 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Синдрома на "празното гнездо"-как да го преодолея?
преди: 7 години, 8 месеца, прочетена 2795 пъти
Здравейте,
На 48 г. съм със синове на 26 и 19 г., сравнително любящ съпруг и нормален живот. Преди няколко дни малкият замина в чужбина да учи и аз съм като болна, не мога да се храня, да спя, непрекъснато плача... Не вярвах, че ще ми бъде толкова тежко, защото от две години уж се подготвям за този етап от живота ми, но мъката така ме връхлетя, че не мога да си намеря място. Мислех, че съм претръпнала покрай големия ми син, защото той си живее в нашия дом, но е самостоятелен, понякога с дни не се прибира(има приятелка и остава там), но се оказа, че не е така. Даже ме е страх да си го помисля дори - дали не обичам малкия повече, той е по-привързан към мен и сега ми липсва много... А иначе е много щастлив от новия си живот и аз трябва да съм доволна, а сърцето ми плаче. Четох съветите на психолози за хобита, танци, приятелки... нищо не ми е интересно и не мога да се съсредоточа да го правя. Моля, споделете мнения, може да са ми от полза.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 8 месеца hash: 486ea4a42a |
|
1. Намери си хобита! Можеш да запишеш курс по езици, танци, ФИТНЕС. Обърни си внимание като жена, защото твоите симптоми говорят за навлизане вече в критическата възраст и ако не искаш да се превърнеш в бабичка, ще трябва да си обърнеш внимание на храненето, навиците и спорт!
Това за мен не е толкова симптом на празното гнездо, колкото хормонален проблем.
И спри задължително сладкото и алкохола, така също и хляба, простите въглехидрати като цяло, ще се почувстваш по-добре!!!
Виж си освен женските хормони, инзулина и най-вече щитовидната жлеза!
Една жена може да се чувства и да изглежда чудесно и над 50те или да се чувства като теб. Изборът е твой.
Плюс на майка ми навремето препоръчах да си вземе да гледа приемно дете на 10 години, но тя пак си измисли някакви причини да не го стори - щяла да се превърже, бла-бла, но ако искаш да направиш също нещо добро за света - дай шанс на дете без шанс или поне осинови куче или коте от приют.
|
| преди: 7 години, 8 месеца hash: ea0bef82d5 |
|
2. Спокойно, нормaлно е. Дaй си мaлко време дa си поплaчеш пък.
И aз бях тaкa, у домa нaсaме рееев, звънях му по няколко пъти нa ден уж ей тaкa нещо между другото дa кaжa или питaм. Той пък ме рaзбирaше и си ме търпеше детето/ мъж.
Нaкрaя му кaзaх дa ми пише вечер "ок съм" и ще съм спокойнa. И тaкa беше няколко месецa. Междувременно зaпочнaх дa откривaм собственaтa си свободa и дa и се нaслaждaвaм. Зaпочнaхме дa ходим честичко със съпругът ми по къмпинги, обиколихме Европa, възобновихме стaри хобитa.
Сегa синът ми нaскоро ни бъзикa "ее, отървaхте се от мен и сегa не се спирaте, a" :)
Не се притеснявaй, ще свикнеш и дaже ще зaпочнеш дa се нaслaждaвaш нa свободното време и възможности зa себе си, зa вaс с мъжът ти. Плaчи си щом ти се плaче, скоро ще отшуми.
A н 1 нямa децa, нямa кaк дa рaзбере кaкво изпитвaш, но пък държи във всякa емa дa се изяви.... товa е по- лошо дaже от "прaзното гнездо".
Успех милa, рaдвaй се нa новият етaп от животa ви!
|
| преди: 7 години, 8 месеца hash: 92a9f7e767 |
|
3. Няма такова нещо като "синдром на празното гнездо" при вас. Има незадоволени емоционални нужди, които по принцип трябва да ги задоволи съпругът ви. Явно съпругът ви обаче (както често става в българските семейства) е от семейство, в което майката го е използвала като частичен заместител на съпруг, съответно той е задоволявал емоционалните й нужди (т. е. както вие сте използвала малкия Ви син) и той не е успял да се развие пълноценно като мъж. Отлично е, че малкият Ви син е решил да се отдели от "родителското гнездо". Препоръчвам ви даже да говорите с големия син също да се отдели от вас. Вие трябва да преодолеете тази "ужасна раздяла", която всъщност е абсолютно в реда на нещата.
Животът тече от родителите към децата, а не обратното. Ако вие имате проблем, че децата ви не са при вас, проблемът е абсолютно и изцяло във вас, а не в децата. Децата нямат ангажимент към родителите - нито да ви угаждат, нито да ви дават пари и подаръци, нито да ви идват на гости, нито да ви гледат на старини. Децата трябва да са продукт на любовта, която съществува между вас и съпругът ви, а не на егоистичното ви желание да сте нужни, нито на егоистичното ви желание да получите някаква изгода от тях. За съжаление в болшинството от случаите не съществува искрена и истинска любов между съпрузите и децата се появяват в резултат на някое от егоистичните желания или даже на цял букет от егоистични желания. Въпреки това, дори и при вас да е така, ако вие го осъзнаете, ще можете да промените реакцията си, така че да приемете случващото се и да промените така живота си, че да сте щастливи и да се чувствате добре независимо къде са "децата". Т. е. направете си живота приятен, независимо от децата. Най-добре е да въвлечете и съпруга си в това.
|
| преди: 7 години, 7 месеца hash: 60c792d093 |
|
4. Считам, че поведението ти е абсолютно неправилно и ти ставаш жертва сама на себе си. Те не са деца, а големи хора, ... защото той си живее в нашия дом, но е самостоятелен... не не е, щом живее във въшият дом, чистиш му, переш го, готвиш му. За другият ти син, същото важи, пишеш малкият, та той не е на 5 години, приеми го. Тези млади хора са тръгнали по своя път, ти не ядеш, не спиш... защо, искаш да са до теб, но мястото им не е там. Те вече нямат нужда от мама. Ако имаш нужда да дадеш любовта си на някой, станете приемно семейство, някое детенце мечтае точно за това, но е на 5 г., а не на 19 г. Другото което мисля е, че сега е момента да изживееш мечтите си, излизайте, забавлявайте се с мъжа ти, години наред сте се съобразявали с децата си, сега е време за вас, та вие сте още млади. Нета изобиства от едно и двудневни екскурзии из България и чужбина, но мисля, че ти не си готова за това. Просто пусни децата си на свобода, за тях е добре, за теб може би не.
|
| преди: 7 години, 7 месеца hash: df92c49604 |
|
5. Пии ракия. Помага при всякакви болежки.
|
...
| преди: 7 години, 7 месеца hash: 46a7ef0f00 |
|
7. Казвам ви от опит. Тук роля трябва да изиграе съпруга ви. Нека повече да ви прегръща, целува, успокоява, да ви разсейва. Ходете в събота и неделя по църкви и манастири, а също и по планините. Моят съпруг така направи и ме измъкна. Още повече, че при нас замина дъщеря ни и то при брат си. В един момент останахме съвсем сами. Няма страшно, важното е че не сте сама и има някои до вас.
|
| преди: 7 години, 7 месеца hash: e4a73b8048 |
|
8. Категорично ясно е, че от двамата сина, този ти е на сърце. Вечната родителска история, когато децата са повече от едно. Ами, ако сте имали достатъчно нездравословна връзка майка-син / изобщо не визирам секс /, а емоционална зависимост, няма да го преодолееш. Иначе с времето нещата се наместват. Естествено е в началото да ти е странно, тъпо и т.н. Но сега имаш достатъчно време за себе си. Възползвай се.
|
| преди: 7 години, 7 месеца hash: c33ea66af1 |
|
9. Това се нарича емоционална зависимост и е различно от любовта.
|
| преди: 7 години, 7 месеца hash: 7cb16bc8e4 |
|
10. За съжаление убеждението, че трябва да се ражда, за да не останеш сам и за да после децата ти да те гледат води точно до този "синдром".
Мъжът, който си избрала е спътникът ти в живота, не синовете ти. Щом мъжът ти е до теб, значи гнездото ти е пълно. Това си е вашето "гнездо". Децата ти имат право на свой живот и не трябва да пърхат около теб, за да си доволна.
Не раждайте деца, само защото нямате приятели и няма с кой да ходите на кино, на пазар и в мола.
Радвай се за сина си, че се оправя сам, че е добре и. т. н. и не му казвай това, което си написала тук, защото е безкрайно егоистично и ще го караш да се чувства виновен без да има вина.
|
| преди: 7 години, 7 месеца hash: 70a5feadc7 |
|
11. Объркана си, не си свикнала, нормално е в началото. Спокойно, обичаш по равно децата си, просто не вярваш толкова в малкия си син и когато нямаш контрол над нещата и е далече смяташ, че няма да се справи и затова го мислиш толкова. Покажи му, че вярваш в него и че може да се справи сам, защото това е много важно за неговата увереност. Животът е като цвете - с времето се разлиства и става все по-красив, стига да го позволиш. А порастването на децата е част от това. След това могат да дойдат и внучета... Грижите и мислите не спират, но те са свързани и с много радост. Представи си, че и двамата ти сина са непрекъснато около теб, но без реализация, без половинки и без собствен живот - надали ще се чувстваш по-добре. Когато те са щастливи и ти ще бъдеш - бъди сигурна в това :)
|
...
| преди: 7 години, 7 месеца hash: f490ade05d |
|
12. Преживях изнасянето на големия син от дома ни преди 4-5 месеца. Дори късно даже-стана тъкмо на 22 и реши че ще си гради сам живота. И правилно! Аз и баща му няма да си го гледаме цял живот в къщи. Неведнъж съм му напомняла че е време да си поема пътя. И.. птичето излетя най-после! Понякога ми липсва, но знам че е за добро. Имаше приятелка, разтревожих се че скъсаха, но е млад, след 2 месеца си намери друга. И така ще е докато намери точната за него.
