Коментари

Добави Коментар!

6.   От Авторката: Благодаря ви много на всички! Но искам да кажа, че вината е изцяло моя за всичко,първо,че не се предпазих и допуснах да се случи,а след като вече се случи,виновна съм за това,че не се борих достатъчно за детето си,убих го,а трябваше да се боря,абсолютно нищо не ме оправдава!Сигурна съм,че щях да се справя и сама,колкото и трудно да ми е било,защото не мисля,че сега е по добре,живота ми се преобърна тотално и знаете ли,относно това да създам семейство,искам да ви кажа,че от тогава не мога и не искам да правя секс,а само като си помисля за друго дете,нямам никакво желание за това,напротив даже,не мога да позволя да имам дете на място,което не е негово,на мястото на моята първа рожба,която убих!Сигурно ме мислите за луда,но се опитвам да ви кажа как чувствам нещата.не мога да спра да се измъчвам!Толкова много се боря,искам дори поне за един ден да не ме боли.Искам да продължа живота си,но как да забравя,че детенцето ми е имало сърце,а аз го убих...Боже,толкова ми тежи! Дори и да простя на майка ми,каквото и да стане...разбирате ли,на себе си няма как да си простя,прошка за това няма...няма такава сила да ме накара да забравя и знаете ли много пъти мислих за самоубийство,защото не виждам изход за мен,по добре да умра,поне ще спре тази болка,защото повярвайте ми,неиздържам вече. Сестра ми казва,че няма такъв човек на земята,който да го е изживявал толкова тежко,че съм била единствената,не знам дали това е така. Благодаря ви отново за съветите,много ми помогнаха,ще опитам някой неща като за начало това да отида на психолог,ще се боря още няколко години и ако все още съм в това положение,ще се самоубия.

7.   От Авторката:Има много самотни майки,които се справят, защо аз според теб нямаше да мога? Все нещо щях да направя и борейки се щях да му осигуря нормалем живот,дори и да живеехме в бедност,пак щяхме да бъдем щастливи. А сега по добре ли е според теб,като цял живот няма да мога да го преживея?Цял живот ще страдам,а майка ми щастлива ли е сега според теб,някой сигурно си казват,че рано или късно ще го преживея,но представи си варианта,за който говоря и помисли малко,по добре ли е?

8.   Мацка, едно въпросче, 6 седмица те броеше лекаря ли, защото до колкото ънам,те го броят отпърбият ден на последната ти менструация,а на теб овулацията и съответно възможността за забраменеяване настъпва 2 седмици по късно. Ако лекар ти е казал че си в 6 сдмица, най/вероятно реално си била в 4тата, ккоето значи,че още нищо не е било формирано.
Опитай се да пуснеш...

9.   Здравей, това което преживяваш е филм на ужасите не заради факта че си направила аборт(това се случва и ще се случва на много жени) а заради това че ужасно много си искала да задържиш бебето си и точно тогава не си получила съвсем мъничко подкрепа. Тук трябва да вметна че казвам това от същия ужсен опит. Знам какво е всеки ден да живееш с мисълта че си убил детето си, и че не си се борил за него,и че то дори не е имало възможност да се защити....знам знам.....но това от което имаш нужда според мен за да преодолееш собствения си кошмар е нова гледна точка. Обърни се към психолог, защото да споделяш проблема си с приятели не е решение(няма нищо лошо разбирасе), но ти нямаш нужда от съпричастност, а от решение на проблема. Живота не е само розов-факт, но ако беше нямаше да я има дъгата.

10.   От Авторката: Към номер:8. Направих си тест и разбрах, че съм бременна,след това около седмица и нещо обмислях как точно да постъпя,след което се обърнах към майка ми,след това с нея отидохме при лекаря и разбрах,че детето ми е на 6 седмици и 5 дни,аз направих аборта една седмица по късно,което значи,че детето ми е било на 2 месеца. Виж,знамм,че се опитваш да ме успокоиш за което ти благодаря,но е факт,че това дете е имало сърце! И точно това е проблемът,от това най-много ме боли,точно това не мога да преживея! Ако знаех,че е било само един ембрион и е нямало сърце,щях да го преживея,но как по дяволите да продължа на пред като знам,детенцето ми е имало сърце,а аз го убих!?Как се живее така!? Благодаря и на номер:9.,Благодаря и на всички други,ще продължавам да се боря,това е моето решение,което написах по горе. Бъдете живи,здрави и много щастливи!

11.   Здравей, мила! Историята ти наистина е много тъжна, просълзих се докато я четях... Моля те, недей да се самоубиваш! Човек трябва да живее, въпреки всичко. Много се радвам, че ще посетиш психолог. Мисля, че ще ти е нужно. Искрено се надявам да успее да ти помогне! Но първо трябва да решиш, че искаш да ти се помогне. Искрено се надявам да събереш сили да се справиш с болката и да успееш да заживееш отново. От сърце ти го пожелавам!

Борония

13.   Благодаря Борония !

14.   Спокойно, миличка, Бог ще те дари с друго дете и мъж, с който да си щастлива. Не се измъчай излишно. Моля те....Все пак едно дете има нужда и от баща.успокой се, не си извършила убийство, няма такова нещо. просто си искала да контролираш живота си.

15.   Скъпичка, миличка!!!! НЕ СЕ ОБВИНЯВАЙ!!!
1. Не си виновна ти,че не си се предпазила, а училището и семейството, че не са ни учили как да се предпазваме!!!Това е проблем на много хора, на цялата държава.
2. Гледай „Такъв е животът„, посети дом за деца или просто гледай в интернет филмчетата за Могилино.....има много изоставени деца в България. Мислила ли си ти какво щеше да правиш, ако детето ти имаше някакъв синдром-болест например? Как щеше да го гледаш и то цял живот щеше да те обвинява,че няма пари, баща, хубави дрехи, осигурено образование...какво щеше да стане от това дете, като ти толкова млада никакво възпитание не можеш да му дадеш, никакъв нормален дом, никакво детство и перспективи.

3. Виновен е „бащата„ - той вярвам е бил по-голям и е трябвало два презерватива да си надява като е знаел,че не иска деца.

4.Момиче, стига си повтаряла,че имало сърде. НИЕ НЕ МИСЛИМ И ЧУВСТВАМЕ СЪС СЪРЦЕТО,А СМОЗЪА!!! Това за сърцето е тема на лириката, не на науката. Има къде-къде по-умни хора от нас и те са решили,че НЯМА УБИЙСТВО ДОКАТО ЕМБРИОНЪТ НЯМА МОЗЪК, а това е в края на третия месец. Дори ако бременна жена (дори в 8 месец) бъде блъсната от автомобил и загуби детето си, това не се води убийство, а ти си направила аботрт на ЕМБРИОН и вече е убийство според теб.
Не знам дали ти е известно, но по най-нов стандарт, при раждане, когато трябва да се избира между живота на майката и този на детето , лекарите СА ДЛЪЖНИ ПО ЗАКОН да изберат живота на майката -те са тогава масови убийци по твоите разбирания, а тук даже става дума за истински бебета с мозък, не за сбор от клетки с мускул-сърце.
И знаеш ли защо е така - защото никой не знае това бебе дали е нормално,защото за обществото загубата на една образована и работеща жена е мноооого вредно,защото сме създадени да раждаме и други деца.
Човешко е и проблемът не е от вчера!

Аз също съм против абортите по принцип и ще страдам много ако трябва да направя такъв, никога не съм правила секс без презерватив, в мен винаги имам хапче за спешна контрацепция, на 26 години съм и съм имала само един приятел - вече 8 години и да ти кажа мила - ако въпреки всичко забременея, пак бих абортирала, защото не искам детето ми да израстне в мизерия, както ние сме израстнали, искам да е задоволено и не се чувствам готова за семейство и да го възпитавам. Детето има ПРАВО на нормално семейтво и детство и ако ние сме го нямали или ако съседката е самотна майка, не значи, че трябва и нашите деца да живеят така!!!

отиди на психолог, отиди на църква и въобще се съвземай, защото има закони - писани и неписани и те казват, че един ембрион (може и със сърце - това е един мускул само!!!!!питай лекари, само от мускулна тъкан се състой) НЕ Е ЧОВЕК, ТОЙ НЯМА МОЗЪК, СЪЗНАНИЕ !!!
ВСЯКО ПИЛЕНЦЕ, КОЕТО ХАПВАШ ЗА ВЕЧЕРЯ има повече мозък, защото един ембрион на 6 седмици няма такъв. Знам, че на пръв поглед съм безчувствена, но в тази страна има 70 000 изоставени деца, да не говорим за инвалиди-деца, да не говорим за деца, изоставени при баби и дядовци, мизерстващи, хора без бъдеще.

Ти си взела правилното решение. Нямаше да може да се грижиш за дете-инвалид (и това е риск, можеше да ти се случи), нямаше да можеш да му предложиш нормално бъдеще и детство и нямаше да си добра майка.

Моя приятелка роди детето си и дори заживя с баща му - пияндурник, но до ден днешен (обича го много това дете) си повтаря какво е изпуснала, как не е отишла да учи и т.н., отдала се е само на това дете -направила го е лиглъо и един ден ще я подведе под одговорност за гадното си детство и липса на перспективи!

16.   Магдалена, ще ти пиша по-късно, а горния пост просто не искам да го коментирам, защото не мисля, че криейки се зад клишета от сорта на " това са просто делящи се клетки", "ембриона не е убийство, защонто няма мозък" ще ти помогне да си простиш! Сега нямам време, но по-късно ще ти пиша как според мен да се облекчиш!

17.   Добре, ще чакам! Благодаря !

18.   Здравей мила, аз съм авторката на №16! Извинявай, че се забавих, но имах изпит и се бях съсредоточила върху материала.

Аз съм на твоите години и съм много против абортите, приемам ги в само когато са по мед. причини и в случай на настъпила бременност в случай на изнасилване- за мен също са убийство! Ембриончето на 18 ден има сърдечна дейност, на 40 ден има нервни импулси, горе долу по това време започват да се оформят крайниците, и на 3 месеца вече почти всички жизненоважни органи функционират и си е едно мини човече. Пиша ти всичко това не за да ти бъркам в раните и да те травмирам още повече, а защото това са фактите, които няма как да променим, колкото и да си мислим, или по скоро да се крием или оправдавам с наивни схващания и твърдения, че зародиша в ранните седмици не е бебе, а някакво парче месо, мускули, делящи се клетки и т.н! Уви не е така и макар абортите да са законни, тези ембриони всъщност са началото на всеки нов живот и както да го въртим и да го сучем няма как да променим нещата!
Прочетох всичките ти постове и искам да ти кажа мила, че аз на твоето място бих се чувствала по същия начин. Вярно е, допуснала грешка, че не си се предпазила от тази бременност, въпреки, че не си получила подкрепа от приятеля си и майка си, може би е имало начин да си родиш и да си гледаш бебенцето - и това е вярно! Но, няма как да върнеш времето назад колкото и да се самоизмъчваш и самообвиняваш станалото-станало! Мисля да спра до тук с натякванията, относно решението, което си взела!
Знаеш ли обаче, когато прочетох с какво чувство за вина, болка, угризения и самообвинения говориш за аборта, без да те познавам мога да кажа, че си един прекрасен човек, защото имаш СЪВЕСТ осъзнаваш, че си сбъркала и съжаляваш и страдаш жестоко за това толкова време, а не както правят повечето жени, да го изживееш за кратко и след това с лека ръка да го сложиш в графа „житейски грешки” и да продължиш да си живееш спокойно живота! Ти се презираш, страдаш и с това се само наказваш за стореното, защото смяташ, че си убила нероденото си дете! Точно изхождайки от това мисля, че трябва да намериш самоопрощението си- приемайки го, за нещо ужасно, което поради обстоятелствата, които са те притискали си извършила, нещо от което си взела поука, което си изстрадала и трябва да си простиш! Между другото религиозна ли си? Ако да изповядай този си грях го и помоли Бог да ти прости! Това също би могло да ти помогне! Сещам се и за друго нещо, и като че ли най-важното от изредените до тук - поне според мен, защото ако бях в твоето положение аз бих се уповавала на това а именно- прави добро,помагай на хората, както и с каквото можеш! Върши благородни дела, старай се да бъдеш колкото се може по-добра и пълноценна със съществуването си! Лично за мен това е най правилният начин един човек да се поправи!
Като за финал на дългия ми и вероятно отегчителен пост искам да ти кажа да си избиеш налудничавите мисли за самоубийство, защото това е най-страшното нещо което можеш да направиш! Не забравяй, че имаме право на страдание, но не и на отчаяние! Хора сме, правим грешки и важното е не да живеем с тях, а да се опитваме да ги поправим и колкото и да е трудно да продължим напред а ти го заслужаваш мила, защото съжаляваш и се разкайваш за това! Знам, че звуча малко фанатично, но в интерес на истината дори не съм религиозна - просто намирам някакъв смисъл в тези неща!
Толкова от мен мила, надявам се, че съм успяла да ти помогна поне малко, ако искаш да си поговорим имейла ми е: galetosexy@abv.bg

19.   Много ти благодаря миличка ! ! ! И аз мисля като теб, защото просто това е истината, колкото и да не ми се иска да е така, истината си е истина и неможем да я променим! Аз ще опитам това, което казваш и честно мисля, че ще е от полза, не знам, но ти май наистина ми помогна, защото сега се чувствам малко по добре, благодаря ти! Харесвам хора като теб, желая ти всичко най-хубаво мила и късмет, успех, да си жива, здрава и щастлива! Целувки!

20.   Много се радвам да прочета горните редове написани от теб мила! Искам да знаеш, че се чувствам изключително щастлива за това, че съм успяла да ти помогна. Пожелавам ти да ти се връща тъпкано всичко, което ти ми пожела. Целувки и от мен слънце, желая ти успех в преодоляването на вината!

21.   здравей мила аз също сам правила аборт знам какво е да боли знам какво е собствената ти майка да ти обърне гръб едва месец мина от този кошмар които изживях но аз бях една седмица и влизах в 3 тия месец лично аз му видях да бие сарчицето и главичката и рачичката но бях подведена от маика ми. искам да ти кажа аз как продалжих напред също като теб бях толкова много сасипана! реших че немога да продалжавам така да се сасипвам приличах на парцал а сам твърде малка затова единственото нещо което ми помогна и помага и до днес е любовта която испитвам кам моя партниор. според мен това е решението да рискуваш да почнеш сичко от начало и да заживееш със факта че си направила това... дори и да е било грешка няма безгрешни хора. няма смисал от тези болезнени обвинения затваряш очите и продалжаваш напред според мен това е решението. успех в живота

22.   Боря се всеки ден, адски трудно е, но дано, дано един ден спре тази болка! Благодаря ти! Успех и на теб мила и бъди щастлива!

23.   Просто си наложи да забравиш за това, то е минало, болезнено и тежко е, но за твое добро трябва да подтиснеш спомена, да избягваш самата мисъл за това. Иначе ще се погубиш, ще се разболееш. Понякога е нужно сърцето да хване дабела кора над кървящата рана - това ни помага да оцелеем, нещо като реакция на самосъхранение. Ако си вярваща, отиди на черква, поговори със свещеник, на някои хора това помага.

24.   до авторката - според мен си взела правилното решение. Имам приятелка, която роди на 19 и до ден днешен тайно вини сина си за проваленто си бъдеще, живее за него и има страшни очаквания, а детето е станало егоист и е много невъзпитано от цялото внимание. Не е нужно да добавям, че се живее в страшна, дори за България, мизерия и като порастне това дете ще възроптае, няма как - нито дрехи ще има като другите, нито компютър, нито на екскурзии, ядене, джобни, а и няма семейство, няма да получи и елементарно образование и шансове за бъдещето.
Добре, поне е имало късмет да се роди здраво, а не ми се мисли в кой дом щеше да отиде, ако имаше и най-малкия дефект. Ти можеше ли да се грижиш честно за едно болно дете, и това се случва - знаеш.

Аз също съм против абортите по принцип и затова взимам драконови мерки, за да не забременея - имам си дългогодишен приятел и без кондом не сме го правили, винаги имам в себе си и хапче за спешна контрацепция. Значи - не съм някакъв приятел на абортите, но още по-голям враг съм на създаването на хора, които да се мъчат като черни дяоли, заради грешките на родителите си.

Според мен, ти трябва доброволно да отидеш в психиатрична клиника, защото си се побъркала съвсем, почваш да си въобразяваш някои глупости и вече си се превърнала в тежест за близките си.

Нека да напомня, че сърцето е един мускул - нашето АЗ Е В ГЛАВАТА, в мозъчното вещество. Всяка мишка има сърце и повече мозък от един зародиш на 2 месеца. Звучи ценично, знам, но е така на практика. Не случайно законодателят е дал някакви ограничения и не случайно не може да се прави аборт СЛЕД КАТО СЕ Е СФОРМИРАЛ някакъв МОЗЪК изобщо. Сърцето само по себе си е жизненоважен мускул, нищо повече и нищо по-малко - не случайно се присажда сърце, но мозък не се присажда.
..
може до утре да дискутираме, но не може да се върнат събитията назад. Вина, ако има такава, е у оплодителя и у майка ти, че не са били до теб и в теб, дотолкова, доколкото жените отговаряме за контрацепцията. Не си виновна за самия аборт, както и да го въртим, защото решението практически не е било твое, а тяхно - щеше в най-добрия случай да родиш още едно нещастно дете за дом и това е.

Стоя зад думите си, макар че съм християнка и, че знам, че майка ми е искала да ме абортира. Моят приятел също е бил такъв случай - майка му забременява на 40, но преди това е правила аборт и е трябвало да го роди. При мен баща ми е бил сигурен, че ще съм син и е обедил майка да ме родят. Разликата обаче е, че нашите родители са били брачни, имали са къде и как да ни отгледат.
Въпреки горното си знание, не бих им се разсърдила, ако сега ме нямаше, просто нямаше да съществувам и едва ли щеше да има значение... е, радвам се, че съм тук, ама израстнах обичана и обгрижвана и ако бях болна, пак щяха да се грижат за мен.

Но както и да е - то тук проблем за дебат няма. Или сама поемаш напред, или отиваш в психиятрията. Не можеш да върнеш деянието, най-много можеш да родиш друго дете, което да отгледаш свястно, но това ще стане, само ако се вземеш в ръце.

или.. или...
не е срамен според мен пътят към психиятрията или към друга институция, включиетелно църквата, манастири, и т. н.
Ф.

до 18 - много помагаш, няма що - „мини човече„ във 2-ри месец ..., това обаче според закона и медицината е ембрион.
Направо сякаш си на щат при папата. В католическите държави такива като теб стоят пред гинекологичноте клиники и снимат жените, после ги изобличават като „Убийци„ в интернет. Срамота.
Първо направи един дом за такива жени, направи нещо реално да помогнеш - после съветвай да раждат „мини човеченца„ да се мъчат на този свят. Ако обаче бяхме малко по-образовани и можехме да се пазим от нежелана бременност, проблем нямаше да има (е, ако не сме вярващи - тогава и кондом не е позволен, защото се убиват „мини човеченца„)

25.   № 24 аз съм №18. Искам да те попитам теи с какво мислиш, че помагаш по- точно? А това дали ембрионът е мини човече не бих се наела да споря с човек не до там компетентен по въпроса. Нищо лично, просто имам медицинско образование и повярвай ми отлично знам за какво иде реч. Много е лесно обаче да замазваме истината. Знам и съм виждала много неща свързани с абортите, но не тук е мястото да говоря за това сега.
Аз не съм някаквва фанатичка, просто давам съвети на момичето. Какво лошо има да се обърне към църквата? На някои хора изповедта помага, не толкова чрез божията сила, а чрез самовнушение. И не съм против противозачатъчните, напротив твърдо за тях съм. Да ама знаеш ли, че за някои жени абортът е вид контрацепция.
А що се отнася до приятелката ти, която вини сина си за проваления си живот, то за такива жени наистина абортът е правилното решение. Те просто не заслужават това щастие. Случая на авторката обаче не е такъв.
Мила продължавай да се бориш с болката ти заслужаваш да си простиш и да продължиш живота си!

26.   Съгласна съм с №24 Но мисля, че май авторката не я боли толкова за загубеното дете колкото за отношението на майка й в онзи момент. Това е в подсъзнанието й просто още не е стигнала до него. Как мислите? Аз познавам жени с по 5-6 аборта. Майки който са изоставили дете в дом.
Може да се обича толкова много дете което си носил 9 мес. което си видял прегръщал но бъдещо не направено с очакване дете ммм незнам. Ако е искала да има дете и е очаквала да забременее с месеци години да може тогава да обича толкова много един ембрион ама в случай като на авторката имам съмнение. Не я пращайте на психиатър само ако тя осъзнае на кого и за какво е толкова ядосана всичко ще дойде на място.
Катя.

27.   Как си мила? Справяш ли се? Започни да си мислиш, че детенцето ти е на едно по-хубаво място, че ти е простило и те чака там! Успех!

28.   В момента не съм в България, ще пиша, когато се прибера. И искам да се обърна към номер 24, защото това са пълни глупости, дори си мисля, че тя не се осъзнава какво говори.. скоро ще пиша. Благодаря на всички останали!

29.   От авторката отново: А също и номер 26! Хора, които не разбирате тази болка, моля ви просто не пишете!

30.   От №26 Извинявайте бяхте прави аз сгреших, тя наистина е за психиатър.
Към Авторката: Щом така се озлобяваш на хора с различно от твоето мнение, значи проблемът е по голям от колкото си мислех. Не е нормално да изпитваш омраза към по различните от теб. Не е нормално да изпитваш две години и три месеца болка за една случайна /нежелана/ бременност, момиче ти наистина си за психиатър иди той ще ти помогне.

31.   Хората, които молиш да не пишат, точно те ти помагат да излезнеш от депресията, в която яко си затънала. Но тя(депресията) те кара да четеш жадно думите на съпричастните. Потърси психоаналитик, защото депресия с мисли за самоубийство са много опасно нещо.
И запомни нещо много важно - за да си добра майка, трябва първо да обичаш себе си. Не се ли грижиш за себе си, за психичното си здраве, някой ден ще си вече майка, но с изненада ще установиш, че психически не си готова да приемеш нови удари. Животът не е само раждането, а отглеждането на детето. Осиновители да не са по-малко родители и по-малко да обичат децата си? Любовта се ражда в съвместният им живот. Та ти си видяла ембрион и развиваш една духовна връзка, която е само в главата ти. Край. Минало е. Не можеш да се върнеш назад. А можеш ли да мечтаеш за друго дете? То(някоя твоя яйцеклетка) също се бори за живот. Дай му го! Знаеш ли, колко много живот можем да дадем? Гледай на живота от положителна гледна точка.
И да те обогатя със случки от живота. Правила съм аборт само заради консултация с професор, какви може да са последиците за плода заради прието лекарство, преди да разбера за бременността, т.е. точно в началното оформяне на зародиша, когато е най-уязвим. По твоята логика трябваше да го родя с риск да се случи прогнозата на професора и цял живот да се виня, и да виждам укора в очите на детето? Никога не съм изпитвала угризения за направеното. Както природата изхвърля при спонтанните аборти слабия или увреден зародиш, така аз й помогнах да не й дам същество, което и тя, и обществото ни ще отхвърля.

32.   Абе хора-автори на последните две статии, момичето има нужда от помощ, не от променяне на възгледите по отношение на абортите. Явно тя не е от тези които си успокояват съвестта-толкова ли е трудно да го разберете? Ако мислеше като вас отдавна да е забравила. Тя добре ви посъветва, като не знаете за каква болка става въпрос да не пишете. А и не слагайте под общ знаменател спонтанните аборти и тези по медицинско предписание, със тези по собствено желание, без медицинска индикация, разликата е огромна, странно защо обаче се правим, че не я разбираме? !
Миличка ти се дръж и продължавай да се бориш. №18

33.   № 18, 32 не си разбрала единствената помощ за нея може да я даде психотерапевт, това обясняват 30, 31.

34.   Не мога да знам как се чувстваш на сто процента, но предполага. Според мен е трябвало да послушаш сърцето си защото понякога и родителите грешат. Аз искам дете от 4 години и не става. Уж всичко е наред но бебето не идва. С баща или без в никакъв случай не бих направила аборт, твърдо съм против абортите. Наистина май ще е добре да отидеш на психолог, аз лично бих отишла, това е наистина неопредолимо чувство за вина. Пожелавам ти успех мила и ако пак се случи моля те не прави аборт. Това е дар от Бога, замисли се.

35.   От 31: Ех, българите нямаме елементарна медицинска култура. Директно я пращате на психиатър. За психоаналитик е. Той ще каже, дали е за психиатър. Разликата между двата е по-голяма от разликата между спонтанния и моя(май някой не схвана медицинската индикация).
Да извинява номер 34, но точно жени, които имат проблеми със забременяването, само ще подсилват състоянието й. А доколкото разбрах, тя иска да се пребори с него(според темата), а според последващите й реплики - иска други да й помагат да затъва повече. Какви по-големи драми имат хората. Ако намерите, гледайте филма "Изборът на Софи" с Мерил Стрийп.

36.   Какво става с теб миличка? Каза, че скоро ще пишеш а от тогава мина почти месец!?
Успех и куражти пожелавам! №18

37.   Абе яя като вземете да се превземате убила си била детето. Всичко е до психиката. Мойта приятелка имаше 11 аборта зад гърба си и наскоро направи 12ия. И изобщо не съжалява и не и пука, а и няма за какво.

38.   Момиче, здравей. Прочетох историята ти и съветите, които другите хора ти дават. Нито един от тях обаче не успя да ти каже най-важното - за всяка болка, за всеки провал, за всеки грях - има изходен път и той е Господ Исус. Някой те пращат на психиатър, други на психоаналитик, а ти имаш просто нужда да си излееш болката на Онзи, който дава живот и те разбира най-добре, защото те е създал и пролял кръвта Си за да те омие от греховете ти. Бог отдавна ти е простил. Убийство е - няма спор, но ако ти си викала към Бога за прошка то Той ти е простил в момента, когато си се обърнала към Него. Сега прости на себе си, прости и на майка си ако и да е трудно. Около теб сигурно има хора, които могат да ти помогнат да започнеш да градиш живота си наново, но този път на правилната основа, която е вяра в Исуса Господа наш. Друг изходен път няма. Очаквам сега фронтална атака от многото атеисти тук. Но, момиче, ти си живяла до този момент далеч от Бога и си видяла до какво е довело това. Имаш свободна воля и право да продължиш по стария път да се самосъжаляваш и окайваш или да поемеш по новия път с Бога и да видиш, че Господ е благ и е блажен оня човек, който уповава на Него.

39.   №37 Както сам казваш всичко е въпрос на психика и на гледна точка! Има хора като приятелката ти с 12, че и повече аборта, има хора които бесят кучета и не чувстват вина, има дори хладнокръвни серийни убийци, които не се чувстват такива, въобще всякви ги има. Момичето обаче е с друга гледна точка и твоя коментар едва ли ще и помогне. Дори напротив-би се почувствала още по-зле от това, че някой се опитва да маха с ръка и да омаловажава това, което за нея е същински кошмар без край. Тя сама го пише по-горе, но кой да чете.

40.   Ако беше УБИЛА някой...в случая детето си...сега щеше да си в затвора! А единствения затвор, в който се намираш, сама си го създаваш!
Детето ти Е имало сърце, но ти влагаш в един ОРГАН смисълът, който влагаме ние- разумните , родени същества!
Знаеш ли, аз вярвам на Ванга... а тя е казала така-че бебето добива душа на 21 ден ПРЕДИ РАЖДАНЕТО... А доколкото знам аборт е възможен до 3-тия месец.
Ако абортът беше убийство, нямаше да е позволен. Той ти позволява да имаш ИЗБОР!
Мила... в момента живееш в АД! Който не заслужаваш! Това чувство за вина е напразно... Ти вече носиш отговорност за ТУК И СЕГА! Миналото е направено вече, станало е! Нищо не можеш да направиш, освен да осъзнаеш, че проваляш сегашния си момент и живот, за който СИ отговорна в опити да се самонакажеш. Прегръщам те!

41.   38.... не ме разбирай погрешно, не сме атеисти... но не сме и в манастир! Тези проповеди са не само излишни, но и не намясто...

42.   Абе хора с тези разсъждения, май е трябвало и вас да ви махнат майките Ви, когато сте били ембриони... то много неща са законни, но надали са нормални или правилни!

43.   Ти не искаш да се откажеш от болката, защото това е единственото нещо, което те свързва с детето ти. Не искаш да го забравиш, а и мисля, че не трябва. Но детето ти го няма, а ти си тук. Опитай се да изживееш живота си пълноценно, да простиш на себе си и на майка си. Заслужила си го, няма смисъл сама да се затваряш в един порочен кръг. Живота ни е даден ненапразно, не трябва да го пропиляваме. Трябва да намериш сили да се примириш със станалото и да продължиш напред. Това ще е много по-трудно отколкото да съжаляваш всеки ден, но ако искаш да живееш трябва да го направиш.

44.   43, какво дете го няма? Та тя не е загубила отгледаната си дъщеричка на 3 или 10 годинки...
...
42, ние сега с теб осъзнаваме, че сме хора... думичката тук е ОСЪЗНАВАМЕ и щом сме живи, значи искаме да ни има! Един ембрион на седмица НЕ ОСЪЗНАВА, че е човек, защото НЯМА СЪЗНАНИЕ и е просто физическото начало на човека, но човек НЕ Е само тяло! Ние сме най-вече хора, защото имаме мислене и съзнание! Иначе сега ти и аз, и всички други щяхме да имаме спомени от ембрионалния си период, когато сме мислели в коремите на майките си току що заченати над екзистенциалния въпрос за живота!
..
Авторке, вземи се в ръце, млада жена си! Ако си избрала да погубиш и своя живот, редом със смисъла, който влагаш в това зачатие... ти вече си мъртва! Но за разлика от ембриона, ти си имала живот и си се отказала от него. Това си е самоубийство и ще поемеш отговорността за него!

45.   не разбирам спора ви - Законодателят го е решил и е регламентирал аборта много стриктно до 12 седмица - до тогава е ДОКАЗАНО, че няма нервна дейност, няма мозък и няма какво да спорим тук - кой е убиец, кой какъв бил!
Има закони в тази държава, в цял свят и това е - не може да се отрича ДАДЕНОТО от Законодателя право на жената да вземе това решение и да се нарече убийца. Имаме над 60 000 изоставени деца по домовете - ако сте толкова убедени в думите си - ами ОСИНОВЕТЕ едно неабортирано дете - хайде... Много е лесно да си морален съдник от топлото кресло в панелката си, ама когато трябва да се действа, се скътаваме!

46.   45, подкрепям те напълно. Много точно си се аргументирал/а. Това се опитвам и аз да кажа.
Да, има и толкова деца с души, съзнание, мисъл, нервна система (която се разбива, защото нямат семейство) и т.н. Защо не се обърнете към тях. Аз така бих постъпила и понеже може да ми се наложи да постъпя така един ден, ще го направя. Мислите ли, че ваше дете може да се нарече само онова, което носи гените ви с всички болести и силни страни? Знаете ли колко приятелки имам, които са чужди на майките си и с майките си, въпреки че са дошли от утробата им? А познавам и 2 осиновени дечица, които вече са пораснали и с майките си имат здрава духовна връзка и за миг не са престанали да са техните любящи деца!!!?

47.   И аз минах през това... кофти е. Всяка вечер сънувам бебета.. и все количката ми е счупена и пада настрани. А аз опитвам да я удържа. Друг пък са хубави сънища и така...
Времето и друго бебе ще те излекуват. Просто намери сили, ако сама не поискаш да се излекуваш няма кой да ти помогне.
Успех мила!

48.   От 43:
44, ако следвам твоята логика, едно току що родено бебе също е само физическо тяло, защото не може да мисли и няма да има спомени от първите си дни на този свят! Да вземат тогава да разрешат на майките да задушават новородените си бебета с възглавница до първия месец-те няма да разберат нищо докато умират......................
Не исках да прозвуча толкова силно, но някакси аргументите с които се защитава правото на жената да направи аборт ми изклеждат много кухи. А и когато жената разбере за бременността ембриоа надали вече е на една седмица. Най-рано е в 3-4, а после докато мине на прегледи, насрочат дата и т.н. отива вече 7-8 седмица и т. нар. "ембрион", туко виж станал плод на 9 седмици. Самите аборти са разрешени до 12 седмица. Аз съм виждала какво се случва по време на аборт, на 12 седмична бременност заснет на видеозон. Гледката не е никак лицеприятна. И все пак приемам абортите по медицински причини и в случаите на забременяване след изнасилване- все пак сме 21 век.

49.   Подкрепям коментара преди мен, като само ше добавя, че има много разлика да се направи аборт в 3 г. с., когато сърцето на плода дори още не тупти и няма мозъчна дейност, и има разлика бебето да е напълно развито и да е поело своята първа глътка въздух.
Въпроса е много противоречив. Няма нужда да се стига до спор. Просто всеки трябва да преценя за себе си и естествено да не прави глупости...

50.   номер 45 го е казал/а с аргументи, но кой да чете... и за каква глътка въздух говорите, не знам... детето поема първата си глътка въздух след раждането!
И не съм казала, че едно новородено вече не е човек! Изкривяваш думите ми, което е смехотворно! Не смятам аргументите си за слаби, напротив. Опитвам се да се аргументирам и от духовна гледна точка, и от физическа. Докато защитниците едно си знаят-едно си баят- убийство! Друг аргумент аз не видях...

51.   Има доста истина в коментара на номер 44. Ама много! :)

52.   Аз съм номер 43 и моля 48 да не пише от мое име.
До 44 добре нека сменим думата дете с ембрион. Така е по-точно наистина.
Не исках да се намесвам в спора на детето кога какво му се оформяло, но не виждам голям смисъл в това да се отдава значение на органите, които ембрионът е развил в определена седмица. Авторката просто се хваща за това, че то вече имало сърце. И какво от това? Ако първо се развиваше далака дали щеше да говори така? В случая това не е и толкова важно. Според мен тя просто не иска да приеме станалото и се вкопчва във всяка подробност. Сигурно е грубо, но тя наистина има нужда някой, или тя самата, да й набие малко ум в главата, за да се вземе най-после в ръце. Със съжаление нищо няма да се оправи.

53.   От 44 до 52... определено съм съгласна!

54.   37, извинявай, приятелката ти малоумна ли е да се докара дотам или просто е курва? Такава жена заслужава да я кастрират.

55.   Предполагам номер 37 го е казал саркастично. Едва ли има жени, освен циганките, които са правили повече от 2 - 3 аборта. В смисъл, поне аз не знам да има такива. А и колкото и да ти се случи имаш мозък и акъл после да се пазиш или пък да родиш, защото с всеки път шанса намалява

56.   37 съм-не го казах саркастично! Това е истината, лично аз се пазя, ако ми се случи и не съм готова, няма да се колебая изобщо. Отгледана съм в семейство, което не са били готови-еми съсипаха ми живота. За какво въобще ме роди майка ми само да ме тормозят... Това е бавно и мъчително убийство, а не аборта!

57.   То българите не стават готови за дете буквално никога, защото са безотговорни и все си търсят фалшиви оправдания. За това има 250 хиляди семейства с репродуктивни проблеми. Я са минали възрастта вече, я имат аборти зад гърба си, но няма да си признаят никога, и ще продължават да твърдят, че абортите не водят да безплодие. Направо е жалка тази действителност.

58.   Струва ми се, че номер 57 е прекалено краен. Не трябва човек да е толкова черноглед и зле настроен към света. Не всички са безотговорни или не готови за дете. Я си представи сега едно момиче - изнасилено.... и бременно...
Как няма да направи аборт?
Просто си жив пример за това как българите постоянно съдят другите и не виждат себе си. Погледни в огледалото, погледни делата си, тогава ще съдиш по - малко останалите.

59.   Аз подкрепям 57! 58, никой не говори тук за изнасилване. Това е частен случай. Става дума за разни безмозъчни пикли, които се е*ат без гуми и после... не съм готова. Еми, като не си готова, що не се пазиш? 90% от абортаджийките са точно такива безотговорни същества.

60.   58, никого не съдя, само си изказвам мнението. Всички българи сме свикнали да обвиняваме държавата за проблемите си- държавата е виновна, че не искаме да работим и чакаме да се "реализираме" за да получаваме добри пари и чак тогава я едно дете, я ни едно. Е, хубаво, но тази реализация при повечето хора си остава далечна химера и въпреки образованието си, взимат заплата, колкото и един продавач взима. Не се изказвам, нито против, нито за абортите. Но извинявайте за 2010 година има около 50 хиляди аборта... къде ни е акъла и сексуалната култура? Безобразие! Колкото и да не ми се иска да го кажа- заслужаваме си и безплодието, и катастрофите, и положението и всичко.

61.   Има логика в думите, аз не споря, но има жени, например като мен, които са правили аборт и сега какво? Просто понякога е неизбежно, например по медицински показания...
Относно безмозъчните пикли, не бих се изразила точно така, но да и това е така, че малки деца, които би трябвало да си играят с кукли правят секс и после забременяват, защото не се пазят.
По мое време беше нормално да правиш секс към 18 - 19 годишна възраст, а сега още от 10 - годишни го правят, което не е хубаво, защото се подлагат на опасности.

63.   61, аз съм 59. Когато е по медицински съображения, мисля, че никой не би те осъдил. Ако се застрашава животът и здравето на майката, даже е препоръчително. Но да знаеш, че точно в този момент последното, което ти трябва е дете и да продължаваш смело да си се "пазиш" с прекъсване на акта или въобще да не взимаш мерки... извинявай, без значение на колко си години - и на 30 да си и на 15 да си - все си си безмозъчна пикла. Детето какво ти е виновно, че ти не се пазиш? Ти си тази, от която зависи дали да забременее или не. Според мен, който си е направил бебе - да си го ражда и да си го гледа. Хората трябва да се научат на отговорност. Изключвам само случаи, в които лекар се е произнесъл против задържането на детето по медицински причини и случаи, в които жената е забременяла след изнасилване. Другите нямат оправдание.

64.   Вижте, тези спорове тук няма да помогнат на момичето! Нито пък мотивите, с които се оправдава абортът. Поне мен ако бях в това положение ничии "мили" приказки не биха ме накарали да си променя позицията за абортите, защото просто съм се информирала и знам какво представляват в действителност. Вероятно и авторката за толкова време се е поинтересувала.
Мила пиши как си, важното е не да забравиш за случилото се, а да простиш на себе си и на майка си и да продължиш напред. Като се надявам преживяното да те е направило по-добър човек. Целивки! №18

65.   Незнам дали има много разлика в последиците при медицински съображения или просто ако си реша ей така от нищото. Дето се вика - всички на едно място ще отидем накрая. Пазя се много добре. И се надявам да имам усоешен опит, когато реша да повторя опита си. Засега нямам оплаквания, дано няма и занапред. За прекъсване на акта и дума не може да става. Аз на мъжа ми не му давам дори да ме пипне ако си докосне бельото дори. Искам да стане, когато го планираме, а не да ни изненада.
Не мисля, че безмозъчна пикла е и жена на 30. Все пак по - малките го правят с друг мотив и са по - неосъзнати, докато аз например ако не се пазя приемам, че може да стане и нямам проблем с това, защото така или иначе го планирам.
Аз мисля, че всеки който роди си гледа бебето, мнооого малко жени успяват да избягат от майчинският си инстинкт, който се заражда твърде рано - още в първия месец бих казала от личен опит.
Всяка жена знае за себе си причината. Не мисля, че една жена трябва да задържи дете, след като няма доходи или нещо подобно. Твърде крайно и осъдително казваш нещата. Както казах - с медицински показания или не - и двете са еднакво опасни... тогава какъв е смисъла да подкрепяш само едното? Незнам :)
Спорове по този въпрос винаги ще има, докато не ти се случи на теб и не видиш света през нашите очи.

66.   Евала на 64!

67.   Ами, подкрепям едното, а отхвърлям другото, защото едното е морално оправдано, а другото не е. Не можеш да си разчлениш детето, само защото така ти е кефнало. Ако, не дай Боже, въпреки всички предпазни мерки, ми се случи да забременея в неподходящ момент, сигурна съм, че ще задържа детето си.

Вярно, че не помагаме особено на бедната Магдалена. Но, поне чрез нашата дискусия бихме могли да допринесем за това, да няма повече жени като нея. Маги, ти си добро момиче. Подвели са те. Изкупила си вината си милион пъти, трябва да го преживееш. Всички грешим, важното е да си вземем поука и да не го правим повече.

68.   И все пак продължавам да не виждам нормално обосновани аргументи на тези, които са против аборта... Какво значи "морално оправдано"? Моралът варива според възприятието на човек за света и се изменя с течение на времето! Ние тук се обосноваваме и от духовна гледна точка, и от физическа... Няколко човека се опитваме да обясним, че физически не е човек, а няма и съзнание в тези първи седмици... Но никой не чете! Затова и няма да се повтарям. А вашето си остава само начин на ВЪЗПРИЕМАНЕ на нещата, което даже не е аргумент... Не мисля, че ще се стигне до някакво развитие в спора. В крайна сметка-който реши-нека ражда, който не- да абортира. Никой не може да му се меси в избора.

69.   Една моя позната също като теб говореше, но съдбата реши да я изпита. За жалост нямаше как да го задържи, понеже беше на средата на висшето си и не се издържаше сама, понеже беше редовно, а е в такава специалност, че трябваше да учи усилено през годината.
Всеки има право да направи избора си.
Магдалена, сега ще се обърна към теб, не искам да размивам темата ти, точно когато се нуждаеш пт най - много помощ от нас!
Не се притеснявай, някой ден ще си имаш здраво бебе, ще бъдеш майка, простоп сега не ти е бил момента. За няколко месеца болката отшумява, насъбираш нови сили за бебчо и така. Не мъчи организма си с терзания.

70.   №68, аз писах под 63 и се включвам отново за да си изложа тезата защо съм против абортите!
Порво това е въпрос на гледна точка, и всеки гледа от своята камбанария. За някои абортът е убийство за други е удобен вариант за поправяне на грешка. За някои ловът е убийство, за други -спорт. Някои са вегитарианци, защото ненавиждат начина по който е убито животните, други ненавиждат кожени палта поради същата причина.
Във всички случаи по-горе се убива живо същество, макар и да го наричаме с други имена. В тази връзка ако абортът не е убийство, как би го нарекла? Едно дете няма никога да види бял свят. Няма да порасне, няма да има право на живот, защото избора на родителите, в частност този на майката е бил такъв, , защото в 90% от случаите "родителите " на този "ембрион" са се забавлявали без да мислят за последствията, защото според Закона и обществото това е рутинна медицинска процедура. Е да ама не съвсем!
Както писах преди време в същата тема ембрионът на 18 ден има сърдечна дейност, на 40 дни нервни импулси, до края на третия месец всичко вече му е оформено, въпреки че ще трябва да прекара още шест месеца в майчината утроба за да може да ссъществува самостоятелно. Животът започва със зачеването, не с раждането. Никой не го е донесъл щъркела, всеки е бил ембрион в началото на живота си. И ако родителите на всеки от нас не са го заченали в точно определен момент... нямаше да ни има днес. Не знам чия беше мисълта... "ако жените имаха стъклени утроби, никога не биха направили аборт"! Това, че не виждаме вътреутробното развитие, не означава, че трябва да се разполагаме с ембрионите, както намерим за добре и да ги третираме, като делящи се клетки, защото не са такива и всеки лекар може да го потвърди. Който иска може да намери в нета информация за ембрионалното развитие на човека, и да види колко бързо се развива и как си е едно мини бебе още в самото начало. Но явно повечето хора не искат да знаят каква е истината всъщност. По-удобно е да се мисли, че ебрионът е нищо, когато разбира се бременността е нежелана.
И накрая искам да обърна внимание на Закона, защото по-горе някой се оповаваше на него в подкрепа на абортите.
Значи, това е начин държавите да си решат социалните проблеми, защото колкото повече нежелани деца се раждат, толкова повече проблеми и разходи за държавата. А така или иначе аборти ще има, дори да са забранени ще са извършват нелегално, което от своя страна ще доведе до много смъртни случаи и осакатени жени. От тази гледна точка е по-добре да са законни абортите, никъде не казвам, че трябва да се забранят. Много ми се ще обаче повече хора да се замислят над тези неща, да се пазят надеждно от бременност и по възможност да променят ценностната си система и приоритетите си. Защото не може едно висше образование или една кариера да са на преден план. Най-малкото защото тези две неща не оставят нищо след себе си, а и не е сигурно, че човек ще ги постигне.
Всеки прави избора си! За съжаление обаче има хора, като това момиче, коитого изживяват толкова тежко. Тя се е замислила над тези неща, които пиша по-горе. Тя е искала да роди това дете, тя не е постъпила егоистично заради образованието или кариерата. Тя е жертва на тогавашния си приятел и на майка си и... тя трябва даживее, не да страда, въпреки, че е виновна от гледна точка на това, че не се е предпазила Важното е, че го осъзнава и има съвест момичето. Успех мила!

71.   Извинявям се, писала съм под номер 64, не под 63!

72.   70, виждам, че изобщо не си прочела горните коментари за съзнанието, душата, физическото развитие. Приемам, че гледаш на човека като само на физическо същество. Съгласна съм за гледните точки на хората и както никой не може да ме убеди да не посегна към аборт някой ден, ако ми се наложи, така и не съм аз тази, която да кара някоя жена да маха ембриона си. Но в ембриона НЕ СЕ е развило все още. Бях казала (мисля в друга тема), че аз вярвам във Ванга, която казва, че душата на човек слиза на 21 ден ПРЕДИ раждането. Но и преди да знам това, също бях наясно, че зачеването е началото на физическото развитие на човека. Но не и на съзнателното. Аз съм и под номер 44, където се опитвам да обясня, че на този етап няма мозъчна дейност камо ли съзнание. Душата на човек има нужда от съзнание, от развит поне орган за това. А при зачеването БЪДЕЩИЯТ ВЪЗМОЖЕН ЧОВЕК е просто съвкупност от клетки БЕЗ съзнание и душа. Затова ще приема, че ти приемаш човека само за физическо същество. Ако ли не, ще приема, че смяташ, че един заченат ембрион притежава съзнание и разум. И в двата случая звучи смешно.
Оправдавам виждането ви с това, че майчиният инстинкт у вас е прекомерно развит. Не смятай, че говоря за чувствителност. Мога да ти кажа, че и аз съм чувствителна жена и всеки жест, малка думичка и прочие може да ме накара да се свия в себе си и силно да ме боли. Но едно е да търсиш аргументи, друго е да се осланяш на възгледи. Надявам се ме разбра.

73.   А и също така, ако приемаш, че един ембрион е човешко същество, завършено, което просто трябва да се доразвие физически, то ти напълно отричаш нуждата от развитие на мозък! Щом един ембрион е човек, то той има вече способността да мисли! Значи мисли с клетките си... тогава защо му е да развива физически мозък? Просто няма логика...

74.   Момичета, спокойно - спокойно!!!
Подчертавам, че целият научен свят е дал тази 12-та седмица, преди която е доказано, че няма нервна дейност - ЗАКОНОДАТЕЛЯТ е озаконил абортите и правото на избор на жените преди тази седмица и всяка дискусия е излишна!
Първо, всеки има правото да си вярва в каквото иска - има Ванга, има всякакви неща, в които може да вярвате, но закон е закон. Освен това всеки има право на личен избор, никой не ви кара нито да абортирате, нито да раждате.
Алтернативата я знаем от времето, в което е бил забранен абортът в България - криминални аборти при баби-циганки, аборти на вече бебета в пети месец и нагоре, аборти, свършващи с безплодие, със смърт.
Моля, спрете да се обиждате - бил е забранен абортът, забранен е в много държави и злото е по-голямо.

Най-важното е контрацепцията - внимавайте да не се стига до нежелана бременност първо, образовайте вашите сестри, дъщери, близки приятелки, познати, за да се пазят ефективно - има два метода - кондом и хапчета, които са ефективни. Говорете за това, не говорете за неща, които вече са станали.

Аз самата съм противничка на аборта, не мога да си представя да направя такъв, но пък имаме 70 000 нещастни и гладни деца по домовете, товар за всички ни, който не носим изобщо отговорно и човешки - и мисля, че просто никой не заслужава да расте така - а и децата, които са нежелани, дори и не по домовете нямат нормален живот - никой не заслужава това!!!

75.   От 70: до 71
Виж сега ти можеш да вярваш на Ванга, или на който си поискаш. Това обаче не означава, че и другите трябва да вярват в това, което вярваш ти! Аз не съм казала никъде, че ембрионът е завършен човек. Само че ембрион наричаме до 8 седмица. След, това вече е плод. Абортите са разрешени по желание до 12 седмица, така че има много абортирани плодчета... И да, в края на третия месец бебето е напълно oформено и има усещане за сетивност. Това повярвай ми не съм си го измислила аз, доказано е! Иначе, да при сливането на яйцеклетката и сперматозоида е една клетка, която започва да се дели, но тази клетка носи идентичната генетична информация на бъдещия човек. И така наричаните "делящи се клетки" се делят толкова бързо, че много скоро образуват тъкани и органи.
А по отношение на мозъка мога да ти кажа, че това е единственият орган, който е не е напълно завършен в края на бременността. Мозъкът на новороденото е развит на ниво жизненоважни функции. Чак до навършване на една годинка той е напълно завършен.

76.   Значи и бебетата под годинка нямат завършен мозък. Освен това не са разумни същества. По логиката на привърженичката на Ванга, и те не са хора. Само това, че не приемаш нечии аргументи, не ги лишава автоматично от тежест. Можеш и до утре и до другата седмица да повтаряш в пост след пост едно и също и да извърташ думите на хората както ти кефне, но от това деянието по - малко кърваво няма да стане. Законът ви разрешава да убивате децата си. Преди хиляди години законът е позволявал на главата на семейството да убие непълнолетните си деца или да ги продаде в робство, ако реши. Те нямат граждански права, не са пълноценни членове на общността, защо да не ги отстраним? Освен това те са си негови деца, човекът има право на собствен избор. Ако не му стигат провизиите за зимата, по - добре да жертва един, но да има за другите... Какво толкова? Според традиционната култура непроговорилите деца също не се броят за хора. Затова и се наричат в среден род - нито мъж, нито жена, просто НЕчовек. Кога идва душата в тялото на човека е философски и метафизичен въпрос. Никой тук не може да отговори със сигурност на него. Ванга не е вездесъща има и много други становища по въпроса, ни повече, ни по - малко обосновани от нейното. Факт е, че това мъничко нещо, както и да бъде наречено, диша, живее и усеща. Когато отнемаш живот ти убиваш. На някои хора им се налага да убиват - за да защитят себе си или друг човек. Понякога е неизбежно. Но, дотам би трябвало да се прибягва само в много краен случай. Не може отнемането на живот да се препоръчва все едно е гълтане на аспиринче. И не може да се размине без последици.

77.   От 72. Виж, никой не съм тръгнала да навивам да вярва на Христос, Мохамед, Ванга, Аллах, Буда, Кришна и т. н. Права си, че това са лични виждания и са строго индивидуални. Просто споделих аз в какво вярвам за душата и бебетата. НО дори и да не вярваш, 75, това не омаловажава всичките ни аргументи от физиологична и метафизична гледна точка. Изобщо не си права, че извъртам думите ти/ви, напротив. Това, че не можеш да вникнеш в тях не означава, че са извъртяни. И никъде не съм казала, че докато не се развие мозък човекът не е човек-ето това вече са извъртяни мои думи. Казвам за нуждата от развитие на такъв. В смисъла, че по твоята логика, щом можем да сме хора и без него-защо да го имаме? Но както и да е. Не виждам смисъл да се опитвам да дам различна гледна точка на такъв човек като теб... на мен все по-често започва да ми изглежда все едно се опитвам с гума да пробия камък... и то ужасно консервативен камък...
До 74: И аз това се опитвам да кажа. Добре си го написала. Че до 12 седмица е установено, че развитието на бъдещия човек е на етап, в който премахването на ембриона не се счита за убийство, защото отстраняването на физически развиващите се клетки не представлява отстраняване на човешки живот в смисъла на съвкупност от развити органи, които да обуславят идентичността на бъдещия плод и дете... Права си, не виждам смисъл за спор. Самата ти си противничка на аборта и не би го направила, но си склонна да приемеш избора на жените, които абортират. За това и аз говоря. Никой не съм тръгнала да убеждавам да абортира, но се опитвам да убедя тези, които апелират никой да не маха ембриона си, че да наричат онези жени, които са направили подобен избор убийци, прави тях жестоки, а не жените, които правят аборти. Опитвам се да разкрия другата гледна точка. Но консервата си е консерва... и някой ден ще раждяса!

78.   77 аз за разлика от теб си излагам тезата, а ти се опитваш да наложиш твоята за правилна. Освен това аз твърдя доказани от биологична гледна точка неща за ембрионалното развитие. Те не могат да бъдат изменени, както могат да се изменят законите.

79.   точно неща от биологична гледна точка прилагаме и ние, но никой не чува... айде със здраве...

80.   Аз не бих казала, че прилагаш биологичната гледна точка, оповаваш се на Закона, вярвайки, че е съгласуван с медицинската предценка. Аз не съм съгласна с това защото от сигурен източник знам, че някои неща ни се спестяват, но както и дае. Нека всеки вярва в каквото си иска, и да прави каквото си иска.
Радвам се, че постът ми от преди няколко месеца е накарал авторката да се почувства малко по-добре!

81.   аз и 74 не сме един и същи човек! само да уточня!
И да- колкото и да спорим тук, най-важното е авторката да се чувства добре! Ние оставаме на противоположни мнения, но най-важното е тя да преодолее болката си!

82.   Мило Ми момиче!
Тази позната трагедия се повтаря ясно отново и отново, млада, несамостоятелна и незнаеща накъде, без избор и право на решение- за нея решават родителите. Така се съсипва един живот в самото си начало. И аз като теб сам майка на дете ангелче, неродено, непогалено, нецелунато, моята първа и последна рожба. Моята Катерина сега щеше да е на 32 години, може би вече щях и внучета да имам, а при мен е само самота. Нарекох я в мислите си на моя дядо, не и на майка ми, защото тя беше тая, койято ме принуди да убия първото и последното си дете. Един подпис. един разбит живот. Тридесет и две години не забравих тоя Януарси ден, в които насила бях закарана в общинска болница Бургас за да убия рожбата си, и така... Хора, не ме упреквайте, аз плащам за греха си доживотно!!!! Дано и на теб не ти е последното дете!!!!
Моля се на бог 32 години да прости греха ми!!!

83.   82, не си виновна за нищо - времето, в което си живяла е било отвратително, не си виновна - а и явно са те осакатили, толкова им е бил важен човешкия живот.
Не си виновна. Не знам на колко си години, но те съветвам да спреш да се самоунищожаваш и тъжиш за минали работи. Човек веднъж живее и можеш да промениш живота на много живи деца!
Не знам дали си омъжена, но дори да не си - много хора на 45+ години стават приемни родители, ангажират се за обществото и помагат на много хора.
Има и 18-годишни младежи, които биват изхвърляни от домовете с една четка за зъби и 3 лв - на тях може да помогнеш без бюрокрации.
С болката си не помагаш на никого.
Ако търсиш мир с Бога и душевен мир, мислила ли си за манастир, съвсем сериозно?
Не живей в миналото, особено ако си нямала вина и контрол над ситуацията. Авторката е в подобно положение... и при двете ви съм убедена, че децата ви нямаше да са щастлив - но както и да е, няма да почвам този спор, защо не помогнете на други хора, деца, когато сте минали през това нещо?

84.   82, аз, която съм за абортите, почувствах твоята тъга. Искрено съжалявам за случилото ти се. Наистина 83 е права за варианта осиновяване. Душата на човек... душата е важна... не ДНК-то. Аз съм по-малка от тебе, но допускам някой ден да си осиновя детенце. А ти вече си самостоятелна и зряла жена. Недей да тъжиш за тези минали неща. Много душички може да чакат точно на тебе да кажат "мамо".
..
И колкото и добронамерен да е съвета за манастир, изобщо не смятам, че нито е на място, нито е решение. Даже ми звучи като подигравка!

85.   84, не е подигравка. Защо - тези жени намират действително мир, а у нас има доста манастири, имат си и функции, денят ти е уреден, не си сам...
Не може да си осинови жената - тя трябва да е на възраст вече, но може да стане приемна майка на дете или младеж и може сама да помага на младежи - на 18 са си деца, имат нужда от начална помощ, да живят някъде, да ги повъзпита някой и т. н.
Определено, обаче ако е в полза на обществото, ако не е сама и не мисли за тази ситуация, над която е нямала контрол, ще е по-добре.
Нека благодарим, че живеем днес, не тогава!!!

86.   От 84 до 85: Да, вариантът за приемна майка на дете от дом е вариант, не казвам, че не е. Не знам на колко години е жената, поне аз мисля, че е на около 50, щом тогава са я принудили да абортира, значи не е била самостоятелна, значи под 20, а са минали 32 години-значи на около 50. Мисля, че на 50 годишни все още им разрешават осиновяване и на по-малко дете...
..
А за манастира- там се ходи от вярва! Не е място, където да отидеш защото не ти е потръгнал живота, защото имаш трудности, защото не си полезен на обществото и т. н. Това не дом за всеки, който не намери изход от ситуацията. Плюс това ти не знаеш въобще каква е нагласата на тази жена. Все едно : който не намери изход, да ходи в манастир! Затова ми прозвуча като подигравка!

87.   Миличка пиши какво става с теб!

88.   Здравей! Разбирам те напълно. И аз се чувствах така. Аз съм самотна майка. Моето желание за дете беше толкова голямо.... Сега детето ми е на почти 6 г. Моето предложение за тебе е: Не може ли да се срещнеш с приятеля си от който е било детето и да забременеш пак. Независимо дали той иска или не. Аз мисля, че това би те успокоило. Аз така направих. Сега пак ми е трудно сама, но детето ме радва и дава сила за живот!!!!
Може би трябва да се обърнеш към вярата-дава сили!!!
Иди на църква, да се изповядаш. Ще ти олекне. Помоли се да ти даде решение. И ще стане!!!

89.   88, браво за съвета! Децата да не са кучета, искаш и си взимаш. Не го намирам за честно и към мъжа - искал или не искал?
Така ли трябва да почва едно дете с живота си? За мен постъпката на 88 е егоистична, без да се мисли нито за детето, нито за бащата, а съветът е налудничев - сякаш може да замениш една зигота с друга, която да износиш и да родиш за собствено щастие и сила в живота!

90.   88 е нагледен пример за последиците върху психиката на жената от направен аборт.

91.   ами 90 прав си - ако абортът беше нещо лесно, нямаше от хилядолетия хората да си блъскат главата по проблемите на контрацепцията - ето, 21 век сме и имаме страхотни методи за предпазване от бременност и пак се стига до аборити.
И все пак, слава Богу, че са легални в нашата страна, за да ги няма касапниците от миналото, коствали живота и здравето на много жени.
Моето лично мнение е, че нямаме право да раждаме на този свят деца, за които предварително знаем, че няма да имат бъдеще!

92.   91 ние няма как да знаем дали децата имат бъдеще или не! Нито пък можем да знаем дали ние самите имаме такова. А що се отнася до контрацепцията, такава масово не се използва в нашата страна. Броя на абортите в Бг за 2010 г. са окола 50 хиляди.

93.   принципно е лесно да се предпази човек само да знае как и да се замисли за последствията. но в нашата страна тоз момент липсва. всеки си прави избор в живота и после си носи последствията. имам позната която направи аборт на 19. като се омъжи забременя 3 пъти но и трите пъти децата бяха мъртво родени. трябва да премисляме нещата много и от всички страни. аз родих преди 11 години не направих аборт реших че сама или не ще родя. намира се начин на всичко. с годините начина на мислене се променя но не и характера и преди и сега не смятамм че бих могла да понеса мисълта да направя аборт. не осъждам авторката в никакъв случаи решила е и е постъпила така както е смятала че е правилно, може би страха е надделял не знам надявам се като си има друго дете болката да отшуми

94.   От Авторката: Здравейте, съжалявам, че не писах. Благодаря Ви на всички! Мислех, че с помощта и съветите ви, с времето и борбата ми да преживея тази мъка, ще се почувствам по добре, но уви, дори мога да кажа, че станах по зле.

Ах колко много искам да се почувствам нормално както преди, дори и да не съм щастлива, искам поне един ден, в който съвестта ми да е чиста и нищо да не ми тежи, но колкото и да се боря, нищо не се получава, напротив даже, не виждам изход за мен.

Бях чувала, че всички го преживяват рано или късно, защо и аз не съм така, какво не ми е наред, искам да продължа, боря се, но това, което ще видите по надолу в клипа е постоянно с мен, всеки божи ден, как да забравя, че и аз причиних същото нещо на моето детенце. Клипа е за 12 седмично дете, но се отнася и за моето, защото сами виждате в първия адрес, който съм публикувала детето вече на 6 седмици има оформени органи точно както на възрастен човек и най-вече сърчице, което е туптяло, от това най-много ми тежи, защото с него е чувствало всичко и го е боляло, а заради мен сърчицето му спря завинаги, защото аз го убих.

Не искам Господ да ми прощава, искам бебчето ми да ми прости. От къде знаете, че не е някъде там и не ме гледа, постоянно си го представям как плаче, как го е боляло, е как да продължа да си живея живота. Знаете ли, понеже някой хора казват, че е нямало начин сама да си отгледам детето, направих нещо, за което сигурно много хора ще ме съдят, но ще ви кажа защо.

Наскоро се върнах от чужбина, бях стриптизьорка 7 месеца, направих го, защото исках да докажа на себе си и на майка ми, че имаше начин да се справя сама с детето ми, дори и по този начин, казах и, че съм готова на всичко, защото още тогава почувствах, че няма да мога да живея ако го убия. За тези месеци изкарах 18 000 euro, е кажете сега, че нямаше начин за моето дете, беше ми много трудно да, но съм сигурна, че ако си имах детенцето, щях да имам и стимул за тази работа и сигурно щеше да ми се види лесно, като знам, че това са парички за моето бебче.

Ако някой каже сега, че то е щяло да се срамува от мен, защото майка ми това ми каза, не мисля, че щеше да е така, то дори нямаше да разбере, а ако узнаеше някой ден, то щеше да прояви разбиране, защото това е заради него. Боли ме много, защото не се борих достатъчно за него, постоянно е това чувство в мен, каква майка съм аз да не защитя детето си и просто така да го убия, нищо не ме оправдава, бях на 22, голямо пълнолетно момиче, можех да се справя и сега нямаше да съм в това положение, в което не виждам никакъв изход.

Ако някой си мислят, че ще имам друго дете, никога няма да е същото, това беше моето първо детенце и аз го убих, нямам желание за друго дете, нито пък да бъда с някого, дори и да е принцът от сънищата, може би си мислите, че съм луда, но по този начин чувствам нещата и колкото и да се боря, нищо не се променя. Много хора казват, че в живота се случват и по тежки неща, но това е най-тежкото нещо за мен, защото например дори да загубя някой мой много близък човек, ще ми е трудно, но ще мога да го преживея, защото ще знам, че вината за това не е моя.

Благодаря Ви отново на всички. Ако искате не пишете повече, защото изход за мен няма, колкото и да съм странна и различна, не мога да спра да страдам, няма такава сила на Земята, която може да ме накара да забравя това, което направих и това, което видях във видеото, дори и Господ да слезе на Земята, нищо няма да се промени.

95.   http://www.ehd.org/resources_bpd_illustrated.php?page=8&language=13

99.   Аз обаче ще ти пиша, но довечара, защото сега трябва да ходя на работа! 18

100.   Не знам защо не е излязло видеото, но можете да го видите в youtube казва се "Тихият вик" гледайте 1, 2 и 3 част.

101.   От №18
Магдалена миличка, с риск да се повторя ще ти кажа, че мога да си представя как се чувстваш. За мен ти не искаш да си простиш, защото мислиш, че не го заслужаваш, и че нямаш право да си простиш. Това те спира да си простиш според мен. Знаеш ли много ми се иска да се запозная с теб, усещам, че си много свестен човек, който има съвест и ценности, нещо което в днешно време е толкова голяма рядкост, че е истинско чудо ако можеш да го срещнеш у някой. Аз съм заобиколена от цитнизъм и лицемерие на 95%, и сигурно не само аз...
Усещам, че ти си такъв човек- рядко свестен. Много бих искала да имам такава приятелка. Сигурна съм, че ще си паснем. Казваш в началото, че съм успяла да ти помогна с коментара си-макар и за кратко. Ако е така искаш ли да се запознаеш с мен? Ако да, тогава нека си разменим координатите! От София ли си? Ако да ще ни е по-лесно, ако пък не си ще намерим друг начин да общуваме. Нещата не са загубени за теб мила, повярвай ми. Има и други начини да ти се помогне. Мисля, че ако осъществим личен контакт ще е по лесно. Ще чакам отговори мила, дори и да не ти помогна искам да се запознаем, надявам се и ти няма да имаш нищо против! Целувки от мен!

102.   Благодаря ти!!! Отдавна забелязах, че ти от всички хора тук си по различна, ти най-много ме разбираш, знам, че и други ме разбират, и както и ти, така и повечето хора тук се опитват да ми помогнат, но в теб виждам нещо различно, имам чувството, че мислиш почти като мен, сякаш си в мислите и чувствата ми... Благодаря ти за всичко мила, знам, че искаш да ми помогнеш, но вече осъзнах, че никой и нищо не може да ми помогне, а и вече се превърнах в такъв човек, че нямам желание за нищо, не мога да спра да се измъчвам и постоянно съм в депресия, никъде не излизам, затворих се в себе си, но ако въпреки всичко искаш да се свържеш с мен, можеш да ме намериш в скайп:..........Целувки и на теб. Аа и за съжаление съм от Бургас.

модератор - не публикуваме скайпове и фейсбуци, както и мейл адреси, към които има такива профили в интерес на нашите потребители. В случая бихме могли да публикуваме за ограничено време мейл адрес, който не е свързан с други профили. Предупреждаваме Ви, че често хората в интернет не са това, за което се представят. Вие решавайте.

103.   Роди си дете и ще забравиш. Аз имах спонтанен аборт с близнаци, след първото ми дете. Много плаках, много страдах, отслабнах с 15 кг, въпреки че беше спонтанен аз също го преживях като да изгубя не един, а две дечица. Но ми мина срока 8 месеца, пак забременях и чак след като родих, започнах да забравям аборта. Та нали ако бях родила тогава, сега нямаше да имам толкова прекрасно момиченце!!!
За съжаление често страдаме от решенията си, може би майка ти също съжалява и когато родип, тя най много ще обича внучето си... Научи се да живееш с болката, и се бори с живота

104.   Авторката:до 103. Съжалявам за това, което ти се е случило. Ужасно много искам и аз да можех да чувствам така нещата. Какво да направя като нямам никакво желание за друго дете, а и при мен е по различно, вината ме разяжда всеки ден, това е нещото, което ме убива, а ти не си имала вина. Но наистина ти благодаря!

107.   От Авт. до модераторите. Няма проблем за този емайл, публикувайте го: ***

Модератор - моля, след като се свържете да ни уведомите тук, за да премахнем мейл-адреса от съображения за сигурност.

108.   Нали знаеш, че всяко мастурбиране при мъжете е убийство на много евентуални деца? Пък на тях не им пука и продължават да правят това.

109.   № 18 да имам мейла вече!

110.   Да имам координатите, можете да изтриете мейла. №18

111.   Авт. До номер 108. Разликата е съвсем огромна, аз страдам за това, че съм убила вече оформено дете и то моето, нима нищо не разбираш?

112.   "Нали знаеш, че всяко мастурбиране при мъжете е убийство на много евентуални деца? Пък на тях не им пука и продължават да правят това. "
Много смешно и повърхностно изказване!

113.   От 18 да авторката: Мила писахти съобщение на мейла, който остави!

114.   112 ама вярно.

116.   Здравей миличка! Моята история е също като твоята с единствената разлика, че аз останах и след аборта с моя приятел за което и до днес се питам дали не трябваше да го оставя, заради това което ми причини, защото мнението на другите (майка ми, баба ми... ) не беше от голямо значение, стигаше ми приятеля ми да ми каже, че ще запазим бебчето. Молих... плаках... тръшках се. Уви.. на 8 септември преди 3 г. се наложи да направя аборт. До последно със сълзи на очи, като малко дете се молих "Нека го запазим, ще се справим.. не ме принуждавай да го правя" но не!

Преди да забременея сме си говорили с моя приятел, че ако забременея някога, колкото и да сме неподготвени ще си гледаме бебето, но като опря шило го гъзило му се промени бързо мнението.. И кой е потърпевш от цялата история.. единствено аз. Също като теб немога да си го простя, толкова обичам децата и много исках да го запазим.

След аборта постоянно сънувах, че сам бременна.... сънувах едно светло кестеняво момиченце с чуплива косичка да ме вика, имах чувството че полудявам. Искрено ти съчувствам, няма думи който да ти кажа и да те успокоя, защото тези дето ги разправят, че било в 5, 6 или 7 седмица и не било още развито да ги разправят на някой които не го е преживял. Все си мисля как сега щях да имам едно малко детенце на което да се радвам.

Ще ти кажа, че с времето ще се пооправиш, пак ще се сещаш, неизбежно е, но малко по-рядко. Болката в душата ти ще остане също толкова голяма колкото и в деня в който разбра, че вече го няма. Може би след време ако даде Господ да си имаме дечица, болката ще изчезне, но до тогава ще гледаме по улиците бременни жени, ще им се радваме и ще се надяваме скоро ти да срещнеш правилния човек с който да създадеш семейство, а може би и аз ако не със сегашния ми приятел то с някой който наистина умее да моема отговорност и с който да се чувствам наистина сигурна.

Надявам се по някакъв начин да сам ти помогнала... и няма да мислиш за такива глупости като самоубииство, помисли как след време ще имаш едни прекрасни дечица, как ще им се радваш.. мисли позитивно аз така правя и се чувствам по-добре. Ако иамш нужда да поговориш с някого аз съм насреща. Успех за вбъдеще.

Б. М.

117.   Здравей, моята история е същата като твоята. И аз разсъждавах по същия начин и ужасно много страдах. При мен това се случи преди 4 години. Уплаших се, сломи ме липсата на подкрепа. Не искам да обвинявам никого, но е факт, че вместо подкрепа от блзиките си, получих твърд психологичекси натиск. Болно ми е как майка ми се радва на бебетата на братовчедки, само защото са законно сключили брак, а не прояви капка любов към своето бъдещо внуче.

За първи път виждам, че и други са го преживели толкова тежко. На мен все ми привеждаха примери как "хората правели аборти всеки ден" и ми се казваше, че едва ли не съм луда да го изживявам толкова тежко, че аз съм единствената, която реве. За това се радвам все пак, че видях този форум (надявам се да са истински историите тук, а не някой да се гаври с хора с проблеми)

Искам да помоля авторката да пише отново какво се случва с нея и по-специално премина ли нежеланието й за дете? Защото аз толкова много исках да имам деца, винаги съм мислела, че това е смисълът на живота, но след това, което се случи, аз не искам да имам повече деца и това чувство много ме плаши!!! Не мога да кажа, че съм преживяла вината, не съм, но все пак се опитвам да вървя напред, а нямам никакво желание. Страхувам се, че няма да бъда добра майка. Аз не можах да си опазя първото си дете, убих го, а как бих могла да бъда майка на друго.
Номер 116 и 82 съчувствам ви, бъдете силни, пишете и вие как сте

118.   Има предпазни мерки за тая работа, никой не мисли и бърза се едно трябва да прави секс на някаква определена дата.

119.   От 116 към 117: Съжалявам мила и за твоята загуба.Питаш ме как съм.. все така сама с мислите си :S А към 118 мога да се обърна само с това: дано не дава Господ да преживееш тоя ад, през който сме минали хиляди жени по една или друга причина.. И ако нямаш какво да кажеш по темата с което да помогнеш, моля те запази си коментарчетата за себе си, понеже явно си доста ограничена. Малко съпричастност бе мам*а му, не бъдете толкова жестоки към хора които са изстрадали. Т'ва жените сме... змии ядящи се една друга.

120.   Абе, момиченце има хора който не могат да имат деца. Едно детенце не могат, ЕДНО... НЯМАШЕ да се справиш, вярвай ми! Нито щеше да можеш да купиш маркови дрехи, нито да платиш частно училище. НАй-много детето да те пита всеки ден, защо си го родила и защо не си абортирала вместо да го мъчиш в тоз Ебан / простете за израза / свят. Най-много детето щеше да се пререже вените... за да не се чувства НЕЖЕЛАНО. ЗАщото едно дете се нуждае от БАЩА, за да се чувства ценено и желано. Явно ти нз. какво е, разбирам расла си с 2-ма родитетя... Поздрави майка си от мен и кажи, че е спасила един живот от мъки.

121.   Аз съм момиче на 19 майка ми е искала да направи аборт, но родителите на баща ми са я спряли. Тя ме роди и ме остави в дом за деца и когато е подписала е казала: Днес аз предадох рожбата си... Голям грях ти е да знаеш, защото и моята майка е щяла да го направи заради майка си да я послуша и да изпълни заръката и! Но живота продължава мила създай си семейство. Бори се и никога не предавай рожбата си, никога... моля те !!!!!!

122.   Здравейте,

преди един ден направих аборт в 8 седмица бях. Не се чувствам виновна за този избор, който направих. Защото бащата не искаше да поеме никаква отговорност, дори и не плати за аборта. Добре, че не обрекох себе си и все още нероденото ми първо дете на мъки, страдания и обвинения. Когато бях малка, след като брат ми почина на 12 години, той беше 2 години по-голям от мен - от сърдечно съдова недостатъчност. Беше увреден при раждането и живота на майка ми и на него са били на косъм. Родителите ми 12 години се опитваха да оправят уврежданията (глухоням, епилептични припадъци, с годините кожата спираше да зараства от рани и т. н. ). Консултираха се с много лекари, но все ги пращаха за зелен хайвер, все пак беше преди 1989 г. Сблъсквахме се с омразата на обществото, която беше отвратителна.
И не смятам, че съм направила грешка в момента, като махнах първото си дете. Беше ме страх да не мина през историята на родителите ми. И благодаря на майка ми, че ме подкрепи за аборта и беше на моето мнение, че няма нужда един малък човек да страда, защото нямаше да има баща, който се отказа от него. А и големия ми страх от увреждания на бебо, ме накара да променя в 7-мата седмица решението си.

А и дете, което е станало по време на алкохолно опиянение и не е планирано - според мен е доста рисковано да се ражда.

Благодаря за изслушването!
Към авторката: погледни вътре в себе си и се обичай. Друг съвет не мога да ти дам. Живота е пред теб, а той е много сладък с лек горчив отенък, иначе нямаше да бъде интересен.

123.   Към номер 122 - хубаво е, че си доволна от своя избор, но ми се струва, че не разбираш жените, които са писали по-горе. Те всъщност не са искали аборт, а обстоятелвстата или хората около тях са ги подтикнали в безизходицата да направят нещо, което за тях е било много болезнено, а сега вече са сигурни, че е било погрешно.

Представи си да си искала детето, но никой да не ти е подал ръка! Съвсем различно е и трудно се преживява.
Доколкото разбирам никой не ти е оказвал натиск да родиш детето, което не си искала, докато при мен и при други жени е имало натиск да НЕ родим дете, което не сме планирали, но не вярно, че не сме искали!

Не се заяждам, просто искам да уточня, че този разговор не е за или против аборта по принцип! Тук става въпрос за аборт, който нито е бил по медициснки причини, нито е бил избор на майката

124.   Аз също исках бебето, иначе нямаше да пиша и да си намирам оправдания защо съм направила аборт. Разказах ви причините за да се почувствам по-добре вътрешно и действително ми подейства успокояващо.
А и според мен всичко си има причина, когато трябва да се направи нещо. Излях си душата и писах как се чувствах един ден след аборта. Нямах избор да го оставя, но с нетърпение очаквам да си имам бебе от мъжа, с който живея и го обичам.

Като не са искали аборт, защо са го направили. Винаги може човек да се опълчи на натиска. Не се заяждам. Но е трябвало да са по-борбени, вместо да се предават. Винаги се намира начин за да имаш дете. Според мен майката решава, да това е труден избор, в който трябва една жена да разсъждава известно време, какво може да осигури на съкровището, което е вътре в нея и на което му бие сърчицето. А не като е направила избора да го махне и после да обвинява майка си или приятеля си, а не помисли логично, че не е дошъл момента да има дете.
Според мен, жените които са писали тук, ще си имат страхотни деца и ще дадат всичко от себе си на тях. Ще са много добри родители, след като са преживяли страданието.

Едно дете е истинско съкровище, което трябва да се възпитава правилно, да му се дава цялата любов и подкрепа. И според мен затова трябва да се помисли, за да няма деца с тъжни очи и с лошо детство.

Благодаря и лек и успешен ден с много усмивки. Живота е пред вас и ще си имате желаното дете, а може и да са повече. Но им дайте цялата си любов и най-доброто възпитание.

125.   Авторке, извинявай за грубото ми отношение, но! Майка ти е себична глупачка, която мисли само за себе си и която се води от мисълта, че ти си нейна собственост. Не си я била обичала - айде бе. Тегли й майната, това не е човек, който заслужава да има такава дъщеря! За мен е абсолютно престъпление една майка да се държи с детето си по този начин, в непосилен за него момент. Такива като приятелят ти-мухльовци, които се страхуват не само от отговорности, а и от самите себе си, заслужават сами да си умрат. Знай и вярвай, че ще се справиш САМА, ще преодолееш този ужасен етап и ще дойде спокойствие и за теб. Не мисля, че имаш вина за аборта-била си несигурна, нямала си с кого да споделиш и никой, който да ти помогне. според мен такива кошмарни моменти в живота идват, за да покажат колко човек е сам със себе си и да го подложат на изпитание. няма как да споделя мъката ти от погубения живот, признавам, но знам какво е да се измъчваш ежедневно, да не си пълноценен човек, да имаш кошмари и да живееш в един емоционален ад! Много ще те боли, но ще отмине един ден. Животът още е пред теб, ще имаш деца. Недей да се самообвиняваш, защото вината е най-малко твоя. Да се чувства виновен този, който е направил детето в теб и тази, която те е отритнала. Някой ден може би двамата ще го осъзнаят, но ще е безвъзвратно късно.

126.   Миличка, престани да мислиш за това. Кажи си, че не е бил моментът. Млада си, какво не бих дала сега да съм на твоята възраст, имаш време и ще дойде момента душицата на твоето дете да се върне пак при теб. Целувам те.

127.   Аз също направих аборт, но моят беше защото във втория месец бебето ми умря в мен. Докторите не можаха да установят какво се е случило с бебето ми. Повярвай те ми няма значение дали е желан или не аборта е мъка за цял живот. Няма нищо по лошо от загубата на дете и аз не мога да го преживея още. Болката е голяма, но не трябва да се предаваме. Живота понякога е много несправедлив.

128.   До авторката - Здравейте, прочетох Вашата история и част от коментарите (не всички) и реших да споделя и моя опит - на 26 години съм и преди 6 месеца приключих 3 годишна връзка. Тази нова година получих предложение за брак (тогава още не бях бременна и предложението беше невероятно) от бившия ми вече приятел, когото обичах страшно много. Бяхме планирали всичко около живота си - харесахме си жилище, обичахме се (поне аз го обичах), всички ни смятаха за перфектната двойка. Сватбата ни трябваше да бъде сега лятото, но след като получих неимоверна "психо атака" (казвам го с изключително умиление и най-добри чувства) от бъдещия ми съпруг, склоних да забремения и преди сватбата (оставаха 2 месеца и реших, че след като и двамата страшно много искаме бебче, мога да си прежаля много лесно тънката талия за роклята). Забременях от 1вия опит (по основателни причини знам кога е станало). Бяхме много щастливи, особенно таткото. Планирахме си сватбата с огромно желание, но все на първо място излизаха плановете за бебето - как ще си го гледаме и как ще му се радваме. Няма нужда да казвам, че аз бях най-щастливата жена на света, защото чаках дете точно от ТОЗИ мъж, а той беше НАЙ-ЩАСТЛИВИЯТ мъж на света защото, цитирам - "не искам просто дете, искам дете точно от теб".

И след като се наложи да отидем да живеем при родителите му за 2-3 месеца докато направим ремонт на новия си апартамент - нещата пропаднаха. Майка му винаги ме е харесвала страшно много, но след като стигнахме до момента, в който аз исках да изкажа мнение относно това как да изглежда собствената ми сватба и собственият ми апартамент, тя ме намрази. Просто има родители (визирам бившата ми бъдеща свекърва), които наричат собствения си егоизъм и желание да се наложат, да удовлетворят собствените си желания и стремежи - любов към детето си. Разбира се, че никой тук не може да разбере историята, тъй като не познава мен, нито него, нито майка му - но това няма значение. Лошото е това, че тъй като той вярва на майка си до крайна степен и е много привързан към нея (искам само да кажа, че никога не съм искала той да спира да е близък с майка си и баща си) - повярва на нейните думи а тя в рамките на една седмица, без никой да разбере и без нищо да ми каже в очите, успя да провали живота НИ! За 5 мин животът и на двама ни рухна, той ми каза, че колкото и да ме обича не може да пренебрегне майка си (която междувременно въртеше сцени) и аз трябваше зимата, в студа, да си взема 1 чифт дънки и да изляза на улицата, бременна, в нервна криза, с булченската рокля на ръце (преносно разбира се - тя беше за поправка тогата) и да се кача на колата си, за да отида при майка ми (в друг град).

Казвам това, за да придобиеш представа, че това бебе е било ЖЕЛАНО и ПЛАНУВАНО - не че има някакво значение, предполагам. Израснала съм в семейство на изключително интелигентни хора, с принципи и морал, хора, които са ми дали неимоверно много и са ме възпитали да мисля първо за другите и след това за себе си, защото човек е социално същество и не може да наранява, обижда и пренебрегва всичко около себе си, да мачка, за да задоволява болното си Его.

След като за 5 мин животът ми от небесата и мечтите се срути в краката ми, наложи се да напусна още на следващия ден работата си, да се върна в родния си град като се отделя от приятели и познати, да забравя за любовта, сватбата и най-вече за човека, дойде и моментът с бебето.

Бях в 10тата седмица когато направих аборта - пред мен не е стояла дилемата да задържа детето или не (исках да го задържа, но не можех). Моля те да ме разбереш правилно - тук идва моментът на егоизма и здравия разум. Имах и имам възможност (финансова) да гледам дете сама, исках страшно много да го родя, не ме интересуваше, че може би така щях да остана цял живот сама, знам, че майка ми нямаше да ме остави и щеше да го обича и гледа без значение дали то има баща или не, аз нямаше да обичам детето си по-малко за това, че то няма баща, сигурна съм, че можех да бъда най-добрата майка, защото исках да съм такава. НО НАПРАВИХ АБОРТ! Защо ли - прочети отново този параграф и ми кажи къде е включено детето - НИКЪДЕ! Точно затова направих аборт.
Това, че аз ще страдам цял живот и ще се мъча, че съм убила първото си бебче, трябва сама да го понеса. Предпочитам аз да страдам, аз да се измъчвам, на мен да ми тежи тази мисъл, отколкото да накажа едно нищо не разбиращо малко бебе за това (само и само защото аз искам това бебе). То какво е виновно, че баща му предпочете майка си пред него, какво е виновно, че аз не съм преценила правилно баща му и баба му и цялото им семейство докато му е било времето, какво е виновно, че аз съм направила грешния избор - НИЩО! ТОГАВА ЗАЩО ТО ТРЯБВА ДА СТРАДА???? Не мила моя - АЗ и ти сме направили грешката, така че ние сега трябва да си платим за това! Не децата ни!

Винаги съм била против абортите, но не смятам, че някой може да се изказва за нещо, което не е преживял. Предпочитам аз да плача и да страдам всяка вечер до края на живота си ако щеш, отколкото детето ми някой ден да плаче, че няма татко, че татко не го иска, че баба го е изгонила преди да се роди. Какво да кажа на една малка душичка когато ме попита "Мамо, защо аз нямам татко?" и как да му обясня, че то не е виновно за нищо???? Как да заместя другите бащи, които водят децата си на разходка и играят с тях? Как да му дам това, което му се полага?

И понеже знам какво е да нямаш баща (за съжаление моя баща почина в катастрофа когато бях на 18) - знам какво е да се чувстваш различен от другите. Не бих искала моето дете да се чувства така. Разбира се не само аз съм с един родител, но това не е правилно - детето има нужда и от майка и от баща.

Знам, че бившият ми мъж също много страда за детето - плакал е като бебе когато разбра за аборта и други неща (но те не са важни сега). Важното е, че този, които направи грешката, той трябва да понесе последствията - и това съм аз!!!! Не детето ми.

Болката няма да е по-малка след това, което ти казах, но това е правилното решение - не може ние (двете с теб) да измием съвестта си като родим по едно детенце, на което не можам да дадем това, което се полага. Да - ние ще ги обичаме и това е достатъчно за нас, но за тях? Те искат ли само майки - сигурна съм, че не! Колкото и да сме перфектни, те искат да имат и бащи, които да са винаги до тях. А вариянта аз да травмирам детето си от малко като го подмятам половин седмица в едната къща, половим в другата и то да става отдушник на омразата между мен и баща му (или между целите ни родове) - не съществува!
Съжалявам за дългото си излияние, но това, което исках да кажа е, че в този случай абортът е правилното решение, защото една НЕЕГОИСТИЧНА майка би направила така - първо ще помисли за това как е добре за детето, а след това за себе си. Да, моето дете не се роди, но по-добре така, отколкото да се чуди цял живот с какво е по-лошо от другите на площадката, в детската градина, в училище, че то няма баща и че баща му не живее при него. А недай си Боже никога да не го потърси.
ГРЕШКАТА Е НАША И НИЕ ТРЯБВА ДА СИ ПОНЕСЕМ БОЛКАТА ОТ НЕЯ, НЕ ДЕЦАТА НИ.
Разбирам те, и на мен ми е тежко, ноооо.....

129.   Виж нормално е в такъв момент на непредвидена бременност да поискаш помощ от най-близките, в случая майка ти, незнам защо не ти е помогнала, но в това време не е лесно да се отгледа дете - особено в България. Нормално е след като най-близките ти хора са ти обърнали гръб да не намериш друг вариант.. трудно е когато си сам да отгледаш здраво дете и то в добри условия. Има толкова млади момичета, които от няма и къде са правили аборт, аз лично не съм и не мога да си представя каква болка изпитваш, но не си сама. Трябва да бъдеш силна, поговори с психолог, опитвай се, не се предавай! Надявам се, че съм била полезна, надявам се да намериш щастие, никой не заслужава такава болка.

130.   Номер 44, дразните ме така. С тази думичка ОСЪЗНАВАМЕ какво се опитваш да направиш? Толкова ли не разбираш, че и този ембрион щеше да ОСЪЗНАВА, ако му се даде този шанс. Това са пълни глупости. Господ дава живота и ако ние хората не се намесваме да го убиваме то ще стигне до момента в който ще има мозъчна дейност и ще осъзнава. Това че един ембрион не ОСЪЗНАВА е така защото ние прекъсваме пътят по който е тръгнал. АБОРТА Е УБИЙСТВО НЕЗАВИСИМО В КОЯ СЕДМИЦА Е И В КОЙ ДЕН Е. Разберете го вече и спрете да се самозалъгвате само защото така ви е по-добре на егоистичните души да мислите. "Един ембрион на седмица НЕ ОСЪЗНАВА, че е човек, защото НЯМА СЪЗНАНИЕ" Да те питам защо няма? Ще ти кажа защо, защото хора мислещи като теб не им позволяват да има. Иначе Бог си създава детето вътре в утробата и то тръгва по пътя в който ще осъзнава, но ей такива модерно мислещи егоисти като теб се оправдават. Ами няма да, няма на 4-5-6 седмици няма, но след още 4-5 ще има. Защо това не го казваш Или по-точно трябва да кажа ЩЕШЕ ДА ИМА.
До авторката: добре е че осъзнаваш и приемаш толкова тежко това което си сторила, но стига вече. Достатъчно си страдала. Сигурна съм, че друг път няма да повториш тази грешка. Знам, че те боли, знам че ти е тежко, но трябва да осъзнаеш, че не можеш да промениш нищо, със страданието и болката си няма да върнеш детето ( защото то си е дете). Приеми го факт е, че каквото и да направиш, дори и да се самоубиеш няма да го върнеш. Колкото по скоро го осъзнаеш, толкова по-добре ще е за теб. Достатъчно се измъчва толкова години спри вече, прости си.
А детенцето ти знай, че е в Рая сега, защото не знам колко е имало сърце, мозък и всичко останало в мига на аборта, но със сигурност знам че е имало ДУША, която много те обича и сега е рая.

131.   А тия, дето хвърлят бомбите и убиват, те дали имат съвест и колко от нас ги осъждат изобщо, или просто си слушаме новините.

132.   Оф... изобщо не ми допада този начин на писане, но ти си някаква изперкала с много слаба психика. Стегни се малко, започни да тренираш. Влез във форма, запознай се с нови хора. Обърнах внимание, случайно на един коментар, че не си била в БГ. - Ми СУПЕР!!! Колкото и да ти тежи, продължи напред. Изпълни мисията си, роди дете. Пък то е ясно, че няма как да го забравиш. На леля ми й почина в ръцете 6 месечното й дете и преживя страшни неща, но се оправи САМО и ЕДИНСТВЕНО, като си роди детенце от сегашния й мъж. Ако пък не можеш да родиш, просто си осинови. Съжалявам, че ти говоря така, но съм ми е писнало да слушам оплаквания. Хората се опитват тук да ти помогнат, ти им противоречиш. В крайна сметка защо сподели историята си??? ;] Замисли се.. да не би винаги на този свят да е имало нет и компютри. Губила съм много на този свят, а съм едва на 16. Не ми говори, че не знам и не разбирам. НАПРОТИВ, разбирам те прекрасно. Просто ти трябва стимул. Излизай по кафета, ходи на шопинг, слушай музика, прави нещо, което искаш, а не стой свита в себе си. Това е живота, боклук и половина ;]] Хубаво е, че имаш съвест, но май ти е в повече. Дай да сключим сделка - раждаш дете и изчакваш около годинка да порасне. Ако не ти поотмине мъката се самоубиваш? !? Пфф глупости!!! Просто го направи : или си роди или си осинови дете и стига. Кажи си "Аз съм силна и мога" и е*и майката на живота. :}}