Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

8.   На колко е женицата, има ли изгледи да си отиде скоро. То това е нетърпимо и аз съм като теб, но ние с моята се разбираме. Имаш вариант да си тръгнеш, а той ако иска...

9.   Как можа да се хванеш с такъв мъж и да му родиш дете? !

11.   Авторката: Номер 4: Майка ми само веднъж ни е идвала на гости и оттогава не се и върна. Злата вещица е толкова опък човек че трудно се говори с нея.. а майка ми не си мълчи като мен... и стана такъв скандал че тя втори път не се и върна. Оттогава не смея да поканя никого на гости. То самата аз се чувствам като гост тук. Нямам право на нищо. Днес бяхме излезли на разходка с мъжа ми, а като се прибрахме тя му се размрънкала че ме е водил на разходка и едва ли не хвърлял излишни пари по мен. А в интерес на истината ние много рядко излизаме някъде. Пък тя ни държи сметка за всичко - като малки деца. Много трудно се живее когато трети човек се меси между двама души. Ние с мъжа ми се разбираме докото тя не се намеси. Страх ме е да не ми развали семейството. А на всичко отгоре съм и длъжна да спазвам добрия тон. Защото ако й кажа нещо навъпреки.. , мъжа ми се обръща с/у мен. Никога, млади момичета, не заживявайте със свекърва си! Това е най големия капан, който можете да си погодите. мъжете не могат да разберат кво е през нашите очи. При мен е късно защото създадох семейство и не искам да го унищожа. Ако не го обичах истински одавна да съм се махнала но не мога. Чувствам се в безизходица. Кажете ми някой трик знам че много от вас са като мен какво да направя за да спре тя да ни се бърка не искам да си разваля отношенията с него заради нея... кажете някоя хитрост, момичета!

12.   Авторке, казваш, че живеете от три години заедно, а от една година имате дете. Майка му идвала 6, 7 пъти на ден при вас-предполагам през последната година откакто имате дете. А преди да имате дете тя идваше ли 6, 7 пъти на ден при вас. Ти не казваш на колко си години, но на мен ми се струва, че майка му е забелязала, че ти си нямаш и представа как се гледа дете. Все пак това е нейно внуче и тя иска то да израсне добре обгрижвано, а не занемарено от майка си. Вие младите много добре знаете как се правят деца, но много от вас си нямат представа как се отглеждат правилно деца. Майка му не спирала да ти дава акъл-акъл за какво!!! Като те вижда, че не знаеш как се гледа дете ще ти дава акъл и още как. Ти не й се подчиняваш защото си вероятно инатлива и вироглава. Тя се месела в отношенията ви и вие с мъжа ти започвате да се карате, а по-надолу казваш, че й мълчиш за да не се скарате с него. Много противоречиво си говориш. Майка му имала отживели разбирания, а твоите разбирания са надживели всякакви стари морални семейни отношения, така ли!! Разбира се, че вие младите за всичко и винаги сте "прави". Вие сте рожбите на новото време - 21 век.

14.   Авторке, имам въпрос. Ти след като се оженихте ли забеляза, че е мамино синче? Според мен си знаела преди това и си направила грешка да се жениш за него, но станалото-станало. Горе са прави, че трябва да му го кажеш деликатно и ако не вдене да го напуснеш, че не се трае.

А на номер 12 ще кажа, че както ид а си го гледа едно дете трябва да си гледа майката, а не бабата при положение че никой не и е искал помощта. Тя си е била родител ис и отгледала нейните деца, сега вече не е родител, а баба и трябва да си знае мястото. А и като гледам, не се е справила много добре със сина си.

Това, че е в нейната къща, не означава, че трябва да досажда през 5 мин. Но е вярно, че авторката определено трябва да се махне от там. Ако мъжа и я последва добре, ако не да си живее с мама до 50.

Само да кажа, че съм мъж, но ни най-малко не съм солидарен с него.

15.   Момиче, защо не обърнеш другия край, бе! Усмихвай ѝ се, поздравявай я сутрин, като се видите, питай я за всичко, кое как се прави, да те научи, искай ѝ готварски рецепти, заедно решавайте какво да се приготви за вечеря (ако се храните отделно- това е голяма грешка, в една къща да се слагат две маси), да ти помогне, после ѝ благодари, кани я на кафе, клюкарствайте си, искай ѝ мнението за прическа, маникюр и т. н. Забрави това "злата вещица", викай ѝ "мамо", "маме", "бабче", както си избереш, ама не с половин уста, извадѝ ѝ душата с памук! Размърдай си пипето, щом ще живеете заедно, бъди гъвкава, приспособѝ се, цял живот ли ще сте с рогата напред и ще си трошите нервите?! Ако решиш да послушаш съвета ми ( колкото и абсурден да ти звучи- мисля, че ще се изненадаш от резултата) новия подход го налагай постепенно, както се казва "по малко, с хляб", за да не те заподозре в лицемерие, или че ѝ се подиграваш. Преглътни си егото малко, ще видиш как и тя ще започне да прави компромиси, поне се надявам де. Ако пък е неспасяем случай, поне съпругът ти ще види, че правиш усилия и би трябвало да ги оцени. Успех!

16.   Авторката: Номер 12 привет. На 26 години съм и си се справям сама с детето нямам нужда от помощта й. Кой ти каза че не знам как се гледа, живота ни учи на всичко и наистина разриранията й са от миналата епоха. Тя настояваше да намажа детето със спирт или ракия когато беше болно на 4-5 месеца!!! Нещо което медицината забранява. Искаше да го увие в черги а то беше с температура над 38. Водила съм невероятна борба за да го предпазя от лековете й които по скоро можеха да го убият! Искаше да му "реже страх" защото не било проходило на 1 г. А то само след 2 седмици проходи. И напълно съм сигурна че разбирам повече от нея макар че съм майка от 1 г. А тя почти от 30... Просто времената се менят децата не се гледат както едно време. Точно затва идва по 6 пъти за да дава наставления от които нямя полза. И къде си противореча? Казах че ако кажа нещо обикновено става скандал затова вече избягвам да говоря. А и между нас се меси най редовно. Ако излезем някъде тя се цупи що хвърляме излишни пари. Е тва нормално ли е? Незнам как издържам а ти ми говориш врели никипели.

17.   Бабите нека помагат, но само за детето и само ако им поискат помощ. Защото тая жена само дето не спи с вас - това е ужасно. Трябва да се постави ясна граница и да, спешно говори с мъжа ти. Вие сте семейството, всички останали са странични хора. Родителите са развалили не едно семейство!!!

18.   Варианта е да се махнеш, пък той от време на време да идва да ви види, като гледам маминка избира... То затова със свекърва гледаш да не живееш, говорили ли сте преди това за съвместен живот и категоричен ли е, че не иска да се мести, ако иска да е с теб, ще отиде навсякъде, ама те мъжете си гледат удобството...

19.   Според мен вашата история ще приключи с раздяла. Такива жени не се променят (а и на тези години няма за кога). Ще продължи да те тероризира докато един ден не издържиш и не си събереш нещата. По-добре по-скоро докато детето е малко. Не мисля че можеш да изживееш живота си по този абсурден начин.