И мен ме друсат едни настроения, не е за говорене, но са си точно хормонални, не гнезда.. Номер 1 в тая част е права. Тонът и, така да се каже, е за съвсем друга приказка.
На мен ми се освободи време да си чистя, подреждам, гледам ТВ, ровя в нета и други дребни нещица. С мъжа ми работим, нямаме време за разходки и молове, но така не остава и време за много-много мисли :)
Организирай по-добре свободното си време, скъпа авторке. Може и да ти е в повече то. Почти на твоите години съм. Гледай да е здрава връзката с мъжа ти, децата растат, отлитат... това е животът. Затова ни е един а и е хубав :)
|
| преди: 7 години, 7 месеца hash: 876c34d87a |
|
13. Не си сама, нека опита това е шанс! Аз съм на Вашите години, но в различно положение прочети в този раздел моята история "Докато смъртта ни раздели... " и прецени положението Ви, не унивай! Имаш съпруг.. Пиши!
ж48
|
| преди: 7 години, 7 месеца hash: 7cd9d4ce3b |
|
14. Благодаря на всички, които си казаха мнението, независимо дали е критично или положително! Може би е много егоистично от моя страна да искам децата ми да "пърхат" около мен, както се е изразил един от коментиращите. Но аз явно съм по-емоционална, дори завиждам на жените, които започват да "живеят", когато децата се отделят, все си казвам, трябва и аз...
|
| преди: 7 години, 7 месеца hash: 8c51a419a1 |
|
16. Здравей Мила Авторке, Аз съм момче и съм на 23 години - почти колкото двете ти момчета. Знам какво преживяваш, аз също съм в чужбина с моята майка, но аз живея самостоятелно от две години вече. Имам две сестри които са на 11 години но без тях не мога.
Моята майка е на 47. и е самотна жена, но отскоро си има приятел и аз се радвам за тяхната връзка. Аз също си имах приятелка но тя веднага ме изостави. Сега съм самотен като птица. :( ;(
Момче на 23
|
| преди: 7 години, 7 месеца hash: 307d890a0e |
|
17. До авторката: Разбирам Ви напълно. Жена съм на 40 и имам 2 момчета на 8 и 12. Когато изпратих лятото малкия на зелено училище, го преболедувах, особено първите дни не бях на себе си. И не съм се притеснявала за това, дали ще е добре там, дали ще има някакви проблеми, защото имат прекрасна госпожа, с която тръгнаха, а просто детето ми липсваше. Липсваше ми да е до мен, да го гушкам, целувам, чувствах празнота. И аз като Вас обичам по равно и двете си момчета, но като че ли с малкия имам по-силна емоционална привързаност и зависимост. На ден по няколко пъти му казвам, че го обичам и непрекъснато го гушкам и целувам. Казват да не ти се случва това, от което майка ти се страхува за теб. Често пъти изпитвам страх да не им се случи нещо, защото тогава и аз ще умра, дори не мога да си го представя. Мисля, че не трябва да се измъчваш, а да си благодарна, че децата ти имат такава всеотдайна и любяща майка, защото много деца го нямат. И спокойно, синът ти е добре там, а и ще се прибира при теб понякога. А защо не и ти да отидеш след време при него...
Успех, авторке!
|
...
| преди: 7 години, 7 месеца hash: 92a9f7e767 |
|
18. до 17:
Пречиш на синовете си чрез "любовта си". Тази емоционална зависимост, за която говориш, трябва да я изпитваш към съпруга си, не към синовете си. Това, което описваш, вече си е емоционален инцест и вреди както на теб, така и на синовете ти. Знам, че не ти изглежда нито на теб, нито на тях по този начин, защото се самозалъгвате. Нещо повече - твоето отношение залъгва малкия ти син, че е някак специален (защото получава повече от твоето внимание и то по по-специален начин) и това ще му създаде трудности при общуването с връстниците му, а вероятно и с момичетата вбъдеще, особено ако бащата не се намеси.
|
| преди: 7 години, 7 месеца hash: 0c55bf0d3c |
|
19. не е всеотдайна, ами обсебваща, и е досадно, да нямаш собствен живот, а да се вкопчваш в децата, които вече не са деца.
|
| преди: 7 години, 7 месеца hash: 0c55bf0d3c |
|
20. не е всеотдайна, ами обсебваща, и е досадно, да нямаш собствен живот, а да се вкопчваш в децата, които вече не са деца.
|
| преди: 7 години, 6 месеца hash: 0d804e2819 |
|
22. Почти всички с 2-3 изключения ако имахте гилотина в ръцете, щяхте да обезглавите нещастната майка, която търси утеха, а не вашите осъдителни коментари.
Аз пък ще се обърна към авторката така: поддържай контакт със детето си непрекъснато и го увещавай, след като завърши да се върне при вас в семейството. Дай Боже да си намери работа и тук и да си остане при вас. Какво ще стане в живота Бог знае, но ти все пак не се примирявай той да остане в чужбина, а настоявай да се върне при вас и за негово и за ваше успокоение. Много сънародници, дори женени за чужденци се върнаха да живеят в България, а не останаха там, така че може и със сина ти така да стане.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
