Рестарт на взаимоотношенията. - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (73391)
 Избор на редактора (64)
 Любов и изневяра (16236)
 Секс и интимност (9104)
 Тинейджърски (17213)
 Семейство (3358)
 Здраве (6043)
 Спорт и красота (3245)
 На работното място (1275)
 Образование (3815)
 В чужбина (813)
 Наркотици и алкохол (768)
 Измислени истории (670)
 Проза, литература (1178)
 Други (9602)
 
 
Пресметни колко струва пушенето?
 

  

Споделена история от Семейство

Рестарт на взаимоотношенията.
преди: 3 месеца, 1 ден, прочетена 445 пъти
Здравейте. На 24 години съм. Последните 5 години прекарах в чужбина. Прекарах времето си там концентриран изцяло в образованието и бях в пълна социална изолация. Естествено имах приятели и поддържах някакви взаимоотношения с хората, с които трябваше да уча и работа, но тези контакти поддържах, колкото да вървят нещата. Никога не съм си представил, а и допускал, че ще си намеря идеалната социална среда там.
Отидох там с ясната цел да си завърша образованието и да се прибера. Никога не съм желал да оставам там, да правя семейство, и да продължа своето развитие там.
За тези 5 години останах напълно откъснат от всичките си досегашни контакти и приятели в България.
Не бих казал, че съм социален тип, и дори когато бях в България, не бях сред любимците на компанията и сред хората с много приятели. Понеже израснах и завърших училище в малък град, нямаше, кой знае колко голяма социална среда. Вероятно познавах 80% от връстниците, но не бях сред най-честите посетители на, кафенетата, домашните купони и дискотеки, и взаимоотношенията ми с тях се изразяваха само в казването на едно "Здрасти", когато се засечем на улицата.
Хората, с които прекарвах цялото си време (поне от сутрин до обяд), бяха момичетата и момчетата от класа ми. Естествено, като всеки клас, имаше разделение на няколко групички, основно по интереси и социален статус, но аз лавирах между всички, уважавахме и имахме прекрасни взаимоотношения. Бях зубъра на класа, и доста често вълк единак, но това по никакъв начин не разваляше взаимоотношенията ми с тях. Не ходих по дискотеки и партита с тях, следователно не съм бил чак толкова близък с тях, но както казах много се уважавахме.
След като завършихме, и всеки тръгна по своят път, аз на практика останах сам. Както казах, контактите ми с връстници се свеждаха с хората от класа ми, и след разтурването му аз на практика нямах други познати. Последваха няколко месеца ваканция, и след това всеки отпраши за града където ще учи, а аз за чужбина. През следващите месеци никой не ме потърси. В следващата година единствените, контакти, които имах с тях, се изразяваха с честитенето им на, рождени, именни дни и празници по Скайп. В това време, Фейсбук тепърва навлизаше в своят епогей, а Скайп беше почти забравен и лека полека и последният ми познат изчезна от Скайп. Желая да отбележа, че не използвам Фейсбук и никога не съм го използвал. Предвид, че съм единственият, който отсъства в тази социална мрежа, вероятно само съм си причинил тази изолация. Тези, които го използват, поне си лайкват от време на време някой снимки и не си забравят физиономиите, вероятно и си чатят. Естествено има и други фактори. Постъпвайки на ново място всеки започва от начало, всеки си има нови приятели, сблъсква се с нови проблеми и е напълно нормално на игнорира и забрави досегашните си познати и приятели.
Връщайки се съвсем скоро тук, без приятели и без познати, хора извън семейството, се чувствам, по зле от колкото в чужбина.
Както казах, единствените хора, които някога съм ги имал за приятели бяха от класа ми. Времето ми прекарано с тях беше много приятно и бих искал ако има начин да си подновим взаимоотношенията. Разпръснати са в цялата страна, а аз се върнах в родният град. Тук където завършихме, тук където са и техните семейства. Доста, често се засичам с техните родители и си казваме по някоя приказка, което ме кара да си мисля, че не съм забравен, но на никой не ми е до мен. Имам им контактите на всички, но знам, че е крайно неприемливо и несериозно да започна да им звъна на ред и да им предлага да се видим, когато се прибират. А и просто няма да ми е приятно, да ги слушам как по телефона импровизират и си мисля оправдания. Сигурен, съм, че всеки ще се шокира и учуди да получи такова телефонно обаждаме, ей така по никое време, от някой, с който не са се виждали от 5 години. Всеки живее с настоящото, с настоящите си приятели и проблеми, и просто никой не би имал интерес да се среща със хора, като мен, с които на практика няма нищо общо, и в бъдеще няма да има, поради местоживеенето. Другият вариант е най-накрая да си направя и аз Фейсбук и лека полека да си подновим комуникацията, макар и само по чата, но най-вероятно няма да го сторя.

