Детето ми ме лъже
преди: 8 години, 2 месеца, прочетена 2048 пъти
Аз съм майка на две прекрасни момчета. Големият е на 13, малкия на 6. До преди няколко месеца всичко си беше нормално. По-големият ми син се справяше добре в училище, държеше се добре и в къщи както към нас така и към малкото си братче. Не мога да кажа, че е бил перфектен, но кое дете е. Но вече всичко се промени започна да ни лъже, намали значително успеха си в училище и се дразни за незначителни неща с брат си. Колко ли пъти не разговаряхме с него, че по този начин вреди само на себе си. Почти винаги разбирам когато ме лъже и му казвам, че рано или късно лъжите излизат наяве. Лошото е, че той се съгласява с всичко каквото му казваме и ако всичко не се повтаряше отново и отново бих му повярвала толкова е отзивчив в разговорите, но само до там. Лишавахме го от любими неща - като игри на компютър, телевизия, но нищо. Имам чувството, че се въртим в омагьосан кръг.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 2 месеца hash: 6fc0fc50c7

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Всъщност авторке всяко дете като се роди е перфектно. родителите сме тези които позволяваме нашите перфектни бебета да имат достъп и да научат лоши и неморални привички. Никой не взема лъжец от родилното, да лъже дете се учи от поведението на родителите си или от избраното му от родителите общество. Ако според теб за неговите лъжи са виновни децата в училище, да питам кой избра за него точно това школо? Сега да ти дам съвет какво би могла да сториш. Не мисля че с наказания и лишаване от компютър ще успееш да повлияеш на тинейджър. По скоро ако лишаваш себе си от нещо заради неговите лоши постъпки би му повлияло повече и би го шокирало. А шокът би му позволил да се замисли. Той разбира че прави грешка когато лъже, той е наясно че ако го хванат ще бъде лишен от нещо или ще трябва да изтърпи конско. Но ако му съобщиш че за всяко негово лошо поведение ти се чувстваш виновна и нито ще му се караш нито ще го наказваш а ще наказваш себе си или ще лишаваш себе си от нещо, например за всяка негова лъжа ще пропускаш вечеря и ще си лягаш гладна или ще спиш на пода а не в леглото си, нека разбере че не той страда от лъжите си, а ти. На 13 той все още е дете и не би понесъл майка му да страда.

 

...

преди: 8 години, 2 месеца hash: a326475b8c

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Със сигурност има някакъв проблем опитайте се да разберете какъв е. Обадете се на класната му и си уговорете среща с нея попитайте я как се държи с останалите в училище и ще придобиете представа жената няма за какво да ви лъже. Също така може и да поразпитате приятелите му и да разберете дали не се е събрал в някоя лоша компания. Защото няма как едно добро дете изведнъж да започне да лъже и да се държи лошо, ако някой друг не му е повлиял.

 

...

преди: 8 години, 2 месеца hash: f189050f7a

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Приеми фактите - детето ти пораства, става мъж, нормално е да промени поведението си. И това е само началото... Но е напълно нормално, аз също съм минал през това.

 

...

горе^

преди: 8 години, 2 месеца hash: 07c0fc4c79

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Вие родителите си мислите, че вземете ли телефончето, таблетчето и кой знае още какво, ще накарате детето да ви слуша и да ви ходи по гайдата. Не сте ли били и вие тинейджъри? Той е точно такъв. Тепърва ще има да се променят нещата. Говорили ли сте с учителите му? Какво е държанието му в училище? Знаете ли, че без да пизнавам сина Ви знам, че в училище се държи непоносимо, неуважително, надъхано, че го раздава като няквакъв голям батка и герой вършейки простотии? Това че вкъщи се държи мило и си мислите, че ви слуша като му говорите с мъжа Ви не значи че наистина отчита нещо. Синът Ви, Авторке, расте. И, с извинение, простее и върши идиотщини. Това е да си тинейджър. Кръгла нула си, един утепляк. Казвам го като момиче, което е ставало свидетел на простотията на момчетата с години. На 16 съм и това са ми наблюденията. Моите връстници, макар и по-големи от сина Ви, са толкова прости и недоразвити че ми се реве! Да Ви кажа ли за какво си говорят? За това как им ставало, как щели да порят п*тки и тем подобни. И знаете ли, че дори и учителят ми по история коментира същите неща с тях, а е на сигурно 40-45 години. Представлява някакъв изрод, при който не можеш и устни да прехапеш ако те присърби, защото ще зяпне и ще започне да прави неприлични намеци. Не можеш и отворени блузи да носиш, особено ако си и с по-големи гърди както е при мен, защото ще ги гледа без капка срам и Бог знае какво ще му се върти в гнусното, извратено подсъзнание. Този долен сексист дава пример на идиотите как да бъдат по-големи лайна отколкото са. Те не знаят какво е морал, нито познават ценности, нито уважение, нито имат акъл, нито нищо. Те само живеят ден след ден, безцелно, пуснали са се по течението и чакат само някоя заблудена кифла да им прави св*рки, а те да снимат. Болна работа, загубена! Знаете ли, че 12-13 годишни момичета, говоря за 8-класнички, са ги минали по 10-20 момчета вече? Ето накъде отива света, Авторке! Никакво мислене, само задоволяване на желания. Е това е! Съветвам Ви да поговорите с него за болестите предавани по полов път, както и как да ползва презервативи. Или кажете на мъжа Ви да го направи, за да е "по мъжки", или заедно говорете с него. Явно е късно да го научите да уважава жените, но поне опитайте. Въпреки че той сам ще си вади изводите като ги гледа какви са к*рви, с извинение. Не се учудвайте ако разберете, че е полово активен. И... очаквайте същата работа и при малкия. Друго - не го лишавайте от компютър или телефон. Просто няма смисъл. Ще стане добричък колкото да изтече наказанието и после пак същата работа, че и по-зле. Само ще го карате да става по-бунтар и да ви се дуе, като пуяче. Дечица, к'во да очакваш. Искрено Ви съчувствам! Успех! :)

 

...

преди: 8 години, 2 месеца hash: 5af80c3559

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

6.   Трябва да разбереш защо лъже. Човек лъже от страх. Може би има някакъв страх, че не е това, което се изисква или очаква от него? Страх от наказание, от неодобрение, от какво? Страхът винаги има конкретни измерения и винаги е от нещо. Много е важно да не искаме от децата да бъдат някакви, да бъдат отличници и т. н.... а да ги приемаме такива, каквито са. Моята дъщеря ми показваше тройка с хиляди предварителни уговорки, че няма да се карам. Идваше смутена, пребледняла и: Мами, хмм... случи се нещо. Аз: какво? Тя: ама обещай, че няма да ми се караш. Аз : кажи де, кога съм ти се карала. Тя: Ами госпожата даде едно трудно контролно, аз бях си учила, ама... и така след 2 часа уговорки и обещания, че няма да се карам, ми показваше тетрадката. С наведена глава, подсмърча, почти плаче... Аз: оо, това ли било, чудо голямо. И за една тройка тука се притесняваш, сякаш кой знае какво. Нищо не е станало, какво толкова, ще си я поправиш. Не се безпокой, няма нищо. И да видиш детето как изведнъж му олекваше, как се оживяваше и почваше да се смее и да подскача. За нея нищо не беше важно освен това, че не се сърдя и не и се карам, че и двойка, и нула да ми донесе, аз я приемам такава, каквато е. Знае, че няма да и се налага да лъже, за да се направи пред мене на нещо...

 

...