Моят живот - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120658)
 Любов и изневяра (29582)
 Секс и интимност (14306)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6437)
 Здраве (9549)
 Спорт и красота (4686)
 На работното място (3137)
 Образование (7285)
 В чужбина (1643)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18386)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Семейство

Моят живот
преди: 7 години, 16 дни, прочетена 1457 пъти
Моля да публикувате историята ми.
Здравейте. На 22 години съм, жена. Искам да споделя нещо с Вас, като се надявам на съвети, които ще са ми от полза. Ето и моята история...
Винаги съм била като че ли по-различна от останалите. Докато връстниците ми обичаха да излизат навън по цял ден, по кафета, дискотеки, докато пушеха, пиеха, аз си седях вкъщи гледах филми. Винаги съм била кротка, но не и някаква откачалка. Излизала съм и аз с приятели, но рядко... в парка, по кафета, ресторанти, кино, но много съм си подбирала хората с които излизам, никога не ми е харесвало да излизам с някой само, защото искам да съм навън, да клюкаря и т. н и после да клюкаря зад гърба му, помагах на мама с гледането на сестра ми като се роди. И така завърших гимназия, в момента уча задочно, работила съм на няколко места за по кратко. Когато бях 12 клас се запознах с приятеля си, скоро ще направим 4 години заедно. Живея със семейството си - майка ми, брат ми и малката ни сестра. Проблемът е, че сякаш гледам на живота по по-различен начин от повечето хора. Не ми се работи, защото смятам работата за губене на ценно време от живота, докато мога да правя нещо хубаво, да съм с близките си при всеки един момент... , а не аз да съм на работа, а те да отиват някъде и аз да не мога да споделя момента с тях. Когато работиш животът ти е само работа-сън, сякаш не живееш истински. В момента си седя вкъщи и се чувствам много приятно, излизам с приятеля си, винаги съм край семейството си. Времето го ценя, защото знам, че животът е много кратък и по всяко време може да се случи нещо много лошо с някой, който обичам. Чувствителна съм доста, забелязвам малките неща, например мога да гледам листо от дърво и да си мисля, колко е уникално, да гушкам сестра си... Често се хващам, че когато я гушна или друг, който обичам, си помислям, че може да е за последен път, колко много обичам човека ии точно в него момент се опитвам да не се разстройвам, но когато разсъждавам, когато съм сама ми става много мъчно. Сега се сетих, че когато бях малка и преди да заспя, плачех в леглото, че мама може да умре, никога не съм споделяла това с никого, сигурно ще ме помислите да пълна откачалка... Нито е била болна, нито нищо, просто осъзнавах, че животът е кратък. В 8-9 клас пък плаках, защото сестра ми искаше да идем на цирк, но билетите не бяха евтини, а не бяхме наред финансово и майка ни каза да идем тримата - аз, брат ми и сестра ми. Леле, сигурно 1 час плаках, защото тя няма да може да дойде и да прекара момента с нас, че се отказва от нещо заради нас и накрая се казах, че не ми се ходи, та не отидохме. Като съм гледала да речем някакъв филм, който е по-стар и потърся името на актьора, който ми е допаднал, в интернет и разбера, че е починал или пък много е остарял ми става много тъжно, не винаги, но съм имала такива мометни. Пиша това за да придобиете представа, за какво става въпрос. Ако има значение, родителите ни са разведени, откакто бях на 7. Споменах, че имам приятел, той ми е и първи във всяко отношение... виждаме се всеки ден за по час, два най-вече на кафе. Той работи много заради нас, за да купи жилище, където да живеем. Въпреки, че се виждаме всеки ден, пак страшно ми липсва близостта му. Искам вечер да ме гушне, да правим се*с, не сме от 8 месеца, казва, че няма къде, не си ходим на гости, у тях все има някой, у нас също и така.. , той явно не иска навън. Мечтая си да сме си двамата, да си се радваме един на друг, но не ме разбира. Просто се бил научил да издържа без секс. А аз страдам от това че животът е кратък и искам да се наслаждаваме още сега на връзката си... Другото, което ме притеснява е, че когато дойде време да заживеем заедно ще ми бъде много трудно да се разделя със семейството си, защото колкото и да казват хората, че отново ще се виждат, нищо няма да е различно, напротив... всеки заживява и се виждат рядко хората. А на мен ми е хубаво, да съм край любимите си хора и да не сме си далечни, а да се веселим заедно, да си живеем заедно и така завинаги. Впрочем, вярвам в задгробния живот или поне искам да вярвам и си го представям. Обичам, когато ми казват нещо, да казват, че ще е завинаги... бях се разстроила, че приятеля ми каза, че ще ме обича до края на живота ни, а аз искам да е завинаги и съответно да каже, че ще ме обича завинаги...
Осъзнавам, че всичко това ми пречи да живея, както живеят останалите хора, но мисля пък и че съм права да разсъждавам така, защото е истина. Има ли някой такъв индивид, като мен, познавате ли такива ии какви съвети бихте могли да ми дадете, освен, че не трябва да разсъждавам така, защото животът е такъв и т. н, знам, че няма да ми помогне, защото самата аз го знам, но това нищо не променя. Това моето някакво разстройство ли е? Не мисля, че съм ненормална... Извините да дългия и объркан пост.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 7 години, 15 дни
hash: f455112aec
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Браво на такава майка! 15 години отглежда сама 3 деца, от които едното студентка със съмнение за разстройство!!! Не е лека работа!!!

 
  ...
преди: 7 години, 15 дни
hash: eb6b2aeb45
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Не си ненормална, просто не ти се пораства.
С всеки е така, но с малко усилия може да става по-добре.
Виж ти сега си в една фаза в която ти е удобно, но всичко е преходно и не може цял живот да е така, но както казах лека полека.
Засега защо не си намериш някакво занимание например рисувай, пиши стихове каквото ти е интересно някакво хоби. По нататък това хоби може да прерастне в занаят и професия ако пожелаеш.
Ако не поне ще си се запознала с нови хора и ще си изпаднала в нови ситуации-това вече си е опит и ти е нужен.

 
  ...
преди: 7 години, 15 дни
hash: 71d5eb3c47
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Не е разтройство. Нарича се мързел. Ако мислиш, че за цял живот никога няма да работиш се лъжеш. Да не мислиш, че за винаги някой ще те издържа. Парите на гаджето ти няма да стигат и за 2-мата още дълго време.

 
  ... горе^
преди: 7 години, 15 дни
hash: ce8d01ed81
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Започни да четеш езотерична или религиозна литература. Душата не умира. Има теории за прераждането й. Всеки от нанс е на Земята за да научи определени уроци. Има много литература по въпроса.
В твоя пост ми направихавпечатление две неща. Първото е, че не искаш да работиш. Това не е добре за теб, защото те прави финансово зависима от други хора. А те може да не са почтени с теб. Например ако имаш дете и не работиш, съдът може да ти го вземе и да присъди родителските права на другия родител, който работи и ви издържа. Може да нямаш някога пенсия и на старини да живееш мизерно и да ровиш кофите за боклук. Знам, че сега ти се струва рано да мислиш за тези неща, но животът бързо лети... Така че завърши образованието си и започни работа.
Другото е, че приятелят ти не иска да правите секс???? И работи много, поне така казва, за даго няма около теб. Според мен си има жена за секс, тяможе да е обвързана.
Изобщо стани по-самостоятелна от близките си, помисли си за твоя живот и какво да правиш с него.

 
  ...
преди: 7 години, 14 дни
hash: 8ed5ad647f
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Виж сега, това, което описваш е нормално. Не е нормално обаче да си мислиш постоянно, че някой може да умре и затова да искаш да прекарваш с него повече време.
Аз съм на 20 и също обичам да си седя вкъщи, да си легна на мекото легло, да си направя пуканки и да гледам филм примерно. Все още не работя, затова ценя моментите, когато не ходя на лекции да си почивам и да се радвам на уюта у дома. Не искам да си губя времето да кисна по кафетата с приятели. Е, може да се случи някой път, но попринцип аз съм си домошарка и предпочитам вечер да съм си в нас, а не в някоя дискотека. Мисля, че това е нормално. Някой ако не е съгласен да се изкаже.
Аз също имам приятел, при когото ходя няколко дни в седмицата и понякога ми става тъжно за вкъщи, че не съм при близките си. Мъчно ми е за майка ми, че аз съм втората й дъщеря, която леко полеко се откъсва от майчиния дом. Но аз съм вече на 20 и това е нормално, времето си тече, а с него идват и промените, които са неизбежни.

 
  ...


...
преди: 6 години, 11 месеца
hash: 7e61bea0f2
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   Спри да се тревожиш за всичко. Това само ти вреди.

 
  ... горе^
преди: 6 години, 11 месеца
hash: 55812f5479
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Е, не е толкова кратък животът! Аз съм на 45 и детството ми изглежда вече безкрайно далеч, въобще, въобще не е кратък животът. Това е едно клише.

 
  ...
преди: 6 години, 11 месеца
hash: ba852c4113
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Ами не работи като не искаш после да не се оплакваш, когато остарееш и нямаш и една стотинка, че нямаш какво да ядеш! Да не си мислиш, че в тоя живот вечно някой ще ти е длъжен да те издържа? И на момчето ще му писне все някога от мързела ти така както е тръгнало. Тия работи, че издържа без секс ги разправяй на някой друг. Със сигурност е намерил другаде разнообазие, а ти си вярваш, че ти е верен. Аз на негово място не бих живяла с такъв паразит!

 
  ...
преди: 6 години, 11 месеца
hash: 395cd7e0a4
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

9.   Ах как искам само да си намеря жена като теб или номер 5. На мен също ми харесва повече вкъщи с любимия човек. Иска ми се да си намеря човек, на който вкъщи с любимия човек му е хубаво и достатъчно, а всичко останало - екскурзии, дискотеки, кафета, разходки - бонус. Не съм съгласен с мнението на някои, че щом примерно си се прибрал след работа веднага вкъщи, гледал си новини и филми си задръстеняк. Пичовете се били напивали с приятели по заведенията и дискотеките и колкото по-не си стоиш вкъщи, значи си по-печен.
В този смисъл си мисля, че си съвсем нормална, дори ми допадаш.
Имам към теб само 2 големи забележки - не е нормално да си мислиш като си с някой, че всеки момент може някой от вас двамата да умре и да сте за последно заедно и да не искаш да работиш, понеже искаш да си постоянно с близките ти. Това вече е откачено. Трябва тези мисли да си ги промениш веднага ако искаш да не те мислят за откачалка. Хората не умират просто ей така, и въпреки, че рано или късно всеки умира, хората не мислят постоянно за това. Знаеш си, че ще умреш, но си живееш без да мислиш за това постоянно. Това е нормалното поведение.
И хората ходят на работа защото първо трябва да си изкарват прехраната, второ е някакво разнообразие от живота вкъщи. На всеки му се иска да е милионер и да не ходи на работа, но когато не си милионер трябва да ходиш на работа, без да си мислиш глупостите, че губиш ценно време от живота си, ходейки на работа.
Дано съм ти бил полезен с нещо.
М32

 
  ... горе^
преди: 6 години, 11 месеца
hash: 0a5b7f2ea4
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Ами за мен пък от работа в къщи и обратно е нормално за 50-60 годишните хора. То даже и тях ги гледам, че излизат. За млад човек на 30 си е задръстено и вредно. Сега това с дискотеките е прекалено, но иначе е хубаво уикнедите да се ходи сред природата, а през седмицата да се излиза по културни събития, на разходка в парка поне и. т. н.
То от офиса пред монитора, после в къщи пред телевизора на дивана. А разстоянието м/у тези две дестинации забит в телефона.. Ами не, едно такова заседяване в затворени помещения няма как да се преодолее само с фитнес (примерно най - вероятно може би), поне не и качествено. Духа също има нужда от раздвижване и разнообразие - иначе с какво ние хората бихме за различавали от роботите (в близко бъдеще) ;-)

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker