Защо баща ми се отнасяше с мен така? Моля помогнете! - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (73821)
 Избор на редактора (64)
 Любов и изневяра (16339)
 Секс и интимност (9128)
 Тинейджърски (17263)
 Семейство (3388)
 Здраве (6088)
 Спорт и красота (3260)
 На работното място (1289)
 Образование (3863)
 В чужбина (823)
 Наркотици и алкохол (775)
 Измислени истории (671)
 Проза, литература (1186)
 Други (9675)
 
 
Пресметни колко струва пушенето?
 

  

Споделена история от Семейство

Защо баща ми се отнасяше с мен така? Моля помогнете!
преди: 7 месеца, 2 дни, прочетена 899 пъти
Здравейте, най- накрая и аз реших да напиша моята история и бих се радвала на мнението ви! Разказа стана много дълъг, въпреки, че описвам един кратък период и гледах да напиша основното. Така че, дано да не ви омръзне.
Вече съм на 44г. Кога минаха не знам. Постоянно мисля за миналото и все нещо там ме мъчи, търся някакви истини, чудя се защо това и онова... Бях на 11г. когато майка ми почина от левкемия. Имам по-малка сестра, която беше тогава на 7 и след месец трябваше да започне първи клас, а аз шести. След смъртта й баща ми някакси се промени, гледаше ме особено Говорех разни неща като преди, а той не отговаряше, започна да не ми обръща никакво внимание, постоянно ме критикуваше, ако изобщо говореше с мен. Все се чудех какво лошо правя за да е така, винаги смятах, че вината е в мен за да се отнася така. Около една година след смъртта на майка ми, той доведе в къщи една жена. Аз се зарадвах, че ще си има другарче. Тя се премести в нас. Един ден се върнаха от някъде официално облечени и с букет цветя. И казаха, че са се оженили. Стана ми малко криво защо не са ни казали. Аз наистина щях да се зарадвам. Както и да е. Една година всичко беше наред. После обаче нещата стаха някакси много тягостни. Никой не ми обръщаше внимание, в къщи нямаше какво да се яде, нямах дрехи, с които да ходя на училицще, никой не ме питаше гладна ли съм, имам ли нужда от нещо, вечно ми се караха и то за измислени неща, защото аз само седях и учех и гледах нищо да не пипам, защото винаги беше грешка. Подиграваха ми се. Баща ми често стоеше пред вратата на детската стая да подслушва дали ние със сестра ми не си говорим нещо. Понякога казваше, че ще ме нарита, да се махам, все бях виновна, а нищо не правех. Наричаха ме егоист, щала съм да стана проститутка, била съм безотговорна, мързелива, неуважителна. Всичко това, повярвайте ми не беше вярно. Приближеше ли 17. 30 ч., времто, в което той всеки ден се прибираше, аз започвах да изпитвам голям страх. Вечно беше намтъщен, понякога крещеше и гледаше постоянно с омраза. На 15 години взех решение да спра да говоря с него. Защото си бях поставила за цел една година по-рано да видя дали има смисъл. Убедих се, че няма. Ако поставя вазата в десния ъгъл е грешно, защото трябвало да е в левия. Ако я поставя в левия - трябва да е в десния. За всичко беше така - и забележете за безсмислени неща. И с една омраза в погледа, обръщаше ми гръб, вечни забележки, никакви похвали. Какво ли не правех само и само да му хареса, хем да не се ядосва, хем да чуя "браво" - никога не се получи, винаги с една подигравателна усмивка и отвръщане на погледа. Иначе все намираше повод да ми се скара. "Ела да ядеш. " "Не съм гладна". "Ела ти казвам! " И трябва да стоя на масата да ям под погледи от омраза и после бързах да се прибера в стаята си. Завърших осми клас. Никой в къщи не се поинтересува къде ще уча по-нататък, пълно мълчание по темата. Чух от тук от там какво трябва да се направи и си подадох докумнети в близкото училище (квартална гимназия). Бях предпоследна в списъка и ме приеха. Бях му казала по-рано, че искам да уча във ветеринарен техникум, но това беше отхвърлено с пренебрежение. След 10-ти клас трябваше да изберем училище със специализация - отново мълчание. Подадох документи в технкум по обществено хранене, приеха ме. Трябваше да сменям 2 автобуса за да ходя до там. Никой не се поинтересува приета ли съм. Дойде време да ходя на училище - нямах никаква пола или панталон. Намерих един плат и си уших пола, макар че не можех да шия. Имах някаква бякла прежда и си оплетох един бял пуловер, който с бялата риза, която имах ми бяха дрехата за цяла учебна година, а и слава Богу престилките още вървяха, макар че точно нея година ги отмениха и ме беше срам да ходя все още с нея. Бях последната, която махна престилката в класа. Едва събирах стотинки от подхвърлени ми някакви пари, за да ходя на училище. Завърших, имах гадже (първия ми мъж), в къщи искаха да ги запозная с него. Запознах ги, нищо не казаха, след около 8-9 месеца връзка забременях. Не посмях да кажа, не знаех какво да праявя, но в третия месец вече май си е проличало, мащехата ми ме попита и аз казах, че съм бременна. Баща ми хвана колан да ме бие. Мащехата ми го спря. Рещиха, че трябва да направя аборт, баща ми уреди някакъв негов съученик да ми го направи и така направих аборт след тчоно изпълнени 3 месеца. Момчето каза, че може да се оженим, и той младеж, пообърка се, но не абдикира от отговорност. Никой не ме и попита той какво мисли. Направих аборта. На 18 години половина щях да родя, но не стана. После мащехата ми се подиграваше, че вече бебето ми щяло да рече, пък аз... (и пак някакво обвинение). Нали те ме изпратиха на аборт? !? Исках да уча ветеринарна медицина. Намерих някакъв подготвителен курс по биология, ходех пеша понякога даже за да уча. Дойде време за подаване на документи в Стара Загора. Помолих баща ми да ми даде пари само за влака и таксата за кандидатстване, и нищо повече не искам от тях - около 20 лв. Не ми даде и ми каза с пренебрежение "Ей тука ходи учи за медицинска сестра" понеже в гарад ни има такъв колеж. Аз се сломих, не завърших добре подготвителния курс и естествено изкарах двойка на изпита в колежа. Забравих да спомена, че абитуриентска нямах - странното е, че ми купиха някаква зелена сатенена рокля 2 размера по голяма(? !? !? ). Понмня бяха ме завели в един магазин. Аз я облякох в пробната, излязох - тя беше видимо огромна. Купиха я. И с това приключи всичко. После баща ми ме изгони заради някаква клевета на мащехата ми, след 10 дни по улиците, при една приятелка, и една леля, ме прибра и ме накара да уча английски за да съм станела секретарка (човек с висше образование, две специалности, който е отличен и ценен специалист). Един ден ме извикаха в полицията, много се учудих защо. Там полицая ме попита минавам ли пред централния хотел в града, а то там се извърява всеки ден много народ. Казах да. Имам ли гадже - да (тъкмо бях започнала връзка, която после продължи 5 години) И ми каза, да не се занимавам повече с проституция (? !? !? ) Аз се изумих и казах, че не се занимавам, но естествено, не ми повярва. После трябваше да се обадя на баща ми на работното му място за да му кажа за какво са ме викали. Той се ядоса, но не ми повявра естествено. Скоро след това мащехата ми със задоволство ми каза, че имала позната, която работи в тоова районно управление и тя й казала, че се занимавам с това. Трябваше да започна работа задължително (заповед от полицията) и баща ми ми намери работа като миячка, за да се уча на труд. Имаше още и обвинения, че крада от парите му (толкова го обичах, че никога не съм си помисляла), но мащехата ми един ден ми каза "Я сложи тези 20 лв в гардероба. ", и ми показа място с пари, което аз не знаех. На другия ден, баща ми дойде с обвинението, че крада. Този път поне ми стана ясно от къде идва цялата работа. И така. Често четях вестници, за да знам къде какво става, някакви възможности за учене или работа... Мечтаех отдавна да се махна. Случайно видях обява за нова специалност в един университет в града ни, кандидатсването бе по документи. Хванах се за това, подготвих документите, подадох Приеха ме на късмет - от 160 човека приети аз бях 157 в списъка. Когато вече бях подала документите казах на баща ми (исках малко да го подготвя, че е платена специалност - 60 лв за семестър, заплатата му беше над 350лв плюс бонуси). Когато казах, че са ме приели за пръв път от 10 години се усмихна и ме докосна (освен няколкото безсмислени шамара през годините) - докосването беше ръкостискане, усмивка на задоволство и "Браво! ". Дали затова, че специалността е подобна на неговата не зная... Мащехата ми се противеше на ученето, но той не се отказа да плаща. Никога не ме попитаха дали си вземам изпитите, дали минавам годините, разбираше само когато исках с ужасно неудобство таксата за семестъра. Пак ходех с една дреха цяла година, но си имах гадже, рядко се прибирах в къщи, благодарение на него хапвах вкусно. Той също беше студент в същия унивеситет. И така изкарахем 5 години заедно. Мащехата ми напусна баща ми когато бях 3 курс. Намести се в апартамента, който той й купи и обзаведе и подаде молба за развод. От курса накрая останахме 80 човека, завърших. Срам ме беше да работя докато учех, много исках, но нямах никакво самочувстие. В началото на пети курс един познат ми каза, че има работа в едно магазинче до университета като продавачка и ме препоръча. Така започнах да работя. 6 месеца след това се махнах от вкъщи, наех малка чиста и с малко парички отворих магазинче, което вървеше отлично. И имах едно много странно усещане - за пръв път видях, че слънцето свети! :) Никога няма да забравя това! След още 6 месеца се дипломирах... От тогава все уча нещо, обичам да работя... Правя си житейските грешки, но те не ми тежат...
Ако сте стигнали до тук и не ви е станало досадно, моля, кажете ми защо баща ми се отнасяше така с мен (същото беше и със сестра ми)??? . Аз го обичах толкова много... Благодаря!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 6 месеца, 28 дни
hash: e715b0be80
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

1.   Защото му е било трудно, е решил да прехвърли отговорността за вас със сестра ти на мащехата ти. На нея не сте й родни деца и тя ако няма родни деца- не е била майка и не знае какво означава това. Просто лош късмет. Гледай напред и погреби миналото.

 
  ...
преди: 6 месеца, 28 дни
hash: 8d54bc27e5
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

2.   Не мисля, че това е истинска история, фалшиво и скалъпено звучи. Трябва да се публикува в раздел измислени истории.

 
  ...
преди: 6 месеца, 28 дни
hash: 4775127346
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

3.   Баща ти не е бил прав да те бие с колана когато си била на 17 и си била бременна а е трябвало да решите проблема

 
  ... горе^
преди: 6 месеца, 27 дни
hash: 38583dcc75
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Здравей авторке. Разказа ти ме натъжи много и с цялото си сърце се моля живота ти от тук нататък да се развие по-благоприятно и слънцето да свети винаги за теб. Казваш, че отношението му се е променило след загубата на майка ви - ето ти и отговора който търсиш. За съжаление има хора които са с по-слаба психика и трудно понасят раздялата. Предполагам че човека много силно е обичал вас и майка ви и когато Господ му я е отнел е бил съкрушен. В такъв момент се включва някаква самозащитна реакция - просто спираш да обичаш за да не страдаш от загубата на този който си обичал. Отдалечаваш всички от себе си и се превръщаш в камък. Капсулираш се за да не страдаш. Не знам дали успях да ти го опиша точно, но според мен това му се е случило. За съжаление вие сте били малки и не сте могли да говорите тогава с него за тези неща. За съжаление за него слънцето е спряло да свети когато си била на 11. В никакъв случай не го оправдавам, просто ти представям гледната точка на човек с по-слаба психика. За сметка на това ти си изградила един силен и независим характер, който много ще ти помага в живота за напред.

 
  ...
преди: 6 месеца, 27 дни
hash: 38583dcc75
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   И още нещо да добавя.. сега си на 44 и нищо не ти пречи да поговориш с него и сама да си изясниш тези неща. Използвай оставащото ви време да се сближите и да бъдете пак семейството което сте загубили на 11. Прости му грешките и му кажи колко го обичаш, сигурен съм че и той ви обича дори и да не го признае

 
  ...


...
преди: 6 месеца, 26 дни
hash: 2451e12ff9
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

10.   И аз много съм мислила по този въпрос - защо много родители не се отнасят подходящо, мило, подкрепящо и с разбиране към децата си (и веднага ме връхлита въпроса: защо тогава са ги създали... ).
Според мен всички такива родители просто не разбират чувствата на подрастващите, по - точно не желаят да ги разбират. Игнорират ги, считат ги за маловажни. Което е супер гадно, и още по - важното: такова отношение сриват емоционално и психически децата и подрастващите и поради това ТЕ НЕ УСПЯВАТ ДА РАЗВИЯТ ЦЕЛИЯ ПОТЕНЦИАЛ, КОЙТО ПРИТЕЖАВАТ (а често и никакъв не развиват), а просто стават няк'ви хора там... час от Бг масата (има и изключения, ама те са рядко).
Такива родители, сякаш в момента, в който са направили деца и целия им живот преди да станат семейни им се е изтрил от главите... което е лошо и егоистично (казвам егоистично, ако го разглеждаме като инстинкт за самосъхранение от тяхна страна)
Както сама казваш - ти си била подтисната и дълго време си нямала самочувствие да почнеш работа след 18 като студентка нали. А ако се замислим днес това явление при младита хора често го наблюдаваме в Бг.


Забелязах все пак 2 положителни неща:
Мащехата ти, колкото и противна жена да е била (тя просто се е закачила за баща ти, за да има кой да я подпира финансово - такива хора хич не уважавам меко казано), та, тя все пак те е спасила от жесток бой, когато си била на 18... поне тук е проявила човещина. И не знам дали съжаляваш са този аборт, но според мен е било правилно решение, защото иначе щеше да ти е много по - тежко с дете тогава...
За това, че баща ти те е поздравил, че си влезнала в онази специалност - аз също смятам, че причината е, както ти казваш, че е подобна на тази, която той е завършил. И както казваш - той е взимал добри пари за онова време и се е зарадвал, че ще имаш шанс и ти да взимаш добри пари. Плащал ти е семестрите, въпреки че алчната мащеха не е била окей с това... От тук можем да изходим, че все пак те е обичал и ти е мислил доброто. НО ТОВА НЕ ГО ОПРАВДАВА ЗА ТОВА КАК СЕ Е ДЪРЖАЛ С ТЕБ, макар че предполагам, че много хора ще го оправдаят поради точно тази причина.

Искам да призова всички хора, които сега са родители или ще стават - хора, моля ви се, отнасяйте се с повече тактичност и емоционална подкрепа към света на децата ви. Не ги наказвайте, не ги бийте. Е нямам в предвид да поощрявате грешките им, но не и да ги карате да се чувстват необичани, вечно виновни за това, че са сбъркали нещо. Пазете им самочувствието - не допускайте да губят увереност в себе си. Защото тази увереност може никога да не успеят отново да си я върнат...
Децата и подраставщите също имат право на грешки... дори много повече от порасналите хора!

Авторке, искам да ти кажа, че напълно съм солидарна с теб и че баща ти те е обичал със сигурност, но просто не е ставал за родител. Супер тъпо е, че не те е подкрепил за ветеринарната медицина, защото ако на човек нещо наистина му е на сърце да го прави, то той наистина ще прави пари от това нещо. А ако толкова не се справи наистина винаги може да почне работа в магазин... магазините няма да избягат все пак.
Сега като те налягат отрицателни мисли за миналото поне можеш да си кажеш: това е в минало и вече никога, ама никога няма да се върне; сега съм свободна!!!
И също можеш да ходиш да помагаш в някакви приюти за животни като доброволка.

От тук нататък ти пожелавам само спокойствие и удовлетворение от живота.
Жена на 29

 
  ... горе^
преди: 6 месеца, 26 дни
hash: 9be91623b5
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

11.   Охх, съчувствам ти. Не е лесно човек да остане сирак. Майка ми е така-без баща и знам колко е трудно. При теб бих казала, че баща ти е бил объркан от тази ситуация, че е останал сам с две деца и то момичета и не е знаел какво да прави. Жените имеме майчинско чувство, но при мъжете не е така -те просто не умеят в мнозинството случаи да се грижат за деца. И освен това се е появила мащехата ти, която явно не ви е долюбвала. Не пишеш дали той има деца от нея, но по всичко личи, че не го е обичала и го е използвала. А освен това мъжете са лесно манипулируеми от жените, с които спят, т. е от нея. Жалко, че се е държал така.
Но.. Нали си чела приказката за Пепеляшка. Майка ти бди над теб, дори от отвъдното, а ти си успяла да се справиш с живота. Разбира се, болката остава и вероятно влияе на самочувствието ти и на отношението към мъжете.

 
  ...
преди: 6 месеца, 26 дни
hash: 9be91623b5
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

12.   И да довърша- като началоа прости на баща си, прости ан мащехата си, прости на себе си, на майка си. Прости истински. Кажи си, че е било съдба или карма и за щастие тя е приключила. Сега си самостоятелен човек, не казваш имаш ли семейство и деца. Ако имаш просто си обещай, че ще даваш цялата си любов и разбиране, подкрепа на децата си. Ти ще им дадеш това, което ти не си имала. Това би трябвало да те направи щастлива. Не се мъчи с миналото, то е приключило. Аз бих се държала само доста дистанцирано от баща си сега, когато е възрастен и той има нужда от теб. Така, като седи сам може и да разбере какво е направил. Горе главата!

 
  ...
преди: 6 месеца, 25 дни
hash: e2310bd981
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

13.   За най-голямо съжаление вие със сестра ти сте се превърнали в едно голямо бреме за баща ви от момента в който майка ви е починала. Пречили сте му да си гледа живота и си го е изкарвал върху вас. Тъй като си по-голяма си поемала и повече нигътиви. Ти нямаш вина. Жертва си на обстоятелствата. За баща ти не си нищо повече от досадно бреме, каквото и да правиш няма значение за него. Гледай само напред и се интересуваха само от себе си!

 
  ... горе^
преди: 6 месеца, 25 дни
hash: 8f7cc7fb70
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

14.   Има една книга - ''Отровните родители'' - прочети я и ще намериш много отговори в нея. Дори ще простиш сама на себе си и и няма да изпитваш вина. Успех!

 
  ...

...
преди: 6 месеца, 24 дни
hash: aa34a2ffd4
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

15.   Не зная дали четеш, отговорите или просто си искала да излееш нещо което ти етежало дълги години, така да се освободиш от него. Тъй като всички имаме такива тъмни истории, които ни преследват и не ни дават мира. Възхищам ти се, тъй като ти наистина си доста силен човек, след този торомоз и всички преживявания, все пак да успееш да изплуваш. Браво на теб! Колкото до Баща ти - въобще не ме учудва, моя беше подобен. Пък и нещо често срещано е - някои хора не могат да понасят трудностите. След нещастието с майка ти, върху неговите плещи ляга издръжката на две деца плюс разходите по семейството и къщата. Докривяло му е тъй като си е правил други планове, а съдбата му е сервира друго- той не е бил подготвен и ти /първородната дъщеря/си била най -лесна мишена, където да си излее гнева-яда /дори негласно/. Както и да е важното е, че си се справила и сега си живей без да се притесняваш. Ж

ена на 56г. /ако това има значение/

 
  ...
преди: 6 месеца, 24 дни
hash: 80ee5c1eb2
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

16.   Прави са нагоре хората като ти пишат че историята ти звучи измислено, защото доста неща които твърдиш не могат да са реални. Примерно няма как полицията да те задължи да работиш, като миячка и това да се е случило след 1992 година. Още по скалъпено звучи да те извикат да те предупредят да спреш проституция, без значение дали реално си виновна, ако тогава проституцията е била незаконна щяха да те накажат, с глоба арест затвор дори, ако не са те наказали значи не е била незаконна, следователно нямало въобще защо да те викат. Няма как да извикат човек в полицията и да му кажат "ти минавал ли си някога покрай ограбения магазин? " и при положителен отговор да го предупредят да спре да ограбва магазини!
Но аз ти вярвам, за всичко и ти вярвам, само защото всичко което ти се е случило си има логично обяснение и съм на възраст близка до твоята, тоест живяла съм тогава в онези времена съм била на твоята възраст.
Полицаите през соца викаха за щяло и нещяло, само с един донос от съседка че се прибираш късно, можеше да ти се случи да те привикат да внимаваш с поведението.
Баща ти примерно не ти е държал сметка къде ще учиш средно, а ти се сърдиш, и не само че си недоволна от факта че за разлика от много хора си можела да избираш сама вида образование, ами и се сърдиш че си щяла да пътуваш с два автобуса, до училището което ти си избрала. Много се извинявам ама ти не знаеше ли предварително че ще ползваш този вид транспорт? Не е ли твой избора на училище? Да обвиняваш родител че в 10 клас не те е държал за ръчичка да те заведе до избрано от него училище, е смешно, доста хора на този свят са мечтали да са самостоятелни след 15 годишна възраст.
Още по странно звучи написаното за абитуриентската, купили ти рокля, която ти си избрала да пробваш. Завели са те в магазин, ти си избрала вида рокля облякла си я да пробваш, с пробването си показала че харесваш този модел, плат, цвят имала си право в магазина да пробваш и друго, надали са те завели да пробваш и са купили ей така първото което си пробвала, без да ти дадат право да пробваш още нещо. И не звучи логично да изсипят куп пари за бална рокля без да обсъдят размера, че ти е голяма или без после да те пуснат на абитуриентски бал. От там можем да си извадим извод че изборите и решенията пак са били твои, решението да не посетиш бала е твое, ако те не искаха да те пращат на бал нямаше да ти купуват рокля.
"Дойде време да ходя на училище - нямах никаква пола или панталон. " нали с това изречение не твърдиш че си ходила до магазина за хляб по бикини? Следващо изречение е доста по впечатляващо " Намерих един плат и си уших пола" къде намери плата на пътя ли? Имаш лошия късмет да те чете жена на 40 години, която в онези години също така като теб намираше в къщи по шкафовете платове и си шиеше поли, това беше нормално за онези времена. Обикновено в домовете си хората имаха платове които жената в дома купува и трупа и бе напълно нормално тинейджърка да си ушие пола. Аз както и много други наборки шиехме поли та и панталони се опитвахме да шием, и аз не съм била учена, правех това от гледане и с самостоятелни тренировки, ако стане полата ще я нося ако не със старата. Това ти изречение може да възмути сегашен тийн, но хора на твоята възраст го приемат за нормално за онези години. Ако обаче днешните деца се замислят че се оплакваш от шиене на пола, което става за не повече от час, а не се оплакваш от плетене на пуловер което отнема дни, оплакваш се че не си можела са шиеш поли, а кой те научи да плетеш пуловери, явно е имало жена която ти е обръщала внимание, да те учи на такива неща или поне да показва как става, защото надали плетенето на пуловери си го можела преди да станеш на 11г и да си го знаела от майка си?
Така всички случки в живота ти са били главно твое решение и не виждам защо се сърдиш на баща си че те е оставил да решаваш сама. Глупаво е да се сърдиш че не си била контролирана усърдно, не мислиш ли?
Като чета виждам че само абортът не е бил твое решение а на родителите, но реално погледнато ти си нямала и възможности да се грижиш за дете нито пък таткото е работил и е можел да ви издържа на квартира и т. н. Ако момчето е искал да поема отговорност, както твърдиш е имал три месеца и нищо не е направил. Ако е имал намерение да се жени и грижи за теб, защо е оставил три месеца бременната си булка баща й да я храни? Имал е 90 дни да отиде официално да поиска ръката от баща ти да поеме отговорността, той какво е сторил, чакал е, и той не знае какво е чакал. Ако не беше направила аборт, баща ти не само че трябваше да ви издържа финансово с детето, ами и в онези години е трябвало и да търпи хорски приказки или да насили момчето да се ожени за теб и да плати сватба и всичко това през 1990 когато времената бяха едни от най несигурните. Държавата се тресе нито социализъм, нито демокрация, народа объркан, и дъщерята на баща ти бременна в четвърти месец от момче което до момента не е поело отговорност.
Няма смисъл да ровиш в миналото, оставили са те да решаваш сама, правила си грешки /неща които не ти харесват/, но вината е изцяло твоя, изборите и решенията са били твои. Сега е време да седнеш да видиш къде си грешила да се поучиш от грешките си и да вървиш напред, а главната грешка на която трябва да обърнеш внимание е да не обвиняваш другите за своите грешки или за това че не са те контролирали.
Да си кажем реалната истина родителите през соца бяха съветвани да не показват любов и да не казват браво с цел да възбуждат по голямо старание у децата си, с това си действие баща ви е възбудил у теб да се стараеш за "браво" не е знаел кога да спре да пробужда старание и на около 15 те е оставил да взимаш сама решенията за живота си /какво да учиш, какво да облечеш, коя бална рокля да ти купи/ да понякога те е разбирал погрешно и не е перценил кога грешиш да те поправи, но ти е помагал в най тежките моменти, "бременна си" уредил е аборт при приятеля си /нали знаеш че след 3-ти навършен месец абортът е бил незаконен, знаеш също че е срамно да признаеш пред хората че дъщеря ти е съгрешила, но той го е направил за теб за да живееш по добре според хорските представи/ също така е ходил и ти е търсил работа, вярно за миячка, но щом е трябвало да е бързо и с твоето образование е нямало друго какво да ти намери, важното е че се е отзовал когато имаш проблем и те е оставял да решаваш сама нещата в живота си, подавал е ръка и е помагал когато загазиш и не можеш да се справиш сама.

П. П колкото за 20-те лв за Стара Загора не разбираш ли, той не е искал да учиш тази специалност, не е съгласен за плаща семестри и квартири в Стара Загора, ти обаче увърташ че само 20лв си искала, ако ти ги беше дал и те бяха приели кой щеше да ти плаща семестри кой щеше да ти плаша квартира? Напълно нормално за неговата възраст и тогавашните времена, той да не уважава ветеринарството като професия през 90-те, в неговите представи хората едвам се измъкваха от селата до онези години, ти си искала доктор на овце да ставаш и си дърпала към село, от къде да знае човекът че след 20 години в града ще има много домашни любимци които често ще ги водят на ветеринар. За онова време думата ветеринар той я свързва с живот на село и е бил прав та кой през 1990 си водеше котката на ветеринар? Къде през онези години работа за ветеринар в града? Как искаш той да желае дъщеря му да има професия свързана със селата в онези години? Той винаги ти е желаел доброто, вярно че в неговите представи доброто е различно, но е мислил нормално за времената в които е живял.

 
  ... горе^
преди: 6 месеца, 23 дни
hash: d5ec471927
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

17.   До 1, 3, 5 и 10 от авторката - благодаря ви! Обясних си някои неща, олеква ми... 3 месеца след като почина майка ми, почина майка му(в съня си, на 80 г внезапно - инфаркт може би), а в следващите 3-4 години починаха от тежки деиагнози племенника му, сестра му и брат му. Така че за около 5-6 години - всички около него си заминаха и при всички беше горе долу едно и също - диагностициране на болестта и след около година и половина умират. Мда, тежко... Това беше всъщност когато бях на 11г до към 17г. разбирам, тежко... Мислех си, че ако ме обича ще му е по-леко, но пък той наистина сякаш се е отдалечил в самозащитна реакция, защото не може да понесе повече болка... От друга страна - и преди да почине майка ми си беше "крив", все нещо ще викне, все нещо недоволен, но се търпеше - поне за мен. После ми казаха, че майка ми много навътре е приемала обидите му и че даже това е причината да се разболее... А тя беше кротка - все да не противоречи. Той пък смяташе, че децата са женска работа. Тактичност и емоционална подкрепа не сме имали особена. И аз смятам, че децата имат нужда от това и трябва да си готов да го даваш и тогава да искаш деца, но не всеки може да преценява явно... Благодаря!

 
  ...
преди: 6 месеца, 22 дни
hash: d5ec471927
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

19.   До 1 от авторката. Май наистина лош късмет. Не всеки има разбиращи родители (осъзнавам, че има и много по-тежки случаи). Важното е, че в мои ръце живота ми тече добре и нормално. Да погреба миналото - много ми хареса, казано по този начин. Защото "забрави миналото" при мен не върви. Бях забравила, сега си припомям умишлено, за да си обясня "защо", там нещо тежи, липсва яснота. Благодаря много!!! Ще погреба миналото, явно съм искала да знам какво погребвам. :)

 
  ...
преди: 6 месеца, 22 дни
hash: d5ec471927
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

20.   До 5 и 6 от авторката ( доколото разбрах един човек). Наистина сякаш реакцията беше да се отдалечи, защитна, някакси да няма нищо общо с онова минало, в което има болка. А и за психиката си права ... Той почина, когато бях на 33. Но дотогава не си проговорихме... много години. Аз не намерих начина. Той се опита 2-3 пъти да говори с мен, но аз не можах, а положих усилия. Бях няколко часа преди смъртта му до него. Но нищо не чувствах. Все пак направих каквото трябва и казах няколко думи, че съм добре, че имам бъдеще, извиках лекари, направих погребение и хубав паметник. Повече не можах. Но ме боли де. Бих искала да беше ме прегърнал като дете и да беше разбрал, че го обичам, и че не ми тежи да ходя с един панталон цяла година на училище ако нямаме пари, просто да не ме гледа с омраза , пренебрежение и да спъва и присмива на всичко, с което се захванех... Но не би... Писано било. Благодаря ти!

 
  ... горе^

...
преди: 6 месеца, 22 дни
hash: d5ec471927
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

21.   "ТЕ НЕ УСПЯВАТ ДА РАЗВИЯТ ЦЕЛИЯ ПОТЕНЦИАЛ, КОЙТО ПРИТЕЖАВАТ (а често и никакъв не развиват), а просто стават няк'ви хора там..." Точно това в последните години ме накара да се върна назад и да погледна. " ....баща ти те е обичал със сигурност, но просто не е ставал за родител. Супер тъпо е, че не те е подкрепил за ветеринарната медицина, защото ако на човек нещо наистина му е на сърце да го прави, то той наистина ще прави пари от това нещо. А ако толкова не се справи наистина винаги може да почне работа в магазин... магазините няма да избягат все пак. " Точно! Благодаря!

 
  ...
преди: 6 месеца, 20 дни
hash: 6be1e16ac3
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

26.   Ами ако баща ти е лошав по характер, може и това да е спомогнало да се случи така с майка ти. Тя не го е напуснала навреме. Моят съвет е сега, когато той е стар и сам, да не му се обаждате със сестра ти. Изобщо го игнорирайте. Така той ще разбере как лошо се е държал и какво ви е причинил. Не се грижете за него, не му се обаждайте-всеки рано или късно си получава това, което е заслужил.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker