 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Животът ми отива по дяволите,а съм на 23...
преди: 7 години, 4 месеца, прочетена 2828 пъти
Искам да споделя проблема си тук,защото просто се затворих в себе си и ми е по-лесно да говоря с непознати,отколкото с някои близък.На 23 години съм и съм семейна.Имам детенце от предишния си приятел и сега очаквам бебе. Мъжът ми е на 27 години и заживяхме заедно бързо,след като тръгнахме. Държеше се като истински мъж,той е и такъв наистина. Никога не бяга от никоя своя отговорност,работи много.Първо живяхме у тях 6 месеца тримата,после се преместихме в моя град на квартира за да сме напълно самостоятелни. Напусна работата си и къщата си и дойдохме тук.Направи и малък заем,за да ни е по-лесно при пренасянето и да си набавим всичко,което ни трябва.Започна и работа и заживяхме заедно сами,без техните,макар,че и от разстояние те ни помагат винаги с каквото могат.Не след дълго и аз започнах работа.Взимахме хубави пари и имахме нужда от тях,защото сметките ни са големи. След 3 месеца разбрахме,че съм бременна (дълго чакане беше,защото няколко месеца не можех да забременея и вече си мислех,че нещо ми има и страдах,защото мислех,че не мога да стана майка пак,че нещо съм болна.)Но ето,забременях и всички се радваха,малката също. Тогава трябваше да напусна работа,защото беше отровна и изобщо не беше подходяща за бременна жена.След месец вече имах нова работа - лека,безвредна и близо до вкъщи.Бях в 3 месец.Работих там 3 месеца и напуснах,защото отношенията между колеги и шефове бяха отвратителни,постоянно интриги и на всички нас се гледаше различно - на новите по един начин,на старите по друг.А аз не съм от тези дето падат по гръб,дето си премълчават,особено,когато знам,че съм права.Не търпя да ме тъпчат.А ми оставаха 2 месеца до излизане в майчинство. Сега съм без работа,шетам из къщи и си гледам малката. И мъжът ми е единствения,който работи,плаща сметките и носи дохода у дома. С него се караме още от началото за глупости,винаги се стремя да е на моето. И двамата сме с чепати характери и в повечето случаи той отстъпваше и прави повечето,да не кажа всичко за семейството - да има храна,пари,да е топло и да не се караме.Сдобрявахме се след всяка караница и аз имах уникалното чувство,че това е човекът,с който ще съм и че никоя караница няма да ни раздели и че колкото и да се дъвчем - сме като гърнето и похлупака и ние сме си ние. И ето до къде стигнахме... С времето започна да ми натяква всичко - за това,че се е преместил,че е изтеглил заем,че е зарязал работата си,която му беше и хоби,че ми е голяма устата и все съм с вдигната глава,а трябвало да я скланям най-вече пред него и винаги,че съм безотговорна,че съм допуснала да остана без работа точно сега,че всичко е на неговите плещи. Едва ли не аз съм виновна за всеки проблем. Да,разбирам,че цялата тежест е върху него и че за момента аз нямам доход и ще ни е трудно,но това причина ли е да се отнася с мен така и така да говори?Никога не съм целяла да лежа на мъжа си и да чакам на него всичко да върши. И в последствие - не от днес и не от вчера - аз загубих всякакво самочувствие и усещане,че съм жена.Вече не приличам на себе си и чак се намразвам на моменти. Аз - която преди всеки ден бях с грим,направена коса и хубави дрехи...Днес не се понасям,като се погледна в огледалото. Без капка грим,с рошава опашка,все хваната по един и същ начин и домашни раздърпани дрехи. И не защото не мога да се погрижа за себе си, а не искам,не изпитвам нужда и в същото време не се търпя.За женствеността и самочувствието ми и дума да не става.Превърнах се в ходещ призрак в тялото на 50 годишна домакиня.Аз - която не свеждах глава пред никой,с перфектен вид и сексапил,сила и самочувствие - през ден трябва да слушам упреци,как без него съм нищо,как не ми пукало за него,не съм мислела за него,а само за малката и това ние да сме добре,а той бил само средството ни за оцеляване.Чудя се как стигнах до тук...Нося годежния му пръстен и детето му,а вече не се понасяме. Кара ме да се чувствам като безполезно и безмозъчно същество. Живея ден за ден и все се питам ,,Как ли ще сме утре? "Чувството,че съм жена се изпари тотално. За секс да не говорим. Правим го веднъж на 2-3 седмици,когато сме в що годе нормални отношения и моето усещане е никакво,удоволствие няма.Гледам само по-бързо да свърши и да се приключва. А за него секса вече е само задоволяване на мъжката природна нужда и толкоз...Не се чувствам желана,нито обичана,нито нужна,а точно обратното.Пропуснах да кажа,че спим в отделни легла и стаи. Той спи сам в хола,а аз - при малката.Сутрин се разминаваме с по едно мъгляво ,,Добро утро" и вечер с ,,Гладен ли си,, или ,,Ще ми направиш ли чай?" и това е. Ако има друг диалог то е ще е караница съпроводена с обиди,упреци,натякване за нещо,а защо не и някой шамар,защото той ме е удрял вече...Млада съм,но знам какво искам.Исках семейство с добър,стабилен и мил мъж. Той наистина беше такъв и дори пак понякога е,но нищо не е същото,чувства никакви и бебе на път. Чувствам се безсилна,безпомощна и в мъжът, в който виждах опора,обич и сигурност и топлина и желание,вече нищо не виждам.Отчуждихме се много и двамата,а живота ни още не е почнал...
Благодаря на тези,които имаха търпението да изчетат проблема ми докрай и ми се иска да получа вашия опит и съвет... Как да се справя със сриващия ми се живот.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 4 месеца hash: b2e8b38391 |
|
1. Класическото съчетание тъпа жена със смотан мъж. Чужди деца, кредити, наеми, безработица, безплодни караници. Целият ви живот ще е така, дори за едно или две да ви се помогне, хора като вас си създават нови неприятности от нищото.
|
| преди: 7 години, 4 месеца hash: 69aeaeacb7 |
|
2. Ако аз бях мъжът ти щях да се държа с теб по подобен начин. Значи, той те издържа, ти по цял ден мрънкаш за щяло и нещяло, трябва да търпи променливите ти настроения и т. н. Ти знаеш ли как се държат повечето жени в твоята ситуация, не само, че навеждат глава пред мъжете си, ами и с мусака ги посрещат и със свирка ги изпращат, а ти постоянно му правиш скандали. Значи човекът е зарязал всичко заради теб, за теб и едно дете, което не е от него, за да можеш ти да се правиш на много важна и еманципирана. Не можела да работи щото видиш ли в работата не се държали с нея като с принцеса, ами мила и аз имам проблеми с колегите в работата, кой изобщо няма!? Имаш 2 варианта, да преглътнеш гордостта си и да започнеш да уважаваш мъжа си или да бъдеш еманципирана самотна майка на 2 деца
|
| преди: 7 години, 4 месеца hash: 0791a88114 |
|
3. както описваш нещата, проблемът е по-скоро в теб. нека синтезирам фактите: на 23 г. си, имаш 1 дете от връзка, която явно се е разпаднала, със сегашния си мъж, от когото си бременна, също имаш проблеми, защото:
- не работиш => финансовата тежест пада върху него, при положение, че са ти оставали 2 месеца до майчинство
- не търпиш критика, не си склонна на никакви компромиси, при положение, че човекът е напуснал работа, преместил се е, изтеглил е заем, всичко това заради теб!
имам въпрос: какво точно пожертва ТИ за него и за връзката ви? от написаното излиза, че всички жертви и компромиси са за негова сметка, а ти правиш това, което ти харесва.
е така не става, в една връзка всеки трябва и да дава, и да получава. не може да правиш каквото си искаш, например да напускаш работа, защото не ти харесвало отношението, при положение, че не си птичка волна, имаш дете, съпруг, чакаш още 1... да, наистина е безотговорно да се тръшнеш на ръцете на мъжа си, щото той е длъжен. защо поне не си взе болнични, бе жена! бременна си, какъв ти е проблемът?
вземи се в ръце, промени си отношението към мъжа си. нещата стават со кротце, со благо, с взаимни усилия и компромиси. не казвам да отидеш в другата крайност и да се обезличиш, но вземи да поработиш върху "чепатия" си характер, ако не искаш скоро да пишеш тема "Сама съм с 2 деца, какво да правя".
Ж45
|
| преди: 7 години, 4 месеца hash: ec9ef4fcd0 |
|
4. Прав е за едно - не е трябвало да напускаш, щом са оставали само 2 месеца. Подозирам, че това го е ядосало най-много, а оттам нататък сте започнали да се карате за всичко. Всеки един скандал е вреден, няма такова нещо, че минава и не е било. Трябва да поработите над хармонията между вас. Постарай се да разбере, че сега е трудно, но няма да е все така, когато децата поотрастнат малко. Тогава ще имаш възможност да стъпиш отново на крака и да свалиш малко от неговия товар. Направете го и за децата. За тях самите ще е вредно да растат в такава среда. Радвайте им се, не им създавайте отровна среда.
|
| преди: 7 години, 4 месеца hash: 2c808ea36d |
|
7. Доколкото разбрах от историята ти, ти доста време си искала всичко да е както ти кажеш и желаеш. Всеки човек има граница на търпението, не мисля, че е правилно да обвиняваш мъжа си, след като ти с поведението си си прекрачила границата му на търпимост. Това нещо, което се случва в момента между теб и мъжа ти е резултат от поведението ти. :)
|
...
| преди: 7 години, 4 месеца hash: 80b2b7f9b9 |
|
8. Ами ти просто е трябвало да изтърпиш двата месеца и да си вземеш майчинството. Какво значи не прекланяш глава? Като имаш дете и семейство просто се налага да правиш компромиси. Защо си останала без доход? На мъжа ти му е трудно, а ти си сед ържала безотговорно и си напуснала работата си. Като имаш семейство и деца трябва да си отговорна, а не горделива. Вече имаш задължения. Ако си сама можеш да правиш каквото си искаш, но сега с две деца...
Иначе за самочувствието ти има значемие бременността. Напълняването, неразположението и пр. Са причина да се чувстваш така. А бащата на първото ти дете не ви ли помага? Все пак мъжът ти гледа освен теб и дете, което не е от него. Имай го предвид, трудно му е и се вземи в ръце да имаш свой доход.
|
| преди: 7 години, 4 месеца hash: dfb6a2b628 |
|
9. Много неприятна позиция си заела, наистина ужасно... може би заради малкото ти детенце, което не е негово в случая мисля, че не му тежиш ти или бебето ами момиченцето за което трябва да се грижи, предполагам, че за това ти натяква, че работи само той и ако не му обръщаш внимание достатъчно заради малката, което е нормално ти си майка, но е и нормално на него това да му тежи ако е за вашето сигурно няма да се драпа така, но все пак.. незнам като съвет какво да ти кажа, но ще е трудно с две деца, а за друг да си намериш и на него ще му тежи колкото и да е чужди са освен и ако той си има, много лошо, че посяга това по зле ще става по добре няма то е ясно, но когато няма друг начин търпиш и това да ти натяква разни неща също няма да се спре лесно според мен вече се дигнал над теб трудно ще го стигнеш и това бебче дано да ти е живо и здраво... опитай да се доближиш до него, да си върнете някак отношенията все пак чакаш дете ако не за себе си заради бебето се опитай...
|
| преди: 7 години, 4 месеца hash: 6acd831c27 |
|
10. Кой каквото сам си направи никой не може да му го направи.... Ти с твоя чепат характер и стремежа ти винаги да става на твоето си се докарала до това положение. Като са ти оставали само 2 месеца толкова ли не можа да изтърпиш в името на семейството на тая работа, за да си взимаш майчинството две години. Понякога в живота ни се налага да преглътнем нещо, да изтърпим в името на по-важни цели. А не "ааа, аз по гръб не падам, няма да се оставя да ме мачкат". И като им се опулиш и напуснеш работа какво правиш-на себе си и на семейството си лошо правиш... Виж моето момиче-навсякъде във всяка работа и колектив може да има нещо, което да не ти допадне -и какво, все ще напускаш ли? Навсякъде по-старите работници са с повече авторитет и превилегии пред младите и новите. Просто трябва да приемеш някои неща, а не да се мъчиш да разбиваш стена с глава. Ама живота ще те научи... Сега и от бременноста си по-чувствителна и хормоните ти играят и за това си още по-конфликтна и неудовлетворена и си го изкарваш на най-близкия си човек.
Твоя мъж е направил много компромиси.... оцени го. Приел те е с дете от друг мъж и него гледа, а ти се правиш на горда и вириш нос за всичко... Ти разбираш ли, че ако ако му писне и ти бие шута, а ако я карате така съвсем скоро това ще се случи и се разделите ще останеш сама с две деца и ще си чукаш гордата, но тъпа глава... Смирение му е майката. Ти сама не си гледаш интереса. Трябва да си промениш и отношението и поведението към мъжа си.
-Извини му се и му кажи, че оценяваш всичко каквото той прави за семейството ви... и че разбираш грешките си.
-Смири се пред себе си най-вече и пред него;култивирай благ характер;създавай спокойна и ненапрегната атмосфера в дома, за да може той да не се напряга и да не му избива баланса и да няма скандали
-Виж какво може да направиш, за да взимаш майчинство. Ако може фиктивно да се водиш някъде на работа за малко и после от НОИ ще ти го плащат.
-Използвай времето което си в къщи да изкараш някакви курсове или да повишиш квалификацията си, за да си намериш после по-платена и търсена работа.
-Не се самосъжалявай и оплаквай положението ами си насочи енергията и характера към нещо градивно, което ще ти донесе полза.
-Намери си надомна или почасова работа.
-Никой освен самата ти не може да промени нещо-от теб зависи дали ще имаш ли добро и здраво семейство или не.... заради децата си го направи.
ж. 49
|
| преди: 7 години, 4 месеца hash: 33aaab8393 |
|
11. Имам тъпи мениджъри дето по цял ден слушат чалга, а аз върша цялата работа. Да не мислиш, че ми е много добре? Но търпя, защото трябва. И някак си си намирам компромис, вътрешен, вътрешно решение за мен самия. Защото ако на намеря решение за мен самия тогава трябва да хвана автомата и ще е зле и за мен.
Ти търсиш уж стабилен, сигурен мъж - да те издържа и да ти позволява да си правиш каквото искаш демек. Проектираш разни идеалистични чувства към мъжа - да не бяга от отговорност (демек да не спира да ти дава при всякакви обстоятелства) и така нататък. Но отношенията между мъжа и жената винаги са двустранни - не може само той да дава, трябва и ти да даваш. Добре, сега си бременна и впрочем си постъпила доста глупаво, че си прекъснала работа 2 месеца преди да родиш, защото щеше да вземаш майчинство.
Общо-взето без да общувате по разумен начин няма как да се оправите. Без драми, без караници, без викове, без емоции. Емоциите ви вредят в случая.
|
| преди: 7 години, 4 месеца hash: 9648237932 |
|
12. Ама да беше се хванала да следваш и после когато намериш стабилна работа тогава да градиш семейство! Не се била наживяла тя! Като си бързала да имаш деца толкова рано носи си последствията сега! ж. 23
|
...
| преди: 7 години, 4 месеца hash: 8ea74ab479 |
|
13. И аз мисля, че проблемът е по-скоро в теб. Преглътни гордостта и поговори с него. Кажи му защо си се влюбила в него, какво харесваш в него. Кажи му, че съжаляваш, че само той се жертва за вас. Кажи му, че знаеш как се чувства и че нещата ще се подредят отново. Аз съм в почти същото положение. Гледам детето, понеже не го взеха на детска, а мъжът ми работи и ни издържа. Спорим понякога, но по-често аз отстъпвам или просто се съгласявам с него, за да не се скараме. Не го правя, защото ме издържа и трябва да съм му благодарна. Все пак си знаехме, че така ще бъде още преди си направим дете. Може да не получавам пари, но пак работя-изцяло аз се грижа за домакинството, пазаруването, готвенето, чистенето и за детето докато започне градина. На някои хора това им е професията. Мога да кажа, че изразявам благодарност като му правя масаж или като му правя любимата храна или любимия десерт. Премълчавам, защото го обичам и го разбирам-моята работа е по-лека. Стоя си на топло и си върша работата когато на мен ми кефне и когато мога, а той е този, който всеки ден кисне в задръствания (работи на 50 км от вкъщи, в чужбина сме) на отиване и на връщане и трябва да спазва срокове, за да имаме този начин на живот.
|
| преди: 7 години, 4 месеца hash: 2ba540f59b |
|
14. Всички коментирали до сега казаха верни неща но на мен лично най много ми допадна номер 1. Горе долу изчерпва твоята история.
Все пак си струва да отчетем някои бисери :
Тя не се чувствала красива жена. Що? Щото немала грим. И щото немала вече хубави парцалки. Грима и парцалките правят хубавата жена, нали? А си само на 23.
Не приличала на себе си. Щото била без грим. А като слижила била, приличала на себе си :)
Имала все една и съща прическа. Ми освен да дойдем ние и да ти правим всеки ден различна прическа, че да се харесаш.
Колко тъпа мърла трябва да си за да говориш такива неща?
Всяка що годе нормална жена знае как да се подържа в домашни условия, и то без грим и парцалки от мола.
Дано на пича да му дойде акъла и да ти бие шута, ама без капка жал. От теб нито ще стане добър родител, нито добра съпруга.
|
| преди: 7 години, 4 месеца hash: fc09b8ff0e |
|
15. Абе хора вие нормални ли сте? Какво е това патриархално мислене? Това, че я е взел с дете, значи, че трябва да я обижда и УДРЯ? !! Да, това, че е напуснала така работа е глупаво. На да оправдавате за всичко мъжа... няма право да я удря, каквото и да става. Не знам какво е това робско мислене в 21век... все повече виждам теми, в които жените се оплакват от насилие /псих., физическо/и бъдат съветвани да търпят и да се подчиняват, щото видиш ли издържал ги... айде стига! Мила не знам какво да ти кажа... кофти, че си тръгнала толкова млада, да раждаш, и то 2 деца, но станалото станало. Поговори с този глупак, бъди твърда, кажи, че и ти си човек и заслужаваш някакво уважение, , , ако нищо не се промени, намери някой да ти помага с децата. Майка, баба, леля.... и работи, бъди независима и го разкарай. По-добре сама отколкото тормозена... Успех, мила...
|
| преди: 7 години, 4 месеца hash: c3fbd047fc |
|
17. Здравей авторке. И според мен в теб има голяма доза вина за вече случващото се и за отношенията с твоя съпруг, от това което прочетох. На 23г. не си дете, а се държиш като такова. Създала си вече второ дете и имаш съпруг.... имаш две деца? Вземи се стресни малко! Вземи се в ръце! Оставила си се по течението без работа( да беше си взела болнични), без самочувствие. А и от къде да дойде това самочувствие- с рошава коса, раздърпани дрехи, та мъжът ти те гледа в това ти състояние всеки ден момиче, НЕ ГО ЗАБРАВЯЙ, и най вероятно е предизвикало дразнимост към теб... , оставила си домът в който твоята роля не е по малко главна от тази на мъжа да има постоянно неразбирателство и хаос. Защо? Ти си човекът, който трябва да създаде домашния уют и спокойствие. Въведи се във нормален вид, погрижи се за външния си вид, макар и да си вкъщи това няма никакво значение! Мъжът ти те гледа всеки ден в това ти състояние.. не е малко! Направи си равносметка на преди да заживеете заедно и сега какво се е променило според теб? Така ли те е харесал той в този ти вид? Неподдържана, песимистично настроена и омърлушена? Според мен имаш ясна представа как изглежда едно щастливо, здраво и нормално семейство но само на думи, а това не е достатъчно, това го е привлякло към теб, а си му показала съвсем коренно различно отношение след като сте заживели заедно май! Той е пожертвал много за вашето семейство.. Напуснал е любимата си работа, града си теглил е заем, плаща всички сметки и с това твое безотговорно отношение към всичко е нормално да се държи така с теб и най добрия човек има граници на търпението си. Запитай се ти какво си пожертвала! Проблемът ти идва от там, че не спираш да се самосъжаляваш за всичко, че хленчиш за всичко и не искаш да се възприемаш като отговорен възрастен, като родител, като съпруга! Депресирала си се. Спри да се подценяваш и започни да действаш! НИЩО НЕ Е ЗАГУБЕНО! За какъв край говориш. Признай грешките, които си допуснала пред съпруга си почни да говориш с него, споделяй. Дайте си едно ново начало. Изглеждай добре. Не си вири главата все едно си нещо повече от него. Поеми инициативата да оправиш отношенията си с него. Това ще повдигне самочувствието ти! Оправи общата спалня! НЕДЕЙ ДА СПИШ С ДЪШЕРИЧКАТА СИ, ИМАШ СЪПРУГ! Това определено не му харесва, че го пренебрегваш така. НАМЕРИ НАЧИН ДА ПОЛУЧАВАШ БОЛНИЧНИ. Намери начин да получаваш някакви социални помощи, които ти се полагат. Осъзнай, че вече си жена и че имаш семейство и отговорности! Успех!! Стискам ти палци да знаеш! Надявам се да се оправите! Прочети добре коментара на №10!
ж. 23
|
| преди: 7 години, 4 месеца hash: 4e178dd443 |
|
19. На 23 си, защо бързаш. Второ дете. 3 месеца не си забременяла и си мислиш, че имаш нещо. Много странно от твоя страна. Дори и след 1 г. опити си в границата на нормалното за бебе. Преосмисли поведението си. Чети и се ограмоти нета е безплатен. Чети за човешките отношенията, за семейните отношения и възпитанието на децата ти. Грешиш много. Причината е ограниченията, които сама си ги поставяш. Не знаеш какво искаш. Объркана си. Като дойде бебето още повече ще се изнервиш.
|
...
| преди: 7 години, 4 месеца hash: ed0af004cc |
|
20. Аз съм авторката. Благодаря на всички ви за мненията. Вече сме на прав път и всичко вече е почти наред. Ще се постарая да не изпадаме в същото положение и нещата да са под контрол. Благодаря!
|
| преди: 7 години, 4 месеца hash: 689f9e3a82 |
|
21. Крайно съм възмутена от коментар номер 14. Или по-скоро от публикуването му. "Тъпа мърла"... гади ми се...
|
| преди: 7 години, 4 месеца hash: fc09b8ff0e |
|
22. Аз съм номер 15. Авторке в кой месец си бременна всъщност? Може да ти прозвучи гадно, но ако си преди 3тия.... с тези неразбирателства.. мислела ли си да го махнеш? При раздяла ще ти е по-лесно с 1, от колкото с 2. Сигурно ще ме оплюят сега, заради поста ми, но ти така или иначе имаш дете, а жената днес има право на избор. На 23 си целия живот е пред теб.
|
| преди: 7 години, 4 месеца hash: 2ba540f59b |
|
24. 21, дали ти лично си възмутена или не, е маловажно.
Не съм особено фен на политическата коректност.
Знаеш ли колко често ми се е случвало да виждам млади момичета със манталитет и лична хигиена под всякаква критика. Мързеливи до такава степен, че дори не могат да се грижат за себе си. Със самочувствие до небето, щото са "уникални", видиш ли. Единственото което ги вълнува са посредствени неща и секс, най вече. Винаги мислят най вече за себе си.
Изказа и точките на които е наблегнала авторката, силно навява идеята, че принадлежи именно към тази прослойка.
А на мен пък ми се гади от именно такива. И към тях нямам никакви скрупули, особено що се касае термините които бих използвал по техен адрес.
Повечето коментирали до тук, казаха едни и същи неща, по същество. И най вече - по темата. Което не може да се каже за теб.
Тъй, че освен с чувство на изпълнен дълг да ми насвяткате по една звездичка, друго не очаквам да направите:)
Истината боли, знали знаеш :)
|
| преди: 7 години, 4 месеца hash: 26ffa20dc1 |
|
25. За съжаление и на мен ми идва епитета "тъпа мърла". Мъжете сме способни на чудеса, стига жената до нас да ни създава уют, спокоен дом, и комфорт. Тук нещо конфликтите са прекалено много. Щом една жена е избухлива, да си се оправя сама.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
