Не издържам!
преди: 7 години, 10 месеца, прочетена 1687 пъти
Здравейте, първо да благодаря на редакторите, ако публикуват историята ми.
Ето и моята изповед. Цял живот със семейството ми живеем на квартири. Никога сме нямали собствен дом. Баща ми много се измъчваше, това му е мечтата и си мисля, че докато не постигне целта си, няма да е щастлив. Миналата година се премести да живее и работи в София. Идваше при нас 1, 2 пъти в месеца. Решихме да напуснем квартирата, в която живяхме майка ми, аз и брат ми и да се преместим да живеем при баба ми и дядо ми. Отначало бяхме щастливи, представяхме си как ще живеем в хармония и разбирателство. С началото на учебната година всичко се обърка. По принцип ние сме ''нощни птици'', по-рано от 12, 1 не лягаме. Това беше и първият проблем. Аз особено стоях до ранни зори за моите оценки и амбиции в училище. После те взеха да ни се бъркат за всичко. Храната-много сме яли, другите хора не готвили толкова, като се има в предвид, че мама се прибира към 20, 30 скапана и няма време, също така и аз покрай уроците. Тях не сме ги карали, а и не са и длъжни все пак-възрастни хора. А ако видите колко малко ядат, ще се смаете. Баба ми се наяжда за цял ден от едно кюфте и филийка хляб. За това на тях всичко им се вижда много. Много сме си угаждали, много сладко сме яли, глезени сме били. Не знам как може да се глезим толкова от заплатата на майка ми само и всичките разходи за ток, вода, телефон, асансьор, транспорт и т. н. Другият проблем беше моята дебелина. Непрекъснато ми беше натяквано колко съм пухкава. Представете си-собственото ти семейство да се опитва да ти смъкне самочувствието, близките ти хора, които трябва да те подкрепят и помагат. В училище всички ми повтарят колко съм хубава, слаба, а вкъщи се чувствам като грозното пате. Толкова много неща мога да кажа, не знам просто кое да кажа. Баба ми и дядо ми супер много пазеха мебелите, техниката, всичко тяхно. Разбирам, че с пот на челото, но за какво си взел нещо, щом не го използваш. Непрекъснато чувам как се оплакват в стаята им -какво сме направили, какви сме били, ние им бяхме темата за разговор винаги. Чувствам се като затворник там, където трябва да се отпусна от стреса и напрежението. Просто не знам как да го опиша. Непрекъснато трябва да се крия и съобразявам. Да се правиш на такъв, какъвто не си! Непрекъснато да си мислиш какво ще кажат, колко ще паднеш в очите им. Аз съм по-буен характер. В началото търпях и мълчах. Но после започнах да отговарям, да се оплаквам на мама, да им повтарям как с удоволствие бих се махнала. Просто не искам да живея така. Много труден ми е бил животът и все се надявах да стане по-добър, а вместо това става все по-зле. Искрено благодаря на тези, които са прочели историята ми дотук. Ще съм благодарна на всякакви съвети. Да продължа да търпя и стискам зъби, но баща ми няма да се върне следващите 2, 3 години и аз просто не мога да издържа толкова. Колкото и пъти да умолявам мама да отидем на квартира, но тя казва че не можем да си позволим само с нейната заплата, а баща ми събира и не дава много пари. Но аз просто, ако не се махнем, не знам как ще живея. Толкова много ми се събира и не искам да се превръщам в мрачен човек, да се озлобявам и отчайвам от толкова рано. Ако не се съгласи мама, ще отида да живея при баба ми в село близо до Пловдив. С нея по се разбираме и просто това е един вариант. Много много много благодаря на тези, които отделиха от своето време и помагат на млади хора като мен. Ще съм благодарна на всяка думичка, която ще ме упъти. Извинете, ако съм допуснала правописни грешки

Момиче на 16 години!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 10 месеца hash: c5f861e9d7

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Защо не отидете да живеете при баща ви? Или той е в комбинация с други хора и си делят наема?

 

...

преди: 7 години, 10 месеца hash: 6accf38288

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Е трудно се живее с дъртите вампири :) На първо място най добре ще е да си вземете своя къща, дори на изплащане. Около Пловдив има доста села може да погледнете някоя оферта там, дори бих казал че е за предпочитане. Дъртите явно са скъперници щом ви правят забележка за разходите за храна, а това с мебелите е най смешно от всичко! Преди малко повече от две години купих един апартамент в който са живяли стари хора Мебелите изглеждаха като че не бяха използвани никога но пък бяха на 40 - 50 години, вмирисани и изядени от молци. Естествено изхвърлих всичко на бунището. Язък че са ги пазили цял живот под покривчици и далеч от палави детски ръчички... Та мебелите ако не се използват си губят смисъла. Явно човек не може да си ги отнесе в гроба, ама си ги пази за нови докато не дойде момента някой друг да ги изкара на боклука - жалка работа...

 

...

преди: 7 години, 10 месеца hash: a27eb6734e

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

3.   Ей това беднотията е лошо нещо. Да се цупиш за филия хляб или на всяка цена да си купиш панелка в някой гаден квартал. Ще издържиш още 2 години и после си хващай пътя. Нищо няма да промени нито баба ти и дядо ти, нито баща ти.

 

...

горе^

преди: 7 години, 10 месеца hash: 6c49a1a967

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Сега разбра ли защо не е хубаво да живеят 2-3 поколения заедно? Баба ти и дядо ти са съвсем различно поколение, имат различно виждане за живота и съответно изобщо не разбират нито теб, нито майка ти. За това ако имате възможност или се изнесете на квартира само вие, майка ти брат ти и ти или се преместете при баща ти в София. Знам, че при баба ти и дядо ти е по-евтино, ама на каква цена? Скандали, разправии, опънати нерви... не си струва! За това поговори с майка си и просто буквално я помоли да се преместите. Дано те послуша! Ако ще и гарсониера да е, ама да сте си само вие. Така е най-добре за всички! Защото иначе гарантирано ще си изпокъсате нервите взаимно и никой няма да е щастлив и със сигурност ще си развелите отношенията. А не си струва да си разваляте отношенията заради такива битови глупости. Сигурна съм, че и майка ти е наясно със ситуацията и ще успееш да я убедиш. Успех!

 

...

преди: 7 години, 10 месеца hash: 263505cd46

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

5.   Ето защо не трябва да се толелират хора с разсъждения от сорта на: - раждайте там, пък квото стане - ма раждайте, то никога няма да дойде правилното време - правете деца, какво само за пари мислите, те не са най - важното - като неще деца му пробий презерватива Отказват се от мечтите си уж, защото ги е страх да ги преследват, правят деца за да си "осмислят" живота, ама после пак ги влекат мечтите... Хайде, чакам да почнете да криткувата този баща, че си гони мечтата да събира пари за собствен дом, вместо да бачка и да плаща квартира на вече направеното си семейство. Защото той и да си осъществи мечтата, то няма за кога вече, както казаха по - горе - още две години и се изнася момичето. Казвам го това, защото обикновено доста критикувате разни майки, не че не съм с вас, но и бащите не трябва да се подминават, щом става дума за критика. Авторке, добре си решила да отидеш при баба ти в селото до Пловдив, пак ще мизерстваш, но поне ще можеш да учиш уроците си на спокойствие. За хората, които не са били на твое място е лесно да ти кажат "ще издържиш още две години". Кога ще осъзнаят бедняците, че за един подрастващ е супер важно да има осигурена СПОКОЙНА СРЕДА И СОБСТВЕНО ПРОСТРАНСТВО.. Ти пък 4номер кво си казал - нищо.. : "Колкото и пъти да умолявам мама да отидем на квартира, но тя казва че не можем да си позволим само с нейната заплата, а баща ми събира и не дава много пари. "

 

...