Струва ли си ?
преди: 13 години, 3 месеца, прочетена 2922 пъти
Здравейте!

На 40 години съм, омъжена с 1 дете на почти 18. Имах проблемен семеен живот - то кой ли го няма, но преди година се изчерпах от търпение. Проблемите ни бяха свързани с това, че съпругът ми непрекъснато ме ревнуваше и оказваше психическо и на моменти физическо насилие, за да ми показва "кой командва у дома". Поводи за ревност не съм му давала - напротив, правех всичко възможно да му угаждам, а едва преди време осъзнах, че това е голямата ми грешка. След пореден скандал му казах - край, тръгвам си. Изведнъж мъжът ми стана мек като пух, сълзливи обещания за промяна, страх от самота най- вероятно ги предизвика. Оттогава насам много рядко си изпуска нервите - стреми се да ми угоди по всякакъв начин, но....... Чувствата ги няма, живеем като съквартиранти, не мога да забравя преживяното, манипулира детето да бъде арбитър помежду ни, което е страшно грозно и неведнъж сме разговаряли, но не разбира от дума. Искам да се разведа - изпитвам вина, че не мога да приема промяната у него - не мисля, че ще продължи вечно, и гледам на него единствено като баща на детето ни, но не като мъж, а това сигурно и на него му тежи. Не иска и да чуе за развод - манипулира ме , че ще се самоубие ако го напусна. Не знам какво да правя!!! Ами ако има лабилна психика и наистина посегне на живота си, как ще живея с такова чувство за вина, а ако остана да живея с него това означава да се жертвам, за да му е добре на него.. Дали си струва обаче - не знам. Не мога да спя от размисли - какво да правя, как ще се развият нещата, не знам как се издържа така....Но толкова съм охладняла, че на моменти не мога да се позная дори. През годините правех всичко за семейството си - не съм спирала да работя, мога да се издържам сама, но страхът, че ще посегне на себе си ме спира да направя крачката... А дали си струва да подаря живота си ?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 13 години, 3 месеца hash: c5cbb40782

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Разбирам как се чувстваш, но според мен трябва да му дадеш още един шанс, особено щом се опитва да се промени, значи го прави от обич и с желание. Припомнете си как започна всичко, как сте се обичали и как сте били щасливи. Положете и двамата усилия да спасите брака си. Щом няама изневери или някакви по страшни неща да саботират връзката ви, значи тя е много силана. Но ако в теб нищо не се пречупи и си абсулютно сигурна, че искаш нещата да приключат, това е твое право да го напуснеш. Не се оставяй на манипулирането му за самоубийство, но направи нещата по деликатно все пак. Mary Jane

 

...

преди: 13 години, 3 месеца hash: d9b64543ed

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Не, Mary Jane, категорично не го прави "от обич и с желание", а от СТРАХ! Което пък от своя страна напълно изключва една истинска и позитивна промяна от негова страна... (е, може би след много години и след много болка, за което едва ли ще им стигне живота) До авторката: Бъдете уверена, че една смислена и стабилна връзка, основана на приятелство, взаимно уважение и конструктивно партньорство, макар и "оцапана" с "изневери или някакви по-страшни неща" (както се изразява Mary Jane) си струва хиляди пъти повече от патологичната траги-комедията, в която сте се забъркали със съпруга си. Паразитите и "енергийните вампири" трябва да бъдат изрязвани и изхвърляни! Вижте как при дори само хипотетичната опасност от това този с охота е захвърлил ролята на ГОЛЕМИЯ ШЕФ и е станал "по-тих от водата и по-нисък от тревата" - типичен нисш паразит! Ако той беше уверен в правилността на своята позиция, правота и поведение, то той нито на йота нямаше да отстъпи пред каквито и да било заплахи, дори и такива за самоубийство. Госпожо, изобщо не се връзвайте на приказките, "психическата му лабилност" и заплахите му за самоубийство! Това е грозно изнудване от най-долно естество: "Ако не направиш еди-какво-си ще се самоубия! ". Решението и отговорността за слагане край на живота са абсолютно индивидуални, и никой друг не носи грам никаква вина, особено ако "жертвата" разиграва целия този цирк единствено с цел лично облагодетелстване, удобство и паразитизъм. Наистина - за паразита, който сте си отгледала, може да се окаже много по-изгодно (във всяко едно отношение) да се самоубие, отколкото да трябва да се гледа и храни сам, и още по-лошо - да няма на тази възраст вече шанс да оплете в мрежите си още някоя дойна кравичка, каято да манипулира, тъпче, избива комплексите си върху нея и същевременно с това - да я дои... В края на крайщата - ТОЙ Е ГОЛЯМ ЧОВЕК и равноправен член на обществото, не е някое бебе, което трябва да се бави и да се пази за да не се нарани. Пълнолетен е, води се "родител", има право да гласува, да работи и да плаща данъци - следователно, отговорността за всяко едно негово действие или бездействие си е абсолютно и само негова. Имах клиентка долу-горе на Вашата възраст, която преди 2 години направи решителната крачка в живота си. Сега се чувства буквално преродена - преоткрила себе си, собствената си сила и значимост, радостта от живота и от общуването с хората, това че енергията й може да отива за нещо констуктивно и позитивно, а не само да потъва и изчезва в някаква вечно недоволна "черна дупка". Доколкото съм информиран, напоследък и в любовта нещата са й потръгнали, но с коренно, коренно различен партньор... Да, голямата грешка е Ваша, но осъзнаването Ви е съвсем на място, а и сега имате реален шанс истински да се научите... Моля Ви, не се отказвайте по средата на урока! В залеза на живота си няма да съжалявате за нито едно от нещата, които сте направила. Ще съжалявате само за нещата, които сте пропуснала да направите, било то от страх, нерешителност, навик, натиск от страна на общественото мнение, робуване на догми или някаква друга подобна причина. С искрени пожелания за успех: Ray

 

...

преди: 13 години, 3 месеца hash: 0e8fb96dc3

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

3.   Не си струва! ! ! Ако си сигурна, че вече не го обичаш, дори и той да е най-добрият, не си струва. Ако не се прибираш с желание в къщи-не си струва. Ако не лягаш до него с удоволствие-не си струва. Ако нямате общи планове-не си струва! ! ! Той те манипулира, и изглежда винаги е било така. Детето ви вече е мъж, самостоятелен. Гледай себе си! Ще "излети" сина ти от живота ти в най-скоро време. И после какво, сама, с човек до себе си, който не искаш и който те ограничава да бъдеш такава, каквато искаш (без значение дали с друг мъж или сама). Защо ти е да понасяш някого, като неискаш? Много глупаво ми се вижда. Не си длъжна да го правиш. Кога ще си живееш ТВОЯ живот, не този, който ти налагат? Ти да нямаш 2-3 живота, че да подаряваш един на няког? Или може би ще живееш 300г. години, така че имаш време за губене... ... . Не, вземи се в ръце? На 40 си. Живота си отива без да се усетим. Кураж! ! ! ( колежка)

 

...

горе^

преди: 13 години, 3 месеца hash: 0353b3b027

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Аз съм в същото положение, и аз като теб не знам какво да правя, хем искам да си имам семейство, да е както преди, хем осъзнавам, че никога няма да бъде. А той е заел позиция на отхвърлен, на изоставен, бе бавно се самоубива и сякаш иска всичко да тежи на моята съвест. А това ме отвращава още повече, защото първото чувство което изпитвам е съжаление. Е, как се живее с това чувство. Искам до мен един отговорен, силен мъж, на когото и аз да мога да се опра в даден момент. И не говоря непременно за финансовата подкрепа. Вярно е в лоши времена живеем, безработицата е голяма. В семейството работя само аз, но въпреки това никога не бих го изоставила заради това. Но озлоблението, нападките, обидите, ревността.. и много подобни ме карат да изстина напълно, а толкова искам да не е така! ! !

 

...

преди: 13 години, 3 месеца hash: 46079d6b30

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   От автора Към номер 1 - да, вероятно го прави от обич , но едва ли с желание..Като знам какъв човек е, едва ли доста дълго ще продължи това негово въздържане от грубо отношение и блъскане по масата. Твърди , че ме обича, може и така да е, но аз виновна ли съм, че вече не искам да съм с него, не го искам в леглото си, не го искам край себе си, просто предпочита да съм сама, защото съм сигурна, че тогава ще се успокоя. Това, което правя в момента е, че му угаждам, за да му е добре на него и в крайна сметка правя, не това, което искам, а това бавно , но сигурно ме убива.. Не издържам просто. Номер 2 толкова правилно сте изразили позиция, че не знам какво да отговоря на този изчерпателен коментар, а той със сигурност ви вдъхна по- голяма увереност в мен самата - имах нужда от това. С поведението си вече направо ме отвращава - раздава го като " великият мъченик" и още повече ме отблъсква. Към номер 3 - да, сигурна съм че не го обичам, че не го искам около мен, дори си задавам въпроса обичала ли съм го истински - не знам, но след преживяното,нищо не може да се върне назад, ако остана, това означава да направя поредния компромис със себе си , което ще е отново за моя сметка. Към номер 4 - добре сте описала ситуацията, много общи неща откривам в коментара - и аз по същия начин на моменти изпитвам съжаление, после си казвам - нима той ме е съжалявал ? Разбира се от това не ми става по- леко, напротив .... Такъв живот не е за предпочитане - знам го, знам, че трябва отново да седна и да разговарям, че по- добрият начин е да се развевем, но като знам какво ще последва просто отлагам - ще има сълзливи обещания, въпроси от рода на какво ще стане с него, с детето, че мисля само за себе си, че съм откачила и да не изброявам още какво....но отлагайки във времето вредя най- много на себе си. Благодаря за изразените позиции от всички!

 

...