Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Имаш право да изискаш от родителите си нормална обстановка за живот. Направи го и заради малкото ти братче. Отразява се зле на психиката ви. Това, че се стряскаш и се събуждаш със сърцебиене, говори колко си стресирана. Може да премине и в панически атаки, което хич не е добре. Говори с двамата по отделно и им покажи как се чувстваш. Потърси помощ от баби и дядовци.

7.   Номер 3 съм: Добре, щом не искаш да го правиш, недей. Идеята ми беше да ги стреснеш с това, че имаш паник-атаки, което е факт, щом ти става лошо.

Другото, което се сещам е да се скриеш или да излезеш навън, при някой приятел, за по-дълго време. Когато започнат да те търсят им кажи някой от двамата да дойде да те вземе и му кажи всичко, без да се страхуваш. Те са ти родители и ще те разберат.

Пиши пак, моля те.

8.   И аз съм живяла в такава среда на викове и побоища. Знам какво е да трепериш от страх. И знам, че колкото по-рано се махнеш, толкова по-добре за теб. На 18 се изнеси! Колкото по-рано се измъкнеш от тази среда, толкова по-добре! Нямаш представа колко ти вреди това. И аз като теб не исках мъж и семейство. Чак на 26 създадох сериозна връзка, а за децата още обмислям (вече съм над 30), просто защото искам да съм сигурна, че ще растат щастливи, а не като мен.
И да говориш с родителите ти, ако са като моите, ефект няма да има. Не знам кой е прав и кой крив от тях, но моят съвет е да бягаш, на теб ти трябва емоционално стабилна среда, за да растеш като нормално човешко същество. С тези непрестанни скандали те ти вредят и пречат на бъдещите ти връзки, дори на сачувствието ти.

9.   Това че вашите са такива не значи, че твоето семейство ще е същото. Не си посявай тази мисъл в главата, защото утре ще ревеш със сълзи. Семейството е свещено и прекрасно а децата най-големиат дар. Така едно момиче с подобна история блъскаше в главата си как не иска семейство и деца, като срещна любовта на живота си и беше толкова щастлива се оказа, че не може да забремене, защото психиката й беше от 20 г. така захранвана. След куп прегледи и без причина бебе нямаше. Така се раздели с любовта на живота си и реши да остане сама. След много кратко забременя без никаква медицинска намеса от случаен партньор. Това ли искаш? Когато вашите са заедно, кажи им какво чувствате и двамата и им кажи, че вкъщи карането е забранено да си крещят някъде навън. Дано те разберат.

10.   Авторката: с брат ми поговорихме с мама и за пръв път тя ме изслуша, явно защото брат ми я накара, нещата май поотихнаха или, ще се оправят или е затишие пред буря. Дано всичко да се оправи вече. Благодаря за съветите!

11.   Радвам се за теб и брат ти. Пиши как се развиват нещата, дори всичко да е наред.

12.   Мила, дано вашите най-накрая са си дали сметка какво ви причиняват, но ако не са и всичко е само "затишие пред буря" както пишеш, тогава трябва да вземеш мерки. Ако не заради себе си, то поне заради братчето си. Да, знам не е лесно да признаеш пред близък човек какво става у вас, но просто трябва. Пишеш, че се чувстваш зле, че имаш паник атаки и т. н. и то само след 2 години, а си представи ако братчето ти трябва да живее в така среда докато стане на 18! Обичаш го и не искаш да живее така, нали? За това просто потърси помощ! Дали ще говориш с роднини, дали с училищния психолог, дали ще се обадиш на горещ телефон за жертви на домашно насилие, ти реши, но направи нещо! И да, макар и да не ви бият, вие сте жертви на домашно насилие, защото живеете в токсична среда и сте подложени на психически тормоз ежедневно. Никой не заслужава да живее в такава атмосфера, най-малкото пък дете на 6. Не, че ти заслужаваш, но поне си по-голяма и си наясно с доста неща, а си представи какво му се върти в главата на братчето ти. Като нищо си мисли, че той е направил нещо лошо и за това родителите ви се карат. А от това по-голяма травма за едно дете едва ли има! За това направи нещо! Каквото и да е! Просто не оставяй нещата така.
Съжалявам, че още от сега трябва да поемеш такава отговорност, но явно в момента ти си човекът, който трябва да се погрижи за братчето си.
И дано всичко се оправи и за вас двамата няма сериозни последици за в бъдеще.

13.   номер9 и номер1. Много сме такива като тази авторка, които сме израстнали в негативна семейна среда и точно за това не искаме семеен живот. Вие не сте били на наше място и няма как да ни разберете. Затова ходете да поучавате вашите си деца/роднини примерно. А на нас, които няма как да ни разберете, не ни говорете сладникави неща за семейството, особено пък такива поучаващи - визирам номер9 най - вече, а замълчете и си гледайте себе си.
За любопитните на колко години съм-скоро ще навърша 30.

14.   Авторката: Затишие пред буря беше! Бях излезнала на вън и брат ми звънна и ми каза -Како, ела си бързо! За пореден път скандали и крясаци, тате отиде да спи в друга стая. Аз съм много зле. Говорех и с двамата, но не става! Забраниха виковете, но няма ефект. Уплашена съм и ставам все по -зле. :(

15.   Не знам защо нападаш главно майка си, но това не е добре.

16.   Авторката; Стана все по-зле, тия два дни, ще ми излязат през носа. Не знам какво да правя вече. Страшно е, ужасно е, думи нямам, аз ставам все по-зле, не знам за кой да се притеснявам повече за тях или за мен...

17.   До номер 13 от номер 9 - напълно неадекватен коментар. Аз самият израстнах в такава среда и много добре знам за какво става дума. Въпроса е да се бориш ли или да се предадеш. Аз се преборих, но други не.
Виждам че авторката казва че нещата се влошават - трагедия ли трябва да стане за да се промени живота й? Действай момиче, говори с роднините, няма да ги натовариш.

18.   Аз съм №7 и №11.

Ако и баща ти (ако ти е баща) не ти помогне, след като му кажеш всичко, обади се на баба/дядо/леля и им кажи на тях.

Понякога възрастните не осъзнават какво правят и после съжаляват. Всичко ще се оправи.

19.   Номер9, естествено, че авторката трябва да се бори да промени живота си в положителна посока. Но просто примера с тази твоя приятелка, който си дал, звучи натякващо-поучително, което е дразнещо и обикновено има обратен ефект! - това не го казвам просто така.
Също така, ако трябва да коментирам случая на приятелката ти съм по - склонна да смятам, че проблема реално е бил в бившия ѝ мъж - човека просто не е бил способен да осемени.
Защо иначе така от раз веднага ще се хване семката на случайния?
И то съвсем кратко време, след като се е разделила с уж голямата си любов..
Друго, ако двама души наистина се обичат, не биха се разделили за такова нещо, че не могат да имат свое биологично дете, а ще търсят варианти като осиновяване или някакви методи на съвременната медицина.

20.   Авторката: Не мисля, че нападам главно мама, просто тя е човек с който трудно се говори, а и от нейния грешен тон главно тръгват всички скандали. Баща ми също не е цвете. Виновни са и двамата. Нагледах се на всичко. Относно бъдещо семейство, искам първо да се уверя, че всичко, ще е наред и няма да се упражнява несъзнателен психически тормоз или вкарване на чувство за вина, особено към децата. За щастие брат ми бързо забравя караниците и се радва на детството си. Но при мен не е така, разни неща ми са постоянно в съзнанието. Обичам много нашите, но едва ли някога, ще разберат как аз изживявам всичко това.

21.   Опитваш се да раздаваш провосъдие вкъщи. Остави ги да се карат. Може когато се карат през нощта да им викаш полиция заради шума. И така всеки път, докато не се научат да се карат поне през нощта.

22.   На твое място щях да изчакам точния момент, в който се вихри поредния скандал м/у тях да отида и такъв скандал да им вдигна, че просто свят да им се извие. Натрупала си достатъчно негативна емоция у себе си - сега му е времето. Отиваш при тях и просто изливаш абсолютно всичко, което е у теб. Без да му мислиш. Щом те могат да викат и да тряскат можеш и ти. Вуйна ми и майка ми на една семейна вечеря така се бяха хванали за гушите, аз хубавичко треснах по масата и им казах право в очите как стоят нещата и се кротнаха. Примера ми далеч не е толкова подходящ, но е леко сходен. Искам да кажа, че след като със спокойно говорене, обясняване и прочие не става трябва да предприемаш по-различна тактика. Покажи им какво ти причиняват. Защото оставам с впечатление, че за теб и брат мисли точно никой.