През 90-те бяхме по-бедни, но по-човечни - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (75422)
 Избор на редактора (64)
 Любов и изневяра (16693)
 Секс и интимност (9293)
 Тинейджърски (17556)
 Семейство (3461)
 Здраве (6231)
 Спорт и красота (3319)
 На работното място (1339)
 Образование (3998)
 В чужбина (890)
 Наркотици и алкохол (787)
 Измислени истории (677)
 Проза, литература (1207)
 Други (9901)
 
 
Пресметни колко струва пушенето?
 

  

Споделена история от Семейство

През 90-те бяхме по-бедни, но по-човечни
преди: 29 дни, 17 часа, прочетена 1217 пъти
Често хората се хвалят колко хубаво било сега - молове, лъскави коли, не знам си какво. Но да ви кажа моите деца в България няма да имат същото детство каквото имах аз (88-ми набор). Всичко тече и всичко се променя и затова българската култура сега е различна - хората вече не се радват на Фордове и Опели, които тогава бяха супер, защото са западни в сравнение със соц возилата, искат повече и повече, ако нямаш поне Мерцедес си нищо.

Тогава нашите родители се редяха по опашки и пак бяхме щастливи. Износвахме дрехите на по-големите братя и сестри.

По телевизията даваха по-хубави неща и повече детски. Нямаше простотии като брадъри и т. н. Най-лекото нещо беше Супершоу Невада, но пред скандалите в риалити програмите да гледаш красиви усмихнати момичета и нови фордове е за предпочитане.

За вас не знам, може София в коята рястях тогава да е била по-разбита и прашна, но едно че имаше по-малко задръствания и съответно по-чист въздух, но и сякаш хората бяха по-свестни.

Аз не помня толкова озлобени хора в транспорта, чак толкова много навъсени лелки продавачки и т. н.

Сега имаме люскави телефони, някои и лъскави коли но да ви кажа забравихме че щастието не се купува.

Я вижте кои са най-богатите страни - северна Европа, Англия и т. н. но малко от тях са щастливи - само САЩ и Канада, а Европейските богати страни са на първите места по депресии и алкохолизъм.

В другата крайност са по-бедни, но по-щастливи и човечни нации като Португалия, Аржентина и т. н.

Сега имаме повече материално, лъскави молове и офис сгради, но къде остана топлината и човечността?

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 29 дни, 15 часа
hash: d1081284c8
гласове:
1 2 3 4 5
  (11 гласа)

1.   Аз съм набор 1984 и мога да си спомня по-реално какво се случваше през 90-те от Автора. За мен просто Автора има носталгия към своето детство, към това да нямаш отговорности и да си свободен. Родителите му примерно ще имат съвсем други спомени за 90те.
Аз бях дете също през 90-те, но за разлика от Автора бях и по-голяма, но и може би по-зряла. Гледах Панорама и Новините, гледах какво се случва около мен и живеех с проблемите на родителите си, които тогава подобно на много други загубиха всичките си спестявания и ценности заради банковата криза на Жан Виденов, нямахме хляб, защото това правителство беше изнесло цялото жито, продавайки го предварително заради добрите цени на борсата. И преди това беше мизерия, но това преля чашата просто.
Освен това в моят клас в един час на класа имаше нещо като проучване от Социалните служби и се оказа, че повечето от половината деца имат един или двама безработни родители. Имах приятелка-полусирак и само на нея дадоха някакви хранителни продукти да занесе вкъщи, което другите намериха за доста несправедливо, защото на практика всички бяхме от зле по-зле. Радвахме се за Коледа, че от Отворено общество (да, организацията на Сорос) ни пращаха дядо Коледа в училище, които ни даваше 1 банан и 1 тоблерон, също 1 портокал в едно пликче в деня преди Ваканцията. Имаше и дребна играчка. За повечето от нас това беше единственият подарък за Коледа и носехме и всичко у дома да го разделим с баби, родители и по-големи братя и сестри. До ден днешен като беля портокал го разделям между всички в стаята, банан и шоколад също. Имаше и коледно тържество за деца пак от тази организация, така че през 90те само Сорос се сещаше за българските деца. До там го бяхме дохарали и не говоря тук за 1 зима или 2 зими - говоря за десетилетие.

Моите родители работеха, но не им бяха плащали заплати с месеци и живеехме ден за ден и чрез зимнините и месото, което си носехме с влакове от селото на баща ми.
Също нямаше тебешири в училище, парно също, а учителите не бяха виждали заплати с месеци - дете на учителка съм и знам как е ходила майка ми без нито един лев в джоба за баничка така да се каже и как е давала последните си стотинки да купи на едно много дете от класа си нещо за ядене.
Нямаше тебешири и няколко деца намерихме в стар и изоставен склад варови отливки за таван - с чанти ги закарахме в училище и така имаше тебешир и беше толкова много, че и за шарене в двора имаше и цяла година и дори повече в училище имахме тебешир.
Освен това имаше и въшки непрекъснато и се третираха с много агресивни методи - газ, спирт и ко., които изобщо не помагаха.

Това бяха отвратителни, жестоки години за възрастните и не знам нито как са ни изхранвали, нито как са избутали тези години. Майка ми една цяла заплата веднъж даде за 2 чифта дънки на мен и сестра ми. Днес с 1 заплата мога да купя поне 50 чифта детски дънки ако не повече!
Днешните ни проблеми в сравнение с тогава са смешка и виц и да - днес хората са по-спокойни и ведри. Живея във Варна и стига да отиде човек в Морската градина на разходка и ще види много усмихнати хора, носещи шарени дрехи с децата си, които ядат пуканки, сладолед, имат балонче или някаква играчка със себе си.
За мен да си купя балон беше най-голямото щастие. Събирах цяла седмица стотинки имаше едни балони като томбола - може да ти се падне много дребен, но и много голям. Веднъж ми се падна огромен балон и си играх с него 6 месеца и нагоре.
Мизерия, сивота. Никакви играчки нямах, освен останали от сестра ми и братовчедите счупени, нямах и плюшени играчки.
90те години са дори по-лоши и от комунизма, но постелиха за следващите десетилетия и аз съм доволна, че не съм родител тогава, а сега!
Поклон на родителите ни, които въпреки хаоса успяха да ни отгледат и изхранят на магия!

 
  ...
преди: 29 дни, 15 часа
hash: e5df681fea
гласове:
1 2 3 4 5
  (8 гласа)

2.   Да, всичко беше цветя и рози! Чакахме по 5 - 6 часа за два хляба, а на опашката една човечност, едно братолюбие...

За реалити - шоштата - вярно не се налагаше да гледаме Биг брадър защото живота беше къде - къде по интересен - не минаваше и седмица без бомбен атентат или разстрел на някой "бизнесмен" а протести с палежи на народното събрание/мин. съвет и тн си бяха всяка година.

Абе да ни завиди човек в какво "златни" години живяхме.

А - забравих и за режима на тока, ама тогава нямахме смартфони на бедата не беше голяма.

 
  ...
преди: 29 дни, 14 часа
hash: 2eed9e2c2b
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

3.   Бъркаш социализъм с демокрация!
Социализъм- от 1944 год до 1989 год.
Демокрация- От 1990 до 2017 год.


Демокрацията през 90-те години едва навлизаше,много ясно че имаше останал "материал" от социализъма.
За това си имал/а хубаво детство или поне си мислел/а че имаш такова.
България е страна,която бавно-бавно се намести към по-лошото,защото знаем че България е една от най-бедните държави.
Никога няма да надминем САЩ или да станем като нея,макар че Костов сваляйки БКП си мислеше че България ще може да стане САЩ №2.
27 год. по-късно,ние не сме мръднали от позицията си,с изключение на технологиите които можем да ползваме.
София и Пловдив едни от най-големите ни градове са "големи села"!
Стари,рушащи се сгради,паметници които падат и се унищожават,природа която се унищожава от човека...
Храна която е негодна за употреба,но и скъпа като цена,фалшиви и некачествени дрехи,но и скъпи като цена,менте обувки-скъпи като цени...
Всяка година се вдигат данъците,но и с обещания за "по-добър" живот,мръсна и нефилтрирана вода,да изброявам още?
Общо взето това е демокрацията за 27 години,но почакайте да видите,колко още по-зле ще става.
Човека разрушава всичко,за това е по-добре наистина най-сетне да дойде края на света,за да дойде едно ново,културно,добро и грижещо се поколение.

 
  ... горе^
преди: 29 дни, 13 часа
hash: 0e4f0a2fe7
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

4.   Звучиш повече, като набот 08, ама карай.

 
  ...
преди: 29 дни, 13 часа
hash: 5ab5dc43a1
гласове:
1 2 3 4 5
  (13 гласа)

5.   3, много апокалиптична картина рисуваш. Не казвам, че сме Швейцария на Балканите, но сега е 100 пъти по-добре от 90-те години. Имаше периоди, работехме за 5 долара на МЕСЕЦ. Имахме хиперинфлация, показните разстрели бяха ежедневние. Не можехме да пътуваме свободно. Чакахме часове за хляб и нямаше гаранция, че ще можем да си купим. Имали сме моменти, буквално сме нямали сапун и шампоан да се изкъпем, това няма да го забравя никога. Яли сме дори случайно изпусната вафла за дивана и мухлясал хляб, просто защото нямаше. Родителите ми работеха буквално 16 часа на ден, без почивка по цели месеци и въпреки това парите не стигаха дори за храна понякога.

Ако някой решеше да прави дребен бизнес, веднага идваха сикаджиите и му искаха рекет, иначе му потрошаваха всичко. Само че на много от тогавашните деца това им се спестяваше от родителите, за да не им развалят детството.

Колкото до комунизма, това е утопия и не може да същестува дълго време и историята го е доказала категорично по целия свят. Днес единствения комунизъм е в С. Корея и е оцелял само благодарение на твърда диктатура, където могат да те вкарат в конц лагер, само защото имаш различна прическа или носиш дънки.

А това, че данъците се вдигали си е откровена лъжа. В момента сме една от малкото държави с 10% данък и то плосък. В другите страни е 40-50%. Съшо сме от малкото държави с 2 г. майчинство. Вярно мизерно, но 2 г. В много страни и то развити няма изобщо, а майките ползват само болнични 1-2 месеца. В някои като САЩ дори и отпуски няма.

Истината е, че хората имаме навика да сме неблагодарни и да приемаме хубавите неща за даденост и да гледаме какво нямаме, а не какво имаме. Сега не е супер, но определено е много по-добре от 96 г.

Не дай, Боже, да стане пак като началото на 90-те или 96 г. и пак ще говорим дали сега е толкова зле.

Мога още много да пиша, но ще стане дълго.

 
  ...


...
преди: 29 дни, 12 часа
hash: 9048d9ff7f
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Аз съм 83-и набор, и не виждам промяна за последните 30 години. Същите нечовеци сме си.

 
  ... горе^
преди: 29 дни, 12 часа
hash: f5fb3dc07e
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

7.   Работата е следната:
През 90-те беше по-добре за почти цялото население на България.
Сега е по-добре за може би две трети от населението, но за останалата една трета е по-зле.
Това само в материално отношение обаче.

Във всяко друго отношение тогава хората като цяло бяха по-добри и съм напълно съгласна с автора.

 
  ...
преди: 29 дни, 11 часа
hash: d1081284c8
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

8.   n 7 засяга една много интересна тема - действително през 90те години имаше по-голямо социално равенство - равенство в нямането. Това равенство беше наследено от предходния период, наречен Комунизъм и действително за много хора това беше благодат, защото независимо от личностните качетства - образование, способности, професия, работливост, предприемачество и така нататък, всички бяхме в един кюп.
Още през 90те години обаче почна да се отсява житото от плявата и 10 г. по-късно едни 10-15% от населението постигнахме повече от добър стандарт на живот, а останалите не че имат по-малко от през 90те - и те имат повече (примерно няма семейство днес без кола), но в СРАВНЕНИЕ имат вече по-малко.
У нас има също особено в големите градове една доста голяма прослойка от хора - вече 30-50%, които не са богати, но живеят на много добър стандарт - имат да кажем 3-4 хиляди семеен доход, изплащат си свое жилище, имат две коли и могат да си позволят неща като кино, почивка в Гърция или екскурзия в Европа, частни уроци за децата си, хубави дрехи, храна, излизания навън, ски зимата.
С тези хора съжителстват хора като Автора и хора като н 7 и се чувстват (с право!) някак си изолирани и „дискреминирани“, а хората считат за намусени, надути. Може би това са съседите им дори, просто които имат хубава работа и доход.
За такива хора като Авторът и 7 действително не само 90те, но най-вече комунизмът са чудесни периоди.
Имат право...за себе си.
Има дори изследвания научни по темата - не е важно абсолютното благосъстояние, а сравнителното - тоест дори днес и Авторът, и номер 7 да имат повече неща от преди, те се чувстват по-нещастни и бедни, защото в сравнение с другите не са постигнали достатачно
Да, това е номер 1 ефект от пазарното стопанство (капитализмът) и това е моторчето, което кара хората да се напрягат допълнително, да постигат повече и да просперира обществото като цяло.
Вярно е, че някои хора като Автора се депресират, но пвечето хора гледат да дадат всичко от себе си, за да са част от живота навън.
Липсата на това моторче е и причина номер 1 комунизмът никъде да не успее. Когато всички сме равни, всеки гледа да даде минимум от себе си, за да не се мине.
Хомо Економикус се казва също феноменът - човекът винаги се стреми да се оптимизира.

И не, обективно погледнато 90те не са били по-щастливи и по-добри години - ако гледате статистиките и за абортите, и за самоубийства, и за престъпност ще видите, че тогава е пик в тези явления, но за неуспелите днес хора това са блаженни години, защото са били като другите просто....
За Бога, през 1997 зимата бяха умрели 20 деца в дом за сираци, защото бяха замръзнали. Умираха хора буквално от глад и замръзваха и не беше някой изолиран старец в някое село, а в градовете, в социалните домове, в болниците нямаше лекарства, а в училищата нямаше парно, но всички тогава бяхме в общия кюп, в общия Ад, а сега можеш срещу определена сума да отидеш в по-добра болница, в по-добро училище, да се возиш в по-добра кола и да живееш в по-добро жилище от съседа...

 
  ...
преди: 29 дни, 11 часа
hash: 5ab5dc43a1
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

9.   Сега се сещам, че майка ми всяка сутрин ме събуждаше рано, за да ме прати на магазина да се наредя на опашката за хляб. Аз буквално до обяд всеки божи ден чаках, за да ми дойде реда и когато ми дойдеше реда или хляба свършваше, или вече беше поскъпнал 2-3 пъти от сутринта и вече дадените ми пари не стигаха за хляба. Буквално цените се меняха с минути. Сутринта цените бяха едни, до обяд се вдигаха 2-3 пъти, а вечерта вече бяха съвсем други.

Веднъж дори възрастните ме бяха стъпкали, за да ме прередят и да могат те да си купят хляб за моя сметка. Ставал съм свидетел дори на побоища за това кой да си купи хляб. Тогава хляба си беше направо като злато. можеше и да те убият за един хляб.

 
  ... горе^
преди: 29 дни, 11 часа
hash: 5ab5dc43a1
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

10.   По повод на номер 8 и моторчето един истински случай.

Един професор по икономика от Тексас, който се гордеел с това, че никога не е късал студент, веднъж скъсал един цял клас. Студентите в този клас настоявали, че социализмът (всъщност комунизмът, но в оригинал е използван терминът социализъм - бел. ред.) работи и ако бъде приложен никой няма да бъде беден, както и никой няма да бъде богат. Иначе казано, ще настане голямото равенство.

Професорът решил да им даде шанс да докажат теорията си с малък експеримент. Условието било, че всички ще получат оценки, които да са средно аритметично на сбора на всички оценки. Така няма да има скъсани, но пък и никой няма да бъде отличник.

След първия изпит оценките били изравнени и всички получили петици. Студентите, които учили съвестно били разочаровани, за сметка на тези, които пък въобще не били учили, но със усреднената система извадили късмет.
Когато наближил вторият изпит, студентите, които учили малко този път учили още по-малко, а тези, които преди учили съвестно решили, че сега това няма особен смисъл и те учили по-малко. След втория изпит всички имали четворки.

След третия изпит всички получили тройки. Това довело до скандали между студентите, обвинения и караници, като след тях никой вече не искал да учи заради другите. Така на следващия изпит всички били скъсани.

 
  ...

...
преди: 29 дни, 10 часа
hash: f29beee8a5
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

11.   Аз съм роден през 2002-ра година, обаче все пак успях да видя по телевизията и по интернет неща, които българският народ направи. Когато през 2010-та година в Хаити имаше земетресение, което унищожи онази малка държава. Целият свят събираше пари, за да им помогне. Ние, българите също искахме да им помогнем и давахме пари, въпреки, че сме бедни, правихме и благотворителни концерти за тази кауза. Преди няколко години в Хърватия имаше наводнения и там изпращаха БЪЛГАРСКИ пожарникари, за да помагат на хората там да се спасят. Когато през 2016-та в село Хитрино, където живеят само турци, се взриви цистерна ние, БЪЛГАРИТЕ, забравихме за робството и събрахме повече от 1 милион лева, за да им помогнем. Спасявали сме бежанци и още го правим, даваме електроенергия на всички държави около нас, помагаме с каквото можем на всеки. Ние сме благороден народ. Винаги сме били под прицел обаче тва не ни пречи да помагаме.

 
  ...
преди: 29 дни, 10 часа
hash: 71f532c310
гласове:
1 2 3 4 5
  (9 гласа)

12.   Повечето тук явно не са си направили труда да прочетат какво е написал автора, дори и заглавието не са осмислили, а тръгнали да ни обясняват колко сме били бедни през 90-те. Авторът сам го е написал още в заглавието, че по негово мнение през 90-те сме били ПО-БЕДНИ, НО ПО-ЧОВЕЧНИ! Това е тезата, а не, че сме били по-богати. Донякъде мога да се съглася с него. И аз мисля, че хората като цяло бяха малко по-човечни. Я си помислете какво би станало, ако сега изведнъж се върнат същите икономически условия. Та ние бихме се избили един друг - нещо, което очевидно не направихме през 90-те щом ние и държавата ни сме още тук.
Може и да се спори дали бяхме по-човечни, но определено бяхме по-образовани. Международните тестове ясно го показват. Погледнете дори и коментарите в този сайт - пълни с грешки при все, че това е един от сайтовете от този род с най-грамотните коментари! Положението е плачевно!

Някои от коментарите тук ясно показват защо затънахме толкова икономически - на повечето от хората им липсват елементарни икономически познания, но иначе имат самочувствието на професори по икономика. Бъркат се основни понятия като комунизъм, социализъм и демокрация. Между другото, общественият стой в Северна Корея не е комунизъм или социализъм, а се нарича чучхе - заражда се на базата на комунистическите идеи, но в крайна сметка е много различен и в основни неща е дори противоположен на социализма и комунизма. Въпреки това дори и журналистите ни пишат за "социалистическа Северна Корея"! Необразованост!

Номер 1, това, което казваш за Отворено общество, е много добър пример как се прави пропаганда сред подрастващите. Дали ви по един банан и един тоблерон за Коледа и вие вече ги боготворите. Ако не бяха хора като тях да ни сринат икономиката, да изкупят чрез корумпираните ни политици държавните предприятия на безценица и след това да продадат само оборудването дори на печалба, отстранявайки по този начин конкуренцията на техните предприятия, нямаше да се налага да ви дават банан и тоблерон. Вашите родители сами щяха да могат да ви купят банан и тоблерон - не един, а много. Това е все едно да вземеш по заобиколен начин 100 лв. от някого без да разбере, след това да му дадеш съвсем явно 1 лв. и а той да те благославя за това. (Не визирам тук точно Сорос. Той направи голямата си сделка 92-а срещу британския паунд и едва ли е бил много активен при обезценяването на лева.)
Нашата хиперинфлация е доста сложен процес и нещата започнаха (макар и под повърхността) много преди Виденовата зима, просто обикновените хора видяха и запомниха само последното. Нека ви напомня, че Жан Виденов (макар и да се оказа некадърен за премиер) не само влезе беден в политиката, но и излезе беден. Можете ли да посочите друг наш бивш премиер (не служебен за няколко месеца), за когото да може да кажем второто?

 
  ... горе^
преди: 29 дни, 10 часа
hash: d1081284c8
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

13.   н 9, точно така беше! Аз не успях да взема хляб и отидох разревана при една приятелка, а баба ѝ ми даде 1 хляб, защото тя имаше....цели 3 (приятелка с магазинерката).
На другия ден забелязах, че хляб няма в един магазин, но много макарони имаше по рафта - купих с всичките си пари макарони и ядохме макарони, но и други стигнаха до идеята.
Причината за хлебната криза при правителството на Жан (БСП и ДПС) беше, че нашите „социалисти“ бяха обещали преди изборите двойни пенсии и заплати - почнали да печатат пари без покритие и левът се срина. Имали са да плащат кредити към Световната банка и са им трябвали долари - продали нашите цялата реколта (тогава още беше държавно земеделието!) още преди 1996 г. на Ню Йоркската борса като фючърси да си платят кредитите. (днес това не може да се случи, защото селското стопанство е частно и не може правителството да продаде цялата реколта).
И преди това не беше цвете, но това преля всякаква чаша.
Освен това масово бяха се пропили мъжете - каква ти „човечност“, всеки гараж беше кръчма. Баща ми 3 дни не излезна от една такава кръчма и майка ни в отчаянието си ни прати нас, децата, да го вземем, за да се засрами. Засрами се и пие от тогава у дома и с мярка, но беше някакъв Ад не толкова за децата, а за възрастните - децата бяхме цяло лято по селата и там бабите и градините са ни хранили, играхме навън и имаше някакво безгрижие, но на нашите родители трябва всеки ден да благодарим, че са ни избутали в тези години
Майка ми и баща ми още се обвиняват, че не са ни купили апартаменти и не можаха да ни помогнат за висше - аз просто им казвам едно огромно БЛАГОДАРЯ, защото при тези условия не за апартаменти и образование се мисли, а за голото оцеляване.
Бяхме и децата озверели
Бях на лагер, в който лелите крадяха храната (по стар навик от Комунизма) и нямаше достатачно храна - на най-добрата ми приятелка бабата беше дала огромен плик с корабийки. Тя в началото ни даваше по 1-2, но с течение на дните все повече огладнявахме и после почна да чака да заспим, за да си хапне. На гладен стомах обаче не се спи и се правехме че спим, а слушаш как плика шуми и се ядат корабийки. Не я обвинявахме, защото и ние щяхме да постъпим така. И не говоря за глад в смисъл отгладняване, а истински глад - с дни, със седмици подрастващи деца не получавахме достатачно да ядем, а парите които ни бяха дали родителите се обезцениха на 3ти ден и с тях 1 път успях да се обадя на нашите по телефона. Получих колики много силни по време на пътуването с влака обратно, беше вече и хладно и една сестра изкара от джоба си 3000 лв. мисля бяха и ми купи чай. Никога няма да забравя този жест и до ден днешен ми се случва при студено време да ме свие стомах и знам да пия нещо топло, но тогава за пръв път ми се случи - кой знае, може би от гладуването да е било.

 
  ...
преди: 29 дни, 9 часа
hash: 5ab5dc43a1
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

14.   12, и какво ги топлеше хората, че Жан Виденов бил беден, след като се избиваха за един хляб на ден? И това ИМА много общо с човечността. Защото като се налага да се биеш по опашките всеки ден за елементарни неща като хляб, е малко трудно да си човечен. Когато вкъщи те чака гладно дете, очакващо да се прибереш с комат хляб, последния ти проблем е дали си човечен с останалите хора.

 
  ...
преди: 29 дни, 9 часа
hash: 4d21d96541
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

15.   Аз съм 87, на лагер не съм била. Единственото място, което ни заведаха по - надалече от училище беше до София. В трети клас като бяхме. Там се снимахме пред сградата на Народното събрание и после бяхме на зоологическата градина.
Иначе 90те майка ми често правеше хляб у нас - едни големи кръгли пити и ставаха огромни филиите после и яко мажех с лютеница, която правихме като сме на село обаче. А за Великден и кузонаци си ги месеше майка ми. И нали от град сме си, в триетажна къща, смисъл наш е само един от етажите, и имаме един малък заден двор с размери 10 на 20 метра някъде, в който и от трите етажа семействата имахме по едно малко кокошарниче с по 3-4 кокошчици да ни снасят. Другите къщи в махалата и те така им се пада по едно малко дворче повечето и си гледаха кокошки, а едни хора имаха и прасе. После след 2000 години като дойде новото хилядолети не разбрах как и защо, но на всички изведнъж почнаха супер гадно да ни миришат тея кокошки, а преди на никой не миришеха... и до 1-2 години всеки се прежали и премахна завинаги кокошките си.
Едни хора от махалата ни имаха 2 крави - е при тях се редяхме на опашка за мляко.

 
  ... горе^

...
преди: 29 дни, 46 мин.
hash: b62d4b05ca
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

16.   Аргументацията ти е слаба авторке.
Съгласна съм с заглавието на авторката, но не и с аргументите в негова защита. Всички 15 коментиращи са съгласни, че сега сме по богати, нужно е само да ги убедиш дали сме по малко човечни. Ти в тезата си си разтягала лукуми до какво материално си имала достъп през 90-те и съответно те се хващат за това и те разтягат локуми, какво са имали и какво са нямали, че тогава сме били по бедни и никой не пише за човечността защото ти в тезата си не си представила аргументи или доказателства.
Аз лично също виждам разликата в човечността, да българите бяха по човечни по толерантни от колкото са сега. А това лошо влияние ни беше донесено от чужбината заедно с фордовете и опелите. Чужбината се опита и още се опитва да ни учи да сме човечни и толерантни по техния начин, който са измислили през последните 50 години. Без обаче никой да си прави сметка че българите от хилядолетия винаги са били толерантни, приели сме в общността си хора от стотици нации и племена, още по аспарухово време и след това постоянно приемаме, приели сме евреите-прогонени от Испания през 15 век, по късно и евреите прогонени от Германия, приели сме цигани, арменци, шопите примерно са печенеги-никой то нас не ги смята за неравноправни, а европейците и американците се опитват да са толерантни само през последните 40-50 години, но това са само неуспешни опити. Това тяхно влияние обаче обърква нашата човечност и вътрешното чувство понамаля. Европейските нации ни учат да проявяваме човечност към циганите, и то докато ние повече от 7 века си пазим циганите като наши съграждани, опазили сме ги през втората световна от концлагерите, дори до 90-те никоя бг телевизия не беше снимала цигански квартал или катун. Никога в нашата хилядолетна история не е нараняван, гонен или тормозен човек само заради произхода му. Докато повечето европейски държави през 20 век техните малцинствени групи или са ги скопили , наричали са зверството: програма за елиминиране на "малоценния живот" или през втората световна са ги дали в концлагерите. Да не говорим за човечността на американците към негрите. До преди 70 години в Америка има по две чешми за пиене с надписи съответно за бели и за негри, днес американци ни внасят човечност. Да не говорим всички европейци как са се отнасяли към хората от своите колонии, днес обаче имат самочувствието да ни казват, че ние разбирате ли не сме проявявали човечност към бежанците. Докато на българите толерантността им е вродена, наследствено в гените, традиционно от хилядолетия ни се предава, европейците не носят такъв вид човечност в гените си и сега се опитват да създадат традиции. Още нямат натрупан оня предаващ се в поколенията опит на приемане на "чужди" хора, с десетилетия ще се бъркат в представите си какво точно е човечност, доколко и как тя трябва да се проявява. И в кривия си подход те дават на новите "чуждите" хора риба вместо да ги научат да ловят с въдица. Дано знаеш сентенцията "Дай на човека риба и ще го нахраниш за един ден. Научи го как да лови риба и ще го нахраниш за цял живот."
Това влияние обърква хората в България, това отдалечаване от нашите традиции и приемате на техните норми на поведение, приемане на тяхната новоизмислена толерантност обърква в нашенците вековно предаваната човечност. В обществото ни се появяват стотици хитреци на опашката, където се раздава "риба" и почти няма наредени на опашката където се учи "да ловиш риба". Тази година ни се наложи да пратим екипи от учители да издирват ученици, чиито родители са научени да се нареждат при социалните за помощи и така учат и децата си. Нормалните българи като виждат обърканата толерантност си губят част от човечността и не проявяват човечност дори и към обкръжението си от ближни с страх че този който няма най вероятно е от онези които се редят на опашката за риба цял живот.

 
  ...
преди: 29 дни, 7 мин.
hash: 3f5fb560ad
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

17.   Бях малка през 90-те, така че не мога да преценя какво е било. Бяхме бедни, нашите едвам докарваха за прехраната. Мога да кажа, че в края на 90-те като управляваше Иван Костов вече нямаше опашки и тока спираше по-рядко (вече имахме храна в хладилника и при това не се разваляше.) Всъщност храна в хладилника започнахме да държим след като отвориха магазин МЕТРО и баща ми успя да се снабди с карта. Имаше много евтини за времето си вносни стоки, но и минимален лимит за пазаруване. Това означаваше, че венъж месечно баща ми се връщаше с две или три чанти с храна и пълнеше хладилника. Токът не трябваше съответно да спира, за да издържи повече време храната. Но това вече става дума за 1999-2001 година. После почна да се живее по-нормално. За няколко години толкова ни порасна работата на българите, такива претенции извадихме... Вече да стане авария нещо и да спре за 5-10 минути тока веднъж на година-две и казваме: "Това само в България може да стане". Всъщност ние живеем вече доста по-добре от 90-те, вероятно и от социалзма, но можем да отсъдим само субективн. Все ще се намери някой да каже колко хубаво е било при мутрите и Бай Тошо. Даже има хора, които възхваляват чак и царското време, когато баба ми не е имала нормални обувки, а е ходила с дървени налъми.

Още нещо - преди хората също не бяха "по-човечни" от сега. Пак имаше и злобни, и добри хора, но пък нямаха такива претенции като сега.

 
  ...
преди: 28 дни, 21 часа
hash: ccce831729
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

18.   Е ги пак дежурните глупости - нямало хляб. Да нямаше, но хората бяха по-нормални от сега, не толкова злобни като вас.

От автора към 1, 2 и подобни злобари

 
  ... горе^
преди: 28 дни, 21 часа
hash: d415abd8e4
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

19.   1 и 2 - Кръстова вада и подобните бяха села с къщички и поляни, а сега са наблъскани гета без улици като в третия свят с грозни бетонки - малки блокчета на по 5-6 етажа... живот като на скотове. В панелките поне по високите етаж имат гледки.

 
  ...
преди: 28 дни, 21 часа
hash: 7679de01a8
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

20.   Само вижте за какво пишете - всички тръгвате да говорите за пари, постовяте материалното над духовното, както Костов и западните ви дерибеи ви научиха! Това е много показателно за нашето поколение.

От автора

 
  ...

...
преди: 28 дни, 21 часа
hash: d13e730e83
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

21.   16 не съм авторКа, а автор!

 
  ... горе^
преди: 28 дни, 21 часа
hash: 042c3d1108
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

22.   16, ами дори и да пиша аргументи, те за материалното си се хващат винаги. Ето аргументи:

- Продавачките по магазините не бяха толкова нагли и навъсени - сега има повече такива (е не е баш като в Братислава, но почти)
- Съседите се поздравявахме, а сега е все по-рядко, всеки гледа от високо или си мисли за неприкосновеното лично пространство
- От колективизъм към краен индивидуализъм, ами в такова общество е нормално да се чувстваш зле - дори в индивидулистичния САЩ поне хората са по-отворени

 
  ...
преди: 28 дни, 20 часа
hash: f1eaa57b08
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

23.   И аз съм 88 набор. Имам много лоши спомени от 90-те. Кражби, мизерия, стрес, проблеми и озлобение в училище. Баща ми работеше на 2 места и въпреки това едвам се справяхме (майка ми също работеше). В периода 96-97 не ми се говори. Имахме кола на 20 години и въпреки това ни крадяха чистачките и кастефона.

Според мен сега сме повече хора. Преди сме се чувствали по-обединени, но това е било изкуствена обединеност под шапката на жертвеността. Човечността не е само да си жертва и да споделяш чувството на жертвеност с други в същото положение. Да си човек означава и да търсиш решения и развития, както и да не правиш мечешки услуги.

 
  ...
преди: 28 дни, 20 часа
hash: 94d476a6fc
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

24.   До 18

Авторе, не съм 1 и 2, но къде точно видя злобата? Хората си имат право на мнение, дори и то да не ти харесва. Аз злоба не видях. Май злобата си е само в главата ти.

Аз не съм съгласен, че сега сме били по-малко злобни. И тогава си имаше хора, които не поздравяват. И тогава си имаше навъсени продавачки. И тогава си имаше побоища. Аз самия съм бил жертва в училище на комплексирани съученици, които са ме унижавали системно и това говорим за една от най-елитните гимназии в страната, не в техникума по машиностроене в Долно Нанагорнище. А за експлоатацията на работодателите, бедна ти е фантазията каква беше. Не че сега няма, но сега е цвете в сравнение с тогава. Шефките в шивашките фирми удряха пивачките си със закачалки по главите и ги заключваха по 24 часа, докато не си изпълнят непосилните норми. Лекатирите си бяха същите убийци. Баба като беше на смъртно легло болна от рак, на нас ни плачеха сърцата от болка, а лекарят каза "мотика и трябва". Това човечност ли е за теб?
И всичко това става в 90-те. Мога да пиша до утре такива примери, но ти пак ще решиш, че съм злобен, понеже мнението ми не съвпадата с твоето.

Човек помни само хубавото и забравя лошото и след време започва да се заблуждава, че преди сме били по-по-най. Да си спомня с носталгия миналото и някак да му придава някаква романтика. Да, ама това са пълни глупости.

Аз и преди съм се възмущавал как съм питал хора къде се намира нещо и те не са ме отразявали примерно, ама като е било преди, дай сега да го омаловажим и да му придадем романтика и да оплюем "лошото" настояще. Сори, ама не е така.

Човек трябва да се научи да е щастлив сега. Защото нито в миналото може да си щастлив, нито в бъдещето.

 
  ... горе^
преди: 28 дни, 20 часа
hash: ebd47ff64a
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

25.   Как да си щастлив сега като по улицата виждаш мизерни физиономии (негрите в Африка са по-бедни, латиносите също, но се усмихват, тъй че бедността не е оправдание за злобата), продавачките не се усмихват, няма small talk (не държа всеки срещнат да ми се прави на пръв приятел, но поне да разчупваме леда с разговор за времето например), продавачките сега са често по-навъсени и изнервени, а имат повече пари от тогава. Същото е и
с хората по гишетата. Ами шофьорите - качил се на кола и кара като ненормален. Какво ще ми стане ако се държат човешки?

 
  ...

...
преди: 28 дни, 11 часа
hash: aad346cd03
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

26.   Авторе, честно казано на мен ми е трудно да дам оценка. 82-ри набор съм и отраснах през 90-те. Както сега, така и тогава си имаше положителни и отрицателни неща. Тогава хората определено бяха по-социални и не заради друго, а защото почти нямаше развлечения. Нямаше пари за почивки и заведения, и хората си ходеха на гости. Днес вкъщи имаме интернет, безброй телевизионни канали ( вярно 99% то тях са пълна боза ), компютърни игри, филми, музика и т.н. Не случайно голяма част от хората като се приберат сядат на компютъра и до там. Не всички са така, но определено има такава тенденция от години. Дали сме били по-добри, по-усмихнати и по-ведри? Честно казано, не мисля. Според мен днес сме малко по-добри. Усеща положително развитие в обществото. През 90-те, а и в първите години на новият век откровено си властваше простотията. Колкото по-прост, нагъл и некадърен беше човек, толкова повече овации обираше. Иначе, за себе си мога да кажа, че винаги ми е било добре. Имах прекрасно детство, а и животът ми като цяло си е чудесен, за което благодаря на Господ. В чисто материален аспект се осигурих след като започнах да работя, но и за преди това не мога да се оплача. Бяхме бедни, но пък храна, подслон, дрехи и топлина през зимата винаги сме имали. Когато в едно семейство има вяра, надежда и любов, останалото не е толкова важно. Ясно си спомням как като дете си гледах детските на черно-бял лампов телевизор ( още си го пазим на тавана ) и бях много щастлив. Сега дори не знам колко канала имам и пак трудно нещо ми харесва.

 
  ...
преди: 28 дни, 10 часа
hash: c93b19d5d4
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

27.   Как пък разбра, че в Англия, Германия или Франция хората не са щастливи? Що за циник...

 
  ... горе^
преди: 28 дни, 8 часа
hash: aabf17883a
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

29.   Факт е, че всяко едно поколение страда от критиките на предшествениците си. Аз съм 00 набор и най-вероятно в по-зрялата си възраст и аз ще обяснявам на младите, че едва ли не бутат света към разгром и че времето в което аз съм живяла е далеч по-добро.

 
  ...
преди: 27 дни, 22 часа
hash: 0e4f0a2fe7
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

30.   13 - За съжаление, днес се отива в другата крайност. Огромната част от селското стопанство е в ръцете на не повече от 50 човека, който бих придали цялата си реколта на вън, ако това означава и 1000 лева печалба отгоре.

 
  ...
преди: 27 дни, 14 часа
hash: d6b0f4851c
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

31.   Аз съм 80 ти набор и нито съм бил беден, нито ми е липсвало нещо, нито пък съм имал някакви ограничения! Факт!

 
  ... горе^

...
преди: 27 дни, 6 часа
hash: d81ade67fa
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

32.   26 аз пък не Му благодаря на тоя простак Господ. Имах прекрасно детство, но от 13 години насам бял ден не видях. Как ли не ме измъчваха и тормозеха в училище, университета, че и после. Една връзка не мога да завържа и не е от неопитване, просто нямам вървеж. Ако не се подобрят нещата не знам какво ще направя, най-много да подпаля някоя църква...

 
  ...
преди: 26 дни, 23 часа
hash: 94d476a6fc
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

34.   32, нещо си се объркал. Ролята на Бог не е да спасява задниците на наудачниците. Ролята му е съвсем друга.

Освен това какво точно си направил, за да заслужиш помощ? И какво точно ти е виновна "някоя църква", която пък не виждам каква вина има, че не можеш да завържеш връзка?

Да не говорим, че Бог и църквата нямат нищо общо, но това е друга тема.

 
  ...
преди: 26 дни, 19 часа
hash: 22153a8243
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

36.   34 аз съм един от най-добрите хора които познавам, не убивам, не изнасилвам и не крада. В същото време хора което правят едно от тези неща имат деца и жени.

 
  ... горе^
преди: 26 дни, 18 часа
hash: 94d476a6fc
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

37.   36, противно на масовото схващане Бог не е някакъв меродавен съдия, който казва "ти си готин, ето ти най-хубавата жена, а ти крадеш, ето ти самота".

По-важното е да научиш урока, за който си пратен тук. Може урока на крадеца е първоначално да се самозабрави, защото има пари, жени, коли и после на дърти години да оплеска всичко и да остане без пари и всички да го напуснат, че да разбере, че тов не е живот, който ще му донесе щастие и в следващия си живот да знае, че трябва да бъде по-смирен.

А пък твоя урок може да е точно да си добър и въпреки всичко да не ти върви в живота и така да се научиш да не се обсебваш от желанията и да си щастлив и без жена. От мен да знаеш - ако без жена не си щастлив, няма да си щастлив и с жена. Щастието ти не трбва да е зависимо от жени, а само от теб самия. Докато не се научиш да си щастлив сам, е безсмислено да си намираш и жена, за да си щастлив.

Не се подлъзвай по религиите, които делят всичко на добро и лошо, а вникни в смисъла и урока, който трябва да научиш. С малко досетливост лесно можеш да разбереш защо ти се случват някои неща и каква е идеята.

Аз например веднъж имах добри намерения и исках ад стана член на БЧК, за да помагам на хората. На пръв поглед нещо хубаво. Но като се опитах да стана член, все нещо ставаше. Я телефона не ми вдигаха, я като се уговаряхме, жената я нямаше в офиса, я ми изникваше работа. Пробвах 4-5 пъти не става и не става. И тогава ми светна, че може би не трябва да става, не е добро за мен.

Може и жената да не е добро за теб, както си мислиш. Може би трябва да научиш още нещо, за да си готов за сериозна връзка. Не бързай да плюеш Бог, защото той не е прост и знае по-добре кое е по-добро за твоето израстване. Жените днес ги има, утре ги няма, но израстването си остава и след смъртта. А ти няма как да знаеш как ще израстнеш най-ефективно. Понякога става и по трудния начин, не винаги е аху-иху.

 
  ...
преди: 26 дни, 17 часа
hash: 871a126a91
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

40.   Да бе на 29 не съм имал нито едно гадже до сега.

 
  ...

...
преди: 26 дни, 13 часа
hash: 02d020458d
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

41.   38, не бързай да се отчайваш, защото Бог знае много по-добре кое е хубаво за теб. Всичко, което ти се случва е за добро, повярвай. Ще ти дам прост пример. Като студент работих едно лято на морето и там се влюбих до болка в една моя колежка. Още тогава прекрасно осъзнавах, че нямам никакви шансове и всячески се опитвах да разкарам чувствата си, но най-накрая се предадох. Естествено, нищо не се получи между нас, но аз в продължение на повече от 3 години мислех за нея буквално всеки ден и всеки час. Всичко ми беше сиво и еднообразно без нея. Тормозех се, не бях щастлив и т. н. Накрая успях да го преодолея, но с цената на много мъки. След като се отърсих от емоциите, не веднага разбира се, но след известно време, започнах да осъзнавам, че това момиче изобщо не е било за мен и дори да бяха се получили навремето нещата, нямаше да издържим дълго. Щяхме да се изтормозим взаимно и до там. Затова сега като се сетя какво е щяло да се случи, благодаря на Господ, че ме предпази. Така, че не си мисли, че когато нещо не върви, това е непременно лошо. Ще видиш как нещата се оправят, само трябва да имаш вяра и да си спокоен.

 
  ... горе^
преди: 25 дни, 21 часа
hash: 027958fba1
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

42.   36, Бог не сбъдва желанията ти, защото те обича и знае, че не това е най-доброто за теб. Нещастието ти се поражда не от липсата на сбъднати желания, а от факта, че не разбираш, че това не е най-доброто за теб.

"Който е доволен от участта си, не знае що е разруха"

Лаодзъ

 
  ...
преди: 25 дни, 18 часа
hash: 0e4f0a2fe7
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

43.   42 - Кажи го на всички родители, на деца болни от рак, както и на самите деца. Може да го кажеш и на всички умиращи от глад, всички изнасилени и прочие.
Всеки иот тях, искрено желае, това, което му се случва, да не му се случва, за да могат да си живеят спокойно отново.
Ама не става ...

 
  ...
преди: 25 дни, 17 часа
hash: 027958fba1
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

44.   43, аз самия съм погребал доста близки от рак. И точно затова ти казвам, че колкото и да искаш да оздравее, когато не става, по-добре да приемеш нещата.

 
  ... горе^
преди: 22 дни, 15 часа
hash: b22487fc5c
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

46.   От началото на 90те години, България върви все "нагоре" и сега сме паднали до същата свинска мизерия, каквато е била през времето на царска България - до 1944г. Беднотията и мизерията никога не са направили някой да сатне по-човечен.

 
  ...

...
преди: 21 дни, 16 часа
hash: d1081284c8
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

47.   46, статистиките обаче говорят друго - 5% само е безработицата, можем тази година да достигнем почти 4% ръст, имаме по-високо индустриално производство от времето на най-добрите години на кома и живеем 3.5 г. по-дълго в сравнение само с до преди 10 години, живеем с 25 г. по-дълго в сравнение с времето след ВСВ. По детска смъртност, смъртност при родилките и аборти бяхме през кома съответвно номер 1 или 2 (след СССР при аборите) в цяла Европа. Днес сме на средните за Европа места, освен при абортите, които по стара традиция по-старите поколения използват още за контрацепция, но тенденция НАМАЛЯВАЩА.
При аборитите пикът е 1980 г. и после 1997 г. при Виденов, когато 9 от 10 бременности завършват с аборт.
Това е показателно.
Или както казва Тръмп днес - проблемът на Венецуела не е, че са приложили грешно комунизма, а че са приложили комунизма.

 
  ...
преди: 21 дни, 16 часа
hash: 0e4f0a2fe7
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

48.   44 - Ти май не разбра, ама карай...

46 - Царска България си беше много добре. Ако не бяхме излезли от грешната страна на ВСВ, щеше да е друга работата. Хубавото и бе, че Ганьо си бе насели и бавно, но сигурно умираше от глад и собствената си мизерия, но уви, качиха го на пиадестал. Стана образът на народният човек. Стана управител, стана директор, полицай, военен и затри всичко около себе си. Много постигнато поп през комунизма, изгони и се разпадна за по 3-4 години след него. Сега не сме като в онази България, преди 1944-а. Сега всеки лумпениможе да оцелее и да се добере до политиката. А Ганьо е още номер едно.

 
  ... горе^
преди: 21 дни, 15 часа
hash: d1081284c8
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

49.   48, АКО-то мирише от далече. И аз често си мисля какво би се случило АКО, но факт - след комунизма идват 90-те, едното е причина за другото и да сравняваме причина със следствие е глупаво. Изплувахме чак след 2001-2003 година ама много бавно като охлюви, защото проблемът е в съзнанието на хората. Дори не е проблемът в политиците, корупцията само - проблемът е в нас самите.
Общо взето е написано и в Библията - трябват едни 45 г. след робството, за да се изчисти общността от родените в робство хора. Комунизмът е робство на душите, отнел е чувството за самостоятелна отговорност на много хора. Има дори млади хора, които са такива, защото са били възпитани от повредени индивиди, но стават все по-малко като цяло повредените хора у нас в сравнение със свободно мислещите. Хора като Авторът обаче за мен са от повредените. Само в миналото гледат, не мислят как да подобрят бъдещето си и как да оставим на децата си по-добра държава, как да им постелим с две думи червен килим, след като на нас ни беше постелено с тръни
Аз затова днес и не съжалявам пенсионерите. Съжалявам отделни личности, но като цяло те в момента живеят на гърба на младите хора, след като ни завещаха огромни дългове, опоцкана държава и ни унищожиха детството с грижи за парно, ток, режим на водата, дори за хляб да се бориш като малък.
Нищо не им дължим, но хайде - не можем да ги оставим да умрат от глад.
Като ревнат обаче пак, че искат увеличение на пенсиите ми става тежко. Замръзили сме майчинството от 10 години, децата ги бият лелки в детската градина и защото не инвестираме в повече КАЧЕСТВЕН персонал, но храним хора, които на 9 септември веят червени знамена. Безсрамници

 
  ...
преди: 19 дни, 14 часа
hash: 02d020458d
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

51.   Смисъла на темата се измести, не ставаше въпрос за материалното благополучие тогава и сега, а за това какво е било обществото. Иначе, през 90-те си беше мизерия отвсякъде. В материално отношение сега сме в пъти по-добре. Не съм съгласен обаче, че само пенсионерите са виновни за сегашното положение. Да, те са били активната част на обществото тогава, но да не забравяме, че всеки мислещ съвсем малко по-различно е свършвал в Белене или директно е изчезвал безследно. Много по-виновни сме ние самите днес, които сме свободни да протестираме, да бъдем активни и изобщо инициираме някакви промени, но не го правим. На всички избори гласуваме като овце за едни и същи мошеници, и още по-трагичното е, че очакваме някаква промяна. През останалото време масовият българин гледа "Биг Брадър", "Фермата" и там каквото още се сетите, напива се до безпаметност в някоя мазна дупка, слушайки ориенталски ритми ( иначе е голям патриот ) и чака отнякъде да му падне някоя "далаверка". Сега някой ще каже: "ама, аз не съм такъв" и ще е прав. Вярно е, че не всички са такива и че се забелязва някаква положителна промяна, но все още мнозинството са и това си личи по държавата ни. Ако бяхме наред, щяхме поне малко да отлепим от дъното, а ние сме твърдо там и не сме мръднали.

 
  ...
преди: 16 дни, 19 часа
hash: b22487fc5c
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

52.   47, как може да имаме сега, по-високо индустриално производство от врмето на социализма, след като от 1989г до сега, 91% от ндустрията ни беше унищожена? В момента в България не са останали почти никакви индустриални мощности! За разлика от сега, по времето на социализма нямаше безрабтни и бедни хора. Тогава България се ползваше с международен авторитет, а сега ни се присмиват. Как няма да ни се подиграват, след като, благодарение на демокрацията, станахме най-бедните в Европа!

 
  ... горе^

...
преди: 15 дни, 14 часа
hash: 02d020458d
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

53.   52, ако искаш да обсъждаш социализма, има други теми. Колкото до това, че са ни уважавали, можеш да прочетеш статии от западния печат за България от онова време и пълната мизерия.
Нека коментираме "90-те" и "сега", и не спамим темата. За мен носталгията по 90-те, пък и по които и да било отминали години е просто човешка черта. Аз също, като се върна назад имам хубави спомени, не само от 90-те, но и след това. Помня и последните 3-4 години на 80-те, въпреки, че бях много малък. Животът ми винаги е бил чудесен, за което благодаря на Господ. Имам все хубави спомени от миналото. Плюсовете на 90-те според мен са 2. Първо, както съм писал в коментара си по-горе, хората бяха по-социални, понеже нямаха всичките екстри ( интернет, кабелна, смартфони и т. н. ), които имат днес. Основните развлечения бяха ходенето на гости, разходките и излизането по магазините. Колите все още бяха кът, а и който имаше я използваше основно да си ходи на село. Днес всеки си е хванал телефона и до там. Ако се съберат повече от 2 почивни дена се яхва колата и се отпрашва за някъде, само че най-много със семейството, без външни хора. Не, че всички така правят, но на мен ми се струва, че поне една голяма част - да. Вторият плюс е, че през 90-те, особено в началото, голяма част от интелигентните българи все още си бяха тук и това се усещаше. Не случайно чалгата навлезе масово след 2000-2001, макар, че и преди това отдавна си я имаше.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker