завършиш и бягай далеч от тази родителка.
Ако не ме послушаш ще страдаш ама много ще страдаш.
Аз така направих. Имах проблеми в семейството и родители, които искаха да ми определят живота, но без покритие и възможност да ми помогнат с каквото и било, защото те самите са провалени в живота. Хванах си куфарчето 2 месеца след завършване и от тук нататък само телефонираме, а по празниците като ги посетя после съжалявам. Миналата Нова година беше катастрофа примерно - но търпиш 1 ден в годината, не 365.

 
  ... горе^
преди: 8 години, 1 месец
hash: 3ca168fb5b
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Мила изтърпи още малко и щом завършиш замини да поработиш на морето за 2- 3 месеца. Вече си на 18 няма право да ти казва и да ти определя какво да учиш. Щом си вземеш дипломата си хвани багажеца и се изнеси от вас! Ако има начин намери засега някой роднина който те раздиба и при когато да се настаниш временно. Живей живота си както искаш носи каквото искаш и учи каквото желаеш!

 
  ...
преди: 8 години, 1 месец
hash: 3ca168fb5b
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   Имаше едно момиче от другия клас което не знам по каква причина се беше отделила 12 клас от родителите си на квартира. През нощта работеше като танцьорка и денем идваше недоспала на училище но въпреки това завърши с добър успех и замина да учи в Англия. Едва ли ще върне тук! Ти опитай да намериш нещо почасово след училище и си измисляй някакви оправдания че имаш да правиш някакви училищни проекти и затова закъсняваш. Щом завършиш вече нищо и никой не бива да ти спира да осъществиш мечтите си и да започнеш на чисто далеч от тази отровна родителка!

 
  ...


...
преди: 8 години, 1 месец
hash: e5a5863ce0
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   Кандидатствай това, което ти искаш. И работи още по време на следването. Ще се справиш, ако си в голям град - много студенти работят и учат едновременно. Ако имаш право на общежитие, ще ти е по-лесно първоначално, защото няма да се налага да даваш няколко стотачки месечно за квартира и сметки, но дори да не успееш да се класираш на общежитие, намери си квартира, която да делиш с няколко души - така ще си намалиш разходите. Не е невъзможно да се справиш. Не се оставяй майка ти да ти съсипе живота. Отровила ти е най-хубавите години. Мен също много ме ограничаваха родителите ми, а баща ми ужасно ме е унижавал, така че знам какво е... изходът ти е да станеш самостоятелна, особено във финансов аспект. Средното икономическо е чудесно, ще можеш да си търсиш работа директно като ТРЗ или счетоводител, дори със средно все някъде ще те вземат. Езици винаги можеш да учиш, аз започнах да уча нов език на 26-27 г. и го научих, планирам да науча поне още един преди да стана на 40, а отделно от гимназията съм с 2 чужди, но дори да не бях - пак щях да намеря начин да уча. Не се отчайвай, а се откъсни от проблемната ти майка, докато е време. Имах такава съученичка, майка й я тормозеше за всичко и познай - тя се поддаде и вече е доста голяма, а даже висшето не успя да си завърши, а и желание май няма. Работи в един магазин, защото майка й вместо да я амбицира, я накара да се примири с най-малкото в живота. Нали не искаш да се случи и с теб? Не оставяй друг да определя бъдещето ти.
Ако ти е трудно да учиш и работиш, можеш и да прекъснеш и да продължиш, когато вече можеш да си го позволиш финансово. Има много университети, които предлагат гъвкави схеми за обучение за работещи хора, има и дистанционно обучение. Успех!

 
  ... горе^
преди: 8 години, 1 месец
hash: 30a7dd98df
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

8.   Мойта майка и тя е такава. Майките са ни еднакви. Аз живея на квартира и сестра ми дойде една вечер. Цялата плачеше и когато отворих се хвърли върху мен и ми каза дъс сълзи на очите не искам да се връщам вкъщи. Страх ме е. Майка ни само ме бие и ме обижда. Обдих се на майка ми и тя почна да ми крещи какво прави мен веднага да я върна. Тя сестра ми каза не искам да се връщам. Казах й добре остани колкото искаш. Майка ни дойде и направи скандал и полиция дойде. И имаше съд и аз станах на сестрами настойник. Тя тогава беше много щастлива. Като влязохме в колата тя ме прегърна и каза блгодаря ти братле много съм щастлива. Имам най най добрия брат на света. Записах я в училището в града. Успеха си повиши даже. Тя вечерен чад няма. Не съм строг с нея не я обиждам даже не я бия. Изкара двойка по история и после я поправи на шестица

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker