 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Къде е проблемът?
преди: 7 години, 9 месеца, прочетена 936 пъти
Здравейте.
Чета много от историите тук, но ми се иска да споделя моята собствена.
Имаме семейство с мъж по-млад от мен с няколко години. Имаме дете на година и половина. От четири години сме заедно и нямаме брак. Живеем в чужбина...
Страстта ми към него и химията по между ни е голяма, но....!!
В семейните ни отношения куцат много неща. За много от тях се чувствам виновна аз. Все си мисля, че аз не съм направила правилното, че аз съм лоша майка(партньор) че искам прекалено много.... Цял ден съм с малката, много съм щастлива с такова дете, тя е прекрасна. Дните са еднообразни, живота еднотипен, опитвам да разнообразявам ежедневието ни, опитвам се да съм добра майка. Мъжа до мен работи много, помага ми с всичко, което е наложащо. Не мога да се оплача, но.... Аз съм много емоционален човек, детството ми беше много хубаво и много драматично. Със сигурност имам много комплекси и проблеми в характера си...
Не се разбираме и това е. Искам да излезем като семейство. Не. Той иска почивка... след час е излязъл с приятели за бира. Аз мъкна детето по автобусите за разходка, той си бръмчи с колата. Измисля хиляди причини да не е с нас, или набързо. Много обича детето ни, но не иска да е с нас. Това ме натъжава много. Да не говорим колко ми е трудно да възпитавам, грижа и да се оправям сама. От него безброй съвети. Имам малко приятели, но качествени и все пак някак си искам семейно да правим много неща. Много се караме с него и стигаме до големи грозни крайности. Той е темпераментен и по гръб не пада. Все е прав, пъс аз нещо си... Искал мила, добра и разбрана жена, защото видиш ли той как се раздава. Имали сме много скандали, спречквания и какво ли не. Вече се чувствам изтощена, самотна и се страхувам да не направя нещо прибързано, за да не страда детето. Общо взето се лутам между това, кое е по-добре? Да запазя семейството на цената на всичко, или да пробвам да съм щастлива сама. Приятелки ми казват, че сем отношения са такова неко, че трябват компромиси, жената да помирявала нещата. Незнам вече. Имах някои предишни дългогодишни връзки и вече съм изморена. От всичко. Благодаря за съветите, пък било то и казващи колко съм емоционално незряла.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 9 месеца hash: 65130c03c5 |
|
1. Ти си от хората, които са по - домашно ориентирани, а той е по - социален тип човек. И това не е толкова от възрастта, колкото до характер. Даже много хора особено от семейните според мен ще са на твоя страна.
А може би имате и други драстични различия в характерите ви с мъжа ти.
От тази гледна точка не е трябвало да създаваш семейство с него.
Добър вариант ще е да започнеш и ти работа, да си създадеш контакти и да излизаш да разпускаш с твои си познати, а през това време той да остава с детето. Така ще е справедливо. Да се редувате кой да излиза и кой да е с детето.
Или, ако толкова те потиска отношението му - ами раздели се с него. Щото ако ще го караш да излизате като семейство, а той това не го иска, нали се сещаш, че тези излизания ще са супер неприятни изживявания.
|
| преди: 7 години, 9 месеца hash: 31d2d9fb4b |
|
2. Семейна жена съм и разбирам какво ти е, обаче разбирам и мъжа ти. Ако малко само се заслушаш в себе си ще разбереш от къде идва проблема ти.
Жена с дете на 1, 5 години мисли само за бебешки неща, тя на друга тема рядко разговаря, а мъжете много много не ги интересува, колко памперса си сменила днес, колко лъжички храна е изяло детето, какви видове детско пюре има в супер маркета. Дано разбираш. Затова мъжа ти бяга далеч, ако няма излизане с приятели /с които си говори на интересни за него теми/, той предпочита да си почине. Колкото и да го мислим истина е че той е уморен, не се изкарват дори и в чужбина, лесно, пари за издръжка на семейство с малко дете.
Та първото нещо е да се съобразяваш с темите на разговор които започваш.
Второто нещо е да му обясниш че детето трябва да има връзка емоционална с баща си, това е добре не само за детето. Можеш да му кажеш че ако той продължава така един ден детето, когато той се прибира ще те пита "мамо, кой е този чичко" то няма да познава баща си. Кажи му че ти се чувстваш самотна, и си представяш детето /тази малка душичка/ как се чувства емоционално отхвърлена от баща си. Жегни го на такава тема, ако той толкова обича дъщеря си ще се замисли.
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
