 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Доброволен самотен родител
преди: 7 години, 3 месеца, прочетена 1464 пъти
Здравейте!
На 23 години съм. Нямам си приятел или съпруг. Изкарвам между 800 и 1500лв. на месец. Живея на квартира сама. Около 500лв са ми всички сметки, с останалите пари живея и спестявам или ги инвестирам в себе си или във вещи.
Когато ме питаха като малка каква искам да стана, аз отговарях че искам да бъда майка. За мен няма нищо по-хубаво от това в този живот. Много обичам деца. Обичам да къпя бебета, да играя с деца, да разговарям с тийнейджъри. Мисля че и на 18 години да бях забременяла пак нямаше да бъда лош родител, защото най-малкото ще даря децата си с много любов, на каквато не всички малчугани се радват. А е важна.
Аз съм малко особен човек и чепат характер. Не ми е лесно да съжителствам с някого и изпитвам силни затруднения това да се случи. След като с някой сме били заедно известно време той иска да заживеем заедно. Заживяваме и връзката ни се разпада. Не мога да бъда щастлива с някого до себе си. Навярно не съм намерила правилния човек, с който да си паснем, но това може да се случи и след 15 години.
Чудя се дали доброволно да не стана самотен родител, зачевайки с инсеминация или в много краен случай по естествен начин с някой, който да ползвам просто като донор. Много майки в последствие останали без съпруг се оправят. Значи и аз мога. Но как стои въпроса, когато дори не си опитала да създадеш семейство? Чудя се от морална гледна точка колко е подходящо спрямо детето или децата. Все пак ако го направя, то целенасочено те ще бъдат без баща. Дали ще го приемат? Бихте ли го приели, ако вашата майка е постъпила така? Чудя се ако изпитаме финансово затруднение като пораснат дали няма да кажат, че е така, защото не съм им осигурила баща. Чудя се майка ми как би приела това и околните. Не искам да живея в лъжа, че бащата ме е зарязал или нещо друго - искам хората да са наясно, че аз съзнателно и доброволно съм заченала детето или децата си с разбирането, че ше ги отглеждам сама.
Но как бихте реагирали вие на мястото на детето, на майка ми (баба им)? Как бихте приели това като приятел, колега, познат или роднина?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 3 месеца hash: cea76207ce |
|
1. Много си млада още, за да рискуваш сега с дете да си провалиш шанса да имаш семейство. Ако беше над 35г., бих го разбрала. Аз лично смятам, че детето има нужда и от двамата си родители.
|
| преди: 7 години, 3 месеца hash: d703a03398 |
|
2. Мисля, че още си много млада и не бива да прибързваш. Ако съм ти майка, винаги бих те подкрепила, но за теб никак не е късно и невъзможно да се опиташ да създадеш семейство. Разбира се, че за едно дете е много по-добре да има двама родители, но това не гарантира с нищо щастлив живот. Разбирам напълно копнежа и нетърпението ти и никога не бих те осъдила, но от сърце ти желая да намериш подходящия партньор!
|
| преди: 7 години, 3 месеца hash: 23f9f89521 |
|
3. КАто станеш на 30 тогава с притеснявай за тези работи, сега ходи на екскурзии обогатявай се наслаждавай се на живота и опознавай хората, за да намериш по-лесно някой подходящ.
|
| преди: 7 години, 3 месеца hash: 71cc2317c4 |
|
4. Прави са, че се твърде млада за подобно нещо. Морално също не съм убеден, че е добре спрямо детето.
Но ще добавя и нещо друго. Децата като са малкки често боледуват. Ти като си сама как хем ще ходиш на работа, хем ще си гледаш детето вкъщи? Представи си примерно, че 2 седмици е болно и трябва да си го гледаш. И какво ще кажеш на работодателя си? Сори, пич, ама 2 седмици не ме търси, нищо че имаш нужда от мен точно сега? И след тия 2 седмици също често се случва да е добре примерно седмица и след това нови 2 седмици да е болно. После какво? Сори, пич, ама още 2 седмици няма да ме има, оправяй се.
