Останах май без роднини - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (75457)
 Избор на редактора (64)
 Любов и изневяра (16711)
 Секс и интимност (9296)
 Тинейджърски (17558)
 Семейство (3462)
 Здраве (6233)
 Спорт и красота (3320)
 На работното място (1341)
 Образование (3999)
 В чужбина (890)
 Наркотици и алкохол (787)
 Измислени истории (677)
 Проза, литература (1207)
 Други (9904)
 
 
Пресметни колко струва пушенето?
 

  

Споделена история от Семейство

Останах май без роднини
преди: 4 месеца, 3 дни, прочетена 793 пъти
На 25 години съм. Живях в бедно семейство. Учих се много добре. Имах кофти приятели. Но станах човек. Накратко - толкова.
На 22 години се запознах в интернет с мъж, живеещ на друг континент, но Българин. 20 години по-голям от мен, но ми беше интересно да ми разказва за мястото, където се намира. На него пък му се искаше да поддържа контакт някакъв с българи и затова си говорехме. Предвид и младостта ми за мен не беше проблем да следя часова разлика и да съм будна до никое време, за да се чуем или пък да стана много рано по същата причина. Той не си беше идвал много време и след няколко месеца каза, че си е купил билет. Не е от София и му предложих да остане след полета малко вкъщи и така и стана. Няколко пъти се връща до София през престоя си и прекарваше няколко дни при мен. Имаше силно сексуално влечение, на което се вързахме по някое време. В комплект с приятните разговори си беше чиста проба връзка. Решихме да изкарам виза и да му отида и аз на гости. Направихме го, нямаше проблем. Много емоции бяха и беше много хубаво. Пита ме дали бих емигрирала заради него, казах да и организирахме това.
Родителите ми не са в България от много време, преди аз да отпраша и кака ми замина. И тримата очакваха някога да се преместя покрай тях, но аз казвах, че не искам и в България наистина се чувствах много добре. Имах си хубава работа, добра квартира и хубав социален кръг. Но реших, че с този човек си струва да опитам. Затова рискувах и тръгнах.
На родителите и сестра ми им стана неприятно, че не отидох при тях. Първите въпроси бяха от кога съм искала да емигрирам и защо не съм им казала. Опитах се да обясня, че не го правя, защото БГ не ме кефи, а защото намерих човека за себе си, който за съжаление не може да бъде щастлив в България, а аз където е той се чувствам много добре.
Последва заяждането за възрастта му. Майка ми каза, че не може да приеме за зет човек на нейната възраст. Действително разликата им е малка, но пък не може да гледам само възрастта. Кака ми каза, че заради парите не си струвало да бъда с толкова стар човек, което доста ме обиди. Далечни хора не ми пречи да говорят така, но човек, който уж ме познава, не искам. Баща ми още в началото каза, че повече няма дъщеря, изобщо не иска да ме чуе.
Въпреки гадните думи в началото реших, че все пак е хубаво да ги чувам от време на време как са, какво правят. След като се оженихме майка ми миказа, че явно вече съм се оплела в мрежите му. А сега като им казах, че съм бременна всички осезаемо се натъжиха и казаха, че правя грешка след грешка.
Върнах се в България за малко да уредя някои въпроси, не знам кога пак ще си дойда и чистя живота си тук тотално. Никой не си дойде да ме види, в Европа са, на тях им е по-лесно да си идват. Майка ми е на 12 часа от мен. Имах престой в нейния град и каза, че няма какво да си кажем толкова, за какво да идва на летището...
Много съм тъжна и затова споделям. Знам мнението на повечето хора - голяма разлика имаме, той си търси младо яре да му народи деца и да го върже на каишка, а аз си търся дърт козел с пари, че да ми е сигурно. Все ми е тая хората какво казват. Ние си знаем най-добре защо сме заедно и явно ситуацията устройва и двама ни. Но не си представях никой от семейството ми да не се зарадва за първата ми бременност. А и ще родя първите близнаци в нашия род, за мен това е вълнуващо. Първи внучета ще са на нашите. Може ли изобщо да не си видят внуците? Да не питат поне веднъж всичко наред ли е? Това са ми единствените живи роднини, с които някога съм държала контакт. А сега останах и без тях. Щастлива съм с мъжа си, ще бъда много радостна като се появят и децата ни, но ме тормози ситуацията. Не се напрягам много заради бебетата и изобщо не плача, но ми е тягостно.
Какво мога да очаквам от бъдещето? Дали някога ще ни приемат като семейство?
В страната, където сме нямам никакъв проблем. Социалният ми кръг в България е скептично настроен, но никой не е спрял да общува с мен. Получих от тях подаръци за бебетата даже. Мога ли да направя нещо, за да се сближа отново с роднините си без да е свързано с раздяла с мъжа ми?