20.   Значи, само да кажа, че ние не живеем заедно, но разлика няма. При нас е всекидневно иврене мъжът ми да ходи да прави нещо в тяхното домакинство, имоти, тенджери, на селото, лозето, вратата, гъза и... /извинете/.
Но. 12, ще ме прощаваш - глупости.
Но. 15, аз съм пробвала всички краища да обръщам. С хитрост, с близост, с ласкателтво... Моята е като малко дете, без значение за кой маникюр и парфюм сме си говорили, тя си иска сина когато тя си иска. Освен това, трудно може да се усмихваш безкрайно на някого, който очевидно иска да те огорчи и нарани. Щото те искат да обиждат, да подмятат, с половин уста, с полугръб, и трябва да си абсолютен тъпигьоз, за да си над нещата. Аз, например, не мога да съм над нещата. Преглъщах заради мъжа ми, вече не. Вече не се правя, че я харесвам. Омръзна ми да лицемернича.
Моят съвет е - без абсолютно никаква обида, когато ти каже нещо, я нападни. Изисква уникално хладнокръвие, но дори да се оплаче на мъжа ти, няма да може да му съобщи какво точно я е огорчило, понеже няма да си я обидила. Като почне да се оплаква, без да може да каже от какво, ще почне да го дразни, и ще си седне на гъза, ще си седи у дома. Но тогава пък ще почне да го държи повече там, да си го гледа насаме. Но това е по-добре от това да е при теб постоянно. Направи така, че да се притеснява от теб. Но без нито веднъж да я обидиш. Ако се чудиш как точно - нека всичко се върти около това да и обясняваш, че в твоето семейство, с твоето дете решаваш ти, когато тя е била млада, може да е било друго, но сега са минали много години, и ти знаеш много по-добре. Освен това, за разлика от нейното време, сега и мъжете са различни, подчертавай непрестанно, че синът и не е мъжът и, че вече не е млада и т. н. Остави си по дома някакви ваши интимни неща, нека ги види и намери, облечи се по-разголено. Със сина почти 30 тази е към 50, и каквато и да е, във фантазиите и не е невъзможно да мине за майка на това бебе, само и само да е жената до сина си. Имаше тука едни /майка и си8н/ дето си говореха на "пиленце", "котенце". Малоумията са повсеместни, вярвай ми.
Просто трябва да и вземех страха, без да я обидиш. И под "обидиш" имам предвид без да даваш обидни квалификации, но да, трябва да си остра, рязка и нападателна, ако тя се изпусне да каже нещо, и кажи, че само в нейния дом може да си говори така. Силата е в теб, но ти трябва да го разбереш. Освен това на мъжа си не разчитай - той е троянски кон. Тя като идва по 4-5 пъти, мъжът ти къде е, там ли е? Ако не е, защо я пускаш? Отваряш врата, казваш, че с бебето спите и толкова, да си ходи. Тя те предизвиква, за да с карате с него, защото и гали душата той да я защитава, така се чувства важна.

21.   Дааа, класика! Свекърва-снаха. Говори с нея, постави граници!

22.   Момиче, сложете си ключ на входната врата на вашия етаж и си дръж заключено... Кажи на мъжа ти, че се страхуваш от крадци и други такива. Така никой не може да ти влиза постоянно по всяко време вътре освен ако ти не му отвориш. Така ти ще контролираш влизането и...
Ако не искаш и не си в настроение-не отваряй. Ако после те пита защо не си отворила казвай, че не е било удобно-може да си се къпала, да си спяла, да си приспивала детето, да си била гола, да не си чула и т. н.
Кажи и уж със загриженост да не се притеснява за вас, да е спокойна да си гледа домашната работа и че не е необходимо да идва непрекъснато и че ако има нужда от нещо ТИ ще я потърсиш. Естествено ти няма да го направиш...
Явно ще си сама в борбата за лично пространство и въздух в този дом... щом мъжа ти мълчи за всичко и не смее да и каже каквото и да е.
Много жени са така между другото-мъжете или си гледат спокойствието или се правят, че са над тия неща и оставят жените си да си чукат главите с майките им. Изобщо, класика в жанра...

23.   П. С. Аз самата съм свекърва, но никога не ходя в дома на сина ми без покана. Случва се понякога да минавам покрай къщатата им и спонтанно ми се иска да ги видя, но се въздържам. Не е удобно просто ей така да почукам и да вляза... или пък най-нахално да се мушна. Кой знае в какъв момент ще ги заваря.
От опит знам, че не е най-приятното нещо изненадващо да ти цъфне на вратата някой.... пък особено пък свекървата. Не мога да си представям 6-7 пъти на ден да ходя да притеснявам снахата и да и давам акъл кое как да прави. Явно с тази жена ти трябва по-твърд подход, а и непукизъм донякъде също... след като тя не се усеща до къде е границата на приличието за честотата на посещенията в жилището ви и постоянното даване на акъли.

24.   Млади й стари, на едно място, не трябва да живият, добре е да си помагат, но не и да се месят.

Едно нещо ми е много интересно, как си ги избирате тия мъже, при положение, че детето е огледало на неговите родители, да не споменавам, че за всички жени, мъжете са ясни като бял ден. Откъде идва това разминаване, между представите и действителността, моля няколко Жени да ми отговорят.

Авторката, направи всичко възможно да се отделите, такова съжителство е пагубно. Семейството е самостоятелна бойна единица, ако функционира както трябва, не съществува преграда пред него. Ако мъжът ти не го разбира, следващия път, избирай по мъдро

25.   Кой каквото и да казва, истината е, че млади и стари под един покриват не могат да живеят мирно. Аз лично до сега не съм виждал такива. В крайна сметка или някои се изнасят, или цял живот се тровят едни други.

То е близко до акъла, че различните поколения имат различни разбирания. И като добавим, че всеки си мисли, че той е прав и че трябва да се слуша неговата думата, става ад.

Старите си мислят, че като са опитни, са голяма работа и младите нищо не разбират. Младите пък си мислят, че старите са изостанали и разбиранията им са отживелица, защото са живели в коренно различно време.

Така че колкото и да се правят компромиси, колкото и да си добронамерен, просто въпрос на време е на някой да му избият балансите.

Аз от собствената си майка се дразня, като ми дойде на гости и то само за седмица, а какво остава да търпя чужд човек и то с години.

Само изнасяне е решението и нищо друго. Ако мъжа е умен, ще се изнесе и той, ако не - по-добре без мъж, отколкото с мамино синче.

26.   23, е ти си малко на другата крайност. Аз не само със семейството, но и с най-близките ми приятели, когато минавам по работа през квартала им, винаги звъня по телефона (да ги питам какво правят, ако са си вкъщи и им е удобно да излязат да се видим и т. н. ) Разбира се, няма да им се изтреса без предупреждение, нито да минавам покрай тях се случва чак толкова често (2/3 пъти в годината, примерно). Но все пак към най-близките си хора не съм толкова резервирана и не смятам, че съм чак толкова досадна с едно телефонно обаждане.

27.   Авторката: Номер 22 - Пробвала съм го но няма ефект. Ако заключа тя се оплаква на мъжа ми че съм заключила а той после се кара с мен. Явно цял живот ще се измъчвам нямам друг избор.
Номер 23 - Искрено завиждам на снаха ти че има свекърва като теб, която не бърка и не досажда. :) Явно всичко е до култура.

28.   от 23.
Едно е да се обадиш от предния ден вечерта например или сутринта и да кажеш, че ще ходиш в техния район(по път за центъра примерно) и между другото, че можеш и да минеш да ги видиш.... ако е удобно разбира се. Друго е да звъннеш и да кажеш:"Аз съм тук около вас, ще дойда да се видим след 10минути... или излез да се видим. "И ако не е удобно или нещо са заети едва ли ще се тръшна да правя скандали и да се сърдя...
Тука обаче говорим за ежедневно влизане в дома на младите по 6-7 пъти на ден за щяло нещяло и нарушаване на личното пространство.

Аз за това казах на авторката да и ограничат достъпа като си заключва етажа. Ако и това не сработи тогава да се изнесат от там.

29.   Според мен проблемът е във връзката ти с мъжа ти, не в свекървата. Той не е с теб, не е с вас. Какво като му е родната къща? Ти как си напуснала своята? Той не иска да е мъж и баща, а иска да е дете на майка си. Когато тя си отиде, ти ще поемеш ролята ѝ. Де факто ти мъж нямаш и ако останеш с него няма да имаш. За какво търпиш всичко това? Какво ще стане, ако се върнеш при вашите? И му кажеш да реши жилищния въпрос и месенето на майка му във всичко и тогава да ви прибере във ваша си къща, да сте си собствено семейство, а не ремарке към майка му.

30.   Аз съм 20 и съм съгласна с 29. Колкото и да ме боли да призная, живееш/м с две деца-нашите и тези на свекървите. Тогава, ще трябва да си преглътнеш любовта, и да се разправиш и с него. Ако искаш да живееш там с него, трябва да ги нариташ и двамата, по гореописания в предния ми пост начин. Нея, ако се меси, я обвини, че иска да ти развали семейството, и да се изнесеш и да остане детето ти без нормално семейство и баща. Просто трябва да си ужасно твърда и безкомпромисна, безцеремонно да отвръщаш на всичко, което смяташ, че е намеса в твоето и на детето ти пространство, да им вземеш страха на всичките. Но без емоционални изблици, хистерии и крясъци. И без обиди. Мъжът ти еот типа 'ремарке'. Подчини го ти. А онази я ритай всеки път когато е на твоя територия. Или не всеки път. Объркай я, накарай я да не смее. Тя смее, защото мълчиш, всички прости смеят, защото мълчим. Цената, която ще платиш, е висока. И двамата в известна степен ще спрете да се обичате. Ти ще спреш повече, защото когатого подиниш, ще спреш да го уважаваш. Трудно се обича мъж, когото не уважаваш. Но той всъщност никога не е бил за уважение. Ти си му придавала ореол на авторитет. Акоо тогава не го напуснеш, ще установиш превъзходство, няма да те безпокоят, но вече ще си се превърнала в майка му. Можеш само да се надяваш, че твоите си лични качества и достойнства ще правят картинката малко по-различна.
Не ме разбирайте погрешно всички-аз не съм против отношенията на мъжа с родителите му, на детето с бабата и дядото, но когато хората са прости или с болни мозъци, или глупави, или в комбинация, с тях трябва круто. Защото тя нямат мярка, не могат и да бъдат приучени към такава, и да им се гласува доверие, че ще имат мярка е на свой ред глупост. Навярно сме били глупаеи, че сме се обвързали точно с такива семейства, но другите имат други нрфостатъци. Та, разритай ги всичките, играй ва банк. Само е мнохо важно без хистерии и крясъци. Мъжът ти като види дебелия /представа си нямам откъде идва този израз/, ще го обърне на шантаж, нали много го обичаш, т. н. Не му отговаряй, опровергай го, накарай го да се съмнява. Всички си веят байряка, защото си последователна и знаят какво да очакват. Просто трябва да ги смачкаш, образно казано. Или ти, или те, или спокойствието, или голямата любов. Ти избираш.

31.   Авторката: Всички сте прави и съм наясно с тези неща. Проблемът е изцяло във връзката ни. Но аз не мога да го зарежа, не си представям живота без него. Просто искам да променя характера му. Искам да го науча да бъде мъж - мъжът на жена си, а не синчето на мама. Но той за жалост не прави разлика. Може би някои мъже порастват по късно. Не искам да си развалям семейството само защото той още не е порастнал. Но и не издържам от тава напрежение всеки ден се ядосвам за глупости а той стои със кръстени ръце.. побърквам се :(

32.   Следващият път леко отвори вратата и й кажи, че не е удобно в момента, например само по хавлии и така полека лека я дистанцирай. Като ти дава съвети за детето и кажи, че времената са други и имаш други разбирания. Говори с мъжът ти спокойно и му кажи, не тя... дрънкайте дрънкайте, а че искаш да имате самостоятелен живот, все пак сте семейство Искаш лично пространство и така нататък.

33.   Такааа лии? Я го виж тиии? А теб не уважава ли? Майка му като умре, нали ти ще си с него до края? Напомни му го това! И откъде накъде пък ти ще правиш компромиса? Една връзка не се гради само от един човек!
Направо му кажи да се ожени за майка си!

34.   Мила авторке, не изкам да те обезсърчавам, но мъжете не се променят. Даже се обиждат, че не ги харесваш такива, каквито са. Предложи му да се изнесете на квартира. Ако не -върви при родителите си. Той цял живот ще си остане такъв.

35.   Пак съм 20 и 30. Невъзможно е да промениш характера му, той няма да порасне, поне докато те са живи. Разбери и се откажи преди това усилие и безбройните неуспехи да ти съсипят нервите. После бандата психопати теб ще натири като луда. Повярвай ми и постъпи както те съветвам. Изтрий си романтичната представа за този мъж, той не може да е мъжествен както ти искаш от него, поне не и под постоянното влияние на откачената му майка. Тя ще насърчава инфантилизма му докато е жива, за да има той нужда от нея. Той е ремарке и ремарке ще си остане, но го направи твоето ремарке. Просто това, което искаш е невъзможно, не оставяй чуждата перверзия да съсипе теб.

36.   Авторката: Номер 35 незнаеш само колко си права.. Много истински коментари. Явно си в подобно положение като моето и затова ме разбираш. Мъжът ми от началото на връзката ни е свикнал с идеята че ако го обичам истински, ще го приема такъв какъвто е. А ако не приемам нещо значи не го обичам. Ако заговоря за някаква промяна в къщата или в него, той веднага ми натяква " ама не ме ли обичаш такъв ". Ако му намекна да се изнесем става война. Това е неговият дом и ако го обичам ще трябва да приема дома му. Ако не го приема значи не го обичам достатъчно. Така го е научила простата му майка. Да разсъждава незряло като дете. И аз съм винаги в безизходица. И се примирявам и мълча. Ако не мълча най много да се скараме и да се разделим. А аз не искам това. Колкото и да ме ядосва не искам да го губя. Той е най близкият ми човек и съм многа привързана към него. Искам да го променя но не мога. Пък и понякогя си мисля че той не е виновен че е такъв. Простата му мйка го е научила така и не му дава да порастне до ден днешен...

37.   Звучи така сякаш бабата страда от нарцистично личностно разстройство. Съветвам те да се образоваш на темата. На български из интернет няма много на иформация, но на английски и руски има.

38.   35 съм. Ами да, как мислиш, в същото положение съм. от 2001 сме във връзка, от 2010 сме женени. имаме дете на 1. 5 половина. Освен че си съсипах нервите, друго не постигнах. Спасява ме дистанцията, за която трябва да се боря със зъби и нокти, защото сега детето е маша, която свекърва ми с престорена заинтересованост върти, за да примъква сина си към себе си. Аз добих сила да ги разритам когато се опитаха да ми обясняват кой какви права имал бил над детето. Дотогава мълчах и го оставях да се занимават един с друг, стига да не ме закачат. Но вече с детето - имахме на няколко пъти конфликти, в които като действах по гореописания начин я разревах няколко пъти. Не ме разбирай грешно, не се гордея с това, и никого не исках и не искам да наранявам. Но просто въпросът е или тя и нейните капризи, или аз. Или едната ще реве, или другата. И аз вече не желая да седя огорчена в ъгъла и да разчитам, че темерута, за когото съм женена ще ми пази честта и ще ме защитава. Детето си е мое, аз седя по цели нощи до него като е болен, аз отговарям за възпитанието и безопасността му, аз го храня, пера и обгрижвам. Моята постоянно се вре навътре в картинката и като не я пуснеш се цупи щото имала била права. Като покажеш пълно неуважение към нейните чувства, обиди я, огорчи я, да ходи да се оплаква на сина си. Инфантилните синове могат да живеят с инструкции, те така са свикнали, но с досада от мрънкане никой мъж не може. Нека тя мрънка, ти само ритай и хапи /без обиди и квалификации/. Мъжът ти е пъзльо, нищо няма да направи. Но доколко ще оцелее любовта ви, не смея да прогнозирам. При мен друго не действа - само пряк конфликт, взимаш и страха, отговаряш и нападаш всеки път. Не знам твоите как са - но моите са прости еснафи, еснафите много държат на чуждото мнение, позата и преструвката. Те са с чисти порядки и мръсни души. Виж от какво най-много я е страх, и заплашвай с това. Моята например на чистота и възпитание много се засяга, и на богатство и бедност. Хапи там, където тя най-много се преструва. Така няма да се налага да ползваш истински обиди.

39.   Авторке, не е свекървата виновна, че мъжът ти е такъв. Той си е виновен. Той е пълнолетен осъзнат мъж и ако се замисли може да разбере за какво става въпрос. Но не. Нещо повече-той емоционално те манипулира и изнудва. Значи това бил дома му и ако го обичаш него, ще обичаш и дома му? А защо той не се интересува, че ти си нещастна в този дом и страдаш? Защото не му пука за теб. Той не те уважава. За него ти си просто удобна. А ти си заслепена от любовта си към него. Но той не те обича, не те уважава, не го е грижа страдаш ли или не. И проблемът е, че щом ти си нещастна и детето е нещастно. Децата попиват чувствата на майката, особено, когато са малки. Така че ти, самозаслепена от любов неразбираш, че ти започваш да вредиш на детето си. А то е най-важното. Събуди се от влюбването си, помисли за детето и спри да оневиняваш мъжа си. Той е пълнолетен и вероятно разбира много добре какво се случва, но така му изнася. Отиди при родителите си заради детето. Иначе то ще е свидетел на една нещастна майка, на баща, който не уважава и не му пука за жена си и на вечни битки в семейството.