 |
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство
Съпругът ми е не е добър баща, нито добър съпруг...
преди: 4 месеца, 4 дни, прочетена 662 пъти
Здравейте! Омъжих се преди 8 г., имам си детенце. Мислих си че ще съм щастлива но УВИ. Съпругът ми е не е добър баща, нито добър съпруг. Искам да се разведа но ме заплашва. Веднъж опитах но ми взе детето и каза че повече няма да го видя никога. Наближи датата на делото и ми обеща че ще се промени и се събрахме отново /неможех без детето си -умирах при мисълта без него и нямах друг шанс и се върнах/ животът ми е още по нетърпим. Казва- По добре да останел вдовец от колкото разведен. Не го вълнува абсолютно нищо свързано със семейството му. След работа излиза да пие и не носи отговорност даже и за здравословното състояние на детето си. Нямам подкрепа от никъде с разведени родители съм и немога да открия правилния път. А и така вече не издържам станала съм кълбо от нерви. Знам че няма вариант но все пак ми пишете.
|
| |
|
|
|
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
1. Вариант има! Когато е пиян и ти вдигне скандал - извикай полиция! Ако ти посегне - изтърпи го и отиди и си извади медицинско за нанасяне на телесна повреда! Осъди го! И ако посмее да те докосне пак, или нещо подобно - чака го затвор! Опитай се максимално да се мобилизираш и бъди силна. Ти как мислиш, колкото и да е малко, щом баща му пие - детето вижда, какво е положениети - при евентуално дело и детето ще е разпитано! Намери си добър адвокат! Осъди го! Детето ще е при теб! Просто знам, какво е! Трябва да си силна!
Успех!
2. Виж какво мила, напълно те разбирам, защото и аз бях в същото положение, но останах заради децата, ще кажеш жертва голяма, нямах никаква подкрепа при живи родители.
По-добре без дъщеря отколкото с дъщеря парясница казваха. Не срещнах разбиране и от страна на неговите родители, баща му с половин уста му се караше, а майка му "Ти, какво искаш ма, мойте синове пият, ама не бият, искаш един хубав бой, та да се опраиш".С висше образование съм, но с две деца с по-малко от две години разлика закъде, поне тук имах дом за децата си и скришно се надявах, че те поне ще ме разберат. Живях с него повече от двайсет години. Децата растяха,те имаха жив пример как алкохола не прощава на никой. Та той работеше цял месец за да се прибере в къщи без нито стотинка, дори джебжийките знаеха, кога взема заплатата и му я пребираха...това е накратко.
Децата пораснаха, станаха пълнолетни, достатъчно големи за да ме защитят и двамата го изхвърлиха от дома, който е и негов дом. Отиде да живее при родителите си. Не може да се върне вече тук, няма кой да го прибере...
Щастлива съм и се гордея с децата си и двамата са вишисти, имат работа, щастливи са имат приятели, приятелки, обмисляме женитби...
Виж какво, мила, не те съветвам, да постъпиш както аз избрах. Всеки живее един, неповторим живот. Така, че всеки трябва сам да реши как да го изживее, така че после да не съжалява!
Нека Бог ти помага!!!
3. Номер 2 е постъпила супер глупаво. А къде е нейният живот? Няма такъв!
Аз прежгивях същото, но си намерих добър адвокат, изхвърлих го от къщи, взех си децата и вече 7 години съм си супер! Отгледах децата, имам прекрасен мъж до себе си, не съжалявам за нищо.
4. Дали ти нямаш някаква вина за пиенето му? Опитай да го подкрепяш. Промени поведението си и не веднага, но и той няма да е същия. Все пак е баща на детето ти.
5. Съвсем случайно поподнах на твоята история, но ме заинтригува. Това е моята, но в по-лош вариант. Почти бяхме се развели решихме да си дадем втори шанс. Така се роди и второто ни дете. Сега за мен капана е двоен-той няма да ми даде децата, а аз без тях не мога. Също и не мога да разчитам на родителите си-майка ми е със сериозни здравословни проблеми и не искам да я притеснявам. Ако не исках да пазя нейното спокойствие и здраве сигурно щях да се опитам да избягам и да градя живота си сама въпреки трудностите. Защото предпочитам да се грижа само за децата си, а не и за един незнам дори как да го нарека-самовлюбен в себе си егоист, какъвто е мъжът ми.Но поне за сега търпя и не мога да набера смелост да предприема нещо. Дано ти бъдеш по-смела от мен и не допускаш мойте грешки.
6. Не мога да се стърпя да не отговоря на номер 4 - ''баща на детето ти'' - г-не или г-жо, по-важно е едно дете да има добър баща, а не просто едно присъствие вкъщи (нека ви напомня - понякога пиянстващо, биещо, викащо, обиждащо, подтискащо).
При такъв ''баща'' е по-добре без него.
|
|
|
|
|
|
|