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 4 месеца, 2 дни
hash: 533841c6dc
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

1.   Никои няма да живее вместо теб, решенията са твой, зависи как се чувстваш, ако сте добре няма значение, че е по-голям. По-добре ли щеше да е с някой колкото теб, но да не се чувствате добре заедно.. Щом е сам, има работа и възможности, защо да не си с него.

 
  ...
преди: 4 месеца, 2 дни
hash: 4e6a6ba994
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

2.   Сложна ситуация. Почти на моята възраст си, млада си, но не си малка. Това е подходящо време за брак и семейство. Все пак мъжът ти е българин, поне от тази страна не би трябвало да има проблеми. Пречи им разликата във възрастта или не го харесват като човек. По-добре има кажи, ако не по тел то поне писмено им напиши писмо и го прати. Разкажи им малко за живота си сега, че си добре и щастлива, ще имате деца и ще се радваш след време да ги запознаеш и т. н Че се жените защото се обичате, а не по сметки. И ги остави, след време те сами ще те потърсят вярвам. Дай им повече време да приемат нещата. Гледай най-вече себе си, децата си и съпругът. Надявам се, че там където живееш имаш нови приятели. Друго не ти трябва реално! Бъди щастлива и лека бременност, успех!

 
  ...
преди: 4 месеца, 2 дни
hash: 5eb13b4023
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

3.   Вероятно като се родят бебетата родителите ти ще се зарадват и ще искат да ги видят. Не се вживявай толкова, а гледай своето си семейство.

 
  ... горе^
преди: 4 месеца, 1 ден
hash: 6a943e8e93
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

4.   Номер 1, аз нямам никакви колебания за избора си. Щом в чужбина се чувствам много добре с него, значи сме изградили за кратко време хубава връзка. Мисълта да напусна родината ме ужасяваше преди да го срещна.
Номер 2, разумен съвет. С нашите комуникираме в скайп, така че ще взема да им напиша две-три думи и ще ги оставя сами да ме потърсят, ако и когато решат. За последната година винаги аз съм ги търсила. Благодаря!
Номер 3, надявам се да стане така. Поне майка ми и кака ми очаквам да се развълнуват от малките. Баща ми е студен човек, може и никога повече да не ме потърси наистина.

 
  ...
преди: 3 месеца, 29 дни
hash: 7dcafbe038
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   От автора на коментар 2, дори сега родителите ти да са по-категорични. С идването на децата ще поомекнат :) При бащата ти колкото и студен да е човека и той ще омекне, при него може би има малко повече гордост и затова така реагира и не иска да отстъпва. Но съм убедена, че след време без да го караш, важното е да не ги притискаш. Той сам ще започне да ти се обажда :)

 
  ...


...
преди: 3 месеца, 24 дни
hash: 912caab922
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

7.   Миличка дръж се на ниво, не се обяснявай и оправдавай. Щастлива ли си? Остави ги, обаждай се от време на време, но не навеждай глава. Това е твоят живот. Аз съм в подобна ситуация, след всичко което се случи, като им се обаждам ми се иде а плача с глас. Толкова ме боли. Аз също се надявам да съм бременна скоро и дори мисля да не им казвам. Може би също ще бъдат близнаци заради стимулации, който направихме. Никой на сила не може да те обича. Това се техните разбирания, манталитет и култура.

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker