Не ми се живее в тази къща - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (72633)
 Избор на редактора (62)
 Любов и изневяра (16046)
 Секс и интимност (9067)
 Тинейджърски (17133)
 Семейство (3303)
 Здраве (5965)
 Спорт и красота (3193)
 На работното място (1249)
 Образование (3729)
 В чужбина (793)
 Наркотици и алкохол (760)
 Измислени истории (669)
 Проза, литература (1166)
 Други (9492)
 
 
Пресметни колко струва пушенето?
 

  

Споделена история от Семейство

Не ми се живее в тази къща
преди: 23 дни, 14 часа, прочетена 666 пъти
Пиша най вероятно да ми олекне, да споделя.. Знам какви съвети ще получа, в моя нестандартен случай-почти неприложими. Тоест да се махна. Не става. Не сега.
Живея на 2 етаж от къща с мъжа ми. В безумен и неподържан вид и бит. Тоалетната е метър на метър-буквално. Леглото ми скърца, само да мръдна, е няма да се разпадне, защото старата дървения си е масивна и стабилна. Спим в отделни легла в едно помещение-всеки от нас си има собствено виждане за спане. Има още една стая и мъжът ми я е обърнал на склад. Сигурно 50 пъти за 10 години се опитвам да я пренаредя да стане на нещо, но след 2 седмици пак става.. склад. Стълбището до етажа е НЕзатворено от 2 години-тая кучешка зима умряхме от студ. Навремето синът ми от 1-вия брак потроши прозорците/имаше прозорци на стълбището, от оная старата дограма/ от тинейджърското си перчене и его. Сега живее самостоятелно от почти година. Разчиствам и стълбището периодично-то също се обръща чат-пат на склад. Приятелите на мъжа ми са взели къщата на прицел-онова което не им трябва, се докарва тук, да седи. Преддверието на 1 етаж-и то склад. Страхотна пералня седи долу в двора-Бош. Трябва да се оправи и качи горе. Логично аз не мога, и да искам. На етажа пералнята не работи поне от година. Бойлерът е само на 1-ви етаж и свекърва ми го изключва още в 5-6 сутринта. До 10-11 часа наобед вече няма топла вода. Трябва да слезеш, да включиш, че и да се обясняваш защо и как. Да не говорим, че бойлерът го купих аз преди 2-3 год.
Мога още дъъълго да редя. Има още дооста подробности. Но няма смисъл от дълги излияния. Така и така ще стане дълго.
Всеки божи ден вече взема да се превръща в изпитание. И мъжът ми знае, че ми тежи. Но.. само голи обещания.. днес утре другиден... става другата година, и то в НАЙ добрия случай.
Най-лошото е, че.. имам и съвсем мъничък апартамент на 2 км от къщата. Всеки ден си идвам у дома, почиствам, подреждам, седя на тихо, непрашно място, без дърва, без печки тип кюмбета, без "стаи тип склад", просто си включвам ел. печката, бойлера, даже са два, беше наложително да са два. Като дойда тук, не ми се връща. Често си заспивам на моето си удобно легло и като се събудя, то станало 2-3 през нощта. Телевизорът ме доприспива, така съм свикнала от поне 30-тина год.
Засега ще се наслаждавам отвреме навреме в дома си. Имам си нормален бит, кухня, плотове, баня, нормална, с вана даже, с казанче-такова отсъства на къщата и лееш с кофи... като в каменната ера..
Защо не съм се махнала от битовизма на къщата-много е просто. Имаме и дете, то обича баща си, не е малко, съзнателно е, обича и баба си и леля си. Няма да ги деля. Чакам да стане на 15-16-18, ако съм жива дотогава изобщо, и ще си ида в апартамента. Може да е 30 кв., ама е по-подреден от 100-те кв. къща. За какво ми е да кисна там. Чакам само детето да порасне.
Говорили сме с мъжа ми, говорим до припадък. Файда от приказки няма. Днес, утре.. другата година, е ясно. Или млъква като пън или скача до тавана от упреците ми. Да се извика човек да направи нещо в тая къща, не стига че пари няма, ами е и един вид удар по егото му. Моят човек си страда от его и е тънкообиден.
Засега дните минават така. Сутрин детето на училище и оттам си отивам вкъщи. В моя дом.
Моля да ми простите за дългото писание. Просто да ми олекне, че ми се реве. Сега съм си тук и не ми се връща. Няма и да се върна, поне днес там. При битовизма, банята и цялата какафония, та и да слушам как мъжа ми и сестра му се карат като куче и котка..
Никой не би повярвал, че човек може да е щастлив и в 30 кв, но аз съм живият пример за това. За почти 50-год ми живот нямаше дом да обичам така. И сега съм си тук, в апартамента. Тук и ще живея.. някога, но не сега. Не съм била по-убедена в живота си, че обичам един дом. Вече почвам да рева и спирам дотук.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 23 дни, 13 часа
hash: 0bf8e2a1ff
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

1.   Виж, да ти имам и проблемите - ти поне имаш домоВЕ. Не пишеш обаче да работиш - може би това ти е основният проблем. Ако работеше, ти за 8 ч. си далеч от битовизмите.
За боклуците решението е ясно - у нас циганите само трябва да извикаш и безплатно изнасят всичко, дори ще ти дадат пари за някои неща като метали. 2 дни сортираш неща за хвърляне, викаш циганите и готово.
Пералнята също я дай на циганите - старите перални харчат много вода и ток. Няма смисъл. Купи си на изплащане НОВА паралня с гаранция и живей спокойно.
Каквото е счупил синът ти от 1ви брак трябва той да си поправи с негови средства, не ти е виновен мъжът ти.
Говори с приятелите му, направи скандал дори при следваща доставка на боклуци. Мъжът и явно е плюшкин.
Ти хвърляй непрекъснато боклуците. Сортирай само металите - продай тях, но всичко останало циганите да го изкарват - те ще му намерят приложение.
Предложи още на мъжа ти да отидете да живеете в твоя апартамент. Може и с детето да се изнесеш, да дадеш ултиматум да се изхвърлят нещата и да се направят нужни промени и толкоз. Детето може да си ходи при бащата когато иска, така както ти си ходиш в апартамента всеки ден - явно е наблизо. Да ти имам и проблемите.
Според мен приоритет номер 1 трябва да ти е работа и собствени средства. Втори приоритет е да се наложиш - дали сама ще хвърляш, дали ще направиш ултиматум - ти си знаеш, но твоите проблеми не са големи реално, имат решение - здрави сте, имате покривИ над главата.

 
  ...
преди: 23 дни, 12 часа
hash: b4c36aae15
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

2.   Ти на работа не ходиш ли?

 
  ...
преди: 23 дни, 11 часа
hash: 82d1340e10
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

3.   Много оплакване, много нещо. Имам само един въпрос. Ти какво си постигнала за твоя почти 50 годишен живот? Имаш супер малък апартамент който съм сигурен, че е наследствен, а не закупен с твои лични средства. Ти с какво си допринесла за къщата? Само един бойлер? Изглежда очакваш мъжът ти да ти осигури всички удобства като на принцеса. Като не ти харесва купи си пералня, оправи тоалетната...

 
  ... горе^
преди: 23 дни, 7 часа
hash: a8365fe134
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

4.   От авторката.
Тук не говорим за работа. Сайтът, най-вече мястото е СЕМЕЙСТВО.
Дали ходя и имам работа, е за друго място. Там и бих го написала.
Защо вълнува хората дали имам как да живея или не?? Може и да имам, да речем, почасова работа. Това какво общо има с проблема ми!?
Етажът от къщата не е мой. Общ на мъжа ми и сестра му е. Не стана ли ясно от писанието ми кой какво има и на кого се води!? Нямаме брак, но ми е мъж и баща на 2-рото ми дете. Ако беше мой етажът, там щеше да е минала оотдавна фадрома. И би бил като слънце, уреден и оправен.

 
  ...
преди: 23 дни, 6 часа
hash: 0bf8e2a1ff
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   От 1, Авторке, тук всеки се пробва да помогне. За работата питаме, за да ти преценим положението - дали имаш средства за дребни промени, как ти минава деня.
А фадромата можеш да пуснеш да мине и без етажа да е твой. Циганите не искат нотариален акт - идват и взимат каквото им дадеш, плащат за металите и изчезват, а останалото се оправя с малко боя, малко дребни промени.
Интересно ми е ти как си избираш мъжете - етажа не си ли го видяла преди да създадеш семейство? Мъжът ти, че е Плюшкин нима не си знаела преди това?
Никога обаче не е късно да направиш промени, но не става с мрънкане и скандали, а с действия, а веднъж като боклуците са изчезнали - какво може да стори?

 
  ...


...
преди: 22 дни, 16 часа
hash: 1ae0ff8c71
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

6.   До №1 не си пожелавай нещо, че може и да те си сбъдне. Да й имаш проблемите на авторката си е чисто пожелание.
Авторке проблемите ти се редят само и единствено по твоя вина, лично аз вина не виждам нито в мъжа ти нито в сестра му.
Не знам дали си виждала нотариалния акт на къщата, но щом имаш жива свекърва, която изключва бойлера най вероятно тя е 75%собственичка на цялата къща/ако свекърът е починал/. И жената изключва бойлера, защото вероятно й се налага тя да отговаря за плащане на тока, а евентуално пенсията й е незавидна.
Важно е да се работи усилено в работоспособна възраст, за да може човек да си позволи да си сложи нови прозорци на стълбището, да си купи легло, ако ще да е само за себе си. Човек трябва да работи особено ако има изисквания за домашен уют свързан с пари.
Колкото до мъжа ти, проблема ви идва главно от там че нямате нормални разговори със споделяне на мечти, май нямате и общи мечти. Дори до колкото те чета май и разбиранията ви за живота са различни. Дори смятам че вие не сте семейство а ви свързва единствено детето.
Най голямата грешка която можеш да сториш е да изхвърлиш нещата му чрез цигани. Та ти дори не си съпруга в този дом, а и да си съпруга пак не е честно да изхвърляш нечии вещи без разговор и предупреждение с даден срок да ги премести или подреди. Само си представи как би се почувствала, той да иде в твоя апартамент с цигани и да го почисти според неговите разбирания. Примерно да реши че не му харесват ваната, тоалетната чиния, плотовете и телевизора ти и да реши да го превърне в един от неговите складове.
Та имаш два варианта в които да си близо до детето си и то да е щастливо живеейки покрай баба и леля. Продължаваш по същия пасивен начин да си живуркаш стоейки през деня в апартамента си. Или да се опитваш да създаде истинско семейство, да говориш с мъжа си нормално, да предложиш да живеете нормално, но без да изискваш, а да предлагаш помощта си, важно е да си поставяш малки постижими цели, и най важното да се хванеш и да чистиш и подреждаш редовно и лично. Нали осъзнаваш че няма как стая да се превърне в склад ако я чистиш всеки ден. Ако примерно му предложиш да почнеш работа на пълен работен ден с цел да смените дограмата и прозорците на стълбището. Той да продължи да ви осигурява храна, а да отделяте твоята заплата за ремонт, нова боя и покупка на нови мебели в дома Ви, нима той ще откаже?
Вие като семейство щом твърдиш че сте такова имате ли някакви общи обичаи, примерно редовно да ходите на пикник, разбирам че за почивки пари няма, щом няма за прозорци, обаче какви общи преживявания имате. До колкото разбирам и обща вечеря не ви е обичай, щом ти си заспиваш пред тв в апартамента и това не е проблем. Ти с какво свързваш вашето семейство като общо цяло освен общото дете, всички разбрахме че не спите заедно. Ако не можеш да отговориш кажи примерно какво би му липсвало на мъжа ти ако теб те няма за седмица две. Кажи с какво ти си ценна за общото ви семейство? Разбираме че мъжа ти не е кой знае колко ценен, но е осигурил що годе покрив на семейството, евентуално храна и дрехи осигурява, надявам се и джобни на детето.
Какъвто и да е човекът с дете те е взел, помогнал е да го отгледаш, търпял е "тинейджърското му перчене и его" и той спи на студено.
Хората казват до всеки успял мъж стой една силна жена! Жена която го подкрепя и му помага в постигане на всичко. Обаче първо те двамата трябва да имат общи мечти общи цели. За да спи мъжът ти на студено, на друго легло, да живее в неподдържано жилище, да не му пука и да отлага неща които изглежда може да свърши сам с двете си ръце си има причина. До колкото разбрах мъжът ти може да ремонтира перални, може да прави ремонти, да поставя стъкла сам, обаче нещо го спира, нещо го дърпа назад. Чета и си мисля че ми разказваш за отчаян мъж. А до отчаяния неугледен мъж винаги стой-познай каква жена. Така че промяната трябва да започне от самата теб, когато ти приемеш че той е твоето семейство, и започнеш да се грижиш за общото ви благо тогава и той ще направи крачка към промяна.

 
  ... горе^
преди: 22 дни, 14 часа
hash: b4c36aae15
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

7.   Уважаема госпожо,

"Сподели" не е създаден само за семейство, разглеждат се всякакви теми. Проблемът е, че Вие не работите, а само мрънкате и изисквате, замислете се за това. Една почасова работа не е сериозно занимание за зряла жена. Иначе и аз обичам да е подредено и те разбирам. Но ако имаше много работа хич нямаше да обръщаш толкова внимание на всичко това.

 
  ...
преди: 22 дни, 6 часа
hash: 7c3244a373
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Авторке, взимай си детето и се премести в твоето жилище. Детето ти е нещастно да живее в дом, който е склад. Нещастно е да вижда майка си разплакана и неудовлетворена от живота. Твоето бездействие води до травми в психиката на детето.
Махай се оттам щом не си щастлива. Имаш къде да птидеш. Пък мъжът ти да решава дали иска да е с вас или-не. В помещение от 30квадрата едва ли ще има възможност да събира буклуци.
Действай и не стой нещастна, защото така правиш и детето ти нащстно.

 
  ...
преди: 22 дни, 5 часа
hash: 5f8cd0d88f
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   Мила ми н. 7, няма как да намеря човек, който да ми взема детето от училище в ОПРЕДЕЛЕНИ дни от седмицата, в ДАДЕН квартал. Още не е да си ходи само в къщи. Никой не би отишъл от Младост в Люлин, да речем, за да заведе дете до вкъщи. Ето затова аз работя почасово, а мъжът ми по принцип също. Ситуацията е специфична, странна и не всеки има такъв проблем.
Аз постоянна работа бих си намерила веднага. С моя опит, в определена сфера-бих казала на секундата. Познавам се, знам какво се иска, и знам, че биха ме взели някъде на момента. Но не мога да определям-не мога да работя в петък, в сряда.. Кой колега би го изтърпял? !
Благодаря изключително на н. 6 за полезния и с човешки тон коментар. Но за последно ще прибавя, че има още страшно много подробности, които не съм споменала. ТЕ ли са нужни на аудиторията?? Влачила съм секции, мъкнала съм желязо, горила съм кабели, и още хиляда и сто дреболийки, които не съм написала. Това че не съм ги написала и се възползвам от анонимността на сайта, не ме прави мързелива. Свекърва ми е на 85 год и ако утре и се случи неминуемото, а мъжа ми го няма... С нея се разбирам добре, за разлика от други снахи, свекърви и тн.
Лека нощ на четящите. Утре, ако толкова са нужни "подробностите", ще напиша само онова, което ми дава анонимност.
Авторката.

 
  ... горе^
преди: 22 дни, 4 часа
hash: 5f8cd0d88f
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

10.   А, авторката съм. Ако ви е важно, къщата, цялата, барабар с двора, е прехвърлена на мъжа ми и сестра му след смъртта на свекъра ми, който не познавам и няма и как да го зная. сВекърва ми си наследява нейната част, колкото е, и веднага го прехвърля на 2 те си деца.
Къщата е неподържана и е неоправена даалеч преди изобщо аз да се явя в нея, камо ли да знам че я има. Не мога да се грижа за нещо, негледано поне 30 години, а аз да съм там от 10.
Лека нощ.

 
  ...

...
преди: 22 дни, 3 часа
hash: 04fae0f369
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

11.   Човек, който събира буклуци и прави къщата на склад като Плюшкин е със заболяване... Патологичното събирателство е болест. Нарича се хординг или меси синдром... нужна е помоща на психиатър.
Обикновено по-възрастните хора трупат непотребни вещи, но и при по млади се среща.... Това е симптом на психическо заболяване. Обърнете се към лекар.

 
  ...
преди: 21 дни, 16 часа
hash: 1ae0ff8c71
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

12.   От №6 Не мисля че на някого са му нужни подробности, всички са виждали жени на които им се е налагало да живеят по описания начин. Не си първата която е мъкнала секции, желязо и т. н. Но нали ние не избирахме мъжа ти. Нали ти знаеше къде живее той преди да го избереш за свой съпруг и да му родиш. Не мислиш ли че вината за състоянието ти не е наша? Ти си направила своя избор да бъдеш с такъв мъж, сама казваш че не става да се махнеш и ние ти даваме съвет да се справиш за да ти е по уютно на теб. Няма начин, като не си си избрала изискан костюмар да живееш като жена на такъв. Надали мъжът ти гори кабели от както сте заедно, а преди това е работил като заместник директор на голяма фирма. Избрала си си мъж който изкарва хляба си с ръчен труд и е нормално да му помагаш да мъкнете старо желязо. Ако си беше избрала фермер щеше да ти се налага да копаеш с мотика да доиш крави.
Доста по лошо говори за теб че знаеш че половината имот е на мъжа ти и въпреки това отказваш да се грижиш за имота който ще наследи дъщеря ти. Вие съсипвате този имот и оставяш дъщеря си без наследство от баща й, това мислиш ли го. Или мислиш само за себе си.
А това че дъщеря ти е записана да учи в другия край на София също не сме сторили ние, като живеете в София що не я записа да учи във Варна и да пътувате всеки ден ей така за спорта. Надали в вашия квартал няма добри училища за малки деца, за да може детето само да се връща от училище. И като сложиш и факта че мъжа ти и той почасово работи значи е възможно да си направите и график той да поеме срядата и петъка примерно знам ли.
Казваш бабата на 85г, но нищо не казваш за това че тя плаща тока, ами ако й се случи неминуемото кой ще ви плаща тока, тогава и без електричество ли ще живеете?
10 години са твърде много за да осъзнаеш че си снаха в този дом и отдавна е минало времето в което е трябвало да се усетиш че ти си тази която трябва да се грижи за уюта в дома в който живее детето ти. Твоето легло скърца, на теб ти е студено заради липсващите прозорци, ти си родител и си на отговорна възраст, а как ли се чувства детето ти? То не живее ли в къщата с липсващи прозорци на стълбището? То не живее ли в склад за стари железа, само защото майка му отказва да се справи, отказва да се бори да му осигури по уютен дом.
Отговорността за уют в дома не е на мъжа, мъжа е до там да осигури покрив, храна, дрехи джобни, жената се грижи за уюта.
Не мога да разбера защо се мислиш за интелектуалка от висшето общество и то само на базата на 30кв гарсониера. Не ти се пипа нищо за да осигуриш на детето си спокоен живот и въпреки това се оплакваш че на теб не ти е уютно.

 
  ... горе^
преди: 20 дни, 8 часа
hash: 79eb97c533
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

13.   Единственото решение е да започнеш ти да действаш. Няма смисъл да плачеш и да се самосъжаляваш. Сега имаш отговорност към малкото си дете да му осигуриш добра среда за живеене. Първо накарай голямото си дете да оправипрозирците, които е счупил. Ако не иска ти си длъжна да ги оправиш, защото ти си била отговорна за него. Другото-Изнесете се с детето в твоята гарсониера и живейте там. Ако не искаш, то дай жилището си под наем и изкарвай от него пари. С тях може да поправишпрозорците и да плащаш тока, за да гори бойлера през целия ден.
Имаш варианти. Вместо това ти седиш, самосъжаляваш се и се вайкаш. Действай. Имаш дете, за което си отговорна, ане можете да оправите едни счупени прозорци. Бъди по-решителна и не чакай някйо друг да оправя нещата.
А мъжът ти има някакъв психологически пробшем, зада трупа така стари вещи. Ако можете отидете и говорете с психолог с него.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker