Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Ее, ти прекaли вече! То не беше "трябвa ли дa им помогнем", пък " очите сa ни виновни", пък, че другaтa темa с по- възрaстнa женa, че нaкрaя се зaвърнaл. блудният син...
Хaйде кротни се вече де или aко се упрaжнявaш поне поствaй в "измислени".
Сещaш ли се, че тук нaистинa имa със истински проблеми, които не могaт или не желaят дa споделят в обкръжението и търсят съвети в сaйтa? !

7.   Пак тема за празани приказки.

8.   Всичко това е резултат от влиянието на бъдещата съпруга. Очаквайте и други изпълнения. Разликата е драстична и това и не е в нейна полза, ама изобщо. Не е било правилно да не кажете мнението си за случващото се. Нищо повече, но той да е наясно какво мислите и вие. Май е представителна извадка
на "изгубеното поколение", но за това вината е на родителите.

9.   Сигурно яко мърсува с тази жена и сватбата ще бъде оргия. За това няма да се канят роднини. А след няколко години като започнат да казват това баба ти ли е, той сам ще поиска развод. Още повече като се появи някоя млада и секси мадама и като направи съпоставка със съпругата си, ще се разведат. Тази сватба не е серозна. И вие не трябва да приемате тази авантюра за сериозен брак.

10.   Сигурно яко мърсува с тази жена и сватбата ще бъде оргия. За това няма да се канят роднини. А след няколко години като започнат да казват това баба ти ли е, той сам ще поиска развод. Още повече като се появи някоя млада и секси мадама и като направи съпоставка със съпругата си, ще се разведат. Тази сватба не е серозна. И вие не трябва да приемате тази авантюра за сериозен брак.

11.   Първо това не е някаква тенденция на младото поколение.
Вярно е, че сега сме по - разпуснати. Но пак оставаме прекалено малък процент който харесваме. Не връстнички. Даже бих казал сме по - малко от 5%. Хомосексуалистите са около 20% и си имат паради. А ние сме толкова малко, че стоим гледаме да не се набиваме на очи.
Така че това не е мода.

Аз съм на мнение, че ако не одобрявате поведението, не трябва да му помагате финансово.
Освен това, колкото повече му се месите и проявявате неразбиране толкова повече ще ви отбягва. Хубаво е, че вие не го правите. Според мен аз не знам, доколко тя му въздейства. И доколко това е лично негово неповлияно решение.

Аз не мога да говоря от името на сина ви. А дори и съм в другата крайност. Падам си с по - малки. Но проявявам подобни симптоми и ще обясня за мен.
Синът ни срамува ли се от нас? - Да срам има, ма той не е към вас. А по - скоро от постъпката му (пак казвам това се отнася повече до мен). Ние дълбоко в нас знаем, че постъпваме нередно, обществото ни го показва почти постоянно.
И ние мислим, че вие съшо ще ни съдите. Макар, че вие ни показвате подкрепа. Се получава едно, родителя няма как да ме съветва грешно, тоест, след като се държа неправилно, той ще ме съди. Това не е така, показвате ни подкрепа, но ние не можем да се отърсим от това. Има и друго, как аз човека за пример, когото харесват, ще им кажа, че техният обичан син не е това, което те мислят за мен, ми после ще си променят мнението за мен. А аз не искам.
Отчуждава ли се? - Да ще се отчужди, най много да си останете познати.
Ние някъде грешим ли? - Не сте виновни вие, ама не можете да го разбрете. Защото масовата нагласа е, аз съм виновен за поведението на детето си. Ако то се държи така, значи някъде съм объркал във възпитанието му. И на нас ни е много трудно да гледаме, как вътрешно, не одобрявате аморалното ни поведение.
Какво може да направите - ми не мисля, че може да се направи нещо.

Аз имам нормални родители. Винаги са ми показвали разбиране и подкрепа. Баща ми има за какво да му сърдя, от друга страна и него никой не го е учил как да бъде добър родител. Майка ми е много ценен човек. Тя пък си даде живота за нас с брат ми. Замина и остави цялото семейство, стана нещо като робиня, на чужденци, да може да изкара пари да ни изучи в частни училища. И още е като орлица над нас. И аз идея нямам как ще и съобщя някой ден, че ходя с значително по - малки. И за да не го направя, да не гледам нейното изражение, ще се отчуждя. И те ще ми станат само познати. И затвор да вляза няма да я потърся. Ама не - защото няма да ми помогне, ами защото не мога да и призная, мамо такъв съм.
И какво могат да направят те - ми нищо, но ако не искат съвсем да ме загубят, а да има поне някакъв диалог между нас, ще трябва да ме търсят често, да се интересуват как съм и да не показват осъждане. Аз ако можех, щях да се променя. Много добре знам, че постъпвам нередно, но нещата са много сложни. Не могат и няма да преминат.
Когато ме заплашиха със съд, ако продължавам да се занимавам с едно момиче. Ми идеше да задам, следният въпрос, караш ме да се откажа от детето си (защото така я обичам като мое дете, макар че тя не е мое) вие можете ли да се откажете от вашето?
В крайна сметка, от мен се очаква нещо, което аз не мога да изпълня.
И не обвинявам родителите си, че съм такъв. Но това е моята природа.
В крайна сметка, аз не мога да застана пред родителите си, и да им кажа, дадохте всичко от себе си, за да стана нещо, но аз станах боклук за обществото.
И аз макар да нямам причина, ще се изолирам, не само от родителите си, главно за да ги наранявам, но и от цялото общество.
Аз Вече съм свел контактите си до минимум. Спрял съм да търся приятели, отказах се приятелски кръг.
Това може да се сравни, като да трябва да кажеш, на родителите си, че си наркоман, отказващ лечение. Ми много по - добре ще е да се оттеглим някъде сами, и да си консумираме на воля.

А пък аз като по - голям от своите партньорки, знам какво въздействие им оказвам.
Преди няколко години първата ми жертва (мразя да я наричам научно). Ми каза, от всичко друго - да, но не мога да се откажа от родителите си. А сега ми казва, да ще ми е трудно, но ще свикна без тях.
Разбирате ли, какво ми е въздействието?
И ако тази по - голяма жена е донякъде като мен, то решението може да не е лично негово. Само че да е в такава зависимост, че просто нищо не може да се направи.
Като цяло, ако тя е като мен, опитайте преди всичко да поговорите с нея, и то само за да разберете нейната гледна точка, без грам да я осъждате, и най - много да кажете и вашите виждания, как се чувствате.

Защото донякъде говорим за психопати, не ония от филмите, дето разчленяват тела, но примерно при мен, няма чувство за недоразвит организъм, за мен на едно бебе може да се говори като на възрастен, защото за мен то се отличава от възрастният само по това, че с по - малки размери. А нормалните хора, явно имат нещо, което им позволява да направят разлика.
Освен това за мен е малко странно, да бъдеш с момиче което да обичаш като свое дете, но и да бъдеш с него интимно, докато нормалните хора, ще ги отврати самата мисъл.
Значи някаква част от мозъкът ми е повредена, и това ме прави психопат. Което в научен смисъл, се разбира - умъртвяване на част от мозъкът.

Примерна ситуация в която аз вземам моята, е отивам при родителите и просто им заявявам какъв съм, какво смятам да правя.
И тяхната реакция трябва да е - да се съгласят и да започнат да ме опознават. Защото инак следва - казвам и тръгваш с мен и тя тръгва, щото вече и нейното мислене е повредено и крайно ме слуша.
Така те губят детето си.
Получава се нещо, като отвличане, но действията ми ще са закони.
Обаче от друга страна - идва някой непознат и казва, че отвежда дъщеря ви. И вие - ОК, няма проблем.
Как да не възникне съпротива и сблъсък на характери. Но в тоя сблъсък вие сте губещите. Тръгнете от там, че ако се опитате да направите нещо, сте губещи и ще разберете, че единственият ви шанс, е да се сприятелите с този непознат, дето казва, че ви зема най - ценното. Нали? Сложно.
Възможно е, възрастната госпожа, да си мисли, че ще попречите на сватбата и затова да не ви допуска.
Реално това което се случило, че ви отнема родителската роля.
Врите ли вътрешно при тая мисъл? Но може да го направи?
И вие дори и да я мразите, не само, че трябва да позволите това, но и да се държите крайно приятелски, щото инак може съвсем да загубите синът си.

Ми да кофти е, но когато действаме ние не се замисляме кого нараняваме и доколко. Нашите мисли са, искам нещо, как да го направя?
Оп срещнах съпротива - как да я преодолея?

Може и да ви е настръхнала косата - но това е обективна истина, която вие трябва да приемете.

12.   За мен пет години разлика в полза на жената ми се струва малко нередно а тук говорим за 18 год. което найстина си е стабилна разлика.Синът ви е млад и все още не може да прецени че подобен брак едва ли ще е дълготраен,но подкрепете го въпреки всичко,той е пълнолетен и сам трябва да решава,не му се месете в живота.Аз съм на годините на синът ви,мъж който да е по малък със година от мен може да се направи изключение ама за повече години...ми просто ги чувствам като по малки братчета и не мога разбера такъв тип жени който си падат по млади момчета.Вече се ориентирам към малко по големи мъже със около 5,6 години защото тези около моите години повечето ги влече да са с по голяма жена.Но това което го прави по голямата жена,могат да го правят и по младите жени,но държанието на по голямата е определящо и за това се харесва повече.

13.   Възрастовата разлика не е чак такъв проблем, обаче и на мен и ми е странно това, че не иска никакви роднини. Така се случи, че и на моята сватба нямаше никакви роднини (нито на мъжа ми, нито мои), но на мин лично нашите много ми липсваха в този момент. Просто се омъжих в чужбина и не успяхме да организираме нещата, че да присъстват. После обаче правихме купон в България и вече си каних цялата рода. Обаче ако имах избор, най-близките ми хора щяха да присъстват. Не знам защо, но това "без роднини" ми звучи като идея на снаха ви и по някакъв начин е успяла да убеди и сина ви. Ама те си знаят защо, но не мисля, че се срамуват от вас. Така, че не се разстройвайте. Сватбата е само една церемония и е много по-важно какви взаимоотношения ще имате със снаха си после. Дано се окаже много положителен човек и успеете да се сприятелите. Мой близък роднина 15 години имаше такава връзка с жена, почти на годините на майка му (не са се женили). Тя се оказа много готина и макар и вече да не са заедно (разделиха се след 15 години заедно) ние и до днес си я приемаме за част от семейството, каним си я на гости и много си я харесваме. Така, че много по-важен е характерът на въпросната жена, а не точно колко години по-възрастна е от сина ви. А за сватбата, не го взимайте толкова навътре, кой знае каква глупава приумица е. Важното е какви ще са ви отношенията от сега нататък.

15.   Авторке, този брак няма да просъществува дълго. Убедена съм в това, което пиша. Жалко е, че ще загуби най-хубавите си години с тази жена, но за щастие той е все още много млад и се надявам да се вразуми навреме и да си намери момиче, което ще му роди деца. Няма да спра да се учудвам на едно обаче-защо тази жена си го причинява? Сама на себе си? Та когато тя стане на 60, той ще е на 42-мъж в разцвета на силите си. Колкото и да е поддържана, все още никой не е съумял да излъже времето. Ако наистина го обича, много ще страда. Желая ви търпение, авторке, и да бъдете все така всеотдайни родители за да го подкрепите когато трябва. Искам да не ме разбирате погрешно-тази жена също има право на щастие, всеки си знае какво е преживял. Но такива връзки, с такава драстична разлика и то жената да е по-възрастна нямат бъдеще. Кой каквото и да се опитва да казва и доказва животът многократно ги е доказал тези неща. А някой да седи с някого от съжаление или чувство за дълг.... гаднично, нали...

16.   Авторке, какво стана - мина ли сватбата, успокоиха ли се? Виждате ли се вече?

17.   познавам семейство, в което жената е 11 г. по-голяма от мъжа, имат 2 деца и поне отстрани изглеждат щастливо семейство. те обаче са по-скоро изключение на фона на всички останали неуспешни връзки с голяма разлика, и то в полза на жената.
мога само да съчувствам на авторката, защото се поставям на нейно място и никак не е приятно.
Ж44

18.   Госпожо, ние със съпруга ми сме на същото дереже с нашия син, с тази разлика, че няма да се жени за нашата госпожа. Той е на 23 тя на 37, разведена с дете. Много се обичали и не можели един без друг. Явно заплатата не му стига, та всеки месец ни иска по някой лев. Приемаме всичко не смеем да шукнем, само и само да не нараняваме детето, което е вече мъж. Аз също съм жена, но не разбирам тези жени, които ходят с младежи по - малки от тях с повече от едно десетилетие. Може би съм тесногръда.. Съпругът ми ме успокоява, че може да е и по лошо - да доведе "приятелка" с мустаци... Просто не знам. Живеем в очакване и притеснение, но искрено желаем на детето си щастие!