 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Каква грешка..
преди: 7 години, 2 месеца, прочетена 1213 пъти
Идвам от голямо провинциално семейство без стабилни доходи и непрекъснато живеещо в бедност. Търпях много подигравки като малка за материалните липси, които имах. Всичките ми учебници бяха ксерокопирани, дрехи износвах на сестрите си и понякога на батковците, за джобни не си и мечтаех. Единственото ново нещо, което притежавах, бяха тетрадките за писане в училище, които бяха от най-евтините, но си бяха само мои. Бяхме щастливо семейство по своему, но просто нашите не можеха да си позволят нищо. Не си спомням да сме правили маси вкъщи, гостите ни черпехме с вода в общи линии. Но пък високо оценявахме всяко бонбонче, което са ни купували, защото всички знаехме, че не можеха да си позволят разхищения. В сурови условия, но ни отгледаха.
Че работех каквото мога от малка, работех. На 18 години за мен по-важно от това да започна да си изкарвам сериозно прехраната сама нямаше. С много помощ от по-големите и родителите си успях да се установя в София и да започна работа в стабилна компания. Развих се там и натрупах много опит и познания. На 22 вече бях уверена, че мога да си намеря и по-високоплатена работа, но не бях готова за такава стъпка. На 25 години се сгодих, забременях и се омъжих. Говорих с шефа си относно необходимата ми сума на месец плюс варианти за това как да изкарвам пари и по време на майчинството, но не получих добър отклик. Отидох в конкурентна фирма, предложих своите услуги и знания в полза на тях стига да ми предложат по-добри финансови условия, знаейки за положението ми. Договорихме се и напуснах старата ми работа. Работих до самото раждане. Успяхме да купим всичко най-хубаво за детето ни. Продължих да работя през цялото майчинство. Тъй като съпругът ми не изкарва колкото мен, втората година от майчинството прехвърлихме на него. Върнах се официално на работа. Исках детето ни да е в частна детска градина, исках детето ми да има нови дрешки, исках детето ми да яде био храни, исках да бъде материално обезпечено по всякакъв начин. Затова работех като вол. Виждах малката повечето пъти как спи. Болно ми беше, че не си играем, не се разхождаме и не правим нормални неща, но си мислех, че си струва. Че тя го изисква.
Вчера се бяхме събрали с едната ми кака и нейната дъщеря. Разделихме се по възраст да си говорим. И минавайки покрай детската стая чух, че моето дете съвсем примирено със ситуацията казва, че не я обичам. Братовчедка й пък отговори, че си личи, че това е така и че нейната майка (сестра ми) може да бъде майка и на дъщеря ми. Те са още малки, не разбират, но аз разбирам.
Толкова много искам дъщеря ми да има всичко, абсолютно всичко което пожелае. И правя толкова много да не й липсва нищо. А в крайна сметка тя е просто едно малко момиченце, което иска обич, прегеърдки, целувки, приказки за лека нощ и внимание. А аз не й дадох нищо от това. Навсякъде ходи с баща си -на почивка, на гости, на детска, в парка. Той й готви, той се занимава с нея. Още като бях бременна ми каза, че греша и трябва да обръщам внимание на бебето. Не го послушах и сега съм в никакво положение. Поела съм толкова много служебни ангажименти, че дори да не взимам нищо отгоре, ще ми отнеме месеци да избутам всичко и да мина на по-лек режим. Междувременно не съм незаменим кадър, без образование съм и в крайна сметка не мога да си позволя кой знае какви своеволия на работа. Плащат ми добре, им изкарвам много пари. Ако намаля печалбата от себе си, моята печалба също ще падне. Въпросът е, че ако намаля печалбата от себе си твърде много, то просто ще остана без работа. А жени с деца малко трудно се наемат и не мога да си го позволя.
Яд ме е, че се вързах в капана на парите. Мисля за тях главно и не мога да спра. Аз мога да живея и с много по-малко, но искам моето дете да не живее с много по-малко. Но знам че сега е времето да направя избор - нейната обич или парите. Ако продължавам така, ще порасне без да ме обича и уважава, ще си мисли че аз не я обичам и никога няма да мога да изградя връзка с нея. Сега е достатъчно малка, за да ме заобича. Но после... каквито и оправдания да й давам, надали ще повярва, че си я обичам.
Мъжът ми е в такава сфера, че повече от 700лв не може да вземе, а работи всъщност за по-малко. По никакъв начин не мога да разчитам, че той ще може да ни издържа ако остана без работа. И усещам как ще намаля леко работното си темпо, колкото да я виждам уикендите, например и това ще е. Може пък да заобича уикендите с мама, може пък да ме обикне и да усети моята обич.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 2 месеца hash: 108806625a |
|
1. Аз не виждам да си направила някаква грешка, авторке - напротив, давала си максималното от себе си и си се справила възможно най-добре със ситуацията и предизвикателствата, пред които си се изправила. Направила си всичко възможно, че и повече, за да имате сигурност като семейство и да можете да създадето нужните условия за отглеждането на детенце. Никой няма право да те критикува и да ти вменява вина за грешки, най-малко пък бащата на детенцето, който ти е прехвърлил ролята и отговорностите си. Създала си живот. Грижиш се за семейство. Респект.
|
| преди: 7 години, 2 месеца hash: 52c66bf111 |
|
2. Разбирам че ви е трудно и това че искате да осигурите всичко но детето си. Но парите са нещо относително, едва ли щи й купите яхта например. Просто трябва да намерите баланса защото любовта и миговете с децата са най-важни. Аз самият чувам тези укори от моите деца и много намалих темпото последните години. Поговорете с нея, кажете й това което сте споделила тук и то с примери и подробности. Децата разбират много повече отколкото мислим. Не знам на каква възраст сте но опитайте да получите и образование. Успех и не се пречупвайте защото сте на прав път, но пък дявола е в детайлите.
|
| преди: 7 години, 2 месеца hash: efcae021c0 |
|
3. Най-важните неща не се купуват с пари. Клише, което като всички такива е вярно. Мизерията, в която си живяла като малка и травмите от нея ще те преследват цял живот и ако не приложиш психотерапия няма да ти се получат нещата. Разполагаш с пари, използвай ги и за това. Трябва да намериш баланс, защото връзката между детето и родителя се гради от най-ранна възраст. И ако дъщеря ти сега чувства нещата така, смятай какво ще стане за в бъдеще, особено когато стане тийнейджърка. Никакви пари, телефони, дрешки, и т. н. няма да компенсират усещането й, че не е обичана от теб и ще я повредиш със сигурност. А тя се чувства така, защото нямаш време за нея. Нямаш време, защото работиш прекалено много, втренчена основно в материалното... Имаш още малко време, намали темпото. Детството на всеки човек е най-важната част от живота му. Тогава се залагат травмите, както и самочувствието му. Проявленията идват след години обаче. Всеки психолог ще ти го каже.
|
| преди: 7 години, 2 месеца hash: 005265c88b |
|
4. Най-голямата грешка, която някои родители правят е да компенсират липсата на внимание с лукс (с пари). Едно дете в ранна възраст има нужда преди всичко от любов и внимание, за него скъпата играчка, био храната и луксозната стая не означават нищо, за него много по важно е да бъде обичано и гушкано от родителите си. Пиша го това като човек, който също е почти като авторката, имам сериозен бизнес, който поглъща почти всичкото ми време и просто виждам как страдат децата ми от това. Старая се в малкото си свободно време да им обръщам внимание и да се занимавам с тях, макар че това не е достатъчно.
Авторке, обърни внимание на дъщеря си, намери начин поне неделята да си освободиш и да я прекараш с нея. В противен случай никога няма да бъдеш близка с нея като порасне по-голяма. Разбирам, че си израснала в мизерия, но това което правиш също е грешка. Тези които ти пишат в по-горните коментари явно хал хабер си нямат от отглеждане на дете. Можеш да видиш децата на някои известни или много богати хора какви хора стават, когато липсата на любов и внимание е била компенсирана с пари. Както ти каза н. 2 намери баланса, възпитанието на дете е също толкова важно и трудно, колкото и изграждането на кариера или бизнес, и печеленето на пари. Не го подценявай. Това е моят съвет.
|
| преди: 7 години, 2 месеца hash: 40680f1d8b |
|
5. Защо поне мъжа ти не се стегне да се научи нещо по - добре платено да прави?
Хайде, остави университета, но някой занаят - например програмиране. Познавам няколко момчета, които сами са се научили без да ходят нито по университети или курсове.
А на малката просто някой ден, имам в предвид тези дни, ѝ обясни, че много я обичаш и че тя е човека на първо място за теб, но просто трябва да ходиш на работа за да има парички, с които да се плащат сметките. 100 процента съм сигурна, че ще те разбере, ако търпеливо поговориш с нея.
|
...
| преди: 7 години, 2 месеца hash: 596223bb4d |
|
6. Номер 1 към номер 4: аз съм израстнала подобно на авторката в семейство, в което постоянно не стигаха средства. Всичко, което авторката описва ми е до болка познато - ежедневното публично унижение, когато не можеш да си позволиш това, което съучениците ти могат, когато всички виждат, че си облечен със стари, преправяни неща итн - не ми се влиза в детаили, но също оставя комплекси и рани за цял живот.
Моята майка не работеше, беше се посветила изцяло на нас, а заплатата на баща ми беше малка и просто не стигаше. От както се помня вкъщи имаше скандали за пари, все някой от нашите трябваше да се жертва и лиши от нещо, от което наистина има нужда, за да се посрещне друга елементарна нужда на семейството. Изнервена атмосфера, лишения, натякване... постоянно чувство за вина, че родителите ни се лишават заради нас... Правилно са казали хората, че когато в дома влезе мизерията, любовта излиза.
Мислиш ли че като деца се чувствахме обичани и обгрижени - с всички тези лишения и караници за пари, с изнервените ни родители, които се чудят как да свържат двата края. Сърцето ми се къса като си спомня, какви изречения съм правила на родителите си, когато за пореден път не могат да си позволят да ни вземат нещо, което за другите е повече от нормално. Стигали сме дотам да ги питаме, защо изобщо са ни родили, когато не могат да ни издържат, само за да трябва да гледаме какво другите имат и какви възможности им се отварят, които за нас са непостижими. Знаеш ли колко боли да чуеш това от детето си? А колко виновно се чувства после самото дете, че не е премълчало, а е наранило близките си?
Та, авторке - говори с малката, обясни и човешки че я обичаш, но искаш и да и осигуриш всичко необходимо. Задели един ден в седмицата и го посвети само на вас двечките - тя ще те разбере и ще го запомни и оцени.
И отчети и друго - роднините може би говорят зад гърба ти и я настроиват косвено - няма да се учудя, ако има завист спрямо теб, защото се справяш по-добре от другите жени в семейството. Огледай се около себе си, дали нямаш скрити врагове, които уж ти мислят доброто, а тайничко се радват да те захапят и тровят. На тези хора и на челна стойка да застанеш, пак не можеш да угодиш. Ако останеш вкъщи да гледаш ти малката, със сигурно пак ще намерят за какво да те захапят и да ти обяснят, че не си направила както трябва.
Така че отдели наистина повече време за малката, но не рискувай да загубиш работата си, защото тогава ще стане наистина лошо.
Помисли и дали няма начин да повишиш квалификацията си - да запишеш например нещо задочно?
Не е добре да си изцяло зависима от един работодател - рано или късно ще ти стане трудно да поддържаш тези свръхобороти и ще имаш нужда да понамалиш темпото - тогава няма никаква гаранция, че няма да вземат някой млад и надъхан на твое място... Почни полека-лека да действаш и в тази посока, за да имаш избор и варианти, ако нещо се случи, започни да се подсигуряваш от рано.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
