 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Искам да се откажа от родителите си
преди: 8 години, 2 месеца, прочетена 2392 пъти
Здравейте! Не знам от къде да започна, ако ще е от самото начало ще стане дълго и досадно, но... Жена на 22 съм, следвам право, в град малко по- далеч от дома. Нещата стоят така: от малка не чувствам тези хора като родители, нямам нито един хубав спомен с тях от детството, а само скандали и караници. Никога не сме правили нищо като семейство, дори нито веднъж на море не са ме водили като малка, а то не защото нямахме възможности, а просто не бяхме семейство. Не съм от богато семейство, но не там е проблема, по дяволите. Баща ми обичаше да ходи насам- натам с приятелите си, а за майка и мен рядко се сещаше. Постоянно бях ограничавана в действията си и като дете, и през тинейджърските години. Постоянния израз на майка ми- "Баща ти да не чуе! ". Ако трябва да съм честна, до преди няколко месеца майка ми наистина ми беше близка, каквото и да става, тъй като баща ми не работи и тя се опитва да ме издържа сама. Не си мислете, че не съм си търсила и намерила работа, накараха ме да си оставя работата, която тъкмо бях намерила, защото щяло да ми пречи на образованието, а и хората щели да помислят и кажат какво ли не. Направете си извода за какви хора говоря. Разбирам, че мислят за образованието ми, но не това е начина да го показват. Прекалено много ме притискат, нямам нещо наречено личен живот заради тях. Отделен е въпросът, че крия връзка от тях. Намекнах на майка ми, но тя не прие факта и отново каза "баща ти да не чуе", но аз го обичам много и продължавам връзката си с него. Способни са да ме разделят от него. Знам че звучи много неблагодарно и егоистично, но просто чакам да завърша и искам да избягам от тях. Притискат ме адски много, не ми се иска да се връщам у дома дори за 2 дена. Неслучайно подчертах, че уча право, не защото се хваля, а единственото нещо, заради което се гордеят и хвалят родителите ми. В моменти ме карат да си посегна към живота, крайно много ми писна от тях. Като почнах да следвам намеренията ми бяха да им върна всичко това, което направиха за мен, да им помогна с каквото мога като завърша. Това е моят дълг към тях, не мога да отрека, но техните действия, мисленето им, постъпките им ме карат да избягам от тях. Живеят за това какво ще кажат хората, а не за това какво мисля аз. Не ги вълнува моето щастие. Не мога да повярвам, че тези хора са ми родители! Не мога да изразя мнението си пред собствените си родители, за тях е без значение, а съм бъдещ юрист... Значи за да им угодя, за да са щастливи те, трябва да жертвам собственото си щастие, това ли трябва да направя?
Много ви моля, дайте ми съвети. Аз ли греша, параноичка ли съм? Искам малко въздух, да съм независима, но как?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 2 месеца hash: 233df3418b |
|
1. Просто гледай да си материално независима от тях и живей отделно.
|
| преди: 8 години, 2 месеца hash: e0915cb35f |
|
2. Напълно те разбирам и аз живея такъв живот. Дори воабще не ми се живее. Болна съм и за разлика от теб не мога да имам приятел. Вече не мога да живея така. Подкрепа и от роднини не съм имала. И от тях беше тормос. Самоубииствените ми мисли веднъж за винаги ми останаха и вече не мога да се оправя. Нямаше как някои да ми подобри живота. Всички хора ми станаха непоноси ми. Ами да и другите нали не се стараят в отношенията. Направо са смешни. Нали от селото са произлезли. Вече и в София живеят но селяните са си селяни.
|
| преди: 8 години, 2 месеца hash: c866a5dc04 |
|
3. Бил съм в твоето положение! В момента съжалявам за всеки път, в който съм послушал родителите си!
И аз като теб учих това, което те искаха (а не това, което аз искам). И аз като теб напуснах работа зашото те ме накараха (понеже ми пречела на образованието). И аз като теб нямах личен живот, за да им изпълня всичките прищевки, и ДА БЪДА ДОБРИЯТ СИН!
В момента смело мога да заявя, че пропилях на-хубавите години от живота си, за да изпълня всичките им желания!
Спри да ги слушаш незабавно! Вече си достатъчно голяма и живота си е твой! Не е изключено да сгрешиш когато правиш това, което ти се иска! Но тогава ще знаеш, че сама си си виновна. Много по-лошо е да сгрешиш, зашото си се вслушала в нечий съвет, бил той и на родителите ти!
Започни да следваш мечтите си без да те интересува кой какво мисли и какво казва! Успех ти желая!
Мъж на 27 години
|
| преди: 8 години, 2 месеца hash: f91431f12e |
|
4. И какво ,ако баща ти чуе .Ти вече си пълнолетна имаш право да живееш живота си както искаш и да учиш каквото пожелаеш !Незабавно си намери работа и се изнеси оттам ! Заяви им ,че оттук нататък ще живееш живота си по свои правила ,след ,което излез без да гледаш назад .ж.22
|
| преди: 8 години, 2 месеца hash: 8acf4c1601 |
|
5. Не мога да разбера, какво те спира да си самостоятелна, пълнолетна си, намери си работа и се изнасяй. Да ти имам драмите. Какво могат да направят, ще викат, ще се сърдят, но ти си пълнолетна, за бога. Май само лаеш. Я се стягай, просто се подсигури със средства и да те няма. И няма смисъл да се обесняваш. Казваш им почвам работа и се изнасям. На 22 съм и е смешно да живея като 12 годишна. Недей да влизаш в излишни драми и спорове. Хубави, лоши, не са ти виновни, че си нерешителна и се оставяш. Толкова им е акъла, няма кво да обвиняваш, ами се отдели.
|
...
| преди: 8 години, 2 месеца hash: 4f960640fa |
|
6. Ти не си им длъжна с абсолютно нищо мила. Всеки родител е длъжен да помогне по всякакви начини на детето си в живота - било то за някакъв проблем или за образованието. Като си направил деца ще ги гледаш. А на тоя самозванец наречем твой баща дето не работи му кажи да си гледа работата.
|
| преди: 8 години, 2 месеца hash: 5b3e680bc9 |
|
7. Не е нужно да се изтезаваш с мисли от рода, че те са те издържали и са се грижили за теб и сега едва ли не си им длъжна. Ти си им дъщеря, това е тяхно задължение! И спри с тея мисли за посягане на живота и късане на отношенията ти с тях. Започваш да имаш собствено мнение и както каза коментар 3 спираш да ги слушаш, ако трябва събираш ги двама някоя вечер и им казваш всичко. Ти не си робот да слушаш и изпълняваш чужди команди, било то на родителите ти. В съвети е хубаво да се вслушваш, но подлътени с доводи и които не влизат в конфликт с твоите интереси, желания и виждания за света. Аз лично съвети от типа какво да правя и какво не, не вземам от който и да било. Единствените съвети, които вземам са как по-добре или по-лесно да направя това, което съм решил.
|
| преди: 8 години, 2 месеца hash: 01a00f6c02 |
|
8. На 22 си, живееш отделно, не зависиш от тях финансово (надявам се), така че не е трудно да се откажеш от тях. Просто прекъсваш всякакви контакти и готово. Сменяш си телефона, ако може и адреса и край. Все едно нямаш родители. Само дано не съжаляваш за решението си някой ден. Обаче ако си сигурна, че наистина грам не ти пука за тези хора, това е начинът.
|
| преди: 8 години, 2 месеца hash: cb74148697 |
|
9. Здравей, да мисля, че си права като казваш, че мислиш неблагодарно и егоистично. За мен това поведение е на типичен неблагодарник, от типа " Пази боже сляпо да прогледне ". НО, това ми излиза на прима виста преди да порасъждавам и да си кажа, че твоят живот не е бил и не е хич като моя. Тоест, аз имах и имам уникални родители, доста строги да, и лепки и невъзможно обсебващи, но все пак винаги зад мен, подкрепящи ме и тн.
Единственото ми решение на твоя проблем и да не живееш с тях, тоест да си самостоятелна някъде надалеч. Това, не означава, че не трябва да ходиш да ги виждаш, но все пак ще се оправдаваш, че си изморена и че имаш много работа така визитите ще бъдат ограничени... Каквито и да са РОДИТЕЛИ са ти! И им дължиш нужното уважение, подкрепа, помощ та дори и любов. Ако толкова не ги понасяш се замисли, и просто ограничи контактите. Аз така правя с моите, макар, че както казах вече имам страхотни родители. При мен проблемът просто е, че ми надуват главата със съвети, които не искам, а съм вече на 35 моля ти се, то спирка няма на това.... И тъй като ми се звънеше отначло всеки ден, започнах да не вдигам веднага, или когато вдигах казвах, че съм на работа или че не мога да говоря и малко по малко когато ставаш вече на 25 после на 30 нещата се променят. Ще видиш... Успех и не бъди такъв егоист!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
