Тежка е царската корона
преди: 7 години, 3 месеца, прочетена 1904 пъти
Здравейте. В продължение на няколко месеца мисля да споделя историята на нашето семейство с Вас и днес окончателно реших. Аз съм на 29 години майка и съпруга. Имаме две момченца на 5 и на 3 години.
Съпругът ми има собствен бизнес. Преди 6 години купи имот в покрайнините на града ни. Искаше да развие индустриално производство, но му отне 1 година да избере в кой бранш. Реши в хранителната промишленост, изготвяне на бизнес план, разрешителни за стоеж, изпълнението на проекта, доставките на машините оборудването на цеха отнеха още 2 години. В началото беше много трудно, докато създаде връзки с доставчици, дистрибутори, клиенти и го опознаят в бранша. Проблема е, че мъжът ми няма работно време и няма почивен ден. Има работници, но когато той не е там работата не върви. Не може да си позволи 1 час на ден да се отклони от фабриката. Всеки момент очаква телефона да му звънне с проблем. Вечер се прибира, когато децата са заспали, след 21ч. Никъде не излизаме семейно, аз събота и неделя съм сама с децата, вечерите също. Да имаме пари, не мога да се оплача, но нямаме време да отидем никъде. За да отиде някъде мъжът ми, трябва да преустанови временно производството, а не може да си го позволи, защото има клиенти, договори и трябва да изпълнява производствената норма всеки ден. Плаща високи заплати на работниците (8 души) за това имат мотивация да работят и в неделя. Но той е най-натоварен от всички и не може да отсъства, дори когато има проблем с някое от децата ни аз се справям сама и ги водя по лекари. Пиша историята за да споделя, че собствения бизнес не е лесен, ставаш заложник на капитала си, за да отсъстваш трябва да спреш работата. Много ми тежи това, че не можем да прекарваме време заедно. Надявам се един ден децата ни да са по-добре, ние да сме извървели трънливия път.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 3 месеца hash: 8786b40e54

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Поне си с децата си постоянно /явно не работиш/. Ние също с мъжа ми имаме собствен бизнес и сме постоянно заети.

 

...

преди: 7 години, 3 месеца hash: a1de6b1c2e

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Ако ти му помагаше, нямаше, да е така.

 

...

преди: 7 години, 3 месеца hash: eb8f486f80

гласове: 1 2 3 4 5   (5 гласа)

3.   Съжалявам ви! За вашата история мисля че просто вие страдате от алчност. Ако това при наличие на достатъчно средства вие работите и уикендите и карате и работниците си да работят в неделя не е алчност за трупане на по голям капитал какво е? Мъжът ти е работохолик и ти го подкрепяш което е твоя грешка и ще го осъзнаеш но ще е късно. Ти нямаш съпруг, ти имаш банкомат. Децата ви нямат баща. Да си баща на синове не значи само да им осигуриш пари. Да си баща значи много повече, но сега няма да ти обяснявам. Ще ти кажа само да си помислиш какво ще запомнят за вас децата ви от детството си, ще запомнят ли как са ритали с татко си топка и как са правили с татко си нещо заедно, как са издялали с татко дървен кораб, колко такива спомени ще имат? И как ще научат какво е задружно семейство, как ще научат какво е да си баща, от кого ще научат как да се държат по мъжки. Да те ще разполагат с скъпи и прескъпи играчки, но никога няма да познаят какво е задружно семейство. Каквото и да направиш ти си майка и не можеш да заместиш бащата, не можеш да покажеш бащина обич. Колкото до работата все пак производствената норма я прави мъжа ти, договорите прави и подписва той и клиентите не са извънземни който не биха се съгласили той да има почивни дни. Да продадеш семейството си за пари не мисля че е най правилният начин на живот. Животът ви така ще си отмине в трупане на богатства и не се залъгвай, че децата ви ще живеят по добре, те няма да са научени да живеят по друг различен от вашия начин на живот. Какъвто пример им давате така ще живеят и те. Всъщност има два варианта или да пропаднат изцяло поради липса на задружно семейство да залитнат към алкохолизъм или наркомании или да станат точно като баща си, трети вариянт не съществува.

 

...

горе^

преди: 7 години, 3 месеца hash: bc83f4b817

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Постави му условия след някакъв пеиод от време, когато бизнесът се установи, поне в неделя да е с вас.

 

...

преди: 7 години, 2 месеца hash: 2353a4aabf

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   А няма ли вариант мъжът ви да наеме още един човек, управител, който да поема част от отговорностите му? Така, предполагам, пак ще имате достатъчно доходи, но и съпругът ви ще има време за семейството си. Животът не е само пари, съпругът ви не е само началник, но и баща и това е много важна роля. Както е казано в едно по-горно мнение, каквито и грижи да полагате Вие, не можете да компенсирате липсата на бащата. Повярвайте ми, аз съм израснала без баща и ми беше много тъжно, когато гледах как другите бащи взимат децата си от детската градина или училище, или пък когато ги виждах да си играят на детските площадки заедно, дори и сега, въпреки че съм вече на 21, понякога пак ми става тъжно като стана свидетел на подобна гледка, защо моят баща никога не ми е обръщал толкова внимание... Моля, помислете над моя коментар, аз съм сигурна, че мъжът ви прави всичко това, за да сте добре и вие, и децата ви, но по този начин, давайки ви едно, ви лишава от друго. И финансовата и емоционалната грижа са еднакво важни и трябва да има баланс между двете. Поговорете си със съпруга си, кажете му как се чувствате и съм сигурна, че заедно ще намерите решение на проблема. Надявам се, че съм ви била полезна, желая ви успех за напред и много щастливи семейни мигове :)

 

...