 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Колко е ценен един родител!
преди: 7 години, 1 месец, прочетена 1688 пъти
Здравейте!
Излишно е да казвам, че съм писала много пъти. Но този път, не пиша за съвет.
Пише ви едно 19 годишно момиче. Имам приятел с когото живеем заедно. Проблеми нямаме. Всичко е нормално, заедно сме от година. Това е едно на ръка.
Отраснала съм с родители в чужбина. Била съм сама повече от 10 години. Наглеждаше ме дядо ми, и това е.
От месеци, в които нашите пак не са в България си давам сметка за много неща.
Отраснах в едно не много сплотено семейство, с много проблеми. Разбирателство нулево. Винаги съм била благодарна, че имам покрив над главата си, храна на масата и дрехи върху себе си. Здрава съм и достатъчно възпитана.
Но съм таяла и огромна болка, че те така и не се връщаха за повече от месец ( в най-добрия случай). А като бяха тук, се карахме. Виждах нещо много отрицателно в цялата ситуация. Заради едни пари, които реално не стигат и могат и в страната да се изкарват. Отраснах със семейство по документи и с пращане на пари вариращи до 100-тина лева.
Не е там работата, липсваше ми семейната среда. Да вечерям с мама и тате. Да си кажем добро утро и т. н Не желая да описвам цялата тъга, защото можете и сами да си представите как израства едно дете с родители в чужбина. Как и да е.
Осъзнах след ГОДИНИ депресии и т. н, че ако ги няма е по-лошо.
Исках да ви БЛАГОДАРЯ, от мое име на ВАС всички родители, които се трудите за нас, Вашите деца! Осъзнах, че майка и татко, не са отишли напразно! Загубиха много от моето дество, и аз от тяхното присъствие. Но успях да порастна точно така както някой родител би искал да е детето му!
Благодаря Ви скъпи родители, че правите всичко за нас!
Благодаря на скъпите майки, които макар и строги, ни поднасят любимото ястие! Та дори уморени от работа и нерви!
Благодарна съм, че въпреки всички несгоди, те са били ТУК за мен. Дори и за съвет, дори и за кавга!
Скъпи родители, ВИЕ не се заменяте. Не всички сте добри, не всички сте модерни, разбиращи и т. н, но благодарение на Вас, ние растем и малко или много ние сме обичани!
Благодяря, че ви има!
Дадох си сметка, че се караме със вас, враждуваме понякога, но заплачем ли, ще се обадим първо на вас!
Мислех, че да си родител е лесно. Не е.
Мислех, че семейните задължение са лесни- Не са.
Живеейки с приятеля си, разбирам, колко е напрягащо понякога, да работиш (и учиш), да порастребиш, сготвиш и т. н
Не, не съм робиня на приятеля си. Напротив, но не може да ядем въздух на вечеря, нито да живеем в мръсотия.
Но си дадох сметка, че докато майка е вършила всичко, аз се прибирам и й вдигам кръвното с претенции. Няма време за себе си. Не се е почувствала жена- а домашна помощница!
Съжалявам, че ви караме да се чувствате такива.
Исках само да изразя благодарност, към вас Майките и Бащите, че давате всичко за нас, та дори и се лишавете!
Осъзнах, какво е да живееш с родител и без (не мъртъв, в чужбина). По приятно е, да се прибера и да ми е направена забележка, че закъснявам, отколкото да ги няма.
Скъпи родители, вие сте прекрасни! Вие се борите за нас!
Бъдете всички живи и здрави, защото не всяко дето е свикнало с вашето отсъствие та дори и за малко!
10 години минаха, аз не свикнах, а само прозрях истината, колко е трудно да бъдеш родител.
Благодаря, че прочетохте всичко.
Бъдете щастливи!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 1 месец hash: 9b87de671f |
|
1. Има много хора, които са отраснали без родители или са насилвани от тях. Наистина не ти е било лесно, но погледни от такава страна, че все пак си имала родители, а и си станала независимо младо момиче! Сигурна съм, че родителите ти са те обичали, въпреки всичко! Винаги мисли от позитивната гледна точка на нещата :)
|
| преди: 7 години, 1 месец hash: 1631a17950 |
|
2. Уникално е... Толкова си права за всичко... Разплаках се!
|
| преди: 7 години, 1 месец hash: daab14638d |
|
3. Мило момиче, ти си осъзнала какво е да израснеш без родители покрай теб и каква отговорност и да бъдеш такъв...
Самата аз от 11 месеца до 7 годишна възраст съм живяла далеч от родители(при баба и дядо на село) и знам какво е. Нищо не може да запълни празнотата от това, че майка ти и баща ти не са до теб и не присъстват в живота ти. В деня на майката, когато другите деца казват стихчета и се обръщат към тях с много любов аз нямах кого да помилвам и кого да целуна, на кого да дам букетче с цветя... Когато имах нужда да споделя нещо е нямало с кого-баба ми беше много строг и недотам добър човек, а дядо беше мил и кротък, но някак си това не беше достатъчно за мен. Огромната дистанция в годините и разбиранията си бяха голяма пропаст. И затова се бях зарекла, че когато аз имам деца никога да не ги оставям далеч от мен.
Никога не успях да си дам разумно обяснение какво е това нещо, тази работа, която е по-важна от детето ти, та предпочиташ да го оставиш далеч от теб, да работиш, да си градиш кариера и каквото и да е там.... Какво е това сърце, да си оставиш най милото далеч от себе си-как лягаш, как заспиваш, как се храниш, как живееш без да виждаш детето си, без смеха му, без усмивката му, без да му прочетех приказка или чуеш как е минал денят му? Нищо не би трябвало да е по-важно от детето ти. Вероятно тези родители, които го правят не осъзнават какво причиняват в душите на децата си оставяйки ги с години. Каква празнина и какви дефицити създават в още неукрепналата детска психика. Да влезеш в празната стая, където мама вече я няма, да тичаш след праха на автобуса в който тя си е тръгнала, да бленуваш да погалиш лицето и се сгушиш в топлата и прегръдка....
Когато вече имах семейство и мъжа ми за мина да работи в чужбина аз останах само с децата за година и нещо. Не ги оставих на никой, не се изкуших да отида, за да печеля пари. После, на следващата година заминах заедно с тях и така винаги си бяхме заедно, като семейство. Малката беше на 3 г и ми беше невъзможно да работя, но никога не съм си и помислила, че мога да я оставя далече от нас, а и съпруга ми никога не е настоявал за нещо подобно. Че нали ние сме смисъла на живота му... как ще се чувства вечер като се прибере и не види децата си. Винаги съм държала да съм си заедно с децата. Създаването на здрава връзка между родители и дете е нещо изключително важно за живота на детето.
Не е лесно да бъдеш родител и дори е цяло изкуство да бъдеш такъв, но пък ако е лесно няма да е толкова удовлетворяващо....
|
| преди: 7 години, 1 месец hash: cecfd10c73 |
|
4. Родителите ти са те изоставили на практика сама през цялото ти детство. Нищо, ама наистина нищо не оправдава такова решение. Не заслужават похвала, мила, а само един зададен в лицето им въпрос-защо? Но не се оставяй да бъдеш залъгвана, че е било за твое добро. За добро на детето е, да бъде при родителите си. За толкова години, ако са искали, е имало начин да те вземат при себе си. За мен те са безотговорни хора и егоисти, няма смисъл да редиш дитирамби за тях.
Жена, 45, майка.
|
| преди: 7 години, 1 месец hash: 94563d83f4 |
|
5. Здравейте, скъпа госпожо!
Причината е уж в парите. Не, не ги оправдавам изцяло, но пак е имало някаква полза. Помня, че майка ми делеше един лев и не знаеше какво да купи. Нещата бяха много обтегнати, но слава Богу, всичко мина и замина. Проблем между родителите.
Предлагаше и настояваше майка ми, да замина при тях в чужбина да уча, и да се установим там.
Не, не желаех. Не бях готова, нито психически, нито емоционално. И не съжалявам!
Защото въпреки всичко, научих ценни уроци. Какъв трябва и не трябва да бъдеш.
Написах тази история, не за за възхвалявам какво зная и преживявам. А, че за мен родителя е много важен и ценен човек. Това имах предвид, че трябва да ги обичаме, малко или много.
И още нещо... не се залъгвам, че е било за моето благо.
Беше голямо ощетение.. но живот!
Сега само остава, да бъда пълноценен родител, без грешките на моите!
Лек и усмихнат ден!
Авторката! :)
|
...
| преди: 7 години, 1 месец hash: c091004343 |
|
6. Определено си права. Твоите родители са безотговорни и най-вероятно и без това не са ставали за родители и са ти спестили по-тежки травми, а ако са изпращали 100 лв. - горкият ти дядо. Не знам дали е жив още, но той ти е реално родител.
Но не се мъчи. Не си виновна, че си се родила в такова семейство, а е важно ти самата да взимаш по-добри решения в живота си, да не бързаш със семейство и деца и един ден като си готова да имаш ЖЕЛАНИ деца, да си гледаш семейството.
Добре, че не са те взели в чужбина да ти вземат и бъдещето - така поне си израстнала в нормална среда, ходила си на училище и така нататък. Не съжалявай, но запази дистанция към тях и не се надявай на нищо в живота от тях - те нещо не са нормални и ако един ден ти се тупнат да ги гледаш, просто им давай 100 лв. 19 г. Нищо не им дължиш. Това е хубавото.
|
| преди: 7 години, 29 дни hash: 5c302442c1 |
|
7. Никой няма право да съди родителите ти, ако не е бил на тяхно място. И аз съм за това едно дете да расте в семейство, дори и с по-малко средства, но да усети уюта на дома. Но не мога да съдя други хора, ако те са били в по-тежко от моето положение! Разбирам ги. Най-важно е да се запази връзката с родителите, другото се забравя.
Защото има и много тежки случаи-децата се разхайтват, познавам и семейство, което се разпадна след като синът /израсъл без бащата, който е все по чужбина/, почина при нелеп инцидент, после се поболя и бащата и той си отиде, а майката беше се хванала с друг мъж докато бащата бил в чужбина.... Не остана нищо от това семейство. Жалко!
Ти си едно умно и добро момиче и родителите ти нека са горди с теб! Бъдете живи и здрави и все по-сплотени!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
