 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
В мене ли е вината?
преди: 7 години, 9 месеца, прочетена 1321 пъти
Привет на всички. Ще се опитам да бъда кратък. Като повечето хора имам проблеми. Моят е, че нямам никакви взаимоотношения с родителите си. Имам чувството, че те са ми просто биологични родители. Защо мисля така? (ще ме попитате). Като бях малък всичко ставаше на сила и каквото те пожелаят го изпълнявах, не защото на мене ми харесва, а те го искат. Като например(предполагам се досещате) оценките. От ранна детска възраст, постоянно имах тормоз за това да изкарвам "6" по всички предмети. Успех отличен 5, 50 беше незадоволителен за тях. Постоянно ме критикуваха, защо не съм пълен отличник, как може синът на Драган да е такъв, а аз НЕ МОГА. Признавам си ученето не ме влечеше, това да висиш с часове пред читанката, не ми допадаше. Силно ме влечеше спорта, особено футбола. Имах много приятели, с които по цял ден ритахме. Но дойде момента за Гимназията... Отказахте се от отбора по футбол, заради нашите, които ми казаха:" Вече ти предстои сериозно учене, не искаме да се състезаваш, това е загуба на време". Аз разбира се ги послушах, нали сами родители от уважение. Всички те ми приятели заминаха в спортни училища, а аз останах сам в Езикова Гимназия. Не знам дали е нормално, но понякога се стигаше дори и до физически разправа. Буквално баща ми ме спукваше от бой, всеки път когато имах 2-ка и поставаше срок за поправка... Не ме влечеше ученето, както споменах, най-мразих, когато даваха някакво стихотворение за наизуст. Никога не бях подготвен. Учителката ми се оплакала на родителската среща от мене. И баща като се прибра, един як пердах и ме заплаши: " Още веднъж, ако ме изложиш ще ти обръсна главата 0- номер и никакви пари за закуска". Такива примери са стотици.
Така нека да не задълбавам, знам че Ви омръзна да четете.
Завърших Гимназията с отличие(5, 78) и така дойде момента за прословутото Висше образование. Аз лично не исках да следвам, тогава имахме бизнес и исках да работа и да им помагам. Но те настояваха. Аз имах желание да следвам в НСА, те ми казаха:" Забрави, ти ще следваш икономика, защото това било модерно". На мене пък математиката ми е гола вода. Учих сериозно и влезнах в УНСС. Посещавах лекциите редовно, но това си беше тормоз за мене, имах чувството, че се задушавам. Вече бях пълнолетен и не ме беше страх, най-вече от физическа разправа, тъй като през повечето време от страхопочитание изпълнявах, каквото ми кажат. Казах им, че не искам да следвам икономика и край.... Разбира се те полудяха, думите им:"Ти за нищо не ставаш, изложи не пред хората, некадърник и прочие... "
След като прекратих обучението си, адът за мене започна. В продължение на няколко месеца, бях подложен на изключителен психически тормоз и критики. Мислех си, че ще ме разбират, но те продължиха с критиките. Останах без 1лв, никакви пари не ми даваха, по цял ден вкъщи. Казах на баща си, дали мога поне да работя във фирмата да изкарам някакви пари, неговите думи:" Ти нямаш никакво право да си на моето работно място, аз си имам работници... ти не изложи в града... " След тези негови думи, вече бях наясно, че трябва да стана поне бакалавър. Пак искаха икономика, но аз избрах Историята(любимия ми предмет) и завърших успешно своето следване, без никакви поправителни и ликвидации с мн. добър 5, 30. Но какво да кажа пак критики след това. Майка ми и до днес мърмори за тази специалност:" За какво завърши това, не можа ли като другите право, икономика и т. н. "
Днес не си говоря с тях за нищо, не споделям, все едно са ми някакви далечни роднини нищо повече. В мене ли е вината? Винаги съм ги слушал, не пия, не пуша, никога не съм им искал пари за кафе. Всяко лято съм работил по бригади в Англия. Чудя се къде сгреших. Постоянно ми натякват, колко съм неблагодарен и че те са ме отгледали. Добре тогава, щом създаваш деца, нали това е целта и твоя отговорност. Аз от 1год. да се издържам сам, сам ли да си купувам учебниците, дрехите и прочие... Това беше, доста дълго стана. Благодаря за вниманието, предварително.
Отворен съм критики, каже те вашето мнение? :)
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 9 месеца hash: c267f8ba23 |
|
1. Леле прочетох всяка дума и наистина ми стана кофти. Момче ти нямаш никаква вина в случая. "Насила хубост не става" са казали хората. Всичко си е от родителите ти. Не трябва така да се действа, с бой и критики не става, вие затова не сте си близки. От личен опит знам, че ако родителите те набият на детето изобщо няма да му се учи, но ако говорят с него от малък и един вид му втълпят в главата, че всичкото това обучение и тези неща са си за негова сметка и трябва да учиш за да успееш в живота, то тогава детето ще иска да учи, за по-добрия живот.
Родителите ти са направили голяма грешка с този подход и то си личи, поради факта че ти се обвиняваш. Добре са те възпитали, но относно образование не са направили добре. В крайна сметка живота си е твой и ти решаваш как да го живееш, какво искаш да учиш, да работиш, с кой искаш да бъдеш.
Те с този подход утрешния ден ще ти кажат и - какво момиче си ни довел, излагаш ни намери си по-хубава.
Те изобщо не се опитват да те разберат и нормално да са ти далечни, но вината не е твоя. За на пред прави какво ти решиш и не ги слушай, не ги излагаш по никакъв начин. Дано да ти помогнах. Успех!
|
| преди: 7 години, 9 месеца hash: a9f89955a7 |
|
2. Ти не осъзнаваш ли едно нещо? Родителите ти, макар и в твоите очи стабилни хора, с бизнес, са комплексари. И всичко, което са искали от теб, е било заради хората! Не заради теб. Може да не го осъзнаваш, но в нормалните семекства, няма такива истории. Ти нямаш никаква вина за нищо.
А и вече какво значение има? Те са направили така, че да не сте близки, да ги чувстваш чужди. Вече не си дете, ще си създадеш собствено семейство и ще си вземеш урок, как НЕ се гледат деца.
|
| преди: 7 години, 9 месеца hash: ddf392423d |
|
3. Единствената ми критика към теб е, че продължаваш да поддържаш контакт с тези хора и още не си се изнесъл. Знаеш ли колко много хора има, които след 18 се изнасят на квартира и сами си вземат решенията в живота? И ти ще се справиш.
|
| преди: 7 години, 9 месеца hash: 8be5b035b4 |
|
4. Ами и аз имам история донякъде подобна на твоята с родителския тормоз. Много е угнетяващо родителите ти да те тормозят и да те карат да вървиш по-определен от тях път който те задушава и да мислят за теб като ходеща реклама за това "какво ще кажат хората". Те трябва да подхождат с любов и добрина и само да се смръщват ако детето започва да прави лоши неща и тогава детето ще разбира само от един поглед, от една дума. Пак опираме до вярата в Бога и нравствените качества на хората, проявяват ли се в тях плодовете на Божият Дух: "плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание. " Ако ги няма тези плодове на духа имаме делата на плътта а "Делата на плътта са известни; те са: прелюбодейство, блудство, нечистота, разпътство, идолослужение, магии, вражди, свади, ревнувания, гняв, разпри, разногласия, (съблазни, ) ереси, завист, убийства, пиянство, срамни гощавки и други такива; отнапред ви казвам, както и по-преди ви казах, че, които вършат това, няма да наследят царството Божие. "
|
| преди: 7 години, 9 месеца hash: f9476dd943 |
|
5. За жалост са били от родителите, които искат всичко, което те са постигнали и ти да го направиш или и по-добре. Да става, само това на което тях им харесва, без да се съобразяват с твоето мнение. Разбирам те напълно, авторе. На тях, да им угодиш и ти да се чувставаш добре е доста трудна задача, явно са доста консервативни. Ако вече си завършил си намери работа и постепенно се отдели от тях, намери си квартира и живей сам или с съквартирант. Ако в Англия ти харесва, може и там да заминеш, да работиш. Съвета ми е да се отделиш от тях, те скоро няма да те разберат, а с кавги и натяквания, не се живее нормално.
|
...
| преди: 7 години, 9 месеца hash: 0783292b9b |
|
6. Здравей,
Родителите ти са строги с теб, защото искат добър живот за теб. Едва ли мислят обидите, които са ти казали. Най-вероятно го казват в яда си и след това съжаляват, но не го показват или казват и се стараят в очите ти да са борбени и силни. Но повярвай те вътрешно адски много те обичат. Сигурна съм, че съжаляват за това, но единствената им цел е да имаш добър живот, какъвто повечето нямат. Отиди при тях, разкажи им за чувствата си и дори, ако ти се плаче се раьплачи. Няма нужда да се сдържаш. Кажи им го. Кажи им, че ги обичаш много, но не искаш да се чувстваш като роб. Опитай се да ги накараш да омекнат пред теб. Нека и те ти споделят какво мислят. Говорете спокойно. Но не клони към караници и разправий. Успех ти желая.
|
| преди: 7 години, 9 месеца hash: e5096541a4 |
|
8. Момче достатъчно са те мачкали, най-доброто е това, че си завършил езикова гимназия повярвай ми, ритнитоковци много. Не си престарял, седни сам със себе си и си напиши приоритетите, какво искаш, какво те прави щастлив. Сега си свободен, прави каквото искаш, ако искаш учи НСА, работи. Събирай пари, каквото и да стене да не изпаднеш в тяхната зависимост. Никога не си могъл да се огледаш в техните очи и да си щастлив, нали? Ако имаш възможност поговори с психолог, понеже минах горе. долу през това, че и по-лошо дори. Събрах сили и ги отрязах, сега са от мили по- мили, а аз съм на другият край на света и все още не мога да се отърся от това, което тези хора в името на доброто ми причиниха. Стоял си вкъщи защо, питал си го дали може да работиш при него. Ти си умен, имаш си твой път и престани да се "облягаш" на тях, да искаш мнението им, да си слушаш. Следващият път, когато майка ти почне да ти го натяква и кажи, че ако още един път повдигне темата, няма да стъпиш повече вкъщи, ще видиш как ще омекне, като не се обаждаш и не идваш, ще преосмисли какво дете си бил и ще те види в друга светлина и ще почне дори да ти се мазни сигурна съм, защото това е поведение на страхливи, комплексирани хора, които само могат да викат, а всъщност са едни слабаци.
|
| преди: 7 години, 8 месеца hash: 8e3738ccf9 |
|
9. Здравей момче! Прочетох всички коментари и ми направи впечатление коментар №6. Напълно съм съгласен с него освен с едно. Един истински мъж не бива да плаче на показ, колкото и мъка да е събрал в душата си. И, запомни добре, че можем да си избираме след пълнолетие всичко в живота, освен родителите си! А, ти си тяхното продължение. Не са имали лоши намерения, като са се държали строго с теб, а е било за твое добро, само че през техния поглед. Днешното младо поколение иска да бъде свободно във всяко отношение, пренебрегвайки родителския контрол, но не предполага на колко "подводни камъни" ще се натъкне, които животът ще му поднесе. Хубаво е и много се радвам за теб, че обичаш спорта. Поддържай тялото си физически перфектно, и (от опит ти го казвам) това ще е една много полезна инвестиция за теб. На мен лично не ми харесва гледката на мъже с бирени кореми, и жени дебели и разплути с целулит и стрии по тялото си. Има вариант при който "и вълците сити и агнето цяло! " Ти си вече пълнолетен, което предполага, че вече си независим от родителите си. Ако пред теб няма проблеми с езиковата бариера, няма да имаш проблеми в кариерно развитие, а и си мъж, което е голямо предимство пред женския пол. Можеш да се престориш, че угаждаш на родителите си, което ще ги направи щастливи, и същевременно да преследваш целите които си си набелязал. Така в един момент ако се докажеш като успешен в избора си, те-родителите ти ще са гузни и ще се почувстват виновни пред теб. И аз като малък бях подложен на същите изпитания като теб. Обичах много електрониката, но нашите все ми се подиграваха. Ходех по състезания за радио-конструиране и винаги съм бил сред първите от наградените. Тогава имаше републикански състезания по линия на ТНТМ. А, родителите ми искаха да стана ветеринар. Този "калайджилък" (според тях, имайки предвид работата с поялник) било загуба на време. За тях ДА, ама за мен беше НЕ! След като завърших средния курс и влязох в казармата, нещата придобиха друг смисъл. Служих в свързочни войски, и бях в елита на трета армия. Като се уволних и продължих да следвам в същата посока, Тогава родителите ми разбраха, че не са били прави, защото сам се издържах и следвах висше с "калайджилъка", а и доходите в семейството нараснаха много, с моите постъпления. Не е хубаво родителите да наказват с бой децата си. Аз никога не съм го прилагал на моите. По-болезнено би било за ги лишават от някои стимули, определени за детски удоволствия, но по някога "всяко зло, е за добро! " Спомням си, когато бях в 6-ти клас малко-момче, бяхме доста буйни в момчешките игри и не слушахме предупрежденията на родителите си. Беше ни забранено да ходим до голям и опасен водоем, но забранените неща са винаги най-предпочитаните. Играехме си на гоненица и криеница под водата, и едно момче попадна във водовъртеж и се удави. Друго потъна и краката му се забиха в калта! Едва го извадихме, беше на косъм от удавяне! Всички разбраха какво се случи, а аз знаех, че у дома няма да ми се размине. Очаквах лют бой от баща си, но за моя голяма изненада жестоко ме наби майка ми, а баща ми само "скърцаше със зъби". Докато ме биеше, майка ми плачеше и казваше, че по-добре да ме набие и да плача аз, от колкото да се удавя и после да плаче тя и всички останали! Сега вече родителите ми ги няма, но възпитанието им остана, и аз съм им благодарен да това. Знам, че няма да го разбереш, но повярвай ми няма по-добро възпитание от някогашното, а аз много обичах родителите си, може би именно за това! Желая ти успех, и съм сигурен, че ще намериш начин да се справиш в живота!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
