|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Загубих майчицата си
преди: 8 години, 1 месец, прочетена 2475 пъти
Не знам дали тук е правилното място, но просто искам да пиша, да говоря. Преди няколко дни загубих моята мила майчица. На 24 април навърших 24 години а на 25 сутринта ми се обадиха да ми съобщят, че е починала рано сутринта. И от тогава всичко се срина. Нещо в мен просто се прекърши. И започна самообвинението. Цяла седмица исках да отидем на лекар а тя все казваше, че няма нужда, че се чувства добре и само е отпаднала. До миналият петък, когато на ръце я закарахме в болница. Сърчицето и спря, но я реанимираха. Всичко уж вървеше добре, докато не започнаха усложненията и в крайна сметка душичката и не издържа. Опитвам се да се държа заради татко и дядо, но е много трудно. Но не знам как да продължа без нея. Непрекъснато си паля свещичка пред снимчиците и и си говоря с нея, но имам нужда да чуя топлият и глас, да се гушна до нея. И все си мисля за нещата, които до преди седмица и половина планувахме да направим, но така и не можахме. Как се живее с тази болка? Не вярвам, че някога ще мине. Как да продължа? Моля се да не си е отишла в жестоки болки а просто да е заспала и да не е усетила. Не можа да дочака да ме види дипломирана, не можа да си дочака и внуче. Остави ме съвсем самичка, а аз дори не знам как да живея без нея ;(
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 8 години, 1 месец hash: 68094e58a0 |
|
1. Такъв е животът - човек се ражда, живее и умира. Ти нищо не си могла да направиш, а жената си е отишла бързо и безболезнено ако е починала от сърце. Едва ли е било възможно да се направи нещо - от това умират дори деца. Твоята майка поне е живяла активно като възрастен човек, създала е деца и семейство -тоест тя живее чрез теб, вас. Ще ти е трудно, но ще се справиш, защото такъв е животът - ако искаш майка ти да живее, ще живееш ти, ще имаш свои деца и така нататък.
Пребори се с мъката и ЖИВЕЙ. Всичко останало би било престъпление против природата, Господ, семейството ти, теб и... майка ти, която те е отгледала с любов, за да живееш след нея, не за да умираш с нея - в реда на нещата е родителите да умират преди нас, но не е в реда на нещата да се убиваме заради това и иначе нямаше да има човечество и смисъл.
Примерно момичето, което се самоуби заради смърт на баба си - що за идиотщина е това?
Стегни се, потърси психолог, свещенник, но се стегни и не натоварвай допълнително близките ти, на коиот им е достатачно тъжно и без твоето реване. Дръж се като възрастен човек.
|
преди: 8 години, 1 месец hash: 526b4c65cb |
|
2. моите съболезнования..
|
преди: 8 години, 1 месец hash: 98f1858cf9 |
|
3. Поплачи си и си спомни че не трябва да се предаваш във този живот, защото тя това иска за теб!
|
преди: 8 години, 1 месец hash: b369b930e4 |
|
4. Думите са излишни в тази ситуация, само съчувствие и да си поплачем, това успокоява за малко.
Всички сме така, като загубим нашите обични близки, повярвай.
Аз плача с теб, не слушай грубите думи, защото те са безчувствени.
Дано душичката ти намери покой, поклон пред твоята мила майка, наистина много боли.
Ако имаш истински приятел, поплачи си на рамото му/и, ако не пиши отново, аз ще ти пиша също.
Господ да помилва, и ще мине време докато се съвземеш, но все пак всеки минава през това изпитание.
Съболезнования и прегръдки, макар и на книга.
Друга плачеща душа.
|
преди: 8 години, 1 месец hash: ebd4bf01ca |
|
5. Момичето никъде не е споменавало, че ще се самоубива или нещо подобно. Нито, че майка ѝ е починала от сърце. Както и да е, към авторката - мило момиче, мама винагу ще бъде до теб и ще те закриля. В момента иска да си силна и да продължиш напред. Плачи колкото имаш нужда, пали свещички. Просто знай, че тя е на едно по-хубаво място сега и те гледа и обича :)
|
...
преди: 8 години, 1 месец hash: 44276f858e |
|
6. Сега е на по-добро място, повярвай ми! В момента сигурно те гледа и иска да спреш да тъжиш за нея, а да продължиш напред. Въпреки всичко тя завинаги ще останеш в сърцето ти... и някой ден ще можеш да я прегърнеш... в рая!
|
преди: 8 години, 1 месец hash: 43e97d6fff |
|
7. Не знам друго, но съм сигурен, че тя би искала ти да си щастлива. Иначе какво може да направиш ти: първо да си щастлива и второ да не я забравяш. тя си е изпълнила мисията - щом я обичаш, значи е отгледала добър човек. Това е мисията на всеки родител и тя си я е изпълнила.
|
преди: 8 години, 1 месец hash: 853512281a |
|
8. Мило момиче, много е рано "да продължиш". Не се бори с болката, а я остави да те опустоши, плачи и чакай времето да те научи да живееш и така, защото животът за теб продължава. И въпреки болката - един ден ще си щастлива. Не се вини нито за това, нито за случилото се и помни, че един ден пак ще се усмихваш и че майка ти също би искала да си щастлива!
Прегръдки, кураж и късмет!
Ж 28
|
преди: 8 години, 1 месец hash: 79602b0030 |
|
9. Приеми моите съболезнования :(
Тя винаги ще бъде с теб, в сърцето ти и в спомените ти. Изстрадай си болката, дай си време. После се вземи в ръце и помисли как тя би искала да живееш. Едва ли би искала да страдаш и да тънеш в мъка.
Представяй си, че те гледа отнякъде и се радва на успехите ти. А кой знае, може би наистина е така!
|
преди: 8 години, 1 месец hash: 2abfc3cfa4 |
|
10. Моите съболезнования мила. Аз загубих преди 3 години баба си, но има моменти в които много ми липсва. Обвинявам се, че и не съм била толкова добра към нея или че не съм прекарала достатъчно време с нея. Въпреки времето боли...
|
...
преди: 8 години, 1 месец hash: 2a1c475af4 |
|
11. Прегръщам те. Нищо друго не мога да направя. Дано Бог ти даде сили да преодолееш болката и да продължиш да живееш.
|
преди: 8 години, 1 месец hash: 9ddc7b37de |
|
12. Искрено ти съчувствам! Загубата на много близък човек е винаги болезнена и мъчителна. Трябва да минеш през този период, няма как да го прескочиш. Постепенно болката ще изчезне, а споменът за майка ти ще е слънце, което грее в душата ти.
|
преди: 8 години, 1 месец hash: f5d31a1637 |
|
13. Милата... Поднасям ти моите искрени съболезнования, дано да е на по-добро място. Предполагам ти е страшно трудно, но недей да се самообвиняваш за нищо. Помогнала си с каквото си могла. Все пак на всеки каквото му е писано. Изживей си го, поплачи си, недей да криеш тъгата си, да я задържаш в себе си. Няма да мине напълно, но с времето ще стане по-леко. Просто знай, че тя е до теб и те пази. Пали свещички по-често и се моли за мир и покой на душата й. Не падай духом! Бъди силна, имаш моята подкрепа.
|
преди: 8 години, 1 месец hash: af5e632c10 |
|
14. Моите искрени съболезнования! По- малка съм от теб, но ти съчувствам. Наистина е много тъжно да загубиш своята майка.
Заставам до теб, каквото и да стане ти не си сама.
Винаги ще има хора, които да ти помагат в такива тъжни моменти.
Историята ти ме разплака много и аз ще бъда до теб каквото и да стане
Валентина -12 г
|
преди: 8 години, 1 месец hash: 4dc123257c |
|
16. Мила, родена съм на твоята дата, само че навърших 25...
Много съжалявам за загубата ти... Думите са излишни.
Дай време на болката. Плачи ако ти се плаче.
Когато му дойде времето ще продължиш напред.
Майка ти би искала единствено да си щастлива.
Не се оставяй на мъката. Любимите ни хора живеят чрез нас, чрез спомена, който пазим за тях. Тя не те е оставила, винаги ще те закриля. Не го забравяй. Не те познавам, но те прегръщам и се надявам да намериш сили да живееш.
"Добрите хора не умират. Не се превръщат в пепел или в дим.
Те винаги оставят светла диря и честен път, по който да вървим. "
|
...
преди: 8 години, 1 месец hash: 9a03cd64c0 |
|
17. " Остави ме съвсем самичка," - баща си и дядо си, за никои ли ги смяташ? Нали са до тебе, те ще ти помагат, а и ти на тях. Такъв е живота, всички ще минем по този път, времето лекува всичко. Отдай натрупаните чувства към майка си на околните около тебе и така душата ти ще намери покой. По честичко ходи на гроба й, там си говори с нея, спомняй си я като жива, но когато е била здрава, визуализирай я когато е била весела, така ще ти е по леко на душата.
|
преди: 8 години, 1 месец hash: 8000d9af1e |
|
18. В моите съболезнования. Бъди силна.
|
преди: 8 години, 1 месец hash: 93e396c299 |
|
19. Съжалявам, дано Бог ти даде покой.
|
преди: 8 години, 1 месец hash: 1a6fc3e0dc |
|
21. абе номер 1, ти добре ли си??? Какво значи "дръж се като възрастен човек, не натоварвай другите с държанието си"??? Нали за това са близките хора, за да можеш да им споделяш и да са ти за опора!!! Моите съболезнования, миличка! Знам какво е, сега съм на 18, а бях на 15, когато татко почина, имах 2-ри баща, но и той почина. Щом е било от сърце ти е дошло като гръм от ясно небе, което също не е без значение. Ако си подготвен за това е по-друго, някак си. Не мога да ти кажа как се живее с такава болка, защото и и аз не знам. Трябва да си го изстрадаш и да го осъзнаеш, защото после ще изпаднеш в емоционална криза. Опитай се да помагаш на вашите, на дядо ти и баща ти. Ти никъде не споменаваш дали дядо ти е баща на майка ти, но дори и да й е свекър не го боли по-малко. А за баща ти направо не знам, той страда и за себе си и за теб, защото оставаш без майка, но и той остава без любимата си жена, не е лесно да живееш с такава мисъл. Затова се опитай да станеш силна и борбена. Аз например бях 10-ти клас в емоционална криза, защото се опитвах да игнорирам проблема и да не мисля за това, но стана точно обратното. Беше кофти, но хората реагират по различен начин. Трябва да си го изстрадаш и да преминеш през всички фази, защото иначе ще се чувстваш затъпяла като мен, бори се, не се пускай по течението, в противен случай ще ти е още по-трудно! :) :) :)
|
преди: 8 години, 1 месец hash: e856ece98c |
|
22. Моите съболезнования. НО, виж ти си на 24 и пишеш във сайт за тийн проблеми, че родител ти е починал??? Моята майка почина тази година на 13 януари, а пък баща ми сега на 18 април, а съм само на 16 години. Нито рева, нито се оплаквам наляво и надясно а съм затегнал ръкави и следвам заръките им и мечтите си. Навсичкото отгоре имам да плащам кредит 11 000, сама си прави изводите. Тъй, че това ти го говоря като човек който е погребал двамата си родителя в рамките на 3 месеца. Ти си на 24 и би трябвало да се броиш здраво стъпила на краката си, а не да хленчиш.
|
...
преди: 8 години, 1 месец hash: 4e239a6509 |
|
23. Бог взима добрите хора при себе си. Не се притеснявай, майка ти сега е на по-добре място от земята, където само се е мъчила. Тя е с теб в момента и винаги ще бъде, само няма да я виждаш, знам колко е трудно да загубиш майка си. Самата аз я загубих преди една година, беше ми трудно, плаках всеки ден, изпитвах ужасна болка не можех да приема, че този човек вече не е при мен, не ми говори не се усмихва не се смее отново, но повярвай ми времето лекува! Бъди силна, тя е с теб и те подкрепя от горе.
|
преди: 8 години, 1 месец hash: b83f4f499f |
|
25. Съболезнования, момиче. Наистина много съжалявам за твоята майка! Господ да я прости и дано да е на едно по-добро място!
Не знам защо но малко поплаках, когато четях кратката ти история и се сетих за друг мой близък човек - баба ми, която загубих преди около половин година. Все едно вчера се радвахме двамата и се смяхме и ей така... за няколко дни нещата се обърнаха и всичко ми се срина. Още ми е тежко и още се сещам за нея. От време на време поплаквам. Гледам снимките и... сещам се. Но знам, че ми помага във всеки един момент! Чувствам го!
Поплачи си!
Мъж на 23г.
|
преди: 8 години, 1 месец hash: d8903b3205 |
|
26. Моите съболезнования! Каквото и да ти кажа, всеки преживява мъката си по различен начин. Колко хубаво би било да имаше някакъв универсален лек за скръбта, нали? ! Да ти вземе всичко и просто да мине. Много ще те боли, много ще плачеш, а и трябва. Тази болка трябва да излезе от някъде, не бива да я таиш в себе си. Дръж се за баща си и дядо си, имате нужда едни от други. Колкото и да ти е мъчно, трябва да приемеш идеята, че майка ти не би искала твоят свят да се срине, защото нея я няма. Трябва и заради нея, и заради себе си, както и заради всички твои близки, които те обичат, да събереш сили и да се бориш. Права си, винаги ще усещаш липсата й, такава загуба не се преживява никога. Но ти става по-леко с времето, единствено то ще ти помогне. Сега тези емоции са изпълнили цялото ти ежедневие, в него място за друго няма. Като мине малко време, ще откриеш, че започваш да се връщаш към стария си начин на живот, макар и малко по малко. Съветвам те да не се оставяш да оставаш без работа, без задачи, без нещо странично, за което да имаш отговорност и да се грижиш. Това ще ти помогне да се справяш ден за ден. Недей да мислиш как ще живееш за в бъдеще, всичко ще става стъпка по стъпка, от днес за утре. И така, един ден ще осъзнаеш, че вече е една идея по-леко.
|
преди: 8 години, 28 дни hash: b369b930e4 |
|
27. Искам да подкрепя всички, които са писали тук за загубата на техни близки и обични хора.
Наистина, много е тежко, непоносимо е, но някой път като се замисля и си викам - ами ако ние бяхме починали преди нашия близък, как ли щеше той/тя да понесе това?
Има някаква милост от провидението, че си отиват първо хора, които може би по-няма да понесат загубата ни.
Може би Бог "вижда" кого и кога да прибере(защото не може всички наведнъж) а другите - останалите все някак се закрепват, макар и с вечната си болка и мъка.
Затова някак общоприето е, че първо са родителите, после децата. Най - непоносимо е когато родител загуби дете...
После думите са излишни.
Господ да помилва.
|
преди: 8 години, 19 дни hash: 8be3a7d559 |
|
28. Миличка, искрени съболезнования! Ти си почти колкото мен. Аз съм на 22 в момента и съдбата ме изпита доста. Не драматизирам сериозно. На 11. 02. 2015 почина внезапно майка ми. Здрава права жена нищичко й нямаше, вдига 230 кръвно и прави масивен инсулт. На 10. 02. 2015 трябваше да се върне от работа и нямах търпение да се видим. Не мога да ти опиша как ми тежи... Дори не успях да се сбогувам. На 17. 07. 2015 почина майката на приятеля ми пак така внезапно. Тя живееше с нас и страшно много я обичах, бяхме тръгнали на фризьор и изведнъж и призля. На 12. 04. 2016 почина тати... Януари месец му откриха рак на белите дробове... С него успях да се сбогувам... Но нека ти кажа нещо. Боли няма какво да те лъжа за жалост и ти си разбрала, но аз едно осъзнах. Това въпреки всичко е нормалния развой на живота. Не е нормално майки да губят дечицата си. С тази мисъл се успокоявах и продължавам. Ако си сама ти пожелавам да откриеш един прекрасен човек да бъде до теб, така ще има смисъл всичко. Добре че беше моето прекрасно момче до мен, защото сигурно сега щях да съм в някой психодиспансер... ;) Не е лесно, но бъди сигурна че нищо не изчезва. Майчицата ти си е около теб и никога няма да те изостави. Ще се срещате макар и само в сънищата, но знай че наистина е до теб. След като мине първоначалния ти шок от загубата и се поуспокоиш леко със сигурност ще я сънуваш. И нека не забравяме, че никой не се изгубва докато живее в сърцето на онези, които го обичат. Успех мила!
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|