Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   Моите директно отидоха и затвориха ателието на татуировача, а него самия го уволниха.
Сега този "боди артист" си изкарва прехраната като изчуква тухли.
Чули ли бате Г.

8.   Според мен трябва да си направиш някъде. където лятото няма да е видно. Примерно не си прави по ръцете и краката. за да не се вижда ако си с къси панталони и потник. Направи си някъде другаде. където те няма да видят. При свършен факт не смятам. че дори да видят ще се отрекат от тебе заради една рисунка. Аз нямам татуси. но си падам лудетин и искам да си татуирам дупето и казах на наще. Те нямат татуси и не им се кефят. но ми казаха добре окей. Виждат. че е масово и ми казаха като реша да им кажа и ще ми дадат пари. На 19 години съм.

10.   Здравей!
Първият татус ми беше на 14!!! Казах на майтап искам, те пък се съгласиха. И после стана... страшно.
Исках още и още. Нашите- не дават.
Не дават ама ми платиха и останалите. Сега съм на 19 и лично си платих с изкарани пари другите ми 2. Не знаят. Няма и какво да ме критикуват. Живота е мой. Ако ги слушаш за всичко, един ден ще ти изиграе и лоша шега.
Ето, аз слушам нашите за връзките си, та нищо не става.
И спирам вече. Умно момиче съм, имат ми доверие, макар и да са "консерви".
Ако искаш, направи си.
Няма да ти махнат кожата после.
Дишай. И успех!

11.   Първата си татуировка направих на 19. Като се прибрах и я показах на нашите майка ми се разрева(само за малко, не драматизира много), а баща ми ми каза, че си давам парите за глупости. На твоята възраст родителите ти трябва да ти дават съвети, но ако им позволиш да се месят по-сериозно нещата не са добре.

12.   Направих си първата татуировка когато навърших 16г. Родителите ми не знаеха до последно, направих я с мои спестени пари. Видяха я случайно едно лято (на кръста ми е ) не им хареса - щяла съм да бъда наркоманка, курва и прочие интерпретации. Казах им да си гледат работата, тялото си е мое. До навършването на 18г. си направих още 3 - на крака, ръката и плешката. Тогава тотално скъсахме връзка с нашите - те не го приеха, а аз съм опърничава. Сега съм на 30г. направих си още татуси и то на видими места - на врата, китката, имам и на ребрата и бедрата. Не съм курва или наркоманка както си мислеха родителите ми - управител съм на фитнес зала, имам съпруг и син на 1г. обичам семейството си, мъжа ми също е целия в татуси, но според мен това допълва личността, но не я определя. Все още не се понясам с родителите си, те ме отхвърлиха, техен проблем. Помисли си по какви правила ще живееш живота си - по твоите или по правилата на родителите ти.

13.   Направих си първата татуировка на 15 години със съгласието на родителите си, наскоро си направих втората и гоня завършването на 18 години :) Не съжалявам за татуировката си, а ти не си длъжна да им казваш, но нито да я криеш. Все пак това си е твоето тяло.

14.   Ако чакаш и искаш одобревие на всичко от вашите няма как да стане. Аз също исках да си направя татуировка, но след смъртта на онова момче на морето, проченох един коментар и това тотално ме разубеди. Химикалите, които се съдържат различните цветове и какво причиняват на организма, но изобър е твои, да утаждаш на родителите ти също.

15.   Много зависи от татуса и мястото което ще татуираш. Родителите ми също са страшно консервативни хора, които са абсолютно против татуси или пиърсинги. Мен не ме кефят големите татуси, защото след време омръзват като всяко нещо и премахването им е скъпо, пък и нямаш гаранция, че ще си върнеш стария вид на кожата на 100%. Преди се бях зарибила по големите татуировки на видни места по тялото и добре че тоя период премина. Харесвам кожата си такава каквато е в момента. Един татус може МНОГО да те загрози. И не на всеки му отиват татуировки, така че помисли си пак дали да се татуираш.

16.   Ами реагираха нормално, защото разбират, че тялото и живота са си мои и мога да правя каквото си искам с тях. Много внимавай с татуса обаче. Аз започнах на 16. В момента съм на 24 и половината ми тяло е в татуси. Проблема е че имам и на видни места - ръкав на цялата ръка и още татуси на врата и дланта и пръстите на едната ръка. Това изключително много ме ограничава в работата. Имах възможност да започна на много добра позиция в няколко големи компании, защото имам квалификацията и опита - работя от 18-годишен. В прав текст ми казаха, че не могат да ме наемат заради татусите, въпреки, че съм идеалния кандидат за позицията. Сама се сещаш какво e чувството в такъв момент. Така че мисли много преди да го направиш и избягвай видните места! Успех!

18.   Когато бях на 21 г., майка ми не ми позволи да си направя татуси. Сега, съм решила да си направя - временни татуировки и някои други пропуснати в тинейджърските ми години "мечти" като обеца на пъпа и екстравагантна прическа.

19.   Авторката съм.

Благодаря ви за взетото отношение. Както вече казах решила съм твърдо да си направя. Разбира се ще се съобразя с догмите на съвременното общество и няма да си я направя на видимо място, което би могло да ми провали кариерата. Този уикенд като бях у дома, бяхме и с други роднини и отворих темата за татуси и разбира се подхвърлих няколко пъти колко ми харесват и привличат. Разбира се нашите не заподозряха, че ще си правя и изръсиха нещо от сорта на " Днеска ще ти харесва, а след година вече ще ти е омръзнала, но няма връщане на зад", както и нещо от сорта на "татуировките провалят бъдещето и дават лош пример на децата"... и куп подобни разсъждения :) :) :) :). В интерес на истината, вече почти не ми дреме. Няма да им казвам предварително, а мястото на което ще си правя освен на морето няма къде другата да се види...
На лято като се разголя ще му мисля как ще се оправдавам за нея :) :) :) :)

20.   Аз бях в твоето положение що-годе. На 14 години ми се случи нещо много неприятно и исках да си направя татуировка - реших обаче да се съобразя с това, че родителите ми няма да са много съгласни и в крайна сметка не желая да правя такива неща зад гърба им. На 21 пак ми се случи нещо лошо и отново исках татуировка, но отново не си направих, защото не бях напълно самостоятелна. На 23 вече тотално се издържах сама, с което бях доказала, че са ме порастили свестен човек и имам хубави изгледи пред себе си. Никой на работното ми място нямаше татуси, а фирмата е лидер в областта си, аз представлявам фирмата пред много други, с които работим и се допитах до шефа ми какво му е мнението. Тогава той ми се изсмя, че искам разрешение и ми записа час при негов приятел за вечерта. Първата ми татуировка отне време, беше големичка - точно над гърдите. Втората си направих на гърба, отново голям проект. Имам още две по-малки, от които едната се получи много спонтанно и е най-необмислената от всички, но си я харесвам.
Майка ми изненадващо реагира добре на първата. Каза, че е много хубава и ме разпитва какви са вероятностите за възпаление, с какво се мажа, мажа ли се редовно, пазя ли я и т. н. По-скоро беше притеснена. Втората й я показах като беше готова - веднага я асоциира с това, което ми се беше случило и се натъжи. Каза, че не желае да ходим на море заедно и не прояви разбиране защо трябва да имам нещо такова на тялото си, което да ми напомня скръбни моменти. За третата изкоментира, че прекалявам и да се поспра малко. На четвъртата ми каза, че съм луда и не е адекватно от моя страна да вземам решения за цял живот за броени минути. Но в общи линии вече бях постигнала достатъчно в живота си, че да знае, че татуировките ми каквото и да значат не могат да ми преобърнат курса на развитие.
С баща ми в периода на татуиране не говорех много-много, че се бяхме скарали. Като се видяхме каза, че приличам на ку**а. Отвърнах му нещо остро, той ме обстреля с още гняс и решихме, че явно и това не е момента за нашето сдобряване.
Баба ми между другото, която е доста консервативна, прие много добре външния ми вид. Каза, че "тези картинки" много ми отиват и са много красиви.
Брат ми ме последва чинно в татуирането. Мама ми каза, че давам лош пример, при което й се изсмях - той е по-големия, уж аз от него трябва да взимам пример.
Мисля че ако имаш нужното самочувствие, че си постигнала достатъчно, че си самостоятелна и вашите вярват, че си добър и свестен човек, една-две татуировки няма да ги накарат да се погнусят от теб. Майка ми също е пускала неприятни коментари за татуирани хора, но знае, че при мен всяка "картинка" има значение и не е просто за красота. Мисля че това я кара да ги приема като част от мен. Като мен мисли, че ми довършват личността. За татуировките на брат ми не е на същото мнение. Одобри първата, и тя била хубава. Но останалите не разбира защо ги е направил. Той наистина ги прави просто ей така - отива в студиото, харесва си модел и му го правят. Но нямат значение, никакво значение за него. Което е разликата. Така че може и заради това мама да приема моите малко по-добре.

21.   Исках още като малка, но нашите бяха против. По принцип те са против всяка една моя приумица, така че не е нещо ново за мен. Изчаках да стана на 18 и се татуирах. Когато им показах бяха доста резервирани(не мога да кажа изненадани, защото знаеха, че ще се случи), нямаше какво да направят, пък и избрах такова място, че много трудно се вижда-на тазовата кост -точно където е ръба на дрехите. Втория ми татус беше на ръката, така че нямаше как да не го видят, но пък и аз ходех с тениска целия декември, за да го показвам на всички :D Съвсем не им хареса, защото е голяма и цветна татуировка, но пък като свикна с мисълта баща ми дори призна, че е много добре нарисуван.
Особено при моите родители номера е да покажеш, че няма да си промениш мнението каквото и да говорят. Те редовно си ме критикуват за всяко нещо и ако ми пукаше до сега да съм се самоубила. Животът си е твой. Тялото си е твое. Изборите-твои. Постъпваяй както смяташ, че е редно според нуждите ти. Не се влияй- кой, какво, казал и рекъл!

22.   Момче съм и нашите по точно баща ми подивя като ме видя нашарен, видя ме лятото щото дотогава ги криех мойте те са на гърба и на ръцете и ходех с дълги ръкави обаче нямаше как да ги крия повече, вика ми трепа ме обиждаше ме че съм приличал на затворник и разни такива и накрая свикна, така че споко направи си каквото искаш!

23.   Е ти на 22 ли си или на 15 ти още малко ще им искаш разрешението им да правиш секс я стига глупости що да им докарваш ядове ти да не отиваш да убиваш човек я? Като си решила иди и си направи няма да те убият и стига си се правила на малка цял живот ще се допитваш за всичко до тях ли? Айдее ставай и отивай да ти я направят!

24.   Първо можеш да си направиш нещо малко и то на не толкова видно място, което няма да им се набива в очите всеки път като те погледнат и второ, ами пълнолетна си и си независима. Наистина е време да спреш да се интересуваш от мнението им за всяко нещо. В крайна сметка това е просто една татуировка, не е нещо, което ще промени животът ти драстично.

25.   Сега всички дето сте се произнесли за татуировките, се съберете вкупом и посетете такива хора, които много преди вас са си правили експерименти със здравето, за да чуете и тяхното мнение... след като са си изпатили от татуировките, но след много години.
-----
Ето ви един сценарий за ужас:
Оперират ви точно където е татуировката и след събиране на двата края на кожата, контурите на татуировката се разминава.
Нали, "страхотен ефект"?
Операциите никой не ги иска, но и никой не ги предвижда, така че винаги си имайте едно наум.

26.   Номер 25 много си зле честно!

27.   Баща ми побесня. Не ми е говорил от 4 години и е направил някаква легална врътка, в която, ако умре, аз не взимам и една стотинка.

28.   Аз никога не съм била момичето на мама и заради това още на 17 си направих два татуса. Не съл давала пари, защото ги направи тогавашният ми приятел, а всъщност той ми даде идеята. Сега нищо не ми напомнят и честно да си кажа, понякога забравям, че съществуват. Нашите дори не обелиха дума, само татуировки им бяха тогава на главата.
Ти може да си взела решение засега, но съм сигурна, че ще се разубедиш, защото това твоите тийнейджърски мечти и болки по неизживяното. Въобще не стоят на дневен ред в настоящето ти "аз". Гледай напред, а не назад.

29.   Ако си направиш татус, където и да било ставаш един от многото копи пейст! Не знам защо искате да сте като китайска играчка, да пише на нея "Произведено в Китай". Татуировките бяха на мода преди 10 и повече години, а тогава хората нямаха такава мания и е било като атракция, да видиш такъв човек, с татус/татуси!
Да татуировките омръзват след години, но връщане назад няма!
С лазер, не се премахват достатъчно добре и ще стои, като изцапано петно. Имам приятелки, които са с татуси и лично сами казват, че това омръзва искаш нещо ново, но тялото не е платно, а татуса не е нарисуван с молив, за да се изтрие, с гумичка. Един човек, за да е уникален, не си прави татуси, не копира обличане и начин на държание на определени хора! На 22 години си... а разсъждаваш, като пубертет на 15. Ти си решаваш, това е просто съвет!

31.   Направих си първата татуировка след като се изнесох от вкъщи. Подобно на авторката и аз се опасявах от мнението на родителите си. Но така или иначе се татуирах без да им казвам. Мястото е скрито- на плешката. Някъде 2 месеца след "голямото събитие" все още се опасявах да им я покажа по незнайни причини. И една вечер докато бях с нашите, рових във фейсбук и една приятелка беше споделина снимка на уникален татус. Тогава най-непредвидимо обърнах екрана към майка ми и и казах "виж каква уникална татуировка". Тя е погледна с безразличие и обърна пиглед. След това казах, че моята не е чак толкова хубава, и тя веднаги се намуси и учудено пита наистина ли имам татуировка. Последваха десетки въпроси - кога съм я направила, дали няма да съжлалявам като остарея и тн. Изобщо не беше разочерована или ядосана. По-скоро демонстрираше недоумение.
Мисля, че темата е много интересна и много жалко, че сте спрели да разказвате за реакцията на вашите родители, скоро след написването на историята. Хайде продължавайте :) :)

32.   Аз мисля, че кой каквото си е наумил, ще го направи и... кой каквото си направи, никой друг не може да му го причини!
Майка съм на 2 големи деца... вече. Когато синът ми беше в 11 клас, преди 4 години, си направи татуировка без наше знание. Аз бях против, но баща му е на мнение, че не трябва да се нервираме за неща от този сорт. След 1 година си направи друга татуировка и... оттогава престана с рисунките по тялото. На мен, по принцип, ми харесват, но аз имам някаква фобия от това да не лепне някоя болест по време на рисуването с тези игли или каквото и да е там.
По същество - тялото си е ваше, животът - също, кой както реши, така да го живее. За 40 и.... години съм стигнала до извод, че няма смисъл да убеждаваш някой в нещо, ако той вече е взел решението!

33.   Моята татуировка беше съгласувана. Бяхана 15 години. Естествено отказваха ми упорито множество пъти, но след 100000 сръдни и обеждавания от моя страна се. Навиха да ми разрешат.

34.   Изобщо не подозираха, че искам да си правя, докато не се прибрах вече с татуировката. Изненадаха се много, мрънкаха и не можеха да повярват, но всичко продължи за кратко. Татуирах се на 16

35.   Защо само татуировка? Че направи си и пиърсинг на веждата и на джуките- горе и долу и халка на носа. Така ще имаш къде по-интересна визия.

36.   Дъщеря ми беше студентка първа година международни отношения, когато повдигна дума за татуировка. Не съм я спирал, само я попитах, ако постигне мечтите си и стане дипломат, как ще отиде на прием или важна среща с дрехи съгласно протокола и татуирана? Тя премисли и се отказа. За мен няма лошо да правиш каквото искаш с тялото си, стига това да не ти спира развитието. Има професии, в които независимо на какво ниво си, никога няма да те приемат само по уменията ти. Сещам се за банки, държавни служби - там въжшниа вид е важен. Също - има истина в това, че стана като униформа - всеки втори има. Преди години беше екзотично и интересно, но сега е банално. В страните, където татуирането има стари традиции всяка картинка има послание и значение. Скоро един приятел разказваше как един нашенец го натиснали руските престъпници да си остърже татусите, защото по техния кодекс нямал право да носи такива, а и e смешно да гледаш някой нашарен като бос от Якуза да работи охрана на паркинг :):) За мен - ако си истински бунтар, не ти пука дали ще имаш и къде ще си ги сложиш. Започнеш ли, обаче да си правиш сметка хем да имаш, хем да е на такова място, че да угаждаш на обществените нагласи, не си за тая работа. Аз лично, като наемам хора на работа, ако ще е длъжност, която работи с хора и е представителна, не бих наел такъв човек...