Осиновяване - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (100812)
 Любов и изневяра (23895)
 Секс и интимност (11777)
 Тинейджърски (20533)
 Семейство (5088)
 Здраве (8087)
 Спорт и красота (4223)
 На работното място (2311)
 Образование (6205)
 В чужбина (1342)
 Наркотици и алкохол (960)
 Измислени истории (742)
 Проза, литература (1531)
 Други (13971)
 Избор на редактора (147)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Семейство

Осиновяване
преди: 9 години, 11 месеца, прочетена 5611 пъти
Провокирана от една по-предишна тема, ще се постарая да разкажа историята си и да бъда максимално кратка. Както и да изложа мнението си. Надявам се да не шокирам никого.

Какво ще кажете за осиновяване от 47 и 49 годишни родители? През 70-те. Майката не може да има деца. Осиновяват си момиченце на 10 месеца... И това дете бива затворено в клетка. Рядко излиза, освен на училище. От училище вкъщи. Да почва да учи. Като излязат тримата като семейство, детето си тича... лудее като всяко нормално детенце.. А родителите натякват-не, няма да тичаш там, няма тук, до нас ще ходиш... Детето е на 12-13 год. Те вече са около 60-уморени от живота, боли ги тук-там, болести... Стане ли проблем в училище/съучениците бият детето, то кротко и търпи.. /, родителите хукват настръхнали да се разправят с други родители и учители да защитават детето, вместо да го научат как да се бори и да се уважава...

Майката почина преди 11 години. Тя беше майка в пълния смисъл на думата, обичаше момичето... . Това момиче съм аз, в края 30-те си години... Баща ми... промени хода на съдбата ми.. Месец след смъртта на майка ми подписах отказ от наследство на част от апартамент. После той настани сестра си там... с мотива, че му е кръв и му е мъчно за нея..

Няма и ден от 30 и кусур годишния ми живот да не ми е напомнял, че съм му длъжна да го гледам. Самата аз имам две деца. Сега живеем заедно в част от апартамент... хола е даден под наем... Цял ден бърбори, мръщи се, дудне и рядко има и един час тишина... Вика когато му скимне, с мотива че е почти глух... Кара се с големия ми син, ругае го и го прави на нищо. А малката ми дъщеря гледа и слуша... Аз мълча и не отговарям на никакви негови нападки и заяждания в името на дъщеря ми, защото не искам тя да страда заради него.

Телевизорът е увеличен почти до дупка, почти по всяко време, защото е глух и съм му длъжна. Той ми е дал имот и ми помага с пенсията си и затова съм му длъжна... Децата ми са следващото поколение мъка. По цял ден нещо трябва да правя за него, като често се случва да съвпада с грижите по малката... Мълча и си гледам първо детето... доколкото мога, балансирам..

Не мисля, че има смисъл да продължавам, да връщам лентата назад и да си спомням още много тежки моменти, които не са за тук... Преди се е случвало да бягам на друго място посред нощ, за да не слушам вечните му викове, разправии и търсене на повод за такива.. ако няма пък, пак приказва нещо и ми дудне, но така и 2 приказки не мога да кажа на децата си, без той да се намеси... отида в стаята, той дойде в нея... върна се в кухнята и той се върне, уж се сетил да пуши...

Но сега вече няма къде... не мога да взема малката и да ида където си поискам.. Детето трябва да е щастливо! Не да се вика пред него, не да се пуска звука до дупка, да се съобразява с него. Но не, защото аз съм длъжна и явно се предава по наследство в поколенията... дори моите внуци трябва да са благодарни, че ги има...

НЕ! Никога не бих осиновила дете! На такава възраст още по-малко. Съгласна съм, че има и жизнени, лъчезарни и енергични хора, способни да отглеждат и до по-късна възраст деца. Но моят случай не е такъв. Има хора, които осиновяват само про форма, за пред обществото да изглеждат нормално семейство, още повече в ония далечни години и консервативно общество... Други явно от егоизъм... Трети си вземат в перспектива бъдещи слуги... Не мога да разбера 20 години ли са им трябвали и са търсели дете, та чак на 47 успели.. Искам да чуя осиновените тук-и вас ли са държали като в капан през детството, и на вас ли натякваха постоянно, че сте им длъжни.. приеха ли ви бащите най-вече като свои деца?
Доколкото знаех преди време, в Италия има възрастова граница-не може да се осиновява над 40 години... . тук няма такава, защо? Всеки желаещ на 50-60 години значи може да си вземе дете от дом и да си го осинови! /разликата между моя син и баща ми е 70 години... . /А психиката на детето къде отива? В какво ще се превърне то? Но трябва да е благодарно, че не е в дом. По-добре с каквито и да са родители... И тези родители са извършили мнооого благородно дело... И нека да не говорим за сегашните домове за сираци, моля-в крайна сметка 95% там са циганета, вследствие на плодовитостта на ромите, която прилича на тази на зайците. А българчетата прогресивно намаляват.

Бих искала да продължа да пиша... но ето, поредният скандал започва... караниците започват... а малкото детенце пак няма да спи... Имах още неща да кажа... но нека да чуя и вас. Как да се справя със ситуацията заради малкото ми дете? Къде да отида, като нямам пари и работа? Но неговото възпитание, душевно здраве и щастие са по-важни от моите.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 9 години, 11 месеца
hash: 9aa85a5b9b
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

1.   Мила, съжалявам за съдбата ти - просто не си имала късмет в живота си. Ти гледам си се занимавала с темата, но според мен - твърде повърхностно. Защо мислиш, че възрастта на осиновителите ти е причината?
Аз лично познавам много по-възрастни осиновители, които си изгледаха детето (също големичко) и то е виден гражданин, църковен настоятел... щастлив.
Усетила си, че времето и културата са част от причината. За съжаление българинът още живее в старо време, а хората са често жестоки заради простите си разбирания. Според мен, ти си нямала късмет - така е, но в дома щеше да ти е по-гадно, вярвай ми. Тези деца не завършват добре.
Според мен, трябва сега да забравиш за миналото и да се концентрираш в бъдещето си. По разказа ти разбирам, че явно си самотна майка - НА 30 С ДВЕ ДЕЦА! ! ! Ей тук не вярвам, че баща ти е виновен! Вярвам, че той те тормози, но има един единствен начин да се отървеш от това - НАПУСНИ ЖИЛИЩЕТО МУ и прекъсни връзките си с него. Вярно, ще останеш без жилище - това е въпросът? Който плаща, той поръчва музиката. Ти му живееш в апартамента, ще се съобразяваш.
Аз лично първо не бих имала две деца на тази възраст, второ не бих позволила да бъда зависима от този мъж (баща ти). Търси възможност да се изнесеш с децата на всяка цена! ! ! Прекъсни връзките си с него и това е. Каквото е било - било. Това че си осиновена според мен е по-малката причина, има действително родители, които се държат така и по-лошо и с истинските си деца - но лично на теб чувството, че нямаш кръвна връзка с този човек ти дава известна свобода! Използвай я!
Бъди малко стратег и прагматик в този живот. Ето, нямала си късмет, сега си самотна майка на две деца - ами те също ли да страдат?
Аз лично, както казах, това с децата не бих го допуснала, но веднъж на твое място, бих направила ВСИЧКО, за да се махна от този „дом„ - това може да значи и да си търся целенасочено мъж с дом и т. н. - ПРОСТО всичко, което да даде бъдеще на децата ми. Като жена и майка ти си длъжна да загърбиш миналото си и да действаш в полза на БЪДЕЩЕТО НА ДЕЦАТА СИ, а те са жертва на тормоза на този човек.
Моля те, помисли си и престани да бъдеш жертвата, а ти самата почни да определяш съдбата си ДНЕС!

Мари

 
  ...
преди: 9 години, 11 месеца
hash: f9fae841a7
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

2.   Номер 1... благодаря ти... даже ме е срам да си призная, че апартаментът е на мое име... . мога да го продам когато реша. А баща ми има къде да живее, но няма ток поради своя вина и неплащане, и се опитва да манипулира мен, че аз съм виновна... че няма ток.. Тъпа ли съм, глупава ли... . страх ме е да продам апартамента, ще мога да купя само гарсониера, ще останат малко пари, а съм с над 5 хиляди лева дългове... и катто се замисля цялата галимация с брокер, огледи, местене, травма за малката на ново място... дори не мога да изброя всичко, което ми минава през ума... Страх ме е да се сетя-преживях го веднъж с големия син..
Само мила... не си огледала... писах в края на 30-те години... на 38 съм...

 
  ...
преди: 9 години, 11 месеца
hash: 4d71173864
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

3.   Осиновена съм,майка ми е била на 45, а баща ми на 50г. Трудно детство, непрекъснати забележки за всяко едно нещо, ограничения в излизанията и приятелите и много подобни. Въпреки че не ми е било натяквано като на теб те разбирам много добре. В интерес на истината аз винаги съм разсъждавала, че ако не са били тези хора и досега можеше да се скитам по улиците. И съм им изключително благодарна че са ми дали обич, дом , разбиране. Но имам много познати, чиито осиновители "прекаляват " с изискванията към децата си. За да се чувствате спокойни ти и децата ти продай апартамента, който е на твое име и си купи друг , където бихте могли да си живеете спокойно. Предполагам ще ти останат пари да си изплатиш дълговете и да помогнеш на баща си за неплатения ток и от каквото има нужда. Смятам, че това е най-добрият вариант в твоя случай. Успех!

 
  ... горе^
преди: 9 години, 11 месеца
hash: f9fae841a7
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

4.   От авторката-неговото чудо го няма никъде. Не става нито с добро, нито с лошо.. Караме се постоянно,всеки ден ми се репчи, че ще си ходи и вече две седмици тъй...Той няма да си тръгне никога с добро. Има кой да му готви, пере, чисти, носи това-онова...Да не е луд да си ходи в дома, където няма ток?!
Хубаво, ще тръгна да продавам апартамента.. Ще дойдат брокер, потенциални купувачи, той ще приказва, ще се ядосва, ще ме обвинява пред тях...Как ще правя огледи с него тук?Всеки купувач ще избяга, като усети проблеми... ако си помисли-"как ще изгоня този стар човек от тук ако се наложи"?! Какво като е на мое име?Имам и наемател,студентче в хола, трябва да му дам предизвестие 1 месец, по закон.
Естествено, че бих му платила тока! И ще му оставя и пари... но ще са твърде малко..
Още по-лошо е, че в очите на света той е добрият, дал ми всичко...а аз съм неблагодарна, продавам имот, който идва от труда му...И пред хората е съвсем друг, защото освен всичко е интелигентен висшист...
Чувствам се като в капан. Няма изход наникъде. Единственият изход, който ми се върти в главата, е ипотека на апартамента, защото така задържам имота за доста години напред и пак мога да се изнеса някъде. И ще мога да си платя дълговете... Друг е въпросът дали ипотека се разрешава, като нямаш доходи...Това ще почна да го проверявам от утре в банките, мисля си, че не може да не е възможно.
А малката почва да проговаря/да,по-късничко.../ и не ми се мисли като съвсем проговори, как ще повтаря обидите, които си разменят баща ми и сина ми...На какво ще се научи тя, като ги слуша, ако всичко това продължи в годините?! Това е най-големият ми страх и ужас от бъдещето.

 
  ...
преди: 9 години, 11 месеца
hash: 4d71173864
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

5.   Нямаш ли някой роднина, с който можеш да споделиш и който би ти помогнал или дал съвет? Или пък да поговори с него, все някой близък ще го знае що за стока е. Аз не бих рискувала с ипотека, но все трябва да има изход от ситуацията.

 
  ...


...
преди: 9 години, 11 месеца
hash: e7b9267a58
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

6.   Подкрепям препоръките от Мари, а относно осиновяването възрастова граница трябва да има, най-малкото заради моралната отговорност - осиновяващи на 45-50 години не виждам как, когато детето стане на 20 и поиска да учи, ще го издържат, дали ще са здрави изобщо и няма ли самите те да имат нужда от грижи и така да обричат детето си, а и не само това. Или на хора в тази възраст да се дават за осиновяване големи деца - все има някакво решение. Иначе наистина се получава, че осиновяването е само с цел подсигуряване на слуги за стари години или за пред хора, а не акт на хуманност. Та всичко с времето си, защото познавам семейства, за които медицината е категорична, че не могат да имат деца по естествен път, но те се мъкнат по врачки и се надяват на чудо, докато се изправят пред решение, с описаните по-горе последствия. Възрастова граница трябва да има и за ражданията - няма нужда да коментирам безумието на докторицата от Русе. Както и да е, числото на децата, чакащи за осиновяване, е фрапиращо, същото е и числото на ослушващи се бездетни или гонещи кариера семейства. Авторката ще посъветвам на всяка цена да се отдели и осигури нормален живот за децата си, било с продажба, ипотека или друг законен начин - преживяла е достатъчно и продължавайки в същата среда и условия може да има далеч по-лоши последствия. И да не се влияе от мнението на света - същият в по-голямата си част духовно е векове назад - животът си е неин, както и отговорността за децата.
Мечо Пух

 
  ... горе^
преди: 9 години, 11 месеца
hash: 3252c0f6ab
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

7.   Никой не обича старите и болните.

 
  ...
преди: 9 години, 11 месеца
hash: fae2055a25
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

8.   Ох, мила, трудна история, наистина. Не знам какво да ти кажа, аз също съм с проблемни родители - майка хистеричка, която пищи, крещи за щяло и нещяло и ходи да разправя измишльотини за мен по хората. Това са луди хора, оправия с тях няма. Единственото спасение е да се махнеш от тях, да не ги виждаш и да не говориш с тях. По-добре не продавай апартамента си. А той баща ти - то не е хубаво да се говори така, но ако съм сметнала правилно, е вече на повече от 80 години, я поживял някоя и друга година, я не. Нямаш ли възможност да се изнесеш на квартира с децата? Пък то природата си знае работата и следва естествения си ход.
Много си страдала, жал ми е за теб, може би защото и моят живот беше наниз от тъга и проблеми, подобно на твоя, макар, че аз не съм осиновена. То осиновяването и възрастта на родителите не са критерии за нищо. Човек и на 20 и на 50 ако си е скот, такъв ще си остане. И собствено да си родиш и да осиновиш, ако не си способен на емапатия, ще съсипеш живота на детето си.

 
  ...
преди: 9 години, 11 месеца
hash: 5c020ec6c6
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

9.   значи това, че си осиновена не мисля, че е проблвма, все пак си имала майка която те е обичала и се е грижела за теб, не си останала без покрив и мисля, че проблемите който щтеше да имаш ако си израсла в дом щяха да са далеч по големи от сега. аз не съм осиновена и пак не съм живяла в море от разбирателство и рози, а и познавам още доста хора който също не са, а са лишени от всичко от родиделите си, дори и от капка внимание, бащата на една приятелка има 2 къщи в бояна, а тя живее по квартири откакто я помня, така, че всичко си е до хора и късмет. колкото до това да продадеш апартамента, да това ти е някакъв вариант, но и не мисля, че е решение, готовите пари бързо свършват, а бащати ако реши да ти гостува пак не можеш да го изгониш. това, че ще смениш жилището не значи че той ще реши че вече не си му длъжна. да ипотекираш е наи голямата глупост която може да направиш. сега поне имаш нещо твое, и ако недай боже затънеш още повече, ще можеш да го продадеш когато поискаш, в някакъв краен вариянт, разбирасе, но ако ипотекираш, какво, ще си върнеш заемите и ще излезеш на квартира, и до там, ами ти нямаш никакви други доходи, ти сега неможеш да се оправиш с заеми около 5хиляди, ами с имотеката която ще е повече какво ще правиш, казваш ще мога да се изнеса някаде, ами ок и ще плащаш и квартира и ипотека, всеки месец и разходи и децата ти растът и ще ходят и повече пари по тях. според мен търси друг вариянт да си върнеш дълговете. а баща ти би трябвало да е на около 87г. ами на тази възраст всички ги бута на някаде, кои е тежко болен и има нужда от грижи, кой склерозен няма как потърпи още малко едва ли ще живее вечно. и знай, че ако тези родители не покриват твоите представи за такива, то и ти може би не покриваш техните, за идеалната и преоспяла дъщеря. така, че потърси вината и в себе си за сегашното си положение, а не само в тях. и ако ти не си доволна от мрънкащ и недоволен баща, помисли и от др страна, че и тои е можело да иска преоспяла дъщеря с кариера, образование и възможности, и вместо да се чуди как да го изгони да му плаща тока без дори да се налага, но не е станало точно така нали. така че помисли добре, и то не само за днес но и за бъдещето и намери най доброто решение. успех... ... ... ... . симба

 
  ... горе^
преди: 9 години, 11 месеца
hash: 9739835f4f
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

10.   Наистина тъжна и трогателна история. След време всичко ще се оправи, ще видиш и за теб ще дойдат хубави дни. Истината е че когато двама души независимо на колко години осиновят дете, за съжаление почти никога не забравят, че не е тяхна кръв и се държат лошо, защото са сърдити на живота, едни на други, за това че са нямали тяхно. Осиновеното дете винаги страда и се явява като утишителна награда. Имам един приятел който е осиновен, разбрал е за това по-късно в живота си. И от момента в който са му казали те почнали да се държат с него по различно. Да, гледат го, осигурили са му дом и храна, но винаги има дистанция, а той прави всичко за тях, работи на няколко места, прави ремонти, дава им пари, но пак има недоволство. Той намери и истинските си родители и разбра, че има много братя и сестри. Едни му се зарадваха, други не го приеха. И от всичките деца, който има биологичната му майка, само него е оставила, как да не се пита защо точно той? ! С този пример искам да ти кажа, че познавам добре живота на осиновеня и знам колко е трудно и болезнено. Как такъв човек винаги се чувства сам на този свят и необичан от нигого, но който продалжава да се бори с живота и трудностите му. Искрено ти пожелавам да видиш и хубавото от живота, да си щаслива и децата ти да са живи и здрави. А за стареца какво да ти кажа, скоро няма да го има и проблемите ти ще свършат, не че нещо му желая смърта, не се обиждай, просто когато това стане, ще си по спокойна и ти и децата ти. Успех! :) Mary Jane

 
  ...

...
преди: 9 години, 11 месеца
hash: f9fae841a7
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

11.   Авторката- за тока нямам никаква вина- той даде кабел от тока на любимата си сестра и братовчедка ми, и те двечките плюс него направиха над 700 лв ток за една зима... 5 пъти отивах и дръпах разклонителя да не им давам ток,баща ми вземе след мен, та им го пусне... Докато живееше в общата им къщурка. И за това според него имам вина... не съм била до него няколко години/докато бях бременна и се роди малката... /...та затова се възползвала сестра му...жал му било...
Ох, мили хора, благодаря,че повечето от вас схванаха същината на моя проблем... Има обаче още доста подробности, които се вписват в картинката... но не е целта да го превръщам в роман... Знам, че ипотеката е страшно нещо, но и утре да почна работа,за 500-600 лв заплата, пак не мога да ги изплатя...

 
  ...
преди: 9 години, 11 месеца
hash: 066c349091
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

12.   Дано средата не е много враждебна и не страда от убеждението, че щом е стар-ще го изпратят в старчески дом, за да му оберат имотите, ... и кой знае какво, подобно някой друг възрастен човек, за когото е държал.

Дано не се окаже, че зад този уж обикновен живот, който е живял-е имало политическа или друга кариера в голям мащаб или свързана с тайните служби.

Бях попаднал на инфо., че можеш да намериш родителите си, с молба, ако не се лъжа до общината.

 
  ... горе^
преди: 9 години, 11 месеца
hash: d4c77cc0a5
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

13.   Мила незнам какво да ти кажа за да те успокоя. Не мисля, че трябва да има възрастова граница за осиновяване. В твоя случай просто човека си е такъв, не мисля че това е защото ти не си негова кръв. Има си такива нервни хора където всички и всичко ги дразни. Имам приятелка в подобен на твоя случаи, но тя не е осиновена, а нейната майка по късно е забременяла и родителите и са по възрастни. Тя реши проблема, като се омъжи и се отдели от баща си. Сега се виждат по рядко той живее сам, тъй като майка и почина преди 10г. Дали му е добре незнам, но сам си го направи. Горе главата и вярвм че един ден и твойте мъки ще свършат.

 
  ...
преди: 9 години, 11 месеца
hash: f9fae841a7
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

14.   Авторката-ох, номер 12, никакви тайни служби няма... а оригиналното дело от осиновяването си видях още преди 10 години... но файда от това няма.. В къщи продължава да си е ад... и той ще спре само по един начин.. защото друг не виждам/не го и желая/... когато природата изпълни функциите си..
Номер 13, може би си много права. Лошото е, че такъв тип хора нямат подход, не възпитават добре и съответно поколението, ненаучено на нищо, не създава и свестно семейство, както е и в моя случай... Ако имах пари или поне работа, щях да съм се изнесла досега сто пъти.. Само искам малкото дете да не страда като голямото, защото е момиченце все пак... Мъките ми ще свършат... ясно кога..
Тия дни си мисля колко е несправедлив живота за някои, дали нещо на света-актрисата Людмила Гурченко си отиде... руският певец Александър Барикин си отиде, едва на 59 години, Георги Русев, голям талант и скъп бълг. актьор си отиде...
Отплеснах се, но се надявам все пак тия 2 седмици, макар и с ипотека, да реша поне финансовите си проблеми. Друг избор нямам..

 
  ...
преди: 9 години, 4 месеца
hash: edb938dbc6
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

15.   След като ти е дал апартамента, в който живееш, съвсем нормално е да го гледаш...

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker