 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Искаме този терор да свърши!
преди: 7 години, 10 месеца, прочетена 1874 пъти
Здравейте
Пише ви момиче на 16. Знам, че е дълго, но ви моля да го прочетете защото аз и сестра ми (15 г. ) имаме нужда от всяка възможна помощ и съвет.
Аз и сестра ми живеем в Ирландия със майка ни, мъжът и, и двете им общи деца. Живеем с него от две годишни и почти нямаме връзка с биологичният ни баща.
Когато бяхме по-малки ни наказваха и биеха по отвратителни начини, това продължава и до днес. Наказанията варираха от цяла нощ с вдигнати ръце на стената до бой до кръв и синини, заради неща като оплакване от учител или, че не сме си вдигали телефона, счупили сме или сме забравили нещо. Тогава беше по-лесно защото живеехме с баба и дядо и те често ни спасяваха, въпреки, че са много стари и и се е случвало да бъдат ударени в опит да ни спасят. Преди 3 години за пръв път се изнесохме на собствена квартира. Тогава стана още по-страшно, защото майка ни замина в Ирландия и ние останахме с онзи изрод. Не ни питайте как сме издържали с тоя всеки ден, защото сами не знаем. Той е лежал в затвора общо 12 години и винаги се е опитвал да се държи с нас като със затворници, предполагам за да се почувства от другата страна на килията. Аз бях първа година в гимназия и съответно, като момиче исках да изглеждам добре. Заради пубертета, косата ми изглеждаше зле и за да се чувствам по-добре трябваше да я изправям. Но за мен беше доста трудно да се добера до пресата. Той я криеше в стаята си заедно с много други наши вещи от които се нуждаем като например, сешуар ( аз ходех на плуване тогава и често бях с настинка защото не ми даваше да си суша косата), якето ми, за което ще разкажа по-надолу, таблетите, телефоните, гримовете ни и т. н. Тук искам само да добавя, че никога не сме били зле с парите и дори смея да кажа, че откакто мама замина, имахме повече възможности от доста хора в града ни. Въпреки това изглеждахме като пълни боклуци, докато той почти всеки ден си купуваше нови маркови обувки, тениски и панталони. Майка ни купи на мен и сестра ми две скъпи якета. Аз имах едно яке от преди, което беше старо, мръсно и скъсано и ми беше подарено, с което той ме караше да ходя и заключваше новото в стаята си. Цяла зима ходех без яке, защото ме беше срам да го нося и го криех в чантата си. За да облека новото яке той ме караше да му се моля с неща от сорта на :, , Ще ти ям г*мната, само ми дай якето/пресата/пари и т. н. ''.
В редките моменти когато тези молби имаха ефект ми даваше пресата за точно 2 минути, които засичаше. Почти никога не съм имала пари за училище, а въпросното яке съм го обличала около 5 пъти.
Много често лягаше върху нас докато сме на дивана или леглото и стоеше така докато не останем без въздух. Той беше около 120 кила тогава. На 15-ят ми рожден ден (декември) ме преби брутално. Тогава се скарах с мама, която си беше дошла за празниците и през целият си престой не спираха да викат. От сутрин до вечер крещяха и ни псуваха. Празнувах рожденият си ден у баба. Той каза да не ми се взима торта и въпреки това, мама отиде и взе някаква суха паста от магазина, заради което той цялата вечер ме гледаше на кръв. Като се прибрахме вечерта, той беше излязъл някъде и с мама се скарахме, защото не издържах вече на постоянните викове и крясъци. Взех три парцала в една чанта и тръгнах да ходя към баба. Майка ми ме спря на врата и тръгна да се хвърля да ме бие при което аз я блъснах. Тогава тя се обади на онзи и му каза как съм я била спукала от бой и как има синини по ръцете от мен и като затвори телефона ми каза да си лягам. Бях полу заспала когато онзи се върна, влезе в стаята и ме издърпа за косата от леглото, влачи ме по целият коридор докато ме риташе и биеше, при което аз се напиках. След това ме изправи на стената в хола заедно със сестра ми. Майка ми седеше на дивана и гледаше телевизия, сякаш нищо не е станало. Треперех цялата и когато сестра ми ме погледна започна да плаче. Когато най-сетне ме пуснаха до банята за да се преоблека, разбрах защо - имах струя кръв течаща от челото и носа. Тогава за пъв път се самонараних. Започнах да пуша, горях се с цигари, режех се, на няколко пъти съм се опитвала да се самоубия. Не ядях със седмици, а когато ядях, повръщах до кръв, гълтах по 20/30 лаксатива докато не потече кръв. Първото нещо което правех като се събудех беше да се кача на кантара. Живеех на цигари, кола и трева. Исках да съм перфектна, мислех че ако отслабна всичко ще се оправи. В рамките на месеци свалях и качвах по 20 кила. Още от малка майка ми ме е обиждала заради килограмите въпреки че никога не съм била дебела, проста наедрях малко в пубертата, заради което всеки път като станех от масата и двамата ми се подиграваха.
