Nice Guy синдрома и влиянието на токсичната семейна среда - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Статии:
 Как да се харесваме в собственото си тяло. Проект - Кожа.
 
Споделени истории (76110)
 Избор на редактора (64)
 Любов и изневяра (16863)
 Секс и интимност (9356)
 Тинейджърски (17678)
 Семейство (3500)
 Здраве (6279)
 Спорт и красота (3345)
 На работното място (1363)
 Образование (4049)
 В чужбина (900)
 Наркотици и алкохол (791)
 Измислени истории (683)
 Проза, литература (1214)
 Други (10018)
 
 

  

Споделена история от Семейство

Nice Guy синдрома и влиянието на токсичната семейна среда
преди: 26 дни, 5 часа, прочетена 496 пъти
Здравейте,
Преди седмица публикувах темата, но поради някаква причина не беше одобрена. Моля модераторите да я публикуват. За мен е важно да споделя, а и не виждам какви правила нарушава.
Аз съм авторът на "Nice Guy синдрома и преодоляването му":
http://spodeli.net/3/story-123486.html

На 31 години съм, с ниско самочувствие и незадоволителни отношения с жените. Тук искам да разкажа по-подробно за семейството си, за преживяванията, които са ме накарали да се чувствам недостоен за обич и уважение. Знам, че има много по-лоши семейства. Също така родителите ми не са виновни за всичко от детството ми, някои неща бяха просто стечение на обстоятелствата. С тази тема нямам за цел да се изживявам като жертва, нито да виня някого. Просто искам да опиша моето възприятие на проблемите от детството ми и да търся начин да преодолея нанесените травми.
Родителите ми се разведоха, когато бях на 8. След това направиха няколко опита отново да се съберат и да живеят заедно, но беше кошмар - постоянни изневери от страна на баща ми, скандали, майка ми непрекъснато плачеща и депресирана. Ужасно напрежение. И подмятания от рода на "Заради вас (аз и сестра ми) стават всички тези проблеми".
Майка ми, още преди развода, беше изключително нервна и избухлива. Ядях бой доста често. И то не възпитателни шамари за определени проявления, а просто когато майка ми е изнервена избухваше за някоя глупост и шамари, скубане, блъскане в стената. Имам смътни спомени от 2-3 годишна възраст. Майка ми крещи "къде ми е златното..." и ме налага. Аз дори не знаех какво е "златно". Оказа се, че съм бутнал колието ѝ под покривката. Когато сме спяли в една стая и се завъртя на другата страна, тя се буди от шума и бой, защото шавам и съм я събудил. Това ме направи непохватен и страхлив. Всеки път, когато майка ми ми посягаше или просто се ядосваше, аз се разтрепервах, свивах се и почвах да се прикривам. И тази слабост отключваше още повече агресия у нея. В главата ми беше "ако не правя бели, мама няма да се ядосва и да ме бие...". Но винаги нещи бърках. Майка ми е пълен контрол фрийк и майка-орлица. Не ни даваше никаква къщна работа, дори чорапите ни обуваше, не съм измил и една чиния. И същевременно се започваше "некадърни деца, за нищо не ги бива, само на мен чакат, заради тях търпях онзи идиот и не мога сега да си намеря друг". Изживяваше се като мъченица-геориня. При развода изпадна в депресия и само гледаше в една точка и плачеше. А на мен в главата ми беше "ако съм добър и послушен, мама пак ще ми обръща внимание".
Баща ми беше военен. Заради работата му така се стекога нещата, че почти не съм прекарвал време с него. Още докато бяха женени, се наложи две години ние даживеем в един град, а той в друг. След това постоянни лагери, командировки. След като се разведоха се виждахме по един час уикендите, а след това стана моряк и срещите ни се сведоха до няколко пъти в годината. След развода така и не успя да намери щастие - с втората си жена имаха дете и пак се разведоха, имаше трета, сега живее мисля с четвъртата и не се разбират. От негова страна физическо насилие не е имало спрямо никого от семейството, нито алкохол, но в някои отношения е по-лош и от майка ми. Нервен и избухлив характер. От най-малкото нещо започваше да крещи и да псува. Не търпеше някой да му противоречи и да има различно мнение (а майка ми също не отстъпваше). Плашех се и се свивах. Истината е, че все още съм нервен около баща ми и ме е страх да не се разкрещи. Външно не му обръщам внимание, знам, че просто си е такъв, но в главата ми се появяват асоциации от детството. Друг голям проблем, който имах с баща си: постоянни изисквания и очаквания. Образованието беше издигнато в култ - да съм добър в училище, да нося отлични оценки, да съм послушен. После да вляза в добър университет. Понеже който не учи, нищо не става от него. Но като дойде ред за университет, не беше много ентусиазиран да ме праща в София или в чужбина, понеже не му се даваха пари. Отделно от мен се очакваше да спортувам и да изглеждам добре. "Ако не тренираш, ако не си носиш шините на зъбите, никоя жена няма да те погледне. Ще идваш да ми ревеш и ще си сам". Явно се оказа прав, макар че не знам дали спортът е причината. Така или иначе методът му не се оказа ефективен, не ме запали да тренирам тогава. Беше много разочарован, че не се научих и да плувам.
Тази ми неувереност и непохватност се усещаше и от други роднини. Постоянно чувах реплики от родата "дрисльо", "некадърно дете, за нищо не го бива", "и бебетата го бият". Баба ми по майчина линия, Бог да я прости, ме обвиняваше, че майка ми прави всичко за мен, а аз съм неблагодарник. Баба ми по бащина линия пък все още е убедена, че аз, майка ми и сестра ми сме пиявици, съсипали живота на прекрасния ѝ син.
Знам, че родителите ми са напраивли, каквото са могли. Семейството на майка ми е откачено, там всеки е скаран с всеки и не си говорят. В семейството на баща ми пък са били свръхвзискателни за образование и всичко останало - бил е пълен отличник, знаменосец, спортист. И те са пренесли този модел. Знам и че разводът им срина психиката, както и тежката икономическа ситуация от 90-те. Но тогава така съм се чувствал. Исках само да съм достатъчно добър, за да ме обичат, но не ми се получаваше. Това ми усещане, че съм недостоен да бъда обичан, се пренесе и в отношенията с хората ми по-късно. Описал съм го подробно в един от коментарите на главната тема.
След като завърших гимназия се изнесох от нас и отидох да уча в друг град. В момента с родителите ми сме в уж нормални отношения, чуваме се веднъж седмично и се виждаме 3-4 пъти в годината. Помагали са ми с различни неща и мисля, че са осъзнали някои от грешките си. Замел съм всичко под килима и живея както мога. Сестра ми обаче не успя да се справи. В гимназията изпадна в тежка депресия, остана да живее при майка ми и сега на 27 нито учи, нито е работила нещо. Няма желание и да ходи на психолог и да се лекува.
Дори когато пиша тези редове, изпитвам ужасен срам. На интелектуално ниво осъзнавам, че не съм виновен, но на емоционално не мога. Срам ме е, че произлизам от такова откачено семейство. Усещам, че и аз съм сбъркан. И се опитвам всячески да го прикрия. Срам ме е, че явно не съм успял да преодолея тези неща.
Ще се радвам да прочета мнения, особено от хора, които са успяли да преодолеят вредното влияние на токсичната си семейна среда и да водят пълноценен живот.
Поздрави!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 25 дни, 11 часа
hash: 965ff5aafe
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

1.   Виж, и двамата ти родители са отровни (прочети задължително книгата „Отровните родители“ в Читанката), но това, че си имал такива родители не е гаранция, че проблемите ти са заради това. Отиди на психоаналитик и се бори обаче с травмите от детството задължително. Особено майка ти ти е нанесла големи щети. Не мисля обаче, че е твоя вината и че трябва да се срамуваш от семейството си.
Много от децата, които израстнахме през Прехода имахме такива родители - целият им свят се е сринал и са били неподготвени за новите условия. Може би майка ти щеше винаги да е такава, но баща ти определено е бил травмиран от промяната в системата, защото той е институционализиран човек на практика.
Моите родители също са отровни и аз на 18 г. съм се изнесла от там, обаждам им се също веднъж на седмица и се виждаме по празници. Сестра ми обаче не успя да си стъпи на краката. Тя самата е по-отровен родител и от тях и е нещо като родителите ми на 2 степен. Не се чувствам отговорна обаче за нейния живот и не виждам защо ти да имаш отговорност към сестра си или защо трябва да се срамуваш от семейството си при положение, че не си го избираме.
Мен не ме е срам. Правя най-доброто от ситуацията, но и моите хора не са толкова зле като твоите. Майка ти за мен е някакъв кошмар! Проблемите при мен бяха алкохолизъм и вечно отсъствие на баща ни, а майка също се изживяваше като жертва (заради децата, разбира се), викаше непрекъснато, но до бой рядко се стигаше и винаги с основание. Като цяло и двамата ми родители не бяха такива на практика и израстнах благодарение на грижа от страна на учители и баба ми. Ти изглеждаш също доста добре оправил се с живота човек и не виждам защо си мислиш, че супер голям проблем трябва да са ти родителите и детството. Ако обаче не можеш да се справиш сам - ходи на психоаналитик - точно психоанализираните психолози могат да ти помогнат да се оправиш с такива травми.
Жена лесно ще си намериш за връзка, защото жените това и търсим, но трябва да си честен. Напиши какво търсиш в сайт за запознанства примерно и съм убедена, че ще имаш позитивни отговори.
Не споделяй за семейството си обаче при първа среща! Жената иска да се види с теб, да си прекара добре някъде, не да ти слуша за детство и проблеми. Проблемът на мъжете, които ви възприемат само за приятелство е също, че не показвате от самото начало, че искате повече от приятелство. Още на 1ва среща подари червена роза ако трябва, целуни момичето, но със сигурност нека е пределно ясно, че не търсиш приятелче, а жена за връзка

 
  ...
преди: 24 дни, 23 часа
hash: 2a96cd7e50
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

2.   Здравей. Не искам да обиждам, но мисля, че майка ти е доста проста и необразована жена, не знаеща нищо за възпитание и отношение към децата си. Тя те е съсипала още в детството ти. Болните амбиции на баща ти са те довършили. Тези неща ти тежат. Хубаво е, че ги споделяш. Аз се освобождавам от чувството на токсичната среда, в която израстнах като се трудя много, постигам успехи и хората около мен ми се възхищават. Така самочувствието ми се повдига и се старая още повече. В същото време с всичка сила се стремя да осъществявам мечтите си. Не се предавам и си казвам - щом съм преживяла това и това в детството си, значи това сега не може да ми се опре и т. н. Трябва ти цел, идея, мечта и да се бориш много и най-малкото да си намериш приятели. Започни с малки крачки- по време на пътя ще правиш по-големи и по-големи, докато накрая не се запознаеш с жена, с която ще се обичате. Образовай се- много помага също. Запиши допълнително образование, курс, изкарвай добри резултати, ще се запознаеш с нови хора, а защо не и с бъдещата ти жена.

 
  ...
преди: 24 дни, 18 часа
hash: a489139a1f
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Липсвало ти е най-важното нещо за едно дете-сигурността и за това все още това ти е травма. Трябва да разбереш, че всеки човек си има някакви демони, няма да ги изброявам. Всеки носи някаква травма. Дори е удивително как всеки си намира нещо, за което другите да са виновни. А просто, животът не е лек и никой не е перфектен.
Основното в момента е, че родителите ти отдавана не играят роля в живота ти /технически/ и трябва да си изместиш фокуса от тях към теб. Концентрирай се в това ти какво искаш, не чакай тяхното одобрение и бъди по-активен в живота. Ако имаш финанси, обърни се към психолог.

 
  ... горе^
преди: 22 дни, 23 часа
hash: 92a20dd12c
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   Виж, не си единствен с такива гадни родители. Моят живот с тях също беше кошмар, само здравата психика ме запази да не откача, после живота им го върна с лихвите. Има възмездие. Та моят съвет е да ги забравиш, да не разказваш на никой вече за това, да си създадеш твое семейство и се постарай никога да не го видят. Това заслужават мисля. По-добре в далечен друг град.

 
  ...
преди: 22 дни, 23 часа
hash: 92a20dd12c
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Виж, не си единствен с такива гадни родители. Моят живот с тях също беше кошмар, само здравата психика ме запази да не откача, после живота им го върна с лихвите. Има възмездие. Та моят съвет е да ги забравиш, да не разказваш на никой вече за това, да си създадеш твое семейство и се постарай никога да не го видят. Това заслужават мисля. По-добре в далечен друг град.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker