 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Каквото им споделя после съжалявам, че съм го направила.
преди: 6 години, 11 месеца, прочетена 1928 пъти
Здравейте
Аз съм момиче на 15 години. Горе долу здравословно състояние, но проблеми с психическото здраве... И не не съм малоумна нито психопатка или нещо от рода. Проблема е там, че всичко ми се натрупва психически и ми пречи по всякакъв начин. Семейството ми не е семейство. Живея с баща си, мащехата си и двамата ми доведени братя. Аз имам голям брат, който е самостоятелен. Баща ми не е в България дефакто се досещате. Разбирам се добре с мащехата си, но има моменти, в които ме побървка. Синовете и също. Просто не са мой тип. Не мога да ги понасям понякога, ненавиждам ги. Почти винаги се чувствам пренабрегната и отхвърляна. Когато искам да направя нещо никой не вярва в мен и ме взимат на шега. И по тази причина нищо не успявам да направя. Все едно да ти вземат достойнството и да ти го смачкат. Да ти казват как не можеш и едва ли не колко си пропаднал. Не мога повече. Постоянно имам проблеми. Ходех на психолог, но той ми помогна до някаква степен, която беше в началото на пубертета ми, а тогава както се вика хормоните ми не бушуваха така. Натрупва ми се психически и то изключително много. Спрях да излизам и не говоря с приятелите си пък ако говоря то е като се караме. Почти всеки ден плача и започвам да ставам все по-зле. Споделям тук, защото, както казах НЕ ме приемат насериозно. Каквото им споделя после съжелявам, че съм го направила. Дайте ми съвет моля! Не знам как да се здържам вече. Нямам сили..
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 11 месеца hash: 9c8351cdeb |
|
1. Почни да четеш повече книги е моят съвет. Имаш проблем с правилното изразяване, и подредбата на мисълта, затова хората не те разбират и съответно ти нямат доверие че ще се справиш с каквото и да било.
Примерно сега текста ти не е подреден, не се разбира на кого споделяш и кой точно не те приема на сериозно, приятелите, мащехата, баща ти, доведените братя, самостоятелния брат или всички.
Четенето на книги ще ти помогне да се научиш да се изразяваш правилно да пишеш правилно, да си подреждаш мислите и с малко думи да казваш това, което искаш без да объркваш читателя или слушателя си.
Тематиката на книгите които ще избереш да четеш са без значение, избери нещо което ти е интересно на теб. Но с една книга няма да стане от сега да си го знаеш.
Другият ми съвет е да намалиш до минимум споделянето, научи се че твоите лични неща са си за теб и всяка информация която дадеш на познати е коз против теб. Споделянето тук е полезно може да ти дадат съвет, и няма как да използват информацията срещу теб, защото не те познаваме, но споделянето на хора които познаваш и живееш с тях ... те винаги ще съобразяват думите и действията си с цялата информация, която имат за теб.
|
| преди: 6 години, 11 месеца hash: 62cbe4362a |
|
2. На тази възраст имаш нужда от майка си. Къде етя и защо не отидеш да живееш при нея? Пък като завършиш училище ще отидеш в чужбина при баща си. Сега си тийнейджър и имаш нужда от майка или в краен случай баба до теб. Явно мащехата ти не ти обръща достатъчно внимание. Или ти не го приемаш. Другото, което мога да те посъветвам е да издържиш някак си до 18 г и да се отделиш от тях. Горе главата!
|
| преди: 6 години, 11 месеца hash: 11e9a8df76 |
|
3. Здравей, аз съм на 16 години, момче. Знам че не е толкова лесно да се живее с такова семейство, а и сме тинейджърска възраст - имаме доста неразбирателства с родителите си. Според мен опитай се да се сприятелиш с няколко човека, може и да е един, но да е истински приятел. Когато споделиш проблемите си с някой, малко или много ти става по - добре. Предполагам че си най - голямото дете в семейството, и не си толкова добре толерирана колкото тях. Но погледни го от добрата страна: След няколко години завършваш училище, и отиваш да следваш някъде. Не се предавай духом. Не съм толкова добър в изразяването на мнение, но се надявам да съм помогнал.
|
| преди: 6 години, 11 месеца hash: d71ef42595 |
|
4. Дръж се мила,за теб и за баща ти. Може би ще е добре да им кажеш как се чувстваш! Дръж се! Вярвам в това че можеш! Ако преодолееш това ,значи ще можеш да минеш повечето трудности!
|
| преди: 6 години, 11 месеца hash: f2021a59e8 |
|
7. До 1 - чета книги, но не често и аз също мисля, че имам проблем с изразяването и по тази причина обичам да говоря, защото по-лесно се изразявам.
За 2 - майка ми ме изгони когато бях на 10 години. От тогава съм тук. Имам нужда от майка, но тя не се интересува от мен.
3 - Не съм най-голяма. Единият ми брат е по-голям.
4 - Преодолях прекалено много. Дойде ми в повече.
Нямам търпение да стана на 18 и да замина и повече никой да не ме чуе и види...
Благодаря Ви!
От Авторката
|
...
| преди: 6 години, 11 месеца hash: 6fee47767c |
|
8. Съжалявам за това, което се е случило с майка ти. Според мен започни да си водиш дневник и да описваш всички случки там. Не ги споделяй с роднините си щом ги озползват срещу теб. Или ако имаш истинска приятелка-с нея. Стисни зъби, завърши училище и отиди да учиш някъде надалеч. Успех!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