Миналата година всички заминахме в Ирландия и оттогава започнаха истинските зверства и въпреки всичко през което съм минала досега, това което преживяваме и двете със сестра ми няма база за сравнение. Със всеки ден става все по-зле. Започнаха да опразват хладилника, като взимат храната със тях на работа, карат ни да се самоубиваме, , за да се отърват от нас и да им се оправи живота''. Миналата седмица той ни вдигна в 6 сутринта и ни изгони, без вода и нито една стотинка навън до 10 вечерта. Със сестра ми намерихме 2 евро из раниците и си купихме хляб, мармалад и боб в консерва и ядяхме тва през целият ден. Не ни дава да се къпем вкъщи, и ни кара да ходим до фитнес залата и да се къпем там. Наричат ни мърши, бокуци, копелета, нещастници и т. н. Гони ни всеки ден от нас. Казват ни, че нищо не става от нас и че ще е по-добре за всички, ако се самоубием. Казват ни, че няма да се върнем в България, докато не навършим 18, въпреки, че ни изнудиха да дойдем с обещанието, че ще се връщаме всяка ваканция. Той ми казва, че, , ще ми цепят г*за за една цигара и, че ще стана най-доланата к*рва''. Като по-малки ни удряше по задниците, като минем покрай него, обарваше ни и т. н., но вече не си го позволява. Сега, винаги когато види, че влизаме в банята тръгва да отваря вратата и се прави, че не е видял че сме вътре. Влиза в стаята ни без да чука, най-вече когато сме се прибрали вечерта и се преобличаме и ако ни види полу голи, не излиза а стои на врата и продължава да говори. Все още ни бие. Страх ни е, че ще ни посегне сексуално, защото нещата се влошават със всеки ден. Майка ни е свидетел на всичко това и го поощрява. Смея да кажа, че тя е причината за повечето пъти в които ни е биел.
От известно време говорим с биологичният ни баща по телефона. Той е съгласен да ни купи билети и да живеем при него за лятото, трябва му само съгласието на майка ни. Искаме да се върнем в България, защото тук нямаме никакви приятели, но не ни пускат. Искаме този терор да свърши. всеки ден мислим за самоубийство. Кажете ми нормално ли е това? Ние ли сме проблема? Моля ви, дайте ни съвет. Како можем да направим, за да се отървем от ужаса, в който живеем вечв 15 години? Не сме сигурни, че ще успеем да издържим до 18 за да се махнем от тях. Благодарим на всияки, които отделиха време за да го прочетат.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 10 месеца hash: 86c3035a6d |
|
2. Не мога да разбера ако наистина си в ирландия ти и сестра ти и всички там защо не се оплачите в социалните
Там не е като тука
И да лъжете ще повярват
Ще ги вкарат в затвора
А вас ще ви подсигурят
С нов дом и всичко друго.
Там не е като в българия.
И се грижат за децата
Какво чакате
Със едни синини ще ги тикнат на топло
|
| преди: 7 години, 10 месеца hash: 613f247862 |
|
3. Отидете в тамошните социални служби това не може да продължава така!
|
| преди: 7 години, 10 месеца hash: 69314e2942 |
|
4. Значи, уверявам се че има наистина страхотни изроди. Както и да е. Живеете в голяма и развита страна. Проучете къде се намира тяхната Агенция за зкарила на детето. И веднага подайте сигнал. Няма да им се размине на тези нещастници. Да ще живеете 3 години по домове, но поне ще ви е спокойно. Съжалявам мили децчица, че сте преживяли толкова много. Има Господ, всичко ще се нареди.
|
| преди: 7 години, 10 месеца hash: c6e2f7059a |
|
5. Мила, не вярвам никой да не знае за целия този ужас, баба ти, дядо ти, някой учител... за това помоли някой на който имаш доверие за помощ и ВЕДНАГА звъннете на социалните. Този изрод не ти е дори баща, така че няма абсолютно никакви права над вас. Пък и баща да ви е, НИКОЙ НЯМА ПРАВО ДА СЕ ДЪРЖИ ТАКА С ВАС! Дори майка ви! Ако те е страх, че ще те пребие помоли някой друг да се обади на социалните, и се срещнете с тях в училище или някъде където този изрод няма как да се появи. И им разказваш всичко, показваш синините и ако имаш и свидетел, примерно някоя учителка, която знае за проблема и те е виждала да идваш на училище посинена-най-добре. Те знаят какво да правят. Разбери, никой абсолютно никой няма право да се държи така с вас! Така, че трябва да потърсите помощ.
|
| преди: 7 години, 10 месеца hash: 92b78b536f |
|
6. Защо мълчиш, момиче? Отдавна е трябвало да се махнете от майка ви, дори насилствено! Да живеете при баща ви или баба и дядо. Но остави това. Веднага сигнализирай в тамошните социални служби! По домове наистина ще ти е по-спокойно отколкото в тоя ужас.
|
...
| преди: 7 години, 10 месеца hash: 104674027c |
|
8. Агенцията за защита на детето в Ирландия се казва Tusla. http://www.tusla.ie/ ако знаете английски пишете им или им се обадете. Най-лесно е да разкажете всичко на учител, особено след като ви насинили или имате видими следи от побой, защото родителите ви ще бъдат повикани и най-вероятно ще кажат, че си измисляте за да се приберете в България или нещо такова. Но задължително трябва да кажете- най-лесно е на учител. Те ще предизвикат процедура и всичко ще се реши. Майка ви не е нормална, а доведения ви баща е изрод. Те са с психични отклонения. Задължително се свържете, разкажете на учител или на училищния психолог. Ирландия е бяла държава и тези институции ще ви обърнат внимание. Направете го незабавно, защото нещата ще се влошат. Успех!
|
| преди: 7 години, 10 месеца hash: 92ae96659f |
|
9. Хммм... не споменаваш ролята на "двете общи" деца, нали и те живеят с вас в Ирландия? Странна история. Невероятна. И ще обясня защо.
Аз също от дълги години живея в западно европейска страна и те уверявам, че първия, който ще позвъни на полиция или на социалните служби са съседите. При така описаната ситуация няма шанс било то съсед, учител, съученик да не забележат, че с вас се злоупотребява.
|
| преди: 7 години, 10 месеца hash: a0b8981070 |
|
10. Възползвайте се от цивилизованата държава в която сте, защото и да се върнете в България, няма да ви е по-лесно. Не може да продължавате така, малки сте още, но затова има подобни организации или отидете директно в полицията, от там ще ви помогнат, ако не знаете, къде и какво да направите, но не може да търпите повече. Това е видимата страна на проблемът, но вие имате нужда от психологическа помощ да преодолеете тези неща, защото в противен случай, колкото и да не ти се вярва, утре сама ти, можеш да бъдеш насилник над твоите деца, ще привлечеш същият арогантен човек, като партньор в живота си.
|
| преди: 7 години, 10 месеца hash: cbed15887c |
|
11. От училище, също могат да ви помогнат. Просто отидете и покажете белезите си на учител или директор.
"двете им общи деца" - Общите деца на майка ти и друг мъж, пак са твой братя и сестри, дори и да не ги приемаш за такива.
|
| преди: 7 години, 10 месеца hash: 29469396c4 |
|
...
| преди: 7 години, 10 месеца hash: fa052ca58d |
|
13. Ммм въпреки че разказът ми изглежда доста съмнително, защото ако едно дете е бито и тормозено така от 2 годишно от двамата си родители, как тогава има самочувствието, кой го е научил на сладостите в живота, кой го е научил че има право да се противи? Когато едно дете е възпитавано в такива условия, то не мисли като авторката, то се чувства виновно за нещата в които цял живот е обвинявано, то гледа да изпълнява за да не бъде бито, то е съсухрено и без самочувствие. То не мрази родителите си. Тежко и дългогодишно тормозените хора не мразят човека който ги е наранил, а свикват с мисълта че е трябвало да бъдат наказани.
Но въпреки съмненията ми нека ви кажа, че Ирландските власти нямат право да решават казуси на деца, които са с изцяло българско гражданство. За да бъдат взети в ирландски дом авторката и сестра й те трябва да имат ирландско гражданство или поне единият им родител да е ирландец.
Ако непълнолетен българин се оплаче на ирландска служба /социални полиция или други/, Ирландия е длъжна да уведоми законно представляващия държавата ни консул, той от своя страна ще търси настойниците на недоволните непълнолетни или по кратко родителите на оплакващите се деца. И обикновеното, което службите далеч от България правят е да върнат децата на майка им. Майката ще замаже положението "те са тийнеджъри и си измислят причини да се върнем в бг" Ако пък има доказателства за тормоз майката ще обещае и готово.
|
| преди: 7 години, 10 месеца hash: 8fcd5a2a06 |
|
14. Разказчето е недоизмислено, 2 евро за хляб, боб и мармалад е просто смешно... отделно, че ако някой съсед чуе писък на дете ще викне социалните, понеже там не са като българите... Откъде пари за алкохол/трева/цигари при положение, че си нямала джобни? Другия път мисли историята по-добре
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
