 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Проблем с гнева
преди: 7 години, 5 месеца, прочетена 2049 пъти
Здравейте!
Разказвам накратко: На 20 години съм, баща ми почина преди месец и това беше поредна загуба за мен и семейството ми за последните 2 години и половина (вуйчо ми и баба ми също починаха). Не бях прекалено близка с него, доста често спорехме за разни глупости, но винаги усещах любовта му и може би чак сега го осъзнавам, когато вече е късно.
Присъствала съм на не едно и две погребения, винаги съм приемала идеята за смъртта като естествен край на човешкия живот, не ме е било страх и всичко е било нормално. Тази загуба обаче отключи в мен страхотна доза гняв без да знам към кого или какво е адресирана. Усещам се, че от една страна плача от мъка, от друга страна от яд, че всичко това ми се случва. Старая се да не плача пред майка ми, за да не я разстройвам допълнително, но не плача и пред други хора, защото мразя хорското съчувствие. Така мъката и гневът се трупат в мен и това води до разни изблици и безсмислени спорове с майка ми или с някой друг.
Наясно съм, че това задържане на болката в мен само ми вреди и е по-добре да го излея навън, но просто не съм такъв човек. В опит да се концентрирам върху друго нещо си поставих нови цели, които да гоня, но изпитвам трудности и там (което е съвсем нормално) и това допълнително ме изнервя. Странното е, че колкото повече гняв събирам, толкова по-мотивирана съм да постигна целите си. Тъй че.. предполагам, че този гняв се оползотворява някъде.
И понеже прекалено анализирам всичко случващо се около мен, стигнах до извода, че източникът на този гняв е съвкупност от:
1. последователните загуби на изключително близки за мен хора в последните няколко години
2. липсата на 100%-ово доверие към някого, че да му споделя всичко, което изпитвам
Всъщност, нямам определени въпроси, просто кажете мнението си, ако имате нещо градивно за казване. Вероятно дори това, че споделям тук на непознати ще ме успокои поне малко.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: 1cac78669a |
|
1. Подкрепям те. Аз съм на 14 години обаче имам проблеми с нервите. Предимно за тъпи неща, но понякога и за нещо смислено. Преди месец както си са разхождам около една стара къща, чийто двор беше пълен с дървета (къщата е старо училище). Дърветата бяха пометени. А за голяма изненада до оградата й има едно сухо, кухо, мъртво дърво, което всеки момент ще падне върху някого. Ами не го отсичат. В града ми е така и това ми дъздава дериозви ядове. Написах 2 теми тука, за да получа малко съчувствие, но не... Това не е единственото, което ме тормози, но е от най-голямо значение.
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: c4666c77a3 |
|
2. Мило момиче, щакам с нетърпение коментарите на другите относно твоя гняв, защото имам същия проблем. От няколко години насам и на мен ми се случиха неприятни неща, заради които страдах, плачех... миналата година по това време най-близкият ми човек ме разочарова, предаде, тотален срив след всичко и страданието бе изместено от някакъв гняв и необяснима агресия. Не съм конфликтен човек, а скачам да се карам без да обмислям, при най-малкото, което ме подразни. хората ми казват пусни гнева да си отиде, но не виждам как и съм в безизходица... не съм такава и не искам да бъда. Успех ти пожелавам! Пожелай ми и ти...
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: c4666c77a3 |
|
3. Мило момиче, щакам с нетърпение коментарите на другите относно твоя гняв, защото имам същия проблем. От няколко години насам и на мен ми се случиха неприятни неща, заради които страдах, плачех... миналата година по това време най-близкият ми човек ме разочарова, предаде, тотален срив след всичко и страданието бе изместено от някакъв гняв и необяснима агресия. Не съм конфликтен човек, а скачам да се карам без да обмислям, при най-малкото, което ме подразни. хората ми казват пусни гнева да си отиде, но не виждам как и съм в безизходица... не съм такава и не искам да бъда. Успех ти пожелавам! Пожелай ми и ти...
|
| преди: 7 години, 4 месеца hash: 8c6ac59109 |
|
4. Много съжалявам за загубата ти... Наистина, респект към това, колко си силна и можеш да пишеш за проблема. Ами, решението е да намериш някого на когото да си излееш душата. И аз трудно се доверявам, но съм сигурна, че ще си намериш някого на когото ще можеш да споделиш всичко. Ако ли не, пробвай да поговориш със себе си или с Бог, ако си вярваща). Когато говориш в ума си, може би част от гнева и билката ща изчезнат. Отново съжалявам за това, което ти се е случило, дай си време, опитай се да излизаш повече и да влагаш този гняв в нещо, какво ти самата каза. Не се нерви, гневът е нещо ужасно... Бъди спокойна, мога само да те посъветвам да търсиш щастието и успеха напред, да не се обръщаш назад, защото аз не мога да разбера дълбочината на твоите чувства. Силно се надявам, че ще ти случат прекрасни вече неща и че ще намериш някой на когото да споделяш всичко.
|
| преди: 7 години, 4 месеца hash: e5bf079a7c |
|
5. Беше хубаво да кажеш дали си момиче или момче. това щеше да помогне доста за съветите на хората към теб. Като цяло моят съвет към теб е да започнеш да посещаваш терапия-психологическа. Няма нищо странно в това и само в България хората го приемат. че не са луди и защо да ходели. Не е нужно да си луд. Хората по света и специално в Америка ходят 4 пъти в седмицата. Аз живея в чужбина и повечето хора които познавам го правят това. Не е нещо срамно или ново. Това ще ти помогне да преодолееш трамвата след погребението и да те направи по-силен. Не подценявай съвета ми. защото това е проблем който ще те мъчи цял живот и ще става по-зле и е по-добре да го решиш сега. Предполагам. че сега си казваш... абеее да бе ще ходя аз при псилхолози да си разказвам живота.. и ще подминеш съвета ми. но ще бъде грешка. Доста хора са се почувствали по-добре. Нищо не губиш ако пробваш. Няма кой да научи ако ти не споделиш. Психологозите пазят тайната.
|
...
| преди: 7 години, 4 месеца hash: bab0ea7aff |
|
6. Здрасти,
Аз също загубих близък, но преди година, като малко след това и у мен се отключи много гняв. Интроверт съм и винаги съм задържал всичко в себе си, но сега му изпуснах края. Общо взето, в момента съм ту така-ту така. Адски бързо превключвам до разни ненормални състояния. Напоследък не съм имал някакви гневни изблици, но нервни - да. Т. е., не викам, не крещя, но ми прималява зверски и на моменти усещам, че съм на ръба. Просто за тази една година изпитах прекалено много нови емоции и не винаги успявам да се контролирам. Постоянно се отървавам от едни и ми идват други. Последно, няколко дни имах адски силно сърцебиене, което май взе да отшумява. По едно време скърцах със зъби. Шум в ушите. Пълно вцепенение, дотолкова, че да не мога да направя абсолютно нищо в дадена съвсем елементарна ситуация. Паника от нищото, примерно пътуване в градския транспорт. Зарязах допълнителното пбразование, което бях захванал и на работа продуктивността ми спадна 2-3 пъти, но явно просто преди съм работил за трима, т. е. и сега успявам да си я свърша. Такива, все "приятни" неща. Ако имаш възможност, отиди на психоаналитик. Аз категорично имам нужда, но съм дебела глава и няма да отида, въпреки че осъзнавам, че не се справям особено добре сам.
|
| преди: 7 години, 4 месеца hash: 50f64d8c78 |
|
7. Здрасти,
Аз също загубих близък, но преди година, като малко след това и у мен се отключи много гняв. Интроверт съм и винаги съм задържал всичко в себе си, но сега му изпуснах края. Общо взето, в момента съм ту така-ту така. Адски бързо превключвам до разни ненормални състояния. Напоследък не съм имал някакви гневни изблици, но нервни - да. Т. е., не викам, не крещя, но ми прималява зверски и на моменти усещам, че съм на ръба. Просто за тази една година изпитах прекалено много нови емоции и не винаги успявам да се контролирам. Постоянно се отървавам от едни и ми идват други. Последно, няколко дни имах адски силно сърцебиене, което май взе да отшумява. По едно време скърцах със зъби. Шум в ушите. Пълно вцепенение, дотолкова, че да не мога да направя абсолютно нищо в дадена съвсем елементарна ситуация. Паника от нищото, примерно пътуване в градския транспорт. Зарязах допълнителното пбразование, което бях захванал и на работа продуктивността ми спадна 2-3 пъти, но явно просто преди съм работил за трима, т. е. и сега успявам да си я свърша. Такива, все "приятни" неща. Ако имаш възможност, отиди на психоаналитик. Аз категорично имам нужда, но съм дебела глава и няма да отида, въпреки че осъзнавам, че не се справям особено добре сам.
|
| преди: 7 години, 4 месеца hash: e91131594b |
|
8. Да, обикновено си отиват по трима в рамките на 2-3 години. Съжалявам за баща ти, но не виждам защо да имаш проблем с гнева. С мъката-да. Но гняв? Според мен гневът ти идва от други проблеми, не от загубата ти. И помисли добре от какви проблеми. А иначе душата не умира, така че близките ти просто са в други светове. Има много литература, с коато може да се запознаеш- и езотерични учения, и религии. Започни да четеш такава литература и може да се успокоиш. Гледай си своя живот и продължавай напред. Успех!
|
| преди: 7 години, 4 месеца hash: 15bff7f945 |
|
9. От авторката:
Благодаря за милите коментари и окуражаващите думи. Не мисля, че трябва да ходя на психотерапия, не защото го смятам за нещо лошо, а просто защото нямам нужда. Аз знам какво "ми има" и знам кой е първоизточникът, просто се чудя как това да не рефлектира върху общуването ми с останалите.
|
| преди: 7 години, 4 месеца hash: 95611c0252 |
|
10. Ти търсиш виновен за несполуките в собствения си живот, затова се гневиш. И като няма виновен - ето ти виновен - съдбата. Какво ли можеше да стане, ако те бяха живи? - вероятно нищо по-различно. Тъй че - просто гледай себе си и живей собствения си живот.
|
...
| преди: 7 години, 4 месеца hash: 0ad7f2c405 |
|
11. Здравей, ще ти кажа при мен как се случиха нещата. Аз също загубих баща си, но разликата е, че с него бяхме изключително близки. Направо бях смазан, бях на 23, ядосан на света, огорчен и затворен в себе си. Това естествено не доведе до нищо хубаво, няма да навлизам в излишни подробности, просто опитах да се самоунищожа с всички известни пороци на човечеството. Виждам, че добре разбираш какво се случва с теб, търсиш начин да се справиш, и това е похвално. Продължавай в същия дух, защото ако се откажеш, можеш да тръгнеш по същия път като мен. Избягвам да давам съвети, но съм бил в същата ситуация и намирам доста сходства в характери ни.
Плачи, помага много, аз също като теб избягвах да го правя пред хора, но осъзнах, че когато сълзите напират, по-добре е да ги оставим да се излеят. Решението, когато ти е тъжно, затвори се някъде сама и си поплачи на воля.
Поставянето на нови цели и захващането с нови начинания, са нещата които ме спасиха от смъртоностната спирала в която се вкарах. Нормално е да ти е трудно, на мен също ми беше изключително трудно, но вече имах нов противник, не се борих със себе си и близките ми, а с нормалните пречки и трудности, които съпътстват всяко едно ново начинание. Това вече беше една добра и твърда основа, от която започнах да градя всичко от начало.
В някой от постовете беше споменато за психоаналитик, но ти го отхвърли набързо, недей. Явно грешно си представяш срещата с него. Приеми го като човек на който мажеш да имаш 100% доверие, с който можеш да поговориш открито и да си излееш душата.
Споделянето помага много, щом не можеш да се довериш на познати, довери се на непознати, на които им е забранено да говорят за практиката си.
Когато успееш да се пребориш с моментните трудности, ще осъзнаеш, че си станала, един по-силен, по-уверен и целеустремен човек.
Успех
М33
|
| преди: 7 години, 4 месеца hash: 2032a7fb3d |
|
12. просто трябва да разтовариш негативните емоции, които събираш в себе си. всъщност ти си анализирала много добре положението, остава само да намериш решението за себе си.
на мен в такива случаи ми е помагал спортът, разходки, туризъм също вършат работа. излишно е да се питаш "защо", да търсиш причини и вина. понякога нещата просто се случват и трябва да ги приемеш. знам колко е трудно, губила съм баща, и то внезапно, знам че е тежко, но човек се научава да живее с това. тежко е, теудно е, но животът ни не свършва с родителите. напротив, живей своя както баща ти би искал, постигни цели, които си си поставила и той би се гордял с теб, ако можеше.
Ж45
|
| преди: 7 години, 4 месеца hash: 6ab18c68a3 |
|
13. Познато ми е, много ми е познато. Преди двадесет години за почти месец погребах трима близки, един, от които бе баща ми. Как се справих:
1. Отпусни мъката в себе си. Плачи, но се старай да си сама, за да не товариш майка си, на която също й е трудно.
2. Сподели с непознат, кой и къде реши сама.
3. Реши какво искаш от живота си и започни да го постигаш постепенно.
4. Вярвай!
|
| преди: 7 години, 3 месеца hash: 2475555314 |
|
14. Аз изпитвах гняв срещу роднините на мъжа ми. Разяждаше ме отвътре и съсипваше съществуването ми и връзката ми. Намерих покой в четене на Новия завет. Не ходя по секти или църкви. Библията ме върна към доброто и мира със себе си. Ако това не те устройва, спортувай. Спортът също убива лошата енергия.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
