Само смърт и тъжни новини около мен
преди: 7 години, 7 месеца, прочетена 1408 пъти
Здравейте, пиша ви, а сякаш пиша на себе си. Опитвам се да намеря начин да изплувам от ситуацията, в която се намирам от 10 дена вече.
На 06 октомври по телефона разбрах за внезапната смърт на много специален и скъп за мен човек. Аз живея в чужбина, в първият момент тази новина ми се стовари като шок. Четях, но не виждах, говореха ми, но не бях там. След това дойдоха и сълзите и страхът от това, което ще преживея. Заминах за чужбина където сама, със съпругата на моя близък трябваше да уредим всичко и да изнесем погребението. Поради лични дразги и неразбирателства в неговото му предишно семейство, децата му и внуците му не дойдоха на погребението, а по имейл дори изпращаха отвратителни и хапливи упреци. Не мога да ви опиша какво е да изпратиш близък човек в чужбина, сред непознати хора, непозната култура и толкова далече от собствените си роднини, които да ти помогнат макар и морално в този труден момент.
След 3 дена неспане, неядене и страхове и мъка отново се прибрах в другата чужбина където и аз живея. Тъкмо звънях на родителите си, за да им разкажа как е преминала церемонията и тн, когато телефонът на майка ми извъня и аз станах свидетел на нова смърт, за която научихме ин лайф както се казва. Този път ставаше въпрос за най-добрият приятел на майка ми, който е починал едва ли не преди 30 мин преди телефония разговор от инфаркт.
Просто не знам какво да правя, себе си ли да успокоявам, майка си ли да успокоявам, как е възможно в рамките на по-малко от 10 дена да загубиме двама много близки за нас хора??? Как се преживяват тези ситуации? Зная, че някои от вас ще кажат, че това не са родители, или баби и дядовци, но за мен това бяха и са хора, които са били в един или в друг момент на живота ми неотлъчно до мен, когато родителите ми не са могли. Чувствам се изгубена, апатично ми е, все ми е едно за всичко. Сълзите ми вече не излизат, толкова много плаках тези последни дни.. А сега ме е страх, че нещо друго може да се случи и отново този скапан телефон ще извъни и ще ми се съобщи отново лоша новина. Отварям само скоба, че родителите ми не са в крепко здраве, майка ми е с болно сърце, а баща ми с рак.... така, че не знам... Какво да мисля, какво да правя и как да го правя. Ако имате някакви съвети, ако сте били в ситуация, в която за кратко време сте изгубили няколко близки човека и ви е било страх, че друг ще умре също ми споделете. Ще се радвам да прочета и да получа съвети.
Благодаря ви

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 7 месеца hash: d354d04eed

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Заради това, че не споденяш държавите става доста трудно за разбиране, но общо казано обобщавам и за другите читатели - научаваш за смъртта и организираш погребението на човек в страна А, ти живеев с страна Б и в България имаш близки, които те товарят с това кой още е умрял. Моето мнение в случая е, а и не моето мнение, е просто, че ние се раждаме, живеем и умираме. Смъртта е естествен процес особено след определена възраст. Това, че имаш родители и познати и колкото повече познати имаш, толкова повече ще разбираш за смъртта на някого, а ако живееш без социални контакти няма да научаваш нито за смърт, нито за раждане. С две думи - да научаваш за смъртта на някого е нормално ако живееш в общество. Общо взето умират повече хора, отколкото се раждат поне в Европа, така че... така както знаеш за хора, които имат бебета, така има и хора, които умират Такъв е животът По-скоро от твоята история трябва да научиш нещо друго. Как да живееш, за да ти дойде един ден някой на погребението... просто не говори добре за един човешки живот, когато близките ти не ти дойдат на погребението. Въпросът е не само да създаваш хора, а да правиш хора. Успех

 

...

преди: 7 години, 7 месеца hash: 805fc88a98

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Изключи си телефона като те е страх.

 

...

преди: 7 години, 7 месеца hash: 4325e7a896

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   Без знaчение дaли вярвaш или не, от чисто любопитство поне виж символите нa руните и си нaрисувaй нa лявaтa длaн ( в средaтa ) символът нa късметa ( eoh ) примерно или от кaквото смятaш, че имaш нуждa зa душевното ти спокойствие. Инaче кaкво дa ти кaжa, нaй- общо н 1 е прaв/ a и не съвсем. Тaкa нaреченaтa смърт е просто преход към друг етaп. И не, не говоря зa пустите тунели от яркa светлинa, където "лихвaрите" те чaкaт окъпaни в бялa светлинa и ти нaстоявaт дa им връщaш ( кaрмa) нещо си, че и с лихвите. Стрaдaме, които остaвaме след тях, те сa си ок. Но ти имaш нуждa от инжекция спокойствие и мaлко късмет, потърси символ в руните. Дa почивaт в мир близките ти!

 

...

горе^

преди: 7 години, 7 месеца hash: 2dd935099f

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Съжалявам, но всички ни е определено да умрем. Хората са като лист на дърво, когато стане есен листата пожълтяват и опадат и както трева когато сутрин се зеленее а когато я напече слънцето се изсушава и изчезва и мястото и не я помни. Съществува обаче и друг живот освен телесния живот, съществува и друга смърт освен телесната смърт. Помненето на смъртта е дар Божий, защото знанието и помненето на това, че сме смъртни и обречени мъртъвци ни смирява и издига нашите мисли към Бога в Когото е нашето спасение. Не за смъртта трябва да плачем а за греховете си, да се смирим, да вярваме в Него и да се надяваме, че Той ще ни избави от крайната гибел която е втората смърт, защото първата всички ще я преживеем.

 

...

преди: 7 години, 7 месеца hash: 8bfcc4f7c0

гласове: 1 2 3 4 5   (5 гласа)

5.   Успокой се и приеми нещата, това е живота. Когато се съпротивляваш става още по-зле. Можеш ли да натиснеш едно копче и да кажеш крой, не няма как. Успокой се, приеми нещата и живей живота такъв какъвто ти е отреден.

 

...