 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Искали ли сте да имате други родители
преди: 6 години, 10 месеца, прочетена 2019 пъти
Здравейте на всички! Искам да споделя нещо относно моето семейство. Вече съм далеч от тийн възрастта, наближавам 30, но едно ужасно чувство не спира да ме гложди. Това е че осъзнах, че искам да имам други родители и ако имах други, смятам че щях да се чувствам по съвсем друг начин. Отдавна не живея с тях и съм самостоятелна, но винаги ми е липсвала тяхната любов и подкрепа. Мислех, че като се отделя и съм сама това ще премине, но истината е че в мен остана една празнина от липсата на любов, която не може да се запълни с нищо. Израснала съм в така да се каже враждебна и студена семейна среда, пълна със скандали между родителите ми и други роднини. Никога не сме били сплотено семейство, всеки е бил против другия или вечно е имало някакви дрязги. Аз цял живот съм си мечтала да бъдем сплотени, да правим неща заедно, да ходим на различни места и да се подкрепяме, но не. Сърцето ми се къса като видя как големи семейства са някъде на почивка или се веселят заедно. Това никога го е нямало при нас. Майка ми например цял живот е в нещо като депресия и вечно е недоволна, от най-малкото нещо крещеше и остави един страх в мен, да внимавам какво правя за да не се ядоса. Вечно бях на пръсти около нея, чудейки се как да и угодя, а тя все беше недоволна. Това ужасно ме умори и обезсили. Когато имах някакъв проблем и споделях тя крещеше срещу мен- аз какво да направя. Е кажете ми нормално ли е родител, който трябва да подкрепи детето си да му крещи в замяна, когато има проблем. Аз съответно все трябваше да се оправям сама и да не им казвам нищо, защото думата проблем в тях предизвикваше истерия. Е нормално след като бяха пълни с нерешени проблеми. Оттам аз развих едно чувство на самота, и все гледах да се оправям сама, не можех да споделя с никой, и цял живот се чувствам изоставена и самотна. Днес се видях с нея за малко и споменах за един мой проблем, тя кресна с жесток тон - стига си се самосъжалявала. Е писна ми хора, аз никога не съм се оплаквала ама вече ми преля чашата. Винаги съм се стараела да съм изрядна, да уча, да съм добра, да не създавам проблеми, но това пак не се оцени. Имам приятелка която лъжеше родителите си, крадеше им пари и те умираха за нея- трепереха и, обичаха я, подкрепяха я- а мен нищо. Много ме боли от това. Баща ми пък е един егоист, потаен и затворен в себе си, който никога не се е интересувал от това семейство. Единственото от което се е интересувал са пари, пари и пак пари. Само за пари говореше и мислеше, 5 лева например са му по-скъпи от някой човек и т. н. Съответно прекарваше много време играейки хазарт и въобще не се грижеше за това семейство. Опитах много пъти да водя разговор с него, да се сближим, но не все едно говориш на стената. Затова се отказах да комуникирам с този човек. Чувствала съм се докато живея при тези хора все едно съм някаква непозната на квартира при тях, дори не осиновена, защото дори осиновените деца ги обичат. Даже ми е чудно като видя как някой хора умират за децата си и винаги са на първо място за тях, това при мен никога не е било. Даже са черпели чужди деца пред мен, а на мен нищо. От цялото това нещо се усещам, че съм станала емоционално студена, затворена, сама и обезверена и не знам как да го променя. Имам чувството, че родителите ми ми оставиха една огромна дупка в душата, която не мога и не знам как да запълня. Хващам се да си мечтая, че съм имала друго семейство, което ме обича, даже като по-малка редовно си
представях, че съм в друг дом с любящи хора, с който се обичаме и подкрепяме. Напоследък имам някакви натрапчиви мисли, че ако бях израснала в друга среда сега всичко щеше да е различно. Не мога да погася тази болка каквото и да правя, въпреки че опитвам години наред, все едно такова странно чувство на празнина ме гложди. Има ли някой с подобна история и подобни чувства? Знам че много хора не се разбират с родителите си, но много по-лесно го преодоляват като се махнат от тях. Аз не знам защо съм зациклила на тази история и не мога все още да я превъзмогна. Ако има друг минал през същото ще се радвам да пише, как и дали се е справил с това положение.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 10 месеца hash: 2bc4bd2ac0 |
|
1. Мила, единственото, което мога да ти предложа е да посетиш психолог, но не си мисли, защото те помислих за луда или нещо подобно! Защото семейството ти ти е оставило една голяма рана, която трудно някой друг ще запълни, а специялист примерно ще знае какво и как да ти каже. Такива хора са се сблъскали с много проблеми и знаят какво да ти кажат. Ще ти променят гледната точка и с времето ще усетиш, че започваш да ставаш друг човек и тази рана винаги ще я има, но ти ще продължаваш с нея като един урок от съдбата. Аз ще ти кажа да приемеш това, че никога не си изпитвала любовтта на семейството и да гледаш напред. Нямаш силата да промениш или да смениш семейството си, но имаш силата да промениш себе си! Замисли се искаш ли наистина цял живот да мислиш само за това и да изпитваш страдание? Не си заслужава просто... Намери твоите хора(партньор, приятел, близък) и се чувствай щастлива около тях. Аз лично познавам хора със същата болка, като твоята, но те решиха, че не искат заради това да продължават така.
|
| преди: 6 години, 10 месеца hash: 41c2ff9014 |
|
2. Мила, съжалявам, че се чувстваш така. Но запомни - никой никъде по света няма идеални родители. А въпросът, който си задаваш - дали би била по-различна, ако беше израстнала в по-добро семейство - да, би била. Всички ние бихме били. Но затова толкова хора, осъзнаващи това като поправим недостатък, се самовъзпитават. И това всъщност е необходимо за всички. Това, че твоите родители не са ти дали исканото, въобще не е фатално, щом обаче си го съзнала. Семейният модел е основополагащ, но качествата в човека могат да се развиват/култивират стига да го искаш. Малко са хората, които работят върху себе си, първо защото не осъзнават, че трябва, и второ - защото е трудно. Но опитай, миличка, воля и самодисциплина! И не обвинявай родителите си, че не са ти дали любов. Един учител не може да научи ученика си на нещо, което той самият не знае. Вашите няма как да дадат любов, ако те не са получили (и най-важното не са го осъзнали и не са създали това чувство в тях). Затова счупи кръга. Култивирай в себе си любов. Любов към себе си, към околните, към вашите. Не разбрах дали си семейна, но във всички случаи - посявайки в себе си обич - тя ще поникне и в семейството ти (деца, съпруг). Така вече този семеен модел няма да бъде повторен. Целувки ти пращам, успех!
|
| преди: 6 години, 10 месеца hash: ec4c8183d5 |
|
3. Аз не съм искал други родители (за щастие моите са най-доброто, което мога да имам - не казах съвършени, но поне са се справили добре с родителстването и нямам забележки в това отношение), но при теб е напълно оправдано. Докато четях историята ми се искаше да те прегърна и да те утеша, после да зашлевя шамар на всеки от така описаните родители и накрая пак първото, споменато в изречението. Не знам защо, но не всеки успява да нацели поне един родител, който да е наясно какво прави и да не изглежда пред детето си като маймуна на волана на автомобил (знам, че все пак са ти родители, но не мога да се изразя по-меко за тези хора).
Оттук мога само да ти пожелая много сила и обич към самата себе си. Макар да не са ти го показвали досега, ти си прекрасен човек и заслужаваш цялата любов на този свят. Повтаряй си тези думи дори да ти звучат нелепо, защото са истина! Имаш една виртуална прегръдка от мен и цялата обич, която мога да ти дам в този момент. Когато се почувстваш уморена, сети се, че има някой там, на който да се опреш макар и да не го виждаш. Ако не друго, поне тук можеш да видиш загрижени за теб хора - и това е нещо, нали?
М30
|
| преди: 6 години, 10 месеца hash: 76667a8b11 |
|
5. Здравейте,
Единственият начин е да си създадеш свое семейство, където отношенията да са такива, каквито искаш. Тогава ще ти е все тая какви са родителите ти.
Изпитано лекарство!!
|
| преди: 6 години, 10 месеца hash: 399565e61d |
|
6. Искала съм да имам друга майка, искам и сега или да нямам изобщо. Моята се вълнува единствено от себе си, цигарите и бирата си, и да плащам за всичко. Мрази ме, говори срещу мен, звъни на приятелите ми, иска непрекъснато да ме съди за издръжки. Плащам заеми, храна, сметки, операции и пари на ръка.
Семейството и приятелите ми са в шок, гледаме да го удряме на майтап, ма то си е терор. Чудя се, защо на мен, и на какъв урок ме учи живота?
|
...
| преди: 6 години, 9 месеца hash: f282671b20 |
|
7. Здравей,
аз не мога да ти помогна със съвет, но ти пиша, за да ти кажа, че и аз се чувствам по същия начин. Мислела съм си абсолютно същите неща като теб. Винаги са ми липсвали нормално отношение и подкрепа от тях.
Също като теб съм се опитвала да говоря, но не е имало никакъв резултат. Мисля, че това не може да се промени, тъй като те са родителите и първоначално от тях е зависело какви ще са отношенията в семейството.
От малки е трябвало да се справяме с много неща сами, защото, както ти каза, те реално не могат да помогнат с решаването на проблем. Трудно се живее така, аз също все още не мога да го приема. Може би наистина ако имаш подкрепа от други хора извън семейството, ще е по-леко.
Опитвай се да гледаш от светлата страна на живота и си напомняй, че тези хора просто толкова си могат. А фактът, че си написала това и мислиш така, показва, че ти не си като тях. :)
|
| преди: 6 години, 8 месеца hash: 65ec77a800 |
|
8. Здравей! Искам да ти кажа, че и при мен положението е подобно. И аз се чувствам така, само дето съм на 18 и чакам да завърша, за да мога да се махна от тях. Баща ми и майка ми са разделени от 7 години, живея с баща си и баба си. Средата е много враждебна, постоянно се карат или са недоволни от нещо. Баща ми ме обижда, ако въобще ми говори, защото това е рядкост. С тях никога не съм споделяла нищо, защото знам, че ще ми се рсзкрещят. С майка ми е по добре, но няма как да живея с нея. Остава ми само да чакам да завърша и да се махна от тях, но знам че празнината винаги ще е в мен, никога няма дс мога да я запълня.
|
| преди: 6 години, 8 месеца hash: 6f637240f0 |
|
9. Съгласна съм с н. 1
Аз самата идвам от много по-тежко семейство от твоето с алкохолизъм, скандали, бедност и мизерии, но чак след методи, които идват от психоанализата успях да се примиря с тях и да приключа с тях. Днес съм в много добри, дори сърдечни отношения с родителите си и напълно съм им простила, но и съм се откъснала от тях - не ми дреме ни тяхното мнение, ни как ще живеят, ни какви проблеми имат, а се чуваме всяка седмица, виждаме се по големите празници и толкоз.
препоръчвам книгата на Долто „Отровните родители“, книгата „Излекувай живота си“ на Лиз Хей, също всичко на Фройд съм изчела буквално,
|
| преди: 6 години, 8 месеца hash: 75c704713c |
|
10. Като дете исках да имам друга майка. Липсваше ми майчина грижа. По едно време осъзнах, че не е можело да се родя точно АЗ от други родители и го приех. С времето си станах майка сама на себе си, започнах да си давам сама това, което ми е липсвало. И престанах да се грижа за майка ми. Проблемът беше в това, че тя винаги е искала от мен да съм по-възрастната. На 20 години се отделих, много далече, и ограничих контакта. Това също ми помогна.
|
| преди: 6 години, 4 месеца hash: 5936191426 |
|
13. Ох, и аз не съм сигурна дали харесвам родителите си. Аз съм тийнейджърка, ядосвам се, ясно. Ама те прекаляват! Ама иначе ги харесвам, обаче съм искала други родители!
|
...
| преди: 6 години, 4 месеца hash: fa336c4aa0 |
|
14. Може би човек трябва да приеме, че не избира родители си и съответно, не е предрешено, че ще получи любов от тях; ако получи любов от тях - получи; ако не - трябва да се опита да разбере защо, да извлече поуки за бъдещата си роля на родител и да приеме нещата философски.
|
| преди: 6 години, 3 месеца hash: 1f1186bf1d |
|
15. О, да-направо ги ненавиждам! От първите ми спомени, та досега-те винаги са се съюзявали срещу мен! Цял живот живея с мисълта, че съм нежелана! А съм нормална жена, не съм нито алкохоличка, нито наркоманка, нито някой рецидивист, но те цял живот ме тормозят. Сега са доста възрастни и с нетърпение чакам да им го върна! Все ще легнат някой ден на моите ръце и тогава ще им сипя с големият черпак!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