И колко мислиш, че ще те търпи работодателя? Можеш ли постоянно да натоварваш други хора дат и гледат детето?
Традиционния семеен модел с баща и майка съвсем не е случаен и не се е пръкнал ей така без причина. Този семеен модел е такъв, защото се е доказал във времето като най-ефективен. И причината съвсем не е само във финансите. Това е дете, не е коте да го оставиш само вкъщи. То ти поглъща цялото ежедневие. Докато е съвсем малко пък да не говорим, че ти дори и в банята не можеш да влезеш да се изкъпеш, защото нон стоп трябва да има човек до него. Защото то ходи, пипа, катери се, където не трябва, бърка в контакти и куп други неща. Да не говорим за излизания и тем подобни.
Как ти се струва примерно 2 г. да ставаш през половин час през нощта и през деня също да не можешд а се отделиш дори и за 5 мин? Така на теория изглежда лесно - раждаш, ходиш на работа, детето си расте и всичко е 6.
Ама който е гледал дете, той си знае през какво е минал, особено ако е нямало баби, на които да разчита или ако детето е било по-болнаво. Колкото и лесно да изглежда отстрани, повярвай ми, не е. Отгледали сме 1 дете с жена ми и макар че през цялото време сме били двама и тя не е ходила на работа, пак ни беше адски трудно чисто физически. Айде финансово няма да говоря, макар че и там има много за казване. Само да ти каж, че е имало месеци, в които съм давал 500 лв за лекарства, защото дъщеря по цял месец е била болна и на инхалации.
Така че според мен се замисли най-вече от тази гледна точка. Ако ставаше толкова лесно, всички жени щяха да се осемняват и нямаше да им трябват мъже.
Но и това, че си млада, също си е фактор, защото така е много вероятно да изгониш някой мъж, с който иначе би имала хубаво и нормално семейство. Както са казали и по-горе, ако беше на 35, по можех да те разбера.
Спрямо детето също не е честно. Моя баща примерно вечно е бил по чужбините и практически съм израстнал без него. И честно казано, не съм се чувствал много комфортно от този факт. Вече съм на 31 и все още ми е болно за това. Не знам, хората сме различни, може на твоето дете да не му е проблем, но кой може да знае предварително? Може да отиде и в крайност и дори да те намрази за това ти решение.
|
| преди: 7 години, 3 месеца hash: d946460700 |
|
5. Аз мисля, че никой не може да ти каже какво ще мисли за теб бъдещото ти дете/деца. Това донякъде зависи от начина, по който ги възпиташ. Наистина факта, че човек има 2- ма родители не е гаранция за щастие или дори за добър пример в живота.
Но, имайки предвид, че все още си на 23 години, аз също мога да се присъединя към всеобщото мнение и да ти кажа, че все още ти е рано да ставаш родител (още повече самотен). Поживей още малко, вземи всичко, каквото можеш от живота, а след това, ако все още искаш- направи го.
Колкото до колегите ти, майка ти и така "важните" хора, мога да ти кажа, че те не трябва да те интересуват. Не забравяй, че хората винаги ще има за какво да те критикуват и все с нещо няма да им се харесаш. Така че, гледай ти да си добре, но не се влияй от мнението на околните, защото те не са на твое място и не биха могли да те разберат пълноценно.
А, и в крайна сметка, ти си голям човек, който може да се грижи за себе си и да взима решения и да преценя какво ще е най- добре за него.
Но, самия факт, че се допитваш до форум, за да разбереш как ще изглеждаш в чуждите очи говори донякъде, че все още не си готова за такова решение.
Желая ти успех и дано намериш правилното решение за себе си.
|
...
| преди: 7 години, 3 месеца hash: b675a6a2bb |
|
6. Разбира се, че можеш да станеш самотен родител. Има много жени, които са разведени и бащите на децата им не се интересуват от децата и на практика жените са самотни родители. Имай предвид, че ще ти трябва помощ докато детето не стане поне тийнейджър. Ако имаш майка и баща, които да ти помагат, е добре. Ако нямаш започни още от сега да пестиш пари, за да имаш за детегледачки. Както и по-горе са ти писали особено когато е малко детето, ще ти е трудно да го гледаш и работиш. Ако имаш пари ще може да плащаш на детегледачка да ти помага. Успех!
|
| преди: 7 години, 3 месеца hash: e8819426bf |
|
8. Здравей, аз също съм на 23 години (след месец и половина -24) но съм момче.
И аз обичам децата родителите ми бяха колкото нас когато са се женили и когато се родих.
И аз също обичам да разговарям с деца аз съм копие на теб.
|
| преди: 7 години, 2 месеца hash: 4e23b864b2 |
|
9. Защо точно на тази авторка има коментари, които я съветват 'да не прибързвала' ?
Момичето ИСКА да е майка!
Момичето ИМА пари! Финансово самостоятелна е!
А пък тука: "Как да кажа на родителите си, че съм бременна.", където Трябва да се изсипят тонове и ТОНОВЕ критика по мое мнение, виждам как масово я нахъсват и поощряват?
Аз пък подкрепям точно тази авторка с две ръце да стане майка! А мъж все ще се появи в живота ѝ. Има достатъчно светсни мъже, които са над нещата и не им е проблем да съжителстват с дете, което не е тяхна плът, особено пък при условие, че майка му е способна сама да си го осигурява!
И утре какво, тази дето няма реален трудов стаж, дето трябвало да докладва на родителите си, че е бременна ЩЕ е поредната, която ще ЛЕГНЕ НА ПОМОЩИ от НАШИТЕ ДАНЪЦИ !
Е така ли ще се оправи България?
|
| преди: 7 години, 2 месеца hash: 15189c650a |
|
10. Много благодаря за мненията.
Взех предвид всички коментари. Говорих и с мои приятелки/познати, които след раждането са останали без мъж до себе си. Мисля че бих могла да се справя с всички трудности, които поражда появата на дете. Имам достатъчно сигурна работа, за да не се притеснявам за отсъствието си; имам прекрасни близки хора, на които мога да се опра в случай на необходимост стига да не осъдят подбудите ми. Ще "изчакам" още година-две не за друго, а за да си събера още малко парички в случай, че изникне нещо извънредно покрай бременност/бебе. Но в общи линии ще чакам максимум до 27-годишна възраст, защото иначе губя всякакъв шанс за втора бременност, ако финансово и физически ми позволяват обстоятелствата да имам второ детенце.
Знам че все още има шанс да срещна "моя" човек, но аз обичам да опознавам логиката, мисленето на хората около себе си, съответно споделям и моето мнение по всевъзможни въпроси. И, разбира се, когато имаш връзка с някого е напълно нормално да засегнете въпроси като семейство, брак и деца. На мъжете, с които съм била, им е било трудно да приемат моята самостоятелност. Аз приемам помощ - не съм толкова горд човек, че да не приема човека до себе си като опора. Но малки неща като това, че мога да си сменя крушката и сама и няма да чакам приятеля ми да си дойде от работа, за да я смени; че мога да си монтирам пералнята и без чужда помощ; че мога да си преинсталирам компютъра без да викаме "приятел" и т. н. и т. н... Това страшно много е потискало партньорите ми до сега, но аз просто си ценя времето и не обичам да чакам някого, когато не е необходимо. Много пъти не осъзнавам, че нещото, което правя, е мъжка работа или че според хората изисква викането на майстор. След като знам как да го направя, защо да не го... В момента, в който теоретично обсъждаме брак и деца, аз категорично заявявам че се стремя към това да НЕ бъда зависима от някого (комплекс от тийн годините, благодарение на баща ми). Съответно държа на моята самостоятелност. Освен ако семейната ситуация не го изисква бих спестявала от своята заплата пари, до които съпруга ми да няма досег; не бих позволила да изплащам имот наравно със съпруга си, а накрая той да е изцяло на негово име; не бих родила пет деца, знаейки че ще станем зависими от родители, приятели или роднини; не бих живяла с други роднини (мои или негови) освен ако примерно някой от родителите ни не е болен и изисква грижи, които се налага да поемем ние. И винаги, абсолютно винаги за мен е важно да знам, че мога САМА. За мен е важно, когато имам партньор да знам, че можем да се справим САМИ. Положението в България е такова, че много хора разчитат на своите родители. Много мъже включително. Стига да знам, че можем да си наемем бавачка когато поискаме, мога да приема помощ от бабите да гледат детето. Но ако знам че не можем да си наемем човек за детето, ще искам да се съчетаваме така, че да се справяме сами. Обичам да имам избор, да не съм в безизходица. Но мъжете, които познавам, определят мисленето ми като крайно и не разбират защо, ако общия ни доход е 1000лв и явно нямаме пари за бавачки, да не поискаме помощ от родителите си. Еднократно - да. Ако знам че все пак с него можем да си наместим работния график, така че да взимаме детето от детска, но би било по-добре ако си стоим в офисите - да. Ако знам че днес детето може да се гледа от леля си, баба си, моя приятелка или съседка - ок, ще поискам помощ от първата и ако ми откаже, знам че имам други варианти. Повечето мъже в живота ми биха се оженили по-лесно за златотърсачка, отколкото за мен. Така че я си намеря някой със същото мислене, я не. А предвид, че това ми мислене определя начина ми на живот, то е изключително важно с мъжа до мен да си паснем по тази логика. Можем да слушаме различни стилове музика, да обичаме различни развлечения, да се движим в различни среди и т. н., но ако се различаваме по това мислене нещата просто не стават.
|
| преди: 7 години, 2 месеца hash: d825c2fde4 |
|
11. "но ако се различаваме по това мислене нещата просто не стават. "
стават, стават но полека за да свикне сам с мисълта че трябва да е самостолятелен/лна, но трябва по-твърдо и и не съвсем постоянно отстояване на твоята позиция - не магарешки инат или грубо нервно крещене.
при нас е така - тя иска едва ли не постоянно майка ми да е в къщи да помага за децата (три), но аз я викам само когато наистина има нужда.
|
...
| преди: 7 години, 2 месеца hash: facebf30da |
|
12. Aвторке (10) сегa те рaзбрaх по- добре. Не съм писaлa, беше ми мaлко стрaнен постa ти, докaто не прочетох и коментaрът.
В тaкъв случaй си нaпълно годнa зa сaмо(тнa)стоятелнa мaйкa.
A мъжът, когaто дойде. Ще се спрaвиш, сигурнa съм.
Имa обaче, много вaжен момент в отглеждaнето нa детето. Увaжaвaм позициятa ти, рaзбирaм хaрaктерa и неотстъпчивосттa ти относно сaмостоятелност, но с детето определено ще трябвa дa смекчиш товa.
Нямa дa имaш сaмостоятелност никaквa- нулa.
Изисквa цялото ти време, търпение, отстъпчивост ( мaкaр и добре мaскирaнa зa дa не те мaнипулирa с товa) и също тaкa семейсвто- бaбa, дядо, леля и т.н. колкото повече, толковa по- добре зa детето. Вaжно е дa се чувствa в сигурнa средa, зa дa рaсте със сaмочувствие, дa бъде обичaно от колкото се може повече хорa, дa контaктувa с много хорa и т.н.
В този смисъл ще бъдеш зaвисимa от детето- изцяло.
Помисли си добре дaли си готовa зa товa.
Инaче...опитaй все пaк поне дa симулирaш доверие към мъжете, докaто се увериш. Имaш проблем с доверието, но предполaгaм си го знaеш.
Успех ти желaя!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
