За семейството и ревността
преди: 16 години, 2 месеца, прочетена 3657 пъти
Здавейте, мили хора. Казвам се Мария Димитрова, на 28 години съм и съм от град Варна. Преди известно време научих за вашия сайт и бих искала и аз да Ви споделя моята история. Израснала съм в семейство в което има любов и разбирателство. Родителите ми никога не са ми отказвали и от нищо не са ме лишавали. Имам по - малък брат когото много обичам. От скоро обаче у мен се зароди ревност. Това чувство до скоро ми бе непознато. Причината за появата му бе преместването ни в ново жилище. Аз все още си нямам сериозен приятел и не водя редовен сексуален живот. На някого от вас това сигурно ще се стори странно, но е вярно. Все още не съм срещнала подходящия човек.

Същевременно отношенията между родителите ми винаги са били прекрасни. Но проблема е в това че откакто сме се преместили те все по - често се усамотяват в стаята си. И аз се дразня от това. Непрекъснато се шегуват помежду си.

Аз оставам с впечатлението че се интересуват единствено от себе си и се чувствам изолирана. Бих искала да ме посъветвмате как да постъпя. Ще приема всякакви съвети. Благодаря ви.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 16 години, 2 месеца hash: 17c670bbbc

гласове: 1 2 3 4 5   (302620 гласа)

1.   Сигурно имаш нужда от професионална помощ - обърни се към психиатър.

 

...

преди: 16 години, 2 месеца hash: bb7614fbad

гласове: 1 2 3 4 5   (249408 гласа)

2.   На тази вьзраст трябва да имаш собсвен живот а не да завиждаш и ревнуваш от близоста на родителите си. Може би ти липсва партньор с който и ти да се гушкаш и усамотяваш да си говорите нежно на ушенце и други такива неща. Може би наистина липсата на партньор те кара да ревнуваш от близоста на родителите ти. Ако не се справиш сама наистина потьрси помощ от психолог. Ти имаш хуваво семейство но е вьзможна вьтрешния ти часовник да те насочва че е време да сьздадеш свое.

 

...