 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Когато собствената ти майка ти обърне гръб
преди: 6 години, 7 месеца, прочетена 2105 пъти
Здравейте,
Аз съм жена на 24 години.
Работя от малка и не съм оставала без работа, дори по време на изучаването на висшето си образование.
До началото на тази година, когато се разболях и поради нуждата от дълъг болничен се наложи да напусна последната си работа.
Живея в столицата от близо 6 години, в момента сме заедно с приятеля ми (5 годишна връзка) и той ми помага финансово, но се чуствам ужасно живеейки по този начин.
Ден не минава без да ми се работи ужасно много.
Домакинствам по цял ден, правя много за дома ни както винаги, но искам да помагам и финансово.
Родителите ми са заможни хора и наскоро разшириха бизнеса си.
Когато се почувствах наистина зле, реших да поискам помощ от тях за поне един месец, да мога да поема поне част от разходите ни и да финансирам нещо малко, с което да се издържам ( опитах да кандидатствам на различни места, но така и не ме извикаха дори на интервю за работа, което ми е изключително странно... дори за продавач- консултант очевидно не отговарям на изискванията).
Подариха собствен бизнес на по-малката ми сестра (която едва завърши средно образование) и купиха апартамент за нея и приятеля й (с когото ходят от едва 2 месеца).
Сумата от 1000 лв. , която им поисках е доста малка на фона на горепосочените разходи и си помислих, че няма да е проблем.
Това е и първата финансова помощ, която искам от тях, откакто бях на 16.
И въпреки това, родителите ми категорично ми отказаха.
Заявиха, че аз не съм помагала с нищо в бизнеса им и си имам свой живот в София, да се оправям сама и да си намеря работа.
Истината е, че в началото аз се грижех за всичко в семейния бизнес, дори самият му бизнес план е мое дело.
Реших, обаче, да следвам друга посока на развитие и доскоро ми се получаваше безпроблемно.
Просто... Понякога имам чуството, че майка ми ме мрази и иска да ме тъпче, виждайки в мое лице баща ми (с когото са разделени от 20 години).
Приличам изцяло на него, а и от малка забелязвам острите й коментари от тип "Ти не можеш да направиш това", "Виж колко грозно нещо си нарисувала", "Не можеш ли да се обличаш като нормалните момиченца в розово" и т. н.
Имам чувството, че сега с удоволствие ме рита, докато съм на земята.
Наясно е със здравословните ми проблеми, но въпреки всичко не ми звъни, не се интересува от мен, не ми помага по никакъв начин, дори и чрез морална подкрепа.
Дори напротив, когато аз й се обадя се започва с парадиране за това колко разходи има по фирмата (без дори да съм намеквала за това да й поискам каквото и да било, обаждам се просто да чуя как са ) и как не съм искала да й помагам, а имала нужда, после обиди... и така.
Затова и гледам да не говорим често.
Не държа на контакта си с нея, минало ми е времето да се гушкам при мама (дори не помня да съм имала такъв период) , но ми е болно от това, че се държи сякаш аз не съм й дъщеря и в нужда ме изоставя за пореден път.
Когато човек е в беда, не е ли семейството онази единица, която застава зад гърба му и му помага да се изправи на крака?
Поне така съм чувала.
И така...
Просто ми е болно и реших да споделя.
Ако някой има родител от подобен тип, бих искала да чуя историята му и съвети за справяне с емоциите, които бушуват при извикване на спомени, при настоящ сблъсък и т. н. :)
Съвети от всякакъв друг тип също биха били високо оценени.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 7 месеца hash: bf5f5f86d0 |
|
1. Прочети книгата „Отровните родители“ в читанката Сюзън Форуърд, Крейг Бък
Ти майка си не можеш да промениш и с помощта на книгата ще се научиш да се освободиш поне от нея, да излекуваш травмите, които ти е причинила и не говоря за сегашните 1000 лв, а изобщо. Ако не даваше пари и на другото си дете, бих я разбрала - иска да ви направи самостоятелни и независими, но щом дава толкова материални неща на сестра ти, а на теб нищо си има някакви причини и ти май добри си ги отгатнала.
Съвсем възможно е приликата ти с баща ти да я кара несъзнателно да се отнася така с теб, но и много често родители се държат така с детето, за което знае, че ще се оправи в живота и без тях. Но мотивите няма как да знаеш.
Аз намирам положителното в ситуацията, че това ще ви сплоти с приятеля ти, а ти като се оправиш, ще си намериш и работа. Има работа, търси и ще намериш. Отиди в бюрото по труда - там има в момента нови прогами за заетост за млади хора, но и много СЕРИОЗНИ работни места, на които можеш да започнеш веднага работа. Не гледай само обяви. Също положително в ситуацията намирам, че ти ще се научиш да се оправяш сама в живота и каквото постигнеш ще ти е сладко. Двамата с мъжа до теб можете да постигнете много повече дългосрочно, отколкото родител да ти дава бизнеси, а и освен това ако не успееш в бизнес начинание, финансирано от родитея, какво правиш?
Остави майка ти да се развива. Като стане стара и болна ще я пратиш при сестра ти да я гледа. И това задължение ти отпада.
Аз виждам повече положителни неща в ситуацията ти от отрицателни, а че тя не те е дарявала с любов като майка си е много жалко, но не можеш да го промениш и не е зависило от теб. Прочети книгата. Аз също имам отровни родители и на мен ми помогна да се оттърся от нанесените ми травми и да си стъпя на краката.
Успех
|
| преди: 6 години, 7 месеца hash: f6b125d591 |
|
2. Благодаря много :)
Намерих книгата и ще я започна още тази вечер!
|
| преди: 6 години, 7 месеца hash: 5e2a799cef |
|
3. И аз имам такава майка. Когато съм добре, се държи добре с мен. Когато съм зле, започва да ме тормози и тъпче. Дори като дете не смеех да й кажа, когато съм болна, защото започваше да се държи зле с мен. И сега не смея да й кажа за проблемите си или когато съм болна. Има и такива майки... Моята не е разведена. Така че си е до човек, а не до семейно положение. Аз й се обаждам рядко и гледам да не комуникирам с нея често. Това те й съветвам. Да не й се молиш за пари, да спреш да й се обаждаш. Приеми, че приятелят ти се грижи за твб. Оздравей и започни работа. А когато приятелят ти се разболее, примерно де, тогава ти се грижи за него.
|
| преди: 6 години, 7 месеца hash: feb1c6c4f1 |
|
4. Погледни философски на нещата. От цялата ситуация ти излизаш още по-силна и борбена, защото знам че ще се справиш. Живота те подготвя за нещо велико нанасяйки ти тези удари. Стреми се да останеш добър човек, вярна на себе си и на хората до теб. Не се сърди на майка си, тя е на много ниско интелектуално развитие и дори не може да проумее какво ти причинява. Знам, че те очаква прекрасно бъдеще - и ти го знаеш ;)
|
| преди: 6 години, 7 месеца hash: f8cf531ca6 |
|
5. Все едно описваш моята ситуация, авторке - аз се изнесох да работя в друг град, а сестра ми остана в града и помагаше на майка ми със семейния бизнес.
Когато закъсах и най-много имах нужда от помощ и подкрепа, майка ми ми обърна гръб и се държа много грозно - разбрах, че съм сам-самичка и единствено на приятеля си мога да разчитам в беда. Tъжно, но факт - не съм и искала повече нищо, а когато си оправих материалното положение и ни тръгнаха добре нещата, тя сама почна да търси контакт - не знам, как да си го обясня, може би я е било страх да не и се увися и да не и искам пари, знам ли... макар че също като теб съм независима още от 20 годишна и си работя, за да си покривам разходите. От малка и с мен грубо се е държала и все е критикувала и омаловажавала постиженията ми - вечно недоволна. Не искам да човъркам и да търся обясняния, не си заслужава - минало, сега рядко контактуваме и всичко е наред.
|
...
| преди: 6 години, 7 месеца hash: 0587c5326b |
|
6. Истината е, че някои хора просто са се възпроизвели и до там. Аз лично толкова искам да имам дете, че бих свалила ризата от гърба си за него. Не понасям хора, които делят децата си. Едно нещо ще ти кажа авторке"Не избираме родители те си, но всички други хора можем". Ти ще се оправиш, както си се оправяла до сега. Съжалявам майка ти, в смисъл, че не е разбрала колко трябва да е силна връзката и с детето. Пожелавам ти много щастие, защото си страхотно момиче.
|
| преди: 6 години, 7 месеца hash: ebbd8850a4 |
|
7. Долу-горе кaкво прочетох: поискaлa си пaри от мaйкa си, тя ти откaзaлa, след което озтaтъкa от постa беше зaсипвaне с обиди и негaтиви към нея кaто вмъквaше колко пък добрa си ти...хм.
Не знaм дaли пък чaк толковa лошa е мaйкa ти или ти си отровнaтa в случaя и просто ти е спрялa крaнчето.
Предстaвяш историятa си със силно нaсочвaне към "моля, дa плюем мaйкa ми, сaмо тaкa ще ми е по-добре"!
|
| преди: 6 години, 7 месеца hash: 0562e26078 |
|
8. Моята майка даде живота си за мен. Разделени са с баща ми, той никога не ни е помагал. Цял живот не съм я чул с друг мъж, преди 7 години се разболях трайно сега съм инвалид. Имам дете и жена, а мама продължава да се грижи за мен даже да ме глези. Не всички майки са ужасни, а от скоро поддържам връзка и с баща ми, който също се старе да навакса изгубеното време. Но като мама няма.
|
| преди: 6 години, 7 месеца hash: 0587c5326b |
|
9. Номер 7, аз съм номер 6. Извинявай, ама какво значи да са и спряли кранчето. Нима създаването на деца, е отговорност до 18 годишна възраст. Момичето е разботила от както се помни, изпада в нужда и им иска смешна сума да се подпомогне в труден момент, ти ми говориш за кранчета и т. н. Хайде, ако обичате, от такива егоисти за това има толкова нещастни деца. Няма да правя деца, ако ги обричам да бъдат лишени от любов и матриална подкрепа, когато имат нужда,
|
| преди: 6 години, 7 месеца hash: ddf849f24f |
|
10. Ох, тези майки, а уж трябва тях най-много да обичаме... И аз имам "отровен родител". От 18 годишна живея самостоятелно. Следвах в чужбина, после се омъжих, т. е. не съм й в къщата. И въпреки това успя да ми съсипе брака с постоянното си навиране на носа в дома ни, в кухнята ни, в отношенията ни, че даже и между чаршафите ни. Такъв бил мъжа ми, онакъв бил, внуци нямала, не ме обичал, не я уважавал, мързелив бил (а е човек, скъсващ се от работа и печелещ хиляди), не поправил бравата, банята ни била за ремонт, значи е смотльо, купил й бил скъп парфюм, значи е прахосник, казал й добро утро намусено, понеже е темерут, що не се разведеш, дъще... И така нататък. Пред него плочата беше друга: да знаеш, миличък, не че нещо, но някакъв мъж беше у вас, докато ти пътува в командировка. Или: тя, дъщеря ми, колкото пъти я видя, все на алкохол мирише, как го търпиш това, вземи я зарежи... В този дух. Скъсвали сме се да се караме с мъжа ми заради нея. Накрая действително се разведохме, макар и формално по други причини. Преглътнах тежко развода, живях на квартира само и само да не се върна при майка ми. След година-две срещнах друг мъж и заживяхме заедно. Вече предупредена обаче, започнах да държа госпожата на дистанция. Ми няма такъв филм! Бабата не се дава и отново е постоянното присъствие! И пак се започна - прост бил, как така не се хванах с някой професор, беден бил, що носи брада, няма ли да се обръсне, кльощав бил, не можел да се облича, влизал с обувките... Това пред мен за него. Пред него за мен: как търпиш да ти готви веднъж седмично, виж се колко си слаб заради нея, виж че пак не е измила чините, погледни колко прах има по секцията, ми бъди взискателен, бе, моето момче, изисквай от нея повече или най-добре я зарежи тая мързелана... А аз работя в ежедневен вестник, в едно списание и следвам докторантура. Приятелят ми поддържа като електроинженер огромен завод, а ако му остане някакво време, работи във фирмата на свой приятел. Ние не можем да се обърнем от работа, а когато се видим с три-четири часа свободни, вместо да си почиваме и да си обърнем внимание един на друг, се занимаваме с поредната малоумна претенция на маман. Преди седмица дойде на вилата вечерта, уж всичко нормално, а в седем сутринта в събота нахълта в спалнята ни и буквално измъкна приятеля ми от леглото както си беше гол и го изпъди, защото щели да идват някакви нейни баби приятелки и я било срам да видят гостенките, че дъщеря й живее с мъж без брак. Така че, авторке, ако не вземеш някакви мерки навреме, ето това те чака в бъдеще. Само за уточнение, аз не съм тийнейджър, а жена на 46 години! Срам ме е да го призная, но е така.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
