 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Как да помогна на всички?
преди: 13 години, 3 месеца, прочетена 4261 пъти
Здравейте. Аз съм момиче на 14. Искам да споделя с някой това което се случва, защото имам нужда да разбера дали мога да направя нещо или не.
В семейството ми винаги има много проблеми, а сега не спират да се появяват нови и нови.
Мама ми и татко ми не са женени. Кръстникът ми решил да ги събере за да прави бизнес и с двамата. И така през 96г. създали транспортна филма. Същата година съм се родила и аз. 2 години по-късно брат ми умира при автомобилна катастрофа. Майка ми изпада в огромна депресия и до ден днешен, не може да спре да мисли за него. Аз също много го обичам, много ми липсва и ако сега той беше жив, сигурно това щях да го споделям с него, а не с вас. Но нищо не мога да направя за жалост...
Майка ми и баща ми никога не са се разбирали. Аз съм единственото дете от "съжителството" им. Сестра ми и брат ми са от предишна връзка на мама. М
оите родители почти не могат да се понасят. Всяка вечер си викат, карат се за нещо, татко изневерява на мама и тя с всеки изминал ден се чувства все по-зле и по-зле. Аз също два пъти съм го хващала в неудобни ситуации с различни жени. През 2007г. баща ми буквално реши да ни изгони, но така и не успя. След много молби от моя страна и от баба и дядо, останахме у дома, но от тогава отношенията ни са силно обтегнати.
През 2008г. изтеглиха кредит от 250 000лева, които ще изплащат до 2014г. Нашите решиха да си разделят камионите и при всеки проблем, който се появяваше с тях, те спираха да си говорят с дни, татко обиждаше и псуваше мама...
Броени дни преди Великден (2009г) аз припаднах в училище и се наложи да ми правят изследвания на мозъка. Лекарите установиха, че няма нищо кой знае колко сложно и сигурно състоянието ми е свързано с психиката ми. От тогава съм на лекарства.
През декември 2009г. сестра ми се раздели със съпруга й, който не спираше да малтретира нея и сина й. От тогава е на квартира и баща ми я издържа. Това още повече помогна за да се увеличат скандалите в семейството ми.
Няколко дни след именния ми ден- през май 2010г. почина леля ми, която обичах страшно много. Тя често оставаше при мен, когато мама и татко се караха и тати не се прибираше у дома с дни, а мама ходеше на работа.
Покрай изпитите миналата година, не можех да спя. . Бях намалила хапчетата, но при този проблем, отново ги възстановихме на 5. От декември 2010г. остана само едно, но явно дозата ми е малка... Притеснението ми расте с всеки изминал ден, непрекъснато съм изнервена и неспокойна, отново трудно записвам, често се събуждам, плача по няколко пъти в седмицата и не знам какво да правя.
Август месец 2010г. откриха на баба ми цироза на черен дроб и жлъчка....и от тогава аз и мама непрекъснато се грими за нея. През последния месец тя се чувства все по-зле и по-зле и знам, че може би не е правилно да го казвам, но тя си отива пред очите ми и не мога да попреча това.
Всеки уикенд татко се чуди за какво да се кара с мен. Не спира да ме убижда- блеела съм в часовете (аз съм отличничка и една от най-добрите в класа), ходела съм като метла по улиците (излизам само в петък с приятелките ми, ходим на пицария и след това се прибирам у дома), само съм "чукала" и зубрила, нищо трайно не оставало в главата ми (когато изпитват по английски, аз съм с най-трайни знания) и пр.
На всичкото отгоре съм влюбена вече повече от половин година, любовта ми явно е несподелена, много страдам от този факт, но не мога да променя и това, колкото и да искам. Ако поне момчето беше до мен, животът ми сигурно нямаше да бъде толкова безсмислен.
И за капак... днес мама ми се обади, каза ми че фирмата фалира, защото имаме да платим 50 000лева гориво и трябва да ги внесем до няколко дни, а ние нямаме и една монета в в джобовете си.
Какво да правя, моля ви, кажете ми! Как да помогна на всички? Как да сближа мама и татко, как да платя заемите и дълговете им? Как да спася живота на баба? И как да се справя с депресията, в която съм изпаднала, как да не й позволя тя да ме победи. Имам нужда от помощ, но не искам повече психолози! Те не ми помагат!
Благодаря на всички, които ще прочетете написаното от мен. Благодаря, че поне вие ще се опитате да разберете как се чувствам.
Г 14
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 13 години, 3 месеца hash: 97adb16075 |
|
1. От авторката:
Преди половин час бях на едно" събрание" относно начина, по който живеем и родителите ми ме уведомиха, че" вратата е отворена, можеш да се махнеш още сега, на никой няма да му пука за теб! " . Приятно нали? А аз питам как да помогна на тези хора... Съжалявам.
|
| преди: 13 години, 3 месеца hash: 827b18bf33 |
|
2. Нищо не можеш да направиш. Вашите трябва да си оправят бакиите. Животът е гаден, жалко че е трябвало да го разбереш толкова рано. Гледай си учението и не повтаряй грешките на родителите си.
|
| преди: 13 години, 3 месеца hash: 59a3d78cb1 |
|
3. За годините си вероятно си страшно интелигентно момиче, за да имаш толкова добър стил на писане и да изразяваш мисълта си толкова добре. Развълнува ме инсторията ти и ми е малко тъжно. Затова, защото си още малка, за да си изправена пред такива житейски проблеми. Но не мисли, че другите хора нямат проблеми. Абсолютно всеки човек си има своите проблеми. Живота е борба. И каквото и да става трябва да гледаш/гледаме напред. Надям се баба ти да се оправи и всички да сте здрави. Това е най-важното. Парите са преходни, нищо съществено. На баща ти трябва да му дойде акъла, но може да мине време докато се осъзнае. Мъжете понякога ни прихващат лудите, макар че и жените минавали през няква критическа възраст. Тва с караниците го има в доста български семейства, за съжаление. Хората немогат да разберат, че трябва да се поддържат с най-близките си не да се карат. Семейството трябва да е непробиваема крепост, защото реалността навън е така или иначе не много благоприятна. Ако нищо ти няма да ги махаш тия хапчета. Психиката сама трябва да можеш да я контролираш. Ако сама не я контролираш и хапчетата няма да ти помогнат. Както казах, живота е борба. Гледаш напред и мислиш позитивно. Много добре, че се справяш добре в училище и изилизаш с приятелки. Не ги мисли много нещата, ще си дойдат на мястото. За момчето, щом го харесваш намери начин да му го кажеш. Няма да загубиш нищо от това, само може да спечелиш. Ако и той те харесва и ти го харесваш и никой не поеме инициатива да каже на другия нищо няма да стане само ще страдате. Ако ти откаже (има я и тази вероятност), значи просто не е за теб. Малко време ще ти е кофти после ще ти мине ще се харесате с някой друг (може и повече да се харесате, защото си на такава възраст, на която се влюбвате и разлюбвате за секунди). Но може и да те харесва и да си станете гаджета. Успех и ти стискам палци и ти пожелавам всичко да е наред.
|
| преди: 13 години, 3 месеца hash: ed53aacc38 |
|
4. До авторката:
Разказът ти ме трогна. Върнах се назад във времето, когато живеех с родителите ми . Ежедневните скандали и разправии, псувните и обидите по адрес на мама, вечно мокрите й очи и пиянския дъх на баща ми ме съсипваха. Борих се, страдах и плачех от невъзможността ми да променя нещата у дома – напразно.
Наблягах на ученето, то беше моя отдушник. Заживях самостоятелно, завърших две висши образования, намерих приятели, хора, които много ценя, занимавам се с работа, която ми доставя удоволствие. Сега мога да кажа, че съм щастлива въпреки, че щастието е моментно състояние на духа. Живея в мир със себе си и съм благодарна на Бог за всичко, което ми е дал.
Жалко е, че родителите не разбират каква травма нанасят на децата си, правейки ги свидетели на подобни грозни сцени.
От перспективата на времето си давам сметка колко силно може да бъде едно дете / подрастващ/. Сигурна съм, че ти ще успееш в живота си. Подложена си на много изпитания, които ще дооформят силния ти характер. Продължи с учението, то ще ти даде много, ще отвори много врати за теб. Събери родителите си ,на вечеря например и им кажи колко много ги обичаш, колко страдаш заради тяхното неразбирателство, и колко голяма нужда имаш от тяхната любов и подкрепа.
А относно баба ти, просто бъди силна - живота следва своята логическа последователност.
Прегръщам те мило непознато момиче и от цялото си сърце ти желая да успех!
|
| преди: 13 години, 3 месеца hash: 3623b10fff |
|
5. От авторката:
Много, невероятно много ви благодаря №3 и №4. Почувствах, че не съм единствената с такива проблеми и сега съм малко по-спокойна. Надявам се животът ми да поеме в друга посока. Много искам да се изнеса от вкъщи, но за жалост няма къде да отида. Имам далечни роднини в Пещера, но не знам дали там ще съм приета добре.
Благодаря ви, че отделихте време да прочетете историята ми и да ме окуражите! Пожелавам ви много щастие, спокойствие и разбирателство!
|
...
| преди: 13 години, 3 месеца hash: 2ae4686205 |
|
6. Здравей,
бих искала да те попитам, дали си казвала на родителите си за твоите желания и въобще споделяла ли си мнението си за цялата ситуация. Дали са наясно колко добре си анализирала живота и ежедневието ви?
|
| преди: 13 години, 3 месеца hash: 22faae69a4 |
|
7. Милото момиче, страшно ми е болно, че деца като теб, невинни същества са подложени на такива страдания. Ти не си виновна за нищо и май нищо не можеш да направиш. Не си виновна за грешките на родителите си. За съжаление не можеш и да спреш чуждите мъки или да върнеш починалите хора, единственото което можеш да направиш е да чакаш да пораснеш, да поемеш своя си път, дай боже да срещнеш истинска любов и да продължиш живота си вече по-спокойно и по-щастливо! Пожелавам ти го! А до тогава гледай да не вземаш нещата толкова навътре, учи си и си пази здравето! Ще ти трябва! И помни, че има неща които просто не зависят от нас, съдба мила! Много късмет и успех ти желая! Една майка.
|
| преди: 13 години, 3 месеца hash: 97adb16075 |
|
8. От авторката: Казвала съм им го или поне съм се опитвала стотици пъти! Всеки път, в който започна да говоря за тези неща и тъкмо стигам до същественото, когато татко ме прекъсва с думите" прекалено си малка, да се месиш в работите на големите" , " ние няма какво да си оправяме, нищо няма да се промени" , " каква промяна искаш, така сме си добре" . Какво му е доброто? Сега се връщам от училище и виждам мама с насълзени очи заради това, че няма с какви пари да платят борчовете си, тя ме праща в стаята ми и ми казва да не я занимавам. И единственото, което ми дойде на ум да направя е да седна на компютъра за да видя какво сте ми написали и дали изобщо си струва да мисля толкова много за тези хора, които са ми родители, а изобщо не им пука за мен и за начина, по който се чувствам.
Благодарности на 7! Още един човек, който наистина е разбрал мъката ми. Благодаря! Знам, че някои неща не зависят от нас самите, но в такъв момент като сегашния, ми се иска поне бати да е при мен, за да се втурна в прегръдките му и да усетя закрила и обич.
Не знам какво да кажа... . А, да, отново благодаря, че четете историята ми!
|
| преди: 13 години, 3 месеца hash: 8d5f929b3a |
|
9. Явно всички Гергани сме пълни с проблеми, носим си го в себе си. :) Не се отчайвай, продължавай да се бориш за семейството си, ако е възможно, но ако продължат да се държат така с теб, просто си намери работа и напусни дома си. Няма спасение за теб, просто не заслужаваш живота, който живееш.
|
| преди: 13 години, 3 месеца hash: 97adb16075 |
|
10. Благодаря №9. Питам се обаче каква работа ще успея да си намеря на 14 години? Със сигурност не искам да се превърна в леко момиче.
А за това че не заслужавам живота, който живея... не знам. Може би в предишния си живот съм била прекалено лоша...
|
...
| преди: 13 години, 2 месеца hash: e85c9348bf |
|
11. Няма как да помогнеш на никой, камо ли на всички. Това което искаш е по силите само на Господ Бог. Ако вярваш, помоли се. И просто спри да оправяш нещата. Нямаш сили за това. Животът ти е много лош и скръбен. Но не се отчайвай, надежда винаги трябва да имаш.
|
| преди: 13 години, 2 месеца hash: 97adb16075 |
|
14. Благодаря №11. Знам, че само Бог има такава сила, но ако аз притежавах тази възможност, бих направила каквото мога за да помогна на всички. Все пак става въпрос за семейството ми, което страшно много обичам. А надежда имам и вярвам, че един ден нещата ще се оправят! Непрекъснато се моля за това и се надявам по-скоро да стане.
|
| преди: 10 години, 7 месеца hash: 962a4311df |
|
16. Не съм наясно, но аз бих ти казан спри хапчетата :), и вярвай че ти си решението :) затова и търсиш решение защото вярваш, но ти си това което търсиш, всичко тръгва от теб и завършва при теб, ти си света който описваш ти си всички тези хора поне малко, всички сме различни в морето няма да видиш една вълна но то си остава едно. Аз вярвам че ако спреш хапчетата след като всичко е на психическа основа както ти каза, нещата ще се оправят, дрогата най-често независимо дали е от аптеката или от местни улички дилари води до проблеми, психиката се лекува със психика или поне така вярвам.
за да те успокоя, въпреки че няма да ми повярваш аз съм тук за да помогна на целия свят, написах в гугъл как да помогна на всички, и така намерих теб и това което си написала, та надявам се да мога да помогна и на твоето семейство, колкото и странно да звучи ако спреш хапчетата даже и да припаднеш пак, а след като няма нищо сериозно според лекарите може би не е чак толкова рисковано за да опиташ, а даже и да е, един ден си зададох въпроса на каква цена искам да помогна на всички тези хора... дори с цената на живота си? Това че неможеш да спиш идва от това че явно за теб е наистина много важно, което мисля че е добре защото аз вярвам че когато има нещо важно, човек неможе да спи и да яде дори просто насабира енергия и се справя с нещата, това ми звучи сякаш се активираш, а и ти както някой коментатори казаха си силано активирана, така че спри хапчетата като за начало това ще ти помогне да се повлияваш по малко от лошите думи и ситуации и да виждаш че всичко се случва с причина по дъблока от това просто да страдаш или да страда някой друг, можеш да помогнеш и на баба си, обърни и внимание с какво се храни и така.. надявам се да не правя коментара си прекалено късно, но по добре късно отколкото никога... не че си мисля че съм много значим но нали искам да помогна на всички хора.. ако естествено те ми позволят. дори бих дошал аз лично да се намеся, но мисля че можеш и сама :) емеила ми е iworldgod@gmail. com ако ти трябвам за психическа помощ, а може би и ти можеш да ми помогнеш с моята мисия или поне да ми напишеш нещо с което може да ми доидат някакви идеи а тя е как да помогна на всички. :) благодаря ти и ти испращам подкрепа
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
