Докато смъртта ни раздели...... - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (72652)
 Избор на редактора (62)
 Любов и изневяра (16050)
 Секс и интимност (9066)
 Тинейджърски (17140)
 Семейство (3304)
 Здраве (5965)
 Спорт и красота (3192)
 На работното място (1249)
 Образование (3731)
 В чужбина (793)
 Наркотици и алкохол (761)
 Измислени истории (669)
 Проза, литература (1165)
 Други (9494)
 
 
Пресметни колко струва пушенето?
 

  

Споделена история от Семейство

Докато смъртта ни раздели......
преди: 10 месеца, 16 дни, прочетена 1325 пъти
Не зная как да започна, буцата се е загнездила в гърлото ми, душата ми е изпепелена... Аз, съм жена на 48 ненавършени години, а вече вдовица от мъчителни пет месеца. С двама чудесни сина единият на 24, другият на 18. Съпругът ми на 49 си отиде внезапно в един януарски мразовит ден, ей така просто -свърши, дали беше реакция топло-студено? , падна на улицата и до там. Светът сякаш се срути в/у ми, не съм и предполагала, че това ще ми доиде до главата. Имахме страхотно силна връзка исемейство, бяхме си напълно достатъчни , той и аз сме били винаги много емоционални изпълнени с хъс и енергия за живот -почивки, пътувания, семейни приятели, абе с една дума "душа компанията". Правехме си изненади за всичко, един към друг така просто така за нищо сповод и без, ОБИЧАХМЕ се, така страстно и силно, че нито той -нито аз имахме нужда от странични флиртове за тези 25 години. Нали казват, че страста отминава , "всеки ден едно и също ядене"незнам, но при нас имаше плам и огън, страхон секс. Не минаваше ден де не се чуем по сто пъти даже и понякога и неприлични sms... майтапи... , излизала съм от работа за да се видим и да пием кафе, всичко правехме заедно, имало е и скандали, но до там... на сутринта намираме начин да изчистим тревогата от това, остава в отминалият ден, все едно нищо не било... прощавахме си, бяхме като две преплетени дървета.. понякога сме си приказвали, че не трябва толкова да се обичаме, защото ако стане нещо с единия другия какаво ще прави.... и ето... факт... Преди две години беше в командиравка за около 2 месеца в чужбина , още тогава и той и аз си дадохме сметка, че живеем един за друг и дацата ни... , че всичко това което съм, как изглеждам -хубава жена, каква добра домакиня съм, дома ни, уюта, не е било случайно това е било за да бъда най-добрата, за да бъде мъжът ми №1.... във всичко което правеше от секса до всичко до което се докоснеше, нямаше нещо да не може.... не съм си и помисляла, че всичко това може да свърши... , но Бог дака реши... Няма секунда да не го мисля, нощите сме заедно, ходя на работа като робот, а по улицата колкото да не ме бутне кола. Всички близки и приятели много ме подкрепят, децата и те миличките се опитват да се справят и със сигурност по-добре от мен... а как ми липства вниманието, грижата, стимула, тръпката, ако щете и секса/не съм вярвала /било ми е чудно , като са казвали за някой че са "загорели"... Нямам идея, знам, че трябва да продължа... заради децата.... да но как да намеря брод напред... Бог да ми е напомощ... той беше най-добрия човек когото познавах, той беше да не обиди и нарани някой, колегите му ми казаха, че е имало и незаменими хора!!! Благадаря , че споделих!!! Бъдете здрави и щастливи-изживявайте мига, той е незаменим!!!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 10 месеца, 14 дни
hash: 61ff4d212f
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

1.   Много съжалявам за загубата. Нещото, от което най-много боли е липсата на близък човек, още повече любим. В началото е много трудно.. струва ти се, че повече живота ти няма да е същият. Самата мисъл, че човекът, с когото си изградила себе си и си създала деца, вече го няма, е абсурдна. Колкото и клиширано да звучи, времето лекува всичко. Малко по малко свикваш с промяната. В случая ти си знаеш, че трябва да свикнеш и да си силна заради децата си. Това би искал мъжът ти, защото те са част и от двама ви. Кой знае.. сега ти се струва, че той е бил незаменим, но това не означава, че е единственият. Не спирай да живееш!

 
  ...
преди: 10 месеца, 14 дни
hash: 72104e9cf8
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

2.   Това е истинска любов. Ще се справите, синовете ви са с вас.

 
  ...
преди: 10 месеца, 14 дни
hash: 898e13fb59
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Мойте съболезнования... Не знам какво да кажа при тези аргументи и факри, освен че страшно съжалявам за загубата...

 
  ... горе^
преди: 10 месеца, 14 дни
hash: 4e56abc440
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

4.   Разплаках се... Не знам какво да кажа, може би по-късно... Прегръдки!
Ж 28

 
  ...
преди: 10 месеца, 13 дни
hash: a369aba2f4
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

5.   и аз искам такава любов, връзка и отношения. ще се срещнете на друго място отново. намерете сили да живеете заради него. той сигурно би искал това

 
  ...


...
преди: 10 месеца, 5 дни
hash: 8cf3ac73ba
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

6.   Една от най-красивите истории с тъжен край, които съм чела. Благодаря че споделихте.

 
  ... горе^
преди: 10 месеца, 4 дни
hash: c2844e6f61
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

7.   О, мила! Първо искам да ти кажа, че много съжалявам за загубата ти.
Обаче искам да ти вдъхна и малко кураж. Да, загубила си прекрасен човек, но имаш нещо, което никой и нищо не може да ти отнеме-прекрасните спомени! Освен това двамата имате и две момчета, така че помисли и за това, че в тях винаги ще живее част от него. Погледни ги, не виждаш ли в някои техни черти него? Неговата усмивка, неговите очи... така, че част от него си е жива и ти винаги можеш да я видиш.
А и още нещо, не вярвам, че когато обичаш някого толкова много, когато си отидеш всичко изчезва напълно. Сигурна съм, че където и да е, той винаги ще бди над теб и ще намира начин винаги да е наблизо. Не можеш да го видиш, но можеш да го почувстваш. Той е там, в мислите, в сънища ти, всеки пък когато правиш нещо, което сте обичали да правите заедно... неговото присъствие е винаги с теб. Не знам дали ще усетиш присъствието му, но повярвай ми той е там! Държи ръката ти когато имаш нужда, седи нощем до леглото ти и иска да избърше сълзите ти когато плачеш. Просто се опитай да го почувстваш и ще разбереш, че съм права.
Освен това мила, нима искаш да го тревожиш като те вижда как плачеш и как ходиш като зомбирана? Та той иска ти да си щастлива! Да живееш, да правиш нещата, които сте обичали да правите заедно и да сбъднеш общите ви мечти. Така, чрез теб, те ще се сбъднат и за него. За това наплачи се хубаво, но не оставяй на болката да те погълне напълно, а направи нещо в негова памет, нещо, което знаеш, че би го зарадвало. И когато го направиш, затвори очи и си представи, че той те гледа и се усмихва и той наистина ще е там и ще се усмихва. Ти никога няма да си сама! Той винаги ще живее в сърцето ти. Просто повярвай...

 
  ...
преди: 8 месеца, 10 дни
hash: 21052203f6
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

8.   Прегръщам те, макар и непозната! Твоята история е моята, с тази разлика, че аз изживях същото преди 5 години. Живяхме щастливо 26 години, отгледахме прекрасно дете и... всичко свърши точно за 4 минути - инфаркт.
Останах сама на 48. Детето, вече пораснало, ме подкрепя, но си пое по своя път. Много често сме заедно, а когато не сме, се чуваме поне по 2 пъти на ден. И въпреки подкрепата, аз съм сама. Боли и след 5 години по същия начин. Раздираща болка. Липса. Самота. Нужди. Битовизми. И какво ли още не.
Вкопчих се в децата /вече имам и внучки/, помагам им, празниците сме заедно, но душата ми е самотна. Много хора се обвързват отново, но дали това не отблъсква децата им?
Не зная, не съм сигурна кое е правилно и кое-не. Знам само, че е мнооого тежко, когато загубиш най-близкия си човек.
Ако желаеш, пиши! Със сигурност имаме какво да си кажем.
Прегръщам те пак и пак...

 
  ...
преди: 8 месеца, 7 дни
hash: 0290e74277
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

9.   Много съжалявам за загубата ти... Мъчно ти е и ще ти е мъчно до края, най-вероятно защото, едва ли ще замениш този човек и тази голяма любов с друга. Но, пък си изживяла нещо, което много малка част от човечеството си мечтае да изживее. Така че, дори и след нещастното стечение на обстоятелствата, пак си много по-щастлива от повечето хора. Обичала си и си била обичана, докато смърта ви раздели, нещо много рядко срещано явление напоследък.

 
  ... горе^
преди: 7 месеца, 20 дни
hash: 863f223e21
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

12.   Съжалявам за загубата Ви. При такава силна връзка която сте имали, не вярвам някой да Ви каже нещо от което наистина да ви олекне. Още по малко пък тук. Когато сте обсъждали, че твърде много сте се срастнали, мисля, че сте били прави.

Аз лично си мисля, че подобен тип връзки които Вие описвате, са изключителна рядкост. Аз самия бих бил благодарен, че съм живял такъв живот, със такъв човек. А кога ще заминем...Не ни е отредено да знаем, нито променим. Единственото което можем да направим е да продължим напред. Кой както може, кой както го разбира.

 
  ...

...
преди: 7 месеца, 14 дни
hash: 1d93ced764
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

13.   От Автора :Много Ви Благодаря, за милите думи и съвети, като ги чета някак си ми става едно леко и топло! Благодаря! Макар и непознати Ви прегръщам с цялото си сърце!

 
  ...
преди: 6 месеца, 16 дни
hash: 0c67ba0b32
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

14.   Здравейте,
Аз съм авторката на темата за "празното гнездо", написали сте ми много мили думи и прочетох вашата история... Нашите отношения със съпруга ми наподобяват вашите, ние дори работим заедно, представете си за какво става дума. Но ние не сме толкова влюбени, както сте били вие, въпреки че сме непрекъснато заедно, не си изневеряваме, горе-долу се разбираме, но понякога дори не мога да го понасям, и той сигурно мен също. Дори ми доскучава и искам да мога да си правя каквото искам... Но за кратко, защото съм си мислела, че ако ме сполети това което вас, не знам как ще живея сама - толкова съм свикнала с него - 28 години сме заедно. А децата си имат свой живот, което е нормално... Може би съм щастливака, а не го осъзнавам :)). Желая ви здраве и късмет.

 
  ... горе^
преди: 1 месец, 4 дни
hash: 2832537656
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

15.   Господи, тая ужасна болка! Живея в момента с нея и е непоносима.

 
  ...
преди: 24 дни, 19 часа
hash: a71add3cb0
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

16.   Мислила ли си да се помолиш на Бог за душата му? Казват, че до 40-тия ден душата преминава през митарствата. Молитвата може да те успокой. Също е хубаво да дадеш милостиня на беден/просяк, пак за спасение на душата му. Ако имаш псалтир - моли се с него - четейки го. много е полезно за душата му до 40-тия ден. И ако искаш разговаряй като си сама с него - на ум или глас - ти знаеш какво би казал - също може да те успокой. Бог да ви пази!

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker