Споделена история от Семейство |
Не мога да ги забравя
преди: 7 години, 11 месеца, прочетена 1043 пъти
Поради една или друга причина се налага това лято да се преместим в друг град, съответно трябва да сменя училището, учителите, приятелите... И не мога да го понеса. Това са хората, с които съм израснала, с които съм споделяла мъките си, притесненията си, с които съм плакала и съм се смяла. А учителите... Попаднах на невероятен колектив. Обичах всеки мой учител по свой собствен начин. Направиха много за мен, наистина много. И когато се сбогувах с най-невероятния преподавател, когото познавам ми идвеше да ревна. Аз съм общителна личност, приятелка съм с всеки, с когото се запозная, никога не се карам с хората, способна съм да правя отстъпки, т. е. не ми е проблем да се запозная с нови хора, просто не мога да забравя старите. Не знам, как да го преодолея. На края на учебната година, когато влязох вероятно за последен път в училището си, ме заболя сърцето. Много ми е мъчно, в момента си седя на леглото и плача. Аз ги приемам като мои сестри и братя. Обичам ги толкова много. Нямам представа, как ще се справя.. Слагам тази история в категория семейство, защото те бяха моето семейство години наред.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 11 месеца hash: c20da2007c |
|
1. Не е нужно да ги забравяш, а и не бива. Те са част от теб такава, каквато си. Приеми, че отивайки на новото място, ще срещнеш нови невероятни хора, които иначе нямаше да познаваш. В живота винаги има етапи, с които се разделяме. Не са 1 или 2. Трябва да го приемем и да продължим. Късмет на новото място! :)
Ж28
|
|
