Споделена история от Семейство |
Как да направя майка ми щастлива или поне малко усмихната?
преди: 13 години, 6 месеца, прочетена 3789 пъти
На 18 г. съм. Имаме си много проблеми в семейството. Баща ми е алкохолик. Преди почти 3 години чашата преля и се преместихме /сестра ми, майка ми и аз/ при баба и дядо. Това е нещото, за което не съжалявам. Сестра ми /тя е по-малка от мен с 5 г./ се оправи, така както и аз се освестих. Тя не искаше да ходи на училище, нямаше си приятели, а с някои съученици си имаше проблем, имаше странни мании /миеше си ръцете непрекъснато/, плачеше и се страхуваше от всичко и всеки. Аз също имах проблеми с комуникацията. Не говорих с никой, дори ме беше срам да попитам някой нещо. Никога не отсъствах от училище, дори и в дните, когато не съм спала цяла нощ и съм плакала, защото пияният ми баща тормозеше майка ми. Баща ми правеше много изпълнения - искаше да убие кучето с нож, заплашваше майка ми, че ще и вземе децата, изхарчи парите на дядо/след като той почина разпродаде всичко, което имаше/-ходеше на казино.
Половин година преди да се преместим преспахме една нощ в баба и дядо-не се издържа просто. Оказа се, че той си поръчал проститутка в нас. Когато отидохме на сутринта с мама видяхме презервативите на земята, той не беше още изтрезнял. Тогава мама му прости и не искаше да притеснява родителите си и се върнахме в къщи, но както казах половин година по-късно заживяхме при баба ми и дядо ми. Тук има и едно нещо, което е едно от най-хубавите в живота ми-имам я и до ден днешен-моята най-добра приятелка. Тя и майка ми ме държаха жива.
Дотук накратко за миналото ми /има още много детайли, които изпускам/. Честно казано за тези три години малко се пооправиха нещата /естествено баща ми не се промени/. Това, което се промени - сестра ми сега е по-комуникативна, усмихната, преодоля маниите си, по-спокойна е. Аз също съм по-спокойна, сега общувам с почти цялото училище, излизам навън, макар и рядко /преди не исках да излизам изобщо и все си седях вкъщи заради баща ми/. За майка ми не знам какво да кажа-тя се опитваше да го откаже от алкохола, да му помогне, влагаше цялата си енергия в него /не че сега е по-различно.../ Баща ми не работи, не ни дава една стотинка. Майка ми работи-трепе се от сутрин до вечер. В работата и е кошмар-тормозят я психически и самата работа е отговорна и напрегната. Това всичко майка ми го търпи заради нас-за да може да ни даде пари за училище, за да може да ни облече и да не ни липсва нищо. В крайна сметка е така-не ни липсва нищо /поне не се оплаквам/. Въпроса е, че тя може да загуби работата си всеки момент /фирмата скоро може да фалира/. Цял живот си е мечтала за хубава работа. Тя ни е отгледала, дала ни е път в живота и заради това е нямала възможност да работи. Сега се притеснявам много за нея - обичам я и много ме измъчва, че се тревожи за всичко. Няма я усмивката на лицето и /и то как да я има/. С баща ми не са се развели .Всяка събота и неделя ходим при него. Когато го хванем трезвен е съвсем друг човек-няма обиди и караници, но когато отидем и той се е налял-изживявам наново старите кошмари. Мразя вече почивните дни-просто не желая да ходя при него. Има толкова много неща, за които да не искам да го виждам. Дори положителните неща, които е направил за нас се елиминират заради отрицателните. Не мога да отрека, че преди не пиеше /всъщност пиеше, но не правеше проблеми/ и докато майка ми ни гледаше, той ни хранеше. Изкарваше пари, но това не беше достатъчно. Не ни водеше никъде, почти не излизахме заедно. Само няколко пъти ни водеше и то на едно и също място-зоологическата градина. Може би започна да пие алкохол и по-точно да злоупотребява, когато почина дядо /баща му/. Той беше единствения човек, който го вразумяваше малко или много.
Не зная, изповедта ми стана дълга и объркана, но не зная как по-добре да обясня каква е ситуацията. Искам да помогна на мама, но как? Не зная и не зная. Изкарвам добри оценки в училище, опитвам се да я зарадвам като и купя нещо-тя наистина се радва на това, но нямам вече други идеи. Не мога да и помагам финансово, защото съм 12 клас, уча за изпити и не мога да работя.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 13 години, 6 месеца hash: 23498203a5 |
|
1. Подкрепата е много важно нещо ...може би някой ден трябва да поканиш майка си на кафе само двете ..да седнете и да поговорите не като родител и дете а като две приятелки ..може би ако я предразположиш и тя сподели своите опасения и очаквания ще се почувства по добре ..вие сте нейната подкрепа и всели ден трябва да и го показвате ...
|
| преди: 13 години, 6 месеца hash: 0d2aa69788 |
|
2. Няма да се оправи майка ти, докато не спре да комуникира с баща ти!
ТОВА е, което дърпа надолу и съсипва и нея, и вас. Майка ти ако не го разбира, и не иска да помогне на себе си, а и на вас, не знам каква помощ може да и се даде.Говори с нея за това. Да се разведе и да прекратите всякаква комуникация с вашия баща. Казваш, че обичаш майка си...естествено е да я обичаш...но не знам с какъв акъл такива жени допускат тормоз и на себе си, и на децата си!
И пари не дава - ЗА КАКВО тогава майка ти ходи при него, а кара и вас да ходите, това е абсурдно...това трябва да се прекрати. Така аз го виждам...
Ти като гледам как зряло и разумно разсъждаваш, ти си май без време станала опора и на сестра си, и на майка си, и си по-отговорна от майка ти.
|
| преди: 13 години, 6 месеца hash: 9a636956c3 |
|
3. Освен това, което те съветва номер 1, включете се със сестра ти в търсенето на нова работа на майка ви, ако сегашната е висяща - всичко става с хора и с търсене на място. Навярно тя е под стрес от несигурността и не знае откъде да започне - сега е моментът да и помогнете. И не се плашете - който търси - намира.
Мечо Пух
|
|
