Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Аз съм 83-и набор, и не виждам промяна за последните 30 години. Същите нечовеци сме си.

7.   Работата е следната:
През 90-те беше по-добре за почти цялото население на България.
Сега е по-добре за може би две трети от населението, но за останалата една трета е по-зле.
Това само в материално отношение обаче.

Във всяко друго отношение тогава хората като цяло бяха по-добри и съм напълно съгласна с автора.

8.   n 7 засяга една много интересна тема - действително през 90те години имаше по-голямо социално равенство - равенство в нямането. Това равенство беше наследено от предходния период, наречен Комунизъм и действително за много хора това беше благодат, защото независимо от личностните качетства - образование, способности, професия, работливост, предприемачество и така нататък, всички бяхме в един кюп.
Още през 90те години обаче почна да се отсява житото от плявата и 10 г. по-късно едни 10-15% от населението постигнахме повече от добър стандарт на живот, а останалите не че имат по-малко от през 90те - и те имат повече (примерно няма семейство днес без кола), но в СРАВНЕНИЕ имат вече по-малко.
У нас има също особено в големите градове една доста голяма прослойка от хора - вече 30-50%, които не са богати, но живеят на много добър стандарт - имат да кажем 3-4 хиляди семеен доход, изплащат си свое жилище, имат две коли и могат да си позволят неща като кино, почивка в Гърция или екскурзия в Европа, частни уроци за децата си, хубави дрехи, храна, излизания навън, ски зимата.
С тези хора съжителстват хора като Автора и хора като н 7 и се чувстват (с право!) някак си изолирани и „дискреминирани“, а хората считат за намусени, надути. Може би това са съседите им дори, просто които имат хубава работа и доход.
За такива хора като Авторът и 7 действително не само 90те, но най-вече комунизмът са чудесни периоди.
Имат право...за себе си.
Има дори изследвания научни по темата - не е важно абсолютното благосъстояние, а сравнителното - тоест дори днес и Авторът, и номер 7 да имат повече неща от преди, те се чувстват по-нещастни и бедни, защото в сравнение с другите не са постигнали достатачно
Да, това е номер 1 ефект от пазарното стопанство (капитализмът) и това е моторчето, което кара хората да се напрягат допълнително, да постигат повече и да просперира обществото като цяло.
Вярно е, че някои хора като Автора се депресират, но пвечето хора гледат да дадат всичко от себе си, за да са част от живота навън.
Липсата на това моторче е и причина номер 1 комунизмът никъде да не успее. Когато всички сме равни, всеки гледа да даде минимум от себе си, за да не се мине.
Хомо Економикус се казва също феноменът - човекът винаги се стреми да се оптимизира.

И не, обективно погледнато 90те не са били по-щастливи и по-добри години - ако гледате статистиките и за абортите, и за самоубийства, и за престъпност ще видите, че тогава е пик в тези явления, но за неуспелите днес хора това са блаженни години, защото са били като другите просто....
За Бога, през 1997 зимата бяха умрели 20 деца в дом за сираци, защото бяха замръзнали. Умираха хора буквално от глад и замръзваха и не беше някой изолиран старец в някое село, а в градовете, в социалните домове, в болниците нямаше лекарства, а в училищата нямаше парно, но всички тогава бяхме в общия кюп, в общия Ад, а сега можеш срещу определена сума да отидеш в по-добра болница, в по-добро училище, да се возиш в по-добра кола и да живееш в по-добро жилище от съседа...

9.   Сега се сещам, че майка ми всяка сутрин ме събуждаше рано, за да ме прати на магазина да се наредя на опашката за хляб. Аз буквално до обяд всеки божи ден чаках, за да ми дойде реда и когато ми дойдеше реда или хляба свършваше, или вече беше поскъпнал 2-3 пъти от сутринта и вече дадените ми пари не стигаха за хляба. Буквално цените се меняха с минути. Сутринта цените бяха едни, до обяд се вдигаха 2-3 пъти, а вечерта вече бяха съвсем други.

Веднъж дори възрастните ме бяха стъпкали, за да ме прередят и да могат те да си купят хляб за моя сметка. Ставал съм свидетел дори на побоища за това кой да си купи хляб. Тогава хляба си беше направо като злато. можеше и да те убият за един хляб.

10.   По повод на номер 8 и моторчето един истински случай.

Един професор по икономика от Тексас, който се гордеел с това, че никога не е късал студент, веднъж скъсал един цял клас. Студентите в този клас настоявали, че социализмът (всъщност комунизмът, но в оригинал е използван терминът социализъм - бел. ред.) работи и ако бъде приложен никой няма да бъде беден, както и никой няма да бъде богат. Иначе казано, ще настане голямото равенство.

Професорът решил да им даде шанс да докажат теорията си с малък експеримент. Условието било, че всички ще получат оценки, които да са средно аритметично на сбора на всички оценки. Така няма да има скъсани, но пък и никой няма да бъде отличник.

След първия изпит оценките били изравнени и всички получили петици. Студентите, които учили съвестно били разочаровани, за сметка на тези, които пък въобще не били учили, но със усреднената система извадили късмет.
Когато наближил вторият изпит, студентите, които учили малко този път учили още по-малко, а тези, които преди учили съвестно решили, че сега това няма особен смисъл и те учили по-малко. След втория изпит всички имали четворки.

След третия изпит всички получили тройки. Това довело до скандали между студентите, обвинения и караници, като след тях никой вече не искал да учи заради другите. Така на следващия изпит всички били скъсани.

11.   Аз съм роден през 2002-ра година, обаче все пак успях да видя по телевизията и по интернет неща, които българският народ направи. Когато през 2010-та година в Хаити имаше земетресение, което унищожи онази малка държава. Целият свят събираше пари, за да им помогне. Ние, българите също искахме да им помогнем и давахме пари, въпреки, че сме бедни, правихме и благотворителни концерти за тази кауза. Преди няколко години в Хърватия имаше наводнения и там изпращаха БЪЛГАРСКИ пожарникари, за да помагат на хората там да се спасят. Когато през 2016-та в село Хитрино, където живеят само турци, се взриви цистерна ние, БЪЛГАРИТЕ, забравихме за робството и събрахме повече от 1 милион лева, за да им помогнем. Спасявали сме бежанци и още го правим, даваме електроенергия на всички държави около нас, помагаме с каквото можем на всеки. Ние сме благороден народ. Винаги сме били под прицел обаче тва не ни пречи да помагаме.

12.   Повечето тук явно не са си направили труда да прочетат какво е написал автора, дори и заглавието не са осмислили, а тръгнали да ни обясняват колко сме били бедни през 90-те. Авторът сам го е написал още в заглавието, че по негово мнение през 90-те сме били ПО-БЕДНИ, НО ПО-ЧОВЕЧНИ! Това е тезата, а не, че сме били по-богати. Донякъде мога да се съглася с него. И аз мисля, че хората като цяло бяха малко по-човечни. Я си помислете какво би станало, ако сега изведнъж се върнат същите икономически условия. Та ние бихме се избили един друг - нещо, което очевидно не направихме през 90-те щом ние и държавата ни сме още тук.
Може и да се спори дали бяхме по-човечни, но определено бяхме по-образовани. Международните тестове ясно го показват. Погледнете дори и коментарите в този сайт - пълни с грешки при все, че това е един от сайтовете от този род с най-грамотните коментари! Положението е плачевно!

Някои от коментарите тук ясно показват защо затънахме толкова икономически - на повечето от хората им липсват елементарни икономически познания, но иначе имат самочувствието на професори по икономика. Бъркат се основни понятия като комунизъм, социализъм и демокрация. Между другото, общественият стой в Северна Корея не е комунизъм или социализъм, а се нарича чучхе - заражда се на базата на комунистическите идеи, но в крайна сметка е много различен и в основни неща е дори противоположен на социализма и комунизма. Въпреки това дори и журналистите ни пишат за "социалистическа Северна Корея"! Необразованост!

Номер 1, това, което казваш за Отворено общество, е много добър пример как се прави пропаганда сред подрастващите. Дали ви по един банан и един тоблерон за Коледа и вие вече ги боготворите. Ако не бяха хора като тях да ни сринат икономиката, да изкупят чрез корумпираните ни политици държавните предприятия на безценица и след това да продадат само оборудването дори на печалба, отстранявайки по този начин конкуренцията на техните предприятия, нямаше да се налага да ви дават банан и тоблерон. Вашите родители сами щяха да могат да ви купят банан и тоблерон - не един, а много. Това е все едно да вземеш по заобиколен начин 100 лв. от някого без да разбере, след това да му дадеш съвсем явно 1 лв. и а той да те благославя за това. (Не визирам тук точно Сорос. Той направи голямата си сделка 92-а срещу британския паунд и едва ли е бил много активен при обезценяването на лева.)
Нашата хиперинфлация е доста сложен процес и нещата започнаха (макар и под повърхността) много преди Виденовата зима, просто обикновените хора видяха и запомниха само последното. Нека ви напомня, че Жан Виденов (макар и да се оказа некадърен за премиер) не само влезе беден в политиката, но и излезе беден. Можете ли да посочите друг наш бивш премиер (не служебен за няколко месеца), за когото да може да кажем второто?

13.   н 9, точно така беше! Аз не успях да взема хляб и отидох разревана при една приятелка, а баба ѝ ми даде 1 хляб, защото тя имаше....цели 3 (приятелка с магазинерката).
На другия ден забелязах, че хляб няма в един магазин, но много макарони имаше по рафта - купих с всичките си пари макарони и ядохме макарони, но и други стигнаха до идеята.
Причината за хлебната криза при правителството на Жан (БСП и ДПС) беше, че нашите „социалисти“ бяха обещали преди изборите двойни пенсии и заплати - почнали да печатат пари без покритие и левът се срина. Имали са да плащат кредити към Световната банка и са им трябвали долари - продали нашите цялата реколта (тогава още беше държавно земеделието!) още преди 1996 г. на Ню Йоркската борса като фючърси да си платят кредитите. (днес това не може да се случи, защото селското стопанство е частно и не може правителството да продаде цялата реколта).
И преди това не беше цвете, но това преля всякаква чаша.
Освен това масово бяха се пропили мъжете - каква ти „човечност“, всеки гараж беше кръчма. Баща ми 3 дни не излезна от една такава кръчма и майка ни в отчаянието си ни прати нас, децата, да го вземем, за да се засрами. Засрами се и пие от тогава у дома и с мярка, но беше някакъв Ад не толкова за децата, а за възрастните - децата бяхме цяло лято по селата и там бабите и градините са ни хранили, играхме навън и имаше някакво безгрижие, но на нашите родители трябва всеки ден да благодарим, че са ни избутали в тези години
Майка ми и баща ми още се обвиняват, че не са ни купили апартаменти и не можаха да ни помогнат за висше - аз просто им казвам едно огромно БЛАГОДАРЯ, защото при тези условия не за апартаменти и образование се мисли, а за голото оцеляване.
Бяхме и децата озверели
Бях на лагер, в който лелите крадяха храната (по стар навик от Комунизма) и нямаше достатачно храна - на най-добрата ми приятелка бабата беше дала огромен плик с корабийки. Тя в началото ни даваше по 1-2, но с течение на дните все повече огладнявахме и после почна да чака да заспим, за да си хапне. На гладен стомах обаче не се спи и се правехме че спим, а слушаш как плика шуми и се ядат корабийки. Не я обвинявахме, защото и ние щяхме да постъпим така. И не говоря за глад в смисъл отгладняване, а истински глад - с дни, със седмици подрастващи деца не получавахме достатачно да ядем, а парите които ни бяха дали родителите се обезцениха на 3ти ден и с тях 1 път успях да се обадя на нашите по телефона. Получих колики много силни по време на пътуването с влака обратно, беше вече и хладно и една сестра изкара от джоба си 3000 лв. мисля бяха и ми купи чай. Никога няма да забравя този жест и до ден днешен ми се случва при студено време да ме свие стомах и знам да пия нещо топло, но тогава за пръв път ми се случи - кой знае, може би от гладуването да е било.

14.   12, и какво ги топлеше хората, че Жан Виденов бил беден, след като се избиваха за един хляб на ден? И това ИМА много общо с човечността. Защото като се налага да се биеш по опашките всеки ден за елементарни неща като хляб, е малко трудно да си човечен. Когато вкъщи те чака гладно дете, очакващо да се прибереш с комат хляб, последния ти проблем е дали си човечен с останалите хора.

15.   Аз съм 87, на лагер не съм била. Единственото място, което ни заведаха по - надалече от училище беше до София. В трети клас като бяхме. Там се снимахме пред сградата на Народното събрание и после бяхме на зоологическата градина.
Иначе 90те майка ми често правеше хляб у нас - едни големи кръгли пити и ставаха огромни филиите после и яко мажех с лютеница, която правихме като сме на село обаче. А за Великден и кузонаци си ги месеше майка ми. И нали от град сме си, в триетажна къща, смисъл наш е само един от етажите, и имаме един малък заден двор с размери 10 на 20 метра някъде, в който и от трите етажа семействата имахме по едно малко кокошарниче с по 3-4 кокошчици да ни снасят. Другите къщи в махалата и те така им се пада по едно малко дворче повечето и си гледаха кокошки, а едни хора имаха и прасе. После след 2000 години като дойде новото хилядолети не разбрах как и защо, но на всички изведнъж почнаха супер гадно да ни миришат тея кокошки, а преди на никой не миришеха... и до 1-2 години всеки се прежали и премахна завинаги кокошките си.
Едни хора от махалата ни имаха 2 крави - е при тях се редяхме на опашка за мляко.

16.   Аргументацията ти е слаба авторке.
Съгласна съм с заглавието на авторката, но не и с аргументите в негова защита. Всички 15 коментиращи са съгласни, че сега сме по богати, нужно е само да ги убедиш дали сме по малко човечни. Ти в тезата си си разтягала лукуми до какво материално си имала достъп през 90-те и съответно те се хващат за това и те разтягат локуми, какво са имали и какво са нямали, че тогава сме били по бедни и никой не пише за човечността защото ти в тезата си не си представила аргументи или доказателства.
Аз лично също виждам разликата в човечността, да българите бяха по човечни по толерантни от колкото са сега. А това лошо влияние ни беше донесено от чужбината заедно с фордовете и опелите. Чужбината се опита и още се опитва да ни учи да сме човечни и толерантни по техния начин, който са измислили през последните 50 години. Без обаче никой да си прави сметка че българите от хилядолетия винаги са били толерантни, приели сме в общността си хора от стотици нации и племена, още по аспарухово време и след това постоянно приемаме, приели сме евреите-прогонени от Испания през 15 век, по късно и евреите прогонени от Германия, приели сме цигани, арменци, шопите примерно са печенеги-никой то нас не ги смята за неравноправни, а европейците и американците се опитват да са толерантни само през последните 40-50 години, но това са само неуспешни опити. Това тяхно влияние обаче обърква нашата човечност и вътрешното чувство понамаля. Европейските нации ни учат да проявяваме човечност към циганите, и то докато ние повече от 7 века си пазим циганите като наши съграждани, опазили сме ги през втората световна от концлагерите, дори до 90-те никоя бг телевизия не беше снимала цигански квартал или катун. Никога в нашата хилядолетна история не е нараняван, гонен или тормозен човек само заради произхода му. Докато повечето европейски държави през 20 век техните малцинствени групи или са ги скопили , наричали са зверството: програма за елиминиране на "малоценния живот" или през втората световна са ги дали в концлагерите. Да не говорим за човечността на американците към негрите. До преди 70 години в Америка има по две чешми за пиене с надписи съответно за бели и за негри, днес американци ни внасят човечност. Да не говорим всички европейци как са се отнасяли към хората от своите колонии, днес обаче имат самочувствието да ни казват, че ние разбирате ли не сме проявявали човечност към бежанците. Докато на българите толерантността им е вродена, наследствено в гените, традиционно от хилядолетия ни се предава, европейците не носят такъв вид човечност в гените си и сега се опитват да създадат традиции. Още нямат натрупан оня предаващ се в поколенията опит на приемане на "чужди" хора, с десетилетия ще се бъркат в представите си какво точно е човечност, доколко и как тя трябва да се проявява. И в кривия си подход те дават на новите "чуждите" хора риба вместо да ги научат да ловят с въдица. Дано знаеш сентенцията "Дай на човека риба и ще го нахраниш за един ден. Научи го как да лови риба и ще го нахраниш за цял живот."
Това влияние обърква хората в България, това отдалечаване от нашите традиции и приемате на техните норми на поведение, приемане на тяхната новоизмислена толерантност обърква в нашенците вековно предаваната човечност. В обществото ни се появяват стотици хитреци на опашката, където се раздава "риба" и почти няма наредени на опашката където се учи "да ловиш риба". Тази година ни се наложи да пратим екипи от учители да издирват ученици, чиито родители са научени да се нареждат при социалните за помощи и така учат и децата си. Нормалните българи като виждат обърканата толерантност си губят част от човечността и не проявяват човечност дори и към обкръжението си от ближни с страх че този който няма най вероятно е от онези които се редят на опашката за риба цял живот.

17.   Бях малка през 90-те, така че не мога да преценя какво е било. Бяхме бедни, нашите едвам докарваха за прехраната. Мога да кажа, че в края на 90-те като управляваше Иван Костов вече нямаше опашки и тока спираше по-рядко (вече имахме храна в хладилника и при това не се разваляше.) Всъщност храна в хладилника започнахме да държим след като отвориха магазин МЕТРО и баща ми успя да се снабди с карта. Имаше много евтини за времето си вносни стоки, но и минимален лимит за пазаруване. Това означаваше, че венъж месечно баща ми се връщаше с две или три чанти с храна и пълнеше хладилника. Токът не трябваше съответно да спира, за да издържи повече време храната. Но това вече става дума за 1999-2001 година. После почна да се живее по-нормално. За няколко години толкова ни порасна работата на българите, такива претенции извадихме... Вече да стане авария нещо и да спре за 5-10 минути тока веднъж на година-две и казваме: "Това само в България може да стане". Всъщност ние живеем вече доста по-добре от 90-те, вероятно и от социалзма, но можем да отсъдим само субективн. Все ще се намери някой да каже колко хубаво е било при мутрите и Бай Тошо. Даже има хора, които възхваляват чак и царското време, когато баба ми не е имала нормални обувки, а е ходила с дървени налъми.

Още нещо - преди хората също не бяха "по-човечни" от сега. Пак имаше и злобни, и добри хора, но пък нямаха такива претенции като сега.

18.   Е ги пак дежурните глупости - нямало хляб. Да нямаше, но хората бяха по-нормални от сега, не толкова злобни като вас.

От автора към 1, 2 и подобни злобари

19.   1 и 2 - Кръстова вада и подобните бяха села с къщички и поляни, а сега са наблъскани гета без улици като в третия свят с грозни бетонки - малки блокчета на по 5-6 етажа... живот като на скотове. В панелките поне по високите етаж имат гледки.

20.   Само вижте за какво пишете - всички тръгвате да говорите за пари, постовяте материалното над духовното, както Костов и западните ви дерибеи ви научиха! Това е много показателно за нашето поколение.

От автора

21.   16 не съм авторКа, а автор!

22.   16, ами дори и да пиша аргументи, те за материалното си се хващат винаги. Ето аргументи:

- Продавачките по магазините не бяха толкова нагли и навъсени - сега има повече такива (е не е баш като в Братислава, но почти)
- Съседите се поздравявахме, а сега е все по-рядко, всеки гледа от високо или си мисли за неприкосновеното лично пространство
- От колективизъм към краен индивидуализъм, ами в такова общество е нормално да се чувстваш зле - дори в индивидулистичния САЩ поне хората са по-отворени

23.   И аз съм 88 набор. Имам много лоши спомени от 90-те. Кражби, мизерия, стрес, проблеми и озлобение в училище. Баща ми работеше на 2 места и въпреки това едвам се справяхме (майка ми също работеше). В периода 96-97 не ми се говори. Имахме кола на 20 години и въпреки това ни крадяха чистачките и кастефона.

Според мен сега сме повече хора. Преди сме се чувствали по-обединени, но това е било изкуствена обединеност под шапката на жертвеността. Човечността не е само да си жертва и да споделяш чувството на жертвеност с други в същото положение. Да си човек означава и да търсиш решения и развития, както и да не правиш мечешки услуги.

24.   До 18

Авторе, не съм 1 и 2, но къде точно видя злобата? Хората си имат право на мнение, дори и то да не ти харесва. Аз злоба не видях. Май злобата си е само в главата ти.

Аз не съм съгласен, че сега сме били по-малко злобни. И тогава си имаше хора, които не поздравяват. И тогава си имаше навъсени продавачки. И тогава си имаше побоища. Аз самия съм бил жертва в училище на комплексирани съученици, които са ме унижавали системно и това говорим за една от най-елитните гимназии в страната, не в техникума по машиностроене в Долно Нанагорнище. А за експлоатацията на работодателите, бедна ти е фантазията каква беше. Не че сега няма, но сега е цвете в сравнение с тогава. Шефките в шивашките фирми удряха пивачките си със закачалки по главите и ги заключваха по 24 часа, докато не си изпълнят непосилните норми. Лекатирите си бяха същите убийци. Баба като беше на смъртно легло болна от рак, на нас ни плачеха сърцата от болка, а лекарят каза "мотика и трябва". Това човечност ли е за теб?
И всичко това става в 90-те. Мога да пиша до утре такива примери, но ти пак ще решиш, че съм злобен, понеже мнението ми не съвпадата с твоето.

Човек помни само хубавото и забравя лошото и след време започва да се заблуждава, че преди сме били по-по-най. Да си спомня с носталгия миналото и някак да му придава някаква романтика. Да, ама това са пълни глупости.

Аз и преди съм се възмущавал как съм питал хора къде се намира нещо и те не са ме отразявали примерно, ама като е било преди, дай сега да го омаловажим и да му придадем романтика и да оплюем "лошото" настояще. Сори, ама не е така.

Човек трябва да се научи да е щастлив сега. Защото нито в миналото може да си щастлив, нито в бъдещето.

25.   Как да си щастлив сега като по улицата виждаш мизерни физиономии (негрите в Африка са по-бедни, латиносите също, но се усмихват, тъй че бедността не е оправдание за злобата), продавачките не се усмихват, няма small talk (не държа всеки срещнат да ми се прави на пръв приятел, но поне да разчупваме леда с разговор за времето например), продавачките сега са често по-навъсени и изнервени, а имат повече пари от тогава. Същото е и
с хората по гишетата. Ами шофьорите - качил се на кола и кара като ненормален. Какво ще ми стане ако се държат човешки?

26.   Авторе, честно казано на мен ми е трудно да дам оценка. 82-ри набор съм и отраснах през 90-те. Както сега, така и тогава си имаше положителни и отрицателни неща. Тогава хората определено бяха по-социални и не заради друго, а защото почти нямаше развлечения. Нямаше пари за почивки и заведения, и хората си ходеха на гости. Днес вкъщи имаме интернет, безброй телевизионни канали ( вярно 99% то тях са пълна боза ), компютърни игри, филми, музика и т.н. Не случайно голяма част от хората като се приберат сядат на компютъра и до там. Не всички са така, но определено има такава тенденция от години. Дали сме били по-добри, по-усмихнати и по-ведри? Честно казано, не мисля. Според мен днес сме малко по-добри. Усеща положително развитие в обществото. През 90-те, а и в първите години на новият век откровено си властваше простотията. Колкото по-прост, нагъл и некадърен беше човек, толкова повече овации обираше. Иначе, за себе си мога да кажа, че винаги ми е било добре. Имах прекрасно детство, а и животът ми като цяло си е чудесен, за което благодаря на Господ. В чисто материален аспект се осигурих след като започнах да работя, но и за преди това не мога да се оплача. Бяхме бедни, но пък храна, подслон, дрехи и топлина през зимата винаги сме имали. Когато в едно семейство има вяра, надежда и любов, останалото не е толкова важно. Ясно си спомням как като дете си гледах детските на черно-бял лампов телевизор ( още си го пазим на тавана ) и бях много щастлив. Сега дори не знам колко канала имам и пак трудно нещо ми харесва.

27.   Как пък разбра, че в Англия, Германия или Франция хората не са щастливи? Що за циник...

29.   Факт е, че всяко едно поколение страда от критиките на предшествениците си. Аз съм 00 набор и най-вероятно в по-зрялата си възраст и аз ще обяснявам на младите, че едва ли не бутат света към разгром и че времето в което аз съм живяла е далеч по-добро.

30.   13 - За съжаление, днес се отива в другата крайност. Огромната част от селското стопанство е в ръцете на не повече от 50 човека, който бих придали цялата си реколта на вън, ако това означава и 1000 лева печалба отгоре.

31.   Аз съм 80 ти набор и нито съм бил беден, нито ми е липсвало нещо, нито пък съм имал някакви ограничения! Факт!

32.   26 аз пък не Му благодаря на тоя простак Господ. Имах прекрасно детство, но от 13 години насам бял ден не видях. Как ли не ме измъчваха и тормозеха в училище, университета, че и после. Една връзка не мога да завържа и не е от неопитване, просто нямам вървеж. Ако не се подобрят нещата не знам какво ще направя, най-много да подпаля някоя църква...

34.   32, нещо си се объркал. Ролята на Бог не е да спасява задниците на наудачниците. Ролята му е съвсем друга.

Освен това какво точно си направил, за да заслужиш помощ? И какво точно ти е виновна "някоя църква", която пък не виждам каква вина има, че не можеш да завържеш връзка?

Да не говорим, че Бог и църквата нямат нищо общо, но това е друга тема.

36.   34 аз съм един от най-добрите хора които познавам, не убивам, не изнасилвам и не крада. В същото време хора което правят едно от тези неща имат деца и жени.

37.   36, противно на масовото схващане Бог не е някакъв меродавен съдия, който казва "ти си готин, ето ти най-хубавата жена, а ти крадеш, ето ти самота".

По-важното е да научиш урока, за който си пратен тук. Може урока на крадеца е първоначално да се самозабрави, защото има пари, жени, коли и после на дърти години да оплеска всичко и да остане без пари и всички да го напуснат, че да разбере, че тов не е живот, който ще му донесе щастие и в следващия си живот да знае, че трябва да бъде по-смирен.

А пък твоя урок може да е точно да си добър и въпреки всичко да не ти върви в живота и така да се научиш да не се обсебваш от желанията и да си щастлив и без жена. От мен да знаеш - ако без жена не си щастлив, няма да си щастлив и с жена. Щастието ти не трбва да е зависимо от жени, а само от теб самия. Докато не се научиш да си щастлив сам, е безсмислено да си намираш и жена, за да си щастлив.

Не се подлъзвай по религиите, които делят всичко на добро и лошо, а вникни в смисъла и урока, който трябва да научиш. С малко досетливост лесно можеш да разбереш защо ти се случват някои неща и каква е идеята.

Аз например веднъж имах добри намерения и исках ад стана член на БЧК, за да помагам на хората. На пръв поглед нещо хубаво. Но като се опитах да стана член, все нещо ставаше. Я телефона не ми вдигаха, я като се уговаряхме, жената я нямаше в офиса, я ми изникваше работа. Пробвах 4-5 пъти не става и не става. И тогава ми светна, че може би не трябва да става, не е добро за мен.

Може и жената да не е добро за теб, както си мислиш. Може би трябва да научиш още нещо, за да си готов за сериозна връзка. Не бързай да плюеш Бог, защото той не е прост и знае по-добре кое е по-добро за твоето израстване. Жените днес ги има, утре ги няма, но израстването си остава и след смъртта. А ти няма как да знаеш как ще израстнеш най-ефективно. Понякога става и по трудния начин, не винаги е аху-иху.

40.   Да бе на 29 не съм имал нито едно гадже до сега.

41.   38, не бързай да се отчайваш, защото Бог знае много по-добре кое е хубаво за теб. Всичко, което ти се случва е за добро, повярвай. Ще ти дам прост пример. Като студент работих едно лято на морето и там се влюбих до болка в една моя колежка. Още тогава прекрасно осъзнавах, че нямам никакви шансове и всячески се опитвах да разкарам чувствата си, но най-накрая се предадох. Естествено, нищо не се получи между нас, но аз в продължение на повече от 3 години мислех за нея буквално всеки ден и всеки час. Всичко ми беше сиво и еднообразно без нея. Тормозех се, не бях щастлив и т. н. Накрая успях да го преодолея, но с цената на много мъки. След като се отърсих от емоциите, не веднага разбира се, но след известно време, започнах да осъзнавам, че това момиче изобщо не е било за мен и дори да бяха се получили навремето нещата, нямаше да издържим дълго. Щяхме да се изтормозим взаимно и до там. Затова сега като се сетя какво е щяло да се случи, благодаря на Господ, че ме предпази. Така, че не си мисли, че когато нещо не върви, това е непременно лошо. Ще видиш как нещата се оправят, само трябва да имаш вяра и да си спокоен.

42.   36, Бог не сбъдва желанията ти, защото те обича и знае, че не това е най-доброто за теб. Нещастието ти се поражда не от липсата на сбъднати желания, а от факта, че не разбираш, че това не е най-доброто за теб.

"Който е доволен от участта си, не знае що е разруха"

Лаодзъ

43.   42 - Кажи го на всички родители, на деца болни от рак, както и на самите деца. Може да го кажеш и на всички умиращи от глад, всички изнасилени и прочие.
Всеки иот тях, искрено желае, това, което му се случва, да не му се случва, за да могат да си живеят спокойно отново.
Ама не става ...

44.   43, аз самия съм погребал доста близки от рак. И точно затова ти казвам, че колкото и да искаш да оздравее, когато не става, по-добре да приемеш нещата.

46.   От началото на 90те години, България върви все "нагоре" и сега сме паднали до същата свинска мизерия, каквато е била през времето на царска България - до 1944г. Беднотията и мизерията никога не са направили някой да сатне по-човечен.

47.   46, статистиките обаче говорят друго - 5% само е безработицата, можем тази година да достигнем почти 4% ръст, имаме по-високо индустриално производство от времето на най-добрите години на кома и живеем 3.5 г. по-дълго в сравнение само с до преди 10 години, живеем с 25 г. по-дълго в сравнение с времето след ВСВ. По детска смъртност, смъртност при родилките и аборти бяхме през кома съответвно номер 1 или 2 (след СССР при аборите) в цяла Европа. Днес сме на средните за Европа места, освен при абортите, които по стара традиция по-старите поколения използват още за контрацепция, но тенденция НАМАЛЯВАЩА.
При аборитите пикът е 1980 г. и после 1997 г. при Виденов, когато 9 от 10 бременности завършват с аборт.
Това е показателно.
Или както казва Тръмп днес - проблемът на Венецуела не е, че са приложили грешно комунизма, а че са приложили комунизма.

48.   44 - Ти май не разбра, ама карай...

46 - Царска България си беше много добре. Ако не бяхме излезли от грешната страна на ВСВ, щеше да е друга работата. Хубавото и бе, че Ганьо си бе насели и бавно, но сигурно умираше от глад и собствената си мизерия, но уви, качиха го на пиадестал. Стана образът на народният човек. Стана управител, стана директор, полицай, военен и затри всичко около себе си. Много постигнато поп през комунизма, изгони и се разпадна за по 3-4 години след него. Сега не сме като в онази България, преди 1944-а. Сега всеки лумпениможе да оцелее и да се добере до политиката. А Ганьо е още номер едно.

49.   48, АКО-то мирише от далече. И аз често си мисля какво би се случило АКО, но факт - след комунизма идват 90-те, едното е причина за другото и да сравняваме причина със следствие е глупаво. Изплувахме чак след 2001-2003 година ама много бавно като охлюви, защото проблемът е в съзнанието на хората. Дори не е проблемът в политиците, корупцията само - проблемът е в нас самите.
Общо взето е написано и в Библията - трябват едни 45 г. след робството, за да се изчисти общността от родените в робство хора. Комунизмът е робство на душите, отнел е чувството за самостоятелна отговорност на много хора. Има дори млади хора, които са такива, защото са били възпитани от повредени индивиди, но стават все по-малко като цяло повредените хора у нас в сравнение със свободно мислещите. Хора като Авторът обаче за мен са от повредените. Само в миналото гледат, не мислят как да подобрят бъдещето си и как да оставим на децата си по-добра държава, как да им постелим с две думи червен килим, след като на нас ни беше постелено с тръни
Аз затова днес и не съжалявам пенсионерите. Съжалявам отделни личности, но като цяло те в момента живеят на гърба на младите хора, след като ни завещаха огромни дългове, опоцкана държава и ни унищожиха детството с грижи за парно, ток, режим на водата, дори за хляб да се бориш като малък.
Нищо не им дължим, но хайде - не можем да ги оставим да умрат от глад.
Като ревнат обаче пак, че искат увеличение на пенсиите ми става тежко. Замръзили сме майчинството от 10 години, децата ги бият лелки в детската градина и защото не инвестираме в повече КАЧЕСТВЕН персонал, но храним хора, които на 9 септември веят червени знамена. Безсрамници

51.   Смисъла на темата се измести, не ставаше въпрос за материалното благополучие тогава и сега, а за това какво е било обществото. Иначе, през 90-те си беше мизерия отвсякъде. В материално отношение сега сме в пъти по-добре. Не съм съгласен обаче, че само пенсионерите са виновни за сегашното положение. Да, те са били активната част на обществото тогава, но да не забравяме, че всеки мислещ съвсем малко по-различно е свършвал в Белене или директно е изчезвал безследно. Много по-виновни сме ние самите днес, които сме свободни да протестираме, да бъдем активни и изобщо инициираме някакви промени, но не го правим. На всички избори гласуваме като овце за едни и същи мошеници, и още по-трагичното е, че очакваме някаква промяна. През останалото време масовият българин гледа "Биг Брадър", "Фермата" и там каквото още се сетите, напива се до безпаметност в някоя мазна дупка, слушайки ориенталски ритми ( иначе е голям патриот ) и чака отнякъде да му падне някоя "далаверка". Сега някой ще каже: "ама, аз не съм такъв" и ще е прав. Вярно е, че не всички са такива и че се забелязва някаква положителна промяна, но все още мнозинството са и това си личи по държавата ни. Ако бяхме наред, щяхме поне малко да отлепим от дъното, а ние сме твърдо там и не сме мръднали.

52.   47, как може да имаме сега, по-високо индустриално производство от врмето на социализма, след като от 1989г до сега, 91% от ндустрията ни беше унищожена? В момента в България не са останали почти никакви индустриални мощности! За разлика от сега, по времето на социализма нямаше безрабтни и бедни хора. Тогава България се ползваше с международен авторитет, а сега ни се присмиват. Как няма да ни се подиграват, след като, благодарение на демокрацията, станахме най-бедните в Европа!

53.   52, ако искаш да обсъждаш социализма, има други теми. Колкото до това, че са ни уважавали, можеш да прочетеш статии от западния печат за България от онова време и пълната мизерия.
Нека коментираме "90-те" и "сега", и не спамим темата. За мен носталгията по 90-те, пък и по които и да било отминали години е просто човешка черта. Аз също, като се върна назад имам хубави спомени, не само от 90-те, но и след това. Помня и последните 3-4 години на 80-те, въпреки, че бях много малък. Животът ми винаги е бил чудесен, за което благодаря на Господ. Имам все хубави спомени от миналото. Плюсовете на 90-те според мен са 2. Първо, както съм писал в коментара си по-горе, хората бяха по-социални, понеже нямаха всичките екстри ( интернет, кабелна, смартфони и т. н. ), които имат днес. Основните развлечения бяха ходенето на гости, разходките и излизането по магазините. Колите все още бяха кът, а и който имаше я използваше основно да си ходи на село. Днес всеки си е хванал телефона и до там. Ако се съберат повече от 2 почивни дена се яхва колата и се отпрашва за някъде, само че най-много със семейството, без външни хора. Не, че всички така правят, но на мен ми се струва, че поне една голяма част - да. Вторият плюс е, че през 90-те, особено в началото, голяма част от интелигентните българи все още си бяха тук и това се усещаше. Не случайно чалгата навлезе масово след 2000-2001, макар, че и преди това отдавна си я имаше.

54.   До коментар 1,
"Радвахме се за Коледа, че от Отворено общество (да, организацията на Сорос) ни пращаха дядо Коледа в училище, които ни даваше 1 банан и 1 тоблерон, също 1 портокал в едно пликче в деня преди Ваканцията. "
Ти да не си бунтарчето от АУНСО - Евгений Дайнов?

55.   Абсолютни глупости си написал. Само в България мислят, че Мерцедес, БМВ, Ауди да караш е много гъзарско и си боса на кокоса. Много рядко в Западна Европа ще видиш някой да кара тези щайги. Само кюрди и турци ги карат за показност, както и българите. Местните си купуват нови хибриди, които харчат малко. Сузуки, Тойота, Пежо, Опел, Киа.
Само в САЩ и Канада били щасливи. :Д смях в залата, там, където най-редовно се гърмят в училищата, както и всички извращения произлизат от Америка. На бас се хващам, че никога не си стъпвал там.

56.   Да са били по-човечни? Не съм съгласна. Каго дете редовно ме пращаха да пазарувам. Обичах да си купувам и дребни неща в книжарницата. Как пък никъде, в нито един магазин не мога да си спомня усмихната леличка. Всички гледаха, ако не намръщено, в най-добрия случай строго, все едно си им взел обяда. От тази в книжарницата направо ме беше страх, защото редовно я посещавах и тази жена не се усмихна на никого, нито веднъж. По опашките и транспорта хората уж любезни, но фалшиво, усещаше се. Само следяха някой да не се пререди и кой къде ще седне. Веднъж един пушеше на опашката. Не знам как стана, но ми изгори ръката. Познайте на кого се навикаха, а на ръката си имах рана. Беше ме прогорил много дълбоко. В болница съм лежала два пъти като дете. Бях злояда, но няма да забравя как сестрите си изнасяха ароматните манджи пред децата, докато ние ядяхме гол ориз, вместо пиле с ориз. В травматологията, говорим. По-късно, през 90-те по време на глада хората буквално озверяха. Тогава престанаха да ме пращат на пазар. Много скандали, дори побоища по опашките. Докато не се преместихме в центъра при баба ми и дядо ми, където някак беше по-цивилизовано и не ставаха такива неща. Мога много примери да дам, но и преди и сега е имало и има злобни хора. Сега обаче виждам повече ведри лица, както някой по-нагоре писа и това ме радва.

57.   За теб и мен, 90-те години бяха щастливи, защото бяхме деца и изобщо не осъзнавахме какво става около нас.
Обаче я питай родителите си, дали те са били щастливи през този период.
Моите родители са 50 и 51-ви набор.
Тогава, през 90-те те бяха на по 40 години. Спомням си инфлацията, как майка ми беше съкратена от работа, баща ми беше на половин работен ден и с половин заплата.
Скоро говорех с майка ми, та тя ми разправяше как баща ми е имал спестени пари колкото за един апартамент, но внезапно навлиза хиперинфлацията, и накрая с тези пари едвам са купили перална машина.
Спомням си как се хранехме с месо само един път на седмица, че дори и един път на две седмици. Дори се събирахме със семейството на леля ми и поделяхме каквото имаме.
Дрехи и обувки се кърпиха, а не се сменяха. Естествено, купуваха се с 1-2 размера по-големи, че да се носят повече време.
Спомням си как майка ми миеше чинии със студена вода и бягаше в хола, че да си стопли ръцете. Имахме две печки, които почти не пускахме, за да пестим от ток. Тогава нощем спах с поне 3-4 одеала.
И пак ще го кажа, бил съм щастлив, защото съм бил дете и не съм имал представа за нещата. Едно дете дори и в гражданска война да го вкараш, пак ще е щастливо, поради описаните по-горе причини.
90-те бяха едни бедни и зловещи години за нашите родители.