Загубих майка си.
преди: 6 години, 8 месеца, прочетена 1240 пъти
Здравейте. Загубих татко преди почти три години. Тъкмо посвикнах с мисълта, че го няма и че гопсод ми е оставил майка. Научих се да се радвам отново, щастлива с моята майка. И така до преди три месеца, когато майка се разболя от коварната болест и си отиде само за две седмици. И така след всичко това изгубих себе си. Боли много. Хората около мен искат аз да се държа все едно нищо не се случило. Мислят си че три месеца е достатъчно и другото е лигавщина. Усещам как им досаждам, ако заговора на тази тема. Просто имам нужда да поговоря с Хора преживели този ад.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 8 месеца hash: 319fa2ee16

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Аз също,много е мъчно,но мисли позитивно,че тя е на по-добро място и не се мъчи.Винаги ще липсва няча как,друго си е да поговориш с мама.

 

...

преди: 6 години, 8 месеца hash: 2391e216c1

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Здравей. Мъката е много голяма. Три месеца са нищо. Аз загуних майка си преди три години. Почина от рак. Тя беше най-близкия ми човек. Останах сам сама. Роднините ми не се интересуват от мен. Нямам приятел. Мъжете гледат да ме използват и аз се затворих в себе си още повече. Много ми е мъчно за мама. Искаше ми се сега да е до мен. Да чуя гласа й, да я прегърна. Снощи я сънувах. Един съвет. Недей да плачеш пред хора каквито ибда са ти. Не могат да ти помогнат. Хората са станали такива егоисти и злобари, че мачкат като валяк. Не показвай слабост и болката си. По-добре се затвори в стаята и плачи, колкото искаш без никой да те вижда. Ще ти се наложи да понасяш много удари и трябва да си силна/силен, защото си САМ/А вече. Дано поне имаш братче или сестриче за подкрепа. В

 

...

преди: 6 години, 8 месеца hash: 51bbe1f252

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Здравей, Съжалявам за загубите ти. Наистина, това е огромен стрес за толкова кратък период. Някои хора сякаш преживяваме загубата на близък по-болезнено или просто така ни се струва, защото другите се прикриват добре. Засега съм изгубил "само" баба ми и дядо ми, но се научих, че тази мъка си я носи всеки сам в себе си. Не намерих нужната подкрепа у никого, дори у приятелката ми, родители и други близки. Всеки от нас изживя загубите вътрешно в себе си и говорим рядко за това. Дядо ми почина преди година и половина. За околните може би изглеждам нормално, не говоря с никого за него, но всеки, абсолютно всеки един ден си мисля за него и ми липсва страшно много. Просто осъзнавам, че няма кой и с какво да помогне в такива случаи, затова и не очаквам подкрепа от никого вече. В началото ми беше странно, сега виждам, че е естествено. Няма дума, която би могла да облекчи загуба на близък, просто няма. Така ще си живеем до края и на нашите дни и можем само да радваме, че тези хора са били част от живота ни и да се надяваме, че ще има кой да си спомня с добро и за нас самите, когато вече ни няма...

 

...

горе^

преди: 6 години, 8 месеца hash: 019548f1ac

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Бъди силна мила! Казват, че времето лекува. В твоя случай ВРЕМЕТО ще ти помогне да преодолееш болката. Всичко е време

 

...

преди: 6 години, 8 месеца hash: eef7e12558

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Съболезнования! Ако имаш възможност върви на психолог, с него ще можеш да говориш колкото имаш нужда и да получиш съвет как да се справиш с болката

 

...