Споделена история от Семейство |
Изпитвам злоба към брат си
преди: 6 години, 10 месеца, прочетена 1322 пъти
Здравейте, историята ми е дълга, но ще я съкратя. Имам брат на 25г, а аз съм на 18г. И двамата живеем с майка ни, но сме от различни бащи. Той е странен, не мога да го понасям, само като го видя и изпитвам агресия. 7 години не е работил, само едно лято работи на морето. Баща му е много нервен човек, а брат ми е сто пъти по-зле. Не плаща никакви сметки, обижда ме, ако не съм съгласна с него за нещо започва да ме обижда със жестоки думи, дори вените му излизат от злоба. Моят баща го отгледа, но обръщаше повече внимание на мен, а майка ми и на двамата обръща внимание, но намерих тетрадка в, която пише как съм я дразнела като малка. Тя се разведе с баща ми и може да се каже, че тя ни издържа. Много ме е яд на брат ми, че е голям мъж, поне от скоро си намери работа и го няма няколко дни, голям мъж е, а се държи детински. Изпитвам злоба към него, защото винаги гледа да е против мен за каквото и да е, никога не ме подкрепя, гледа само да ме унижава и да страдам, и накрая ми казва, че съм идиотка. Искам да се изнеса, но майка ми не позволява. Понеже си взех куче, а то не може да търпи брат ми и постоянно го лае, брат ми решил да го възпитава, да го води при учители за кучета и, ако не можело да се оправи, щял да го пусне на улицата. Аз съм в шок! Това ще стане само през трупа ми. И така, вече не издържам, няма спасение, няма изход... Пиша тук, защото няма от кой да искам съвет вече...
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 10 месеца hash: 1906687d75 |
|
1. Предлагам всеки да си хване пътя и да не сте в едно жилище и за Ванката ти ще е добре и за теб . На 18 едно куче не може да управлява животът ти, изнасят се с кучето или му намираш добри стопани. Само със злоба не става, къде са действията?
|
| преди: 6 години, 10 месеца hash: bb93e08d6e |
|
2. Е като завършиш училище, догодина предполагам, майка ти вече няма как да те спре да се изнесеш.
И тогава ако имаш нужда от помощ винаги ще можеш да се обърнеш към баща ти предполагам, даже може да му споделиш тези неща за тетрадката на майка ти, за кучето, брат ти.
Той брат ти не е виновен обаче, че е такъв. Винаги са виновни родителите, запомни това. А и е близко да акъла - все пак щом неговия баща е някакъв такъв по - особен, меко казано нали.
А майка ти явно е от онези жени, които по ред причини не могат да изберат/да попаднат на подходящ човек за себе си, но въпреки това са на принципа, че на всяка цена трябва да се обвържат - да са с някой 'дет стаа г/д' нали, та да не са 'стари моми', 'сами' и другите там едновремешни селски малоумни съждения.
|
|