Както казах, изключително самотен от гледна точка на приятелите съм. Отворен съм за всякакви, но първо се насочих към бившите си съученици, защото имаме поне нещо общо.
Смятам, че ще е още по-трудно да тръгна ей така от нищото да се сприятелявам с напълно непознати. Както вече казах, всеки на тази възраст си е намерил средата, допуска до себе си само хора, с които си прекарва всекидневието, и които може да използва. До колкото знам, дори и съучениците ми, които останаха в България не поддържат връзка и не се събират, с изключение на тези, които учат в един град. Всеки, е забравил миналото си и си живее с новите приятели.
Приятели и познати се правят в училище, в университета и на работата. От първите две места, на практика нямам. В работата си, работя основно с почти два пъти по възрастни от мен, които са ми подчинени, а най-младият, с който се виждам всеки ден е 13 години по-възрастен от мен, семеен мъж. От време на време, се срещам с непознати връстници, но просто, така приятели не се правят.
Просто не знам от къде да започна. Не може просто да отида някой следобед в някое местно кафене, и да се сприятеля с настоящите гимназисти, или просто да отида в големият град някоя вечер, да седна на някоя маса в бара и да чакам, да се запозная с някой.

През изминалите няколко месеца се запознах с едно момиче, близка на съсед и има шанс нещата да потръгнат, но проблемът с липсата на приятели си остава на лице.
Как и къде да ги търся?

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 3 месеца, 8 часа
hash: 04d179f635
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

1.   Поеми Инициативата и се обади за празник на свои съученици. Нормално е да ги поздравиш за Великден, Коледа, Нова година и за имени и рождени дни. Те даже ще се зарадват, че ги помниш. Ти някак се отказваш предварително.
Ако ги поздравиш за имени дни, ще са поласкани и ще се зарадват.

 
  ...
преди: 2 месеца, 29 дни
hash: 17796f5102
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

2.   Благодаря за съвета. Минавало ми е през ума, но все пак 4 години да не сме имали никакъв контакт и изведнъж, да се сетя, че имат имен ден или, няма ли да е малко изкуствено и странно?
А то поне да беше посредством, съобщение или чат, а направо да им звънна по телефона наистина ми се струва нелогично. Както казах, не използвам фейсбук, и може би това много ми ограничава вариантите.
Все се надявам, да се срещнем някъде, но все се разминаваме.

 
  ...
преди: 2 месеца, 25 дни
hash: ad78b3a121
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   Въпрос на мотивация, нужда и воля е това.
Щом искаш да имаш социален кръг, просто звънни на проклетите телефони или си направи фейсбук и се свържи с тези хора. Ама... ти не искаш. Просто не си социален. Меланхолик си. И интроверт. Не ти е в природата да потърсиш пръв, да поемеш инцииативата.

 
  ... горе^
преди: 2 месеца, 21 дни
hash: 17796f5102
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   Да такъв съм, признавам си. Но също съм стеснителен, срамежлив и не искам да получавам напразни обещания или откази. На много хора, няма да им пука след толкова години да се обадят и да искат услуга или помощ дори, но како казах, аз се притеснявам от евентуалният отговор. Сам съм си виновен. Разчитам или някой да ме потърси или много се надявам, когато си идват масово по празниците да се засечем някъде, както казах от малък град съм.

А щом се касае до нови запознанства и в това имам проблеми. Някой хора много бързо се нагаждат и дори, 1 месец след запознанството вече са душите на компаниите. Аз определено не съм такъв.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker