Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Значи номер 1 се опитва да изкара, че децата не са нищо особено, а просто "част от пакета" щастие и ако се появи принца на бял кон, който да дава повече щастие от собствените ти деца, можеш спокойно да им биеш шута, защото твоето е по-важно от тяхното.

Да кажа, че децата не са някакви домашни любимци, които взимаме, защото ни се играе с тях и като ни омръзнат и си намерим по-интересна играчка, можем да ги захвърлим, без да се интересуваме от последствията.

Ако след всяко увлечение трябва да си заебаваме децата, то нямаше да има деца с родители. Ние сме хора и на всеки в някой момент му се случва да се влюби в друг или поне да изпита неустоима страст. Но от друга страна ние не сме животни да се реагираме първосигнално, без да сме обмислили последствията. Нали уж разумът е разликата между животното и човека.

И това съвсем не означава, че бракът ни е приключил. Бракът не е само страст и липсата и след определен момент, не поставя края му, защото сотават неща, които са много по-ценни от страстта, ама тези неща само зрелите хора могат да ги видят.

8.   Какви ги бръщолеви тая от 1вия коментар? Симпатизира на някаква слабохарактерна комплексарка, унищожила заради глупава прищявка толкова съдби!? Нямам думи каква наглост!
Мило, момиче, дръж се за баща ти. Този достоен човек заслужава уважение. Той самият се е спасил. Заслужава нещо много по-добро от лудата ти майка ( прости ми израза, но смятам, че даже меко се изказвам за нея). Сигурна съм, че той ще срещне сериозна и стойностна жена и вие ще сте по-добре отколкото с майката, предала вас- децата си.

9.   До 1. Явно не сте прочели добре. Апартаментът беше семейна общност, той не е бил еднолична собственост на майка ми. Баща ми настояваше да ни го прехвърлят поради редица съображения. Не знам защо твърдите, че съм като брат ми и егоистка, при положение, че поддържам контакт с майка си. Никога не съм и искала пари, нито съм я притеснявала за нещо материално. През тези 4 години страшно ми е липсвала майчина ласка и обич. Майка ми се вкара в страшна въртележка от емоции и събития и много трудно и беше да обръща нужното внимание на мен. Това не е ревност, това е празнота. И какво като съм навършила 18 г. нямам ли право да поплача на майчино рамо, това правили ме лигла или капризно момиче? Знаете ли какво е в очите на майка си да виждаш апатия и пълно равнодушие към живота. Ами, страховете ми, ако онзи и посегне отново....
Благодаря на останалите за коментарите и подкрепата!
Всичко хубаво,
Авторката

10.   Авторке брака на родителите ти е бил изчерпан така или иначе. Ако не се бяха разделили, просто щяхте да имате грешна представа какво е семейно щастие. Сега нямате никаква идея също, но поне не живеете с илюзия. Проблема на майка ти е подлата постъпка и предаденото доверие. Като не е била щастлива вече с баща ти е трябвало да се разведе преди да скача на другия. Следващия ѝ проблем е че продължава да няма идея какво е обич, какво е задължение и най-малкото какво е правилното за едни деца. Случая с брат ти е показателен, и въпреки всичко, за него е слабо вероятно да се промени. Междувременно децата на новия ѝ мъж не я харесват, а присъствието ѝ там вече очевидно е нежелано и от него. Лошото е че хем тези деца ще се научат на насилие спрямо жените, хем тя ще продължи да страда. Нейния мъж ще се променя само към по-лошо, щом веднъж е тръгнал надолу по кривата плоскост. Опитай да я убедиш да постъпи отговорно най-накрая и да се махне оттам, за доброто на всички. Очевидно тя самата има много грешна представа как работят нещата в живота и ѝ е нужно малко рационално напътствие.

11.   Номер 1 съм - виж, Авторке, семейното жилище е 50% на баща ти и 50% на майка ти ПО ЗАКОН. Тя се е отказала от своя дял във ваша полза - ако това не е щедрост, какво е? Повече е нямала как да ви даде.
Никъде не съм писала, че си егоист. Брат ти се държи зле, ти мисля, че що-годе разумно се държиш, но нямаш разбиране за родителката си. Проблемът на хора като теб обаче е, че гледате на живота само от собствената си камбанария и какво би ви се искало на вас, но животът не протича просто така. Има неща, които не зависят от нас и които нямаме право да искаме от другите, било и от родителите си. Ти съчувстваш на майка си, но не я разбираш. Нормално е. Нямаш и житейския опит за това, но внимавай със съдебните процеси, защото вероятността ти самата да изпаднеш в такава ситуация е огромна.
70% от децата на разведени родители не успявате да създадете сами стабилно семейство. Искаш или не, ти носиш 50% от гените на майка си. Вероятността в 21 век като цяло човек да стигне до развод е огромна. Аз това го казвам като човек със стабилен брак, 15 годишна стабилна връзка с любов и така нататък.
Моите собствени родители не са разведени, между другото, но ми се ще да го бяха сторили. Майка ми цял живот ни е разправяла как живяла заради нас и как заради нас не се развеждала и търпяла. Съжалявам, но това не е товар, който би следвало да носят децата.
Ти поне имаш майка, която е била честна към вас и не ви е тормозила с подобно бреме.
Не можеш обаче и ти да ѝ помогнеш.
Толкова ли е трудно просто да се виждаш с нея редовно, да ѝ се обаждаш и така нататък. Какво повече искаш - имаш майчино рамо, на което да поплачеш ако толкова това ти е важно.
Като цяло обаче всеки човек си носи сам кръста. Нямаме близки, за да носят нашия кръст. Носи си своя кръст, нека майка ти да носи своя. Това е животът!
Една жена се омъжва за мъж и се развежда с мъж. С вас майка ти не се е развела, а това, че вие така сте решили е ваш проблем. Всяко междучовешко отношение е двустранен процес. 50% от връзката ти с майка ти зависят от теб.

12.   До 1. Не бих искала да влизам в спор с вас, защото явно нямам житейски опит, както казвате, но тонът ви е повече от арогантен. Както майка ми е проявила щедрост за апартамента, така и баща ми, така че нещата са взаимни. И къде да и поплача на рамото на пейката в парка или в някое кафене, нито мога да отида у тях, нито тя желае да идва у нас. И да гледам една тормозена от мъжа си жена с измъчен поглед. Пожелавам ви все така да имате щастлив брак и никога да не изпадате в положението на майка ми, нито вашите деца в моето. И да пишете повече няма да ви отговарям. Аз очаквам съвет, а не упрек за това, че обичам майка си и се притеснявам за нейното бъдеще и не съм равнодушна към нейната съдба. А относно вашите коментари прочетете критиките на другите към вас. Странно поведение за жена с щастлив брак и натрупан житейски опит.

13.   Когато случайни хора започнат, да се изказват в ролята си на семейни психолози, стигамме до небивалици, като тук написаниете...

14.   Oт н. 1 - Баща ти е светец за теб, Авторке, но тук темата е за майка ти. И двамата ти родители иначе са доста щедри, но май не го оценявате. Не плащала била издръжка, след като жената живее под наем и очевидно няма пари, но ви е оставила цялото си имущество.
Разбираемо е, че не иска да ходи у вас, но на теб какъв ти е проблемът да отидеш у тях? Или май ревнуваш от децата?
Драма, драма.
Имала си нормално детство с ДВАМА любящи родители, но не можеш да простиш, че бракът им не е провървял. Търсиш виновни и това е майка ти и най-вече сегашният ѝ партньор. Ще поживееш, ще видиш, че нещата не са черни и бели, а често са сиви, но се надявам да не научиш уроците си по трудния начин.
Мислиш си, че е толкова лесно да имаш стабилен брак и семейство, да обичаш до живот един мъж и да се отдадеш на децата си до живот, но сама ще видиш, че не е точно така. Понякога не се получават нещата, понякога бракът не потръгва. И още - ти като дете не се бъркай в живота на майка си. Тя е голяма жена и е взела избори в живота си и си носи последиците. Концентрирай се по-добре в своя си живот, защото от изборите, които ще направиш сега ще зависи цялото ти бъдеще - университет или да работиш, можеш да срещнеш мъж и да създадеш сериозна връзка и така нататък. Майка ти и баща ти са направили своите си решения като възрастни хора. Време е и ти да разбереш, че детството е свършило и никой не ти дължи вече нищо, а все по-равностойни ще са ролите ви и след една определена възраст ти ще си тази, която ще поеме грижа за родителите. Върти се колелото с две думи в посока, от която няма връщане назад. Никога не можеш да си дете вече и не може други да отговарят за живота ти, проблемит ти. Отговорността вече е в твоите ръце. След 5-10 г. ти самата ще си в ролята на родител и тогава ще видиш, че задачата не е толкова лесна, колкото ти се струва в момента. Ти ще си от даващата страна, а друг ще иска и изисква, ще обвинява и тропа с краче. Когато успееш поне колкото родителите си да създадеш стабилно семейство за 16 години, когато изгледаш децата си, тогава съди.
Родителите ти са дали най-доброто от себе си.
Безгрешни ли са. Определено не.
Направила ли е грешка майка ти - определено да, но грешката си е за нейна сметка преди всичко, а вие сте решили да се дистанцирате от нея и да я наказвате допълнително, а сега вече крокодилски сълзи за ситуацията ѝ рониш. Съжалявам, но ще попаря надеждите ти - майка ти няма да се върне никога при баща ти ако това се надяваш. Най-вероятно и той си има някъде любовница, която крие от вас от страх да не го осъдите. Имат възрастните просто живот, за които вие не знаете. Не знаеш и за отношенията на родителите си всичко, не знаеш и за живота на майка си днес много, така че.... Знам, че искаш, искаш да обвиняваш, да се изживяваш като жертва, но това какво ти помага в живота, кажи?
С какво ти помага да си жерва?
Има навън истинско страдание. Майка ми е загубила баща си на 8 г. възраст и е расла в крайна бедност, без родители, защото майка ѝ е работила на 2 места, за да си храни семейството. Баща ми е бил бит от баща си алкохолик и гонен на улицата сам в студа и гладен още от дете. Майка му сега го изнудва да се разведе и да ѝ е детегледачка. Цял живот гадости и мизерии, алкохол и насилие. Смърт.
Това е истинска трагедия. Това е да си жерва.
Децата, които гледа майка ти са гледали как тяхната майка умира. Ти имаш и майка, и баща, здрава, добре гледана, вече пълнолетна - какво искаш повече? Баща ти е посветил живота си на вас. Не вярвам да си търпяла и материални лишения някаква, на 18 г. имаш половин апартамент (някъде като имущество това са към 30 000 -50 000евро). Извинявай, но какво искаш повече? Да дойде майка ти и да си изкара сърцето, за да ѝ пристиш ли? Какво искаш всъщност?
Какво даваш?
Замисли се малко не само какво ти дължат другите хора, в случая родителите, а какво ти даваш на хората около теб като любов, подкрепа.
Ако те е жал за майка ти, защо не отидеш да я видиш? Истината е, че не те е жал за нея, а за самата себе си. Лошото при такава нагласа е, че няма да усетиш и ще си не на 18, а на 30 г. и още ще обвиняваш майка си, животът ти ще минава покрай теб и няма да се усетиш, че с тази нагласа си пропуснала възможността да поемеш кормилото и отговорността. Виж си пак личната карта - на 18 г. си, честито. Сега е твой ред да се доказваш. Родителите ти са свършили каквото са могли. Ти си на ход.

15.   Авторке огледай се проблема ти е в самата теб.
Задаваш въпроси чиито отговор е много лесен, остави майка си да си живее нейния живот, а ти построй твоя според твоите разбирания. Биел я бил мъжт й, ами решението си е нейно само тя може да прецени плюсовете и минусите на мъжа си.
Съветвам те да спреш да ровиш в миналото защо са се развели. Но повярвай че вина за един развод не е само в единия. Баща ти е давал малко или не е давал емоции, уважение, усмивки, милувки, букети ако щеш, за да тръгне жена му да търси любов извън семейството. Това иска да ти каже №1 с фразата "свободно сърце"
Колкото до това къде да плачеш на майчино рамо, не разбирам колко интимно ще е това плакане че търсиш терен, но хостелите за интимни срещи би трябвало да ти свършат работа.

16.   Авторката. Благодаря 13, много точно казано! Номер 1 сама си измисля неща и си дава отговор. Нито смятам баща си за светец, нито се надявам да се съберат с майка ми, нито съм упрекнала майка ми, че не плаща издръжка, въобще за материални неща не става на въпрос. Те вече не живеят на квартира под наем, а в апартамента на починалата жена. А относно това защо не ходя у тях да я видя, ами много просто не ме канят, мъжът и е против...И друго, ако вашите майки са бити вие равнодушни ли ще бъдете?
До 15. Това са хостелите въобще няма да го коментирам, но може би сте прав, че човек трябва да вдигне ръце и да не се занимава. И вече започвам да си задавам въпроса - дали брат ми не е прав в цялата ситуация, който напълно се е дистанцирал?!

17.   14, извинявай, че се намесвам в спора ви, но за майката не си права. Да, може да обича децата си и да е имала добри намерения, но това не променя факта, че заради лошите и решения са страдали много хора. Така че не я защитавай. Хората са казали, че пътя към ада е постлан с добри намерения. Тя просто е неосъзната и лекомислена и това, че не искала да стане така не я оневинява особено.

И да, бащата наистина си е светец, защото той какъвто и да е, не си е оставял децата, за да бъде ТОЙ щастлив за тяхна сметка. Напротив - жертвал е собственото си щастие и удобство в тяхно име и то без да очаква нещо в замяна.

18.   Авторке, трябва да разбереш, че всеки човек си има някакви демони, няма да ги изброявам. Всеки носи някаква травма. Дори е удивително как всеки си намира нещо, за което другите да са виновни. А просто, животът не е лек и никой не е перфектен.

19.   Здравей мило момиче, първо искам да ти кажа, че имаш страхотна майка, колкото и да не го осъзнаваш. Казвам ти го, като жена, която е отраснала с мащеха, която съсипа психиката ми и остави отпечатък за цял живот върху мен, и днес нося последствията то това, а съм на 40 вече. Заглавието ти ясно "Крещи", като се ожените, дори и да нямате добри отношения мислете за децата и живейте заедно.
Мисля, че много житейски опит ти липсва, за да приемаш ситуацията по този начин, проблемът е и отпечатъкът на българският странен манталитет, тук визирам реакцията на брат ти с чупенето.
Първо още от сега разбери, че всеки си има свои живот и никой по никакъв начин няма право да му диктува какво да прави и как да живее. Майка ти е направила нейният избор, вие сте част и винаги ще бъдете част от нейният живот. Обичайте я и я уважавайте за да не я загубите, така като тази жена си е отишла в тази ранна възраст. Прекланям се на майка ти, за това, че е помогнала на бившата жена и за грижата и за децата. Подкрепяйте и двамата си родители, и уважавайте техният избор. Ти имаш свои живот, не я укорявай, защото утре може ти да попаднеш в такава ситуация. Осъзнай, че това е нейният живот. Знаеш ли колко семейства има, които живеят насила и децата растат с този пример и утре повтарят техният живот, защото подсъзнателно това е в техните умове е нормалното семейство. С агресия, омраза, натякване нищо няма да постигнеш. Уважавай изборите им. Освен това вторият мъж не значи че е лош, като я е ударил, според мен той просто не може да се справи с проблемът и е добре майка ти да потърси помощ за да може той да преодолее всичко, което му се е случило. Не виждам причина, защо ревеш. Всъщност причината е неприемането. Приеми ситуацията и бъди положителна част от нея. Всичко е въпрос на гледна точка, на лещата през която виждаш света.

20.   Авторке, долу-горе разбирам откъде изхождаш. Бях на 16 и моите родители бяха в голяма криза - непрекъснато караници, заплахи за самоубийства и така нататък. Мислеха да се развеждат. Бях изпаднал в истерично отчаяние, примесено с ярост. Мислех като се разведат да ги убия и двамата като наказание (дори тогава разбирах, че тази мисъл е резултат от това, че съм бил силно афектиран). Цял живот градяно семейство, прегръдки, сериозно лоялно поведение и изведнъж развод... Целият ми свят можеше да се разпадне. Нищо такова не се случи де, и двамата ми родители осъзнаха, че едва ли ще намерят нещо много по-различно навън, а майка ми не беше много млада вече.

Най-доброто, според мен и мнението ми вече години по-късно като по-зрял човек, е да си гледаш твоя живот. Станалото - станало. Гледай ти да изградиш живота, който желаеш. Но макар номер 1 да не е съвсем права, донякъде е права за това, че хората се стремим към щастието. И не винаги щастието е с този, с когото сме в момента. Но няма гаранция и, че ще бъде с този, с когото ще сме утре. Просто в този живот няма гаранция за нищо.

Освен това сега с времето ще започнеш да израстваш емоционално и ще видиш много двойки, които живеят заедно уж "щастливо", но всъщност не се харесват и са заедно само заради детето. Не съм сигурен колко е добре това, защото създава фалшиви впечатления в децата.

21.   Авторке, права си за много неща. Майка ти просто е теябвало да изчака още 4 години, за да станете пълнлетни и тогава да напусне жбаща ти. Явно бракът им е бил изчерпан. Явно тя не е била щастлива с баща ти, за да тръгне с друг мъж. Просто е трябвало да изчака. Жалко и за другото семейство, че жената си е отишла толкова млада... Какво да ти кажа. Гледай си твоя живот и да не повтаряш нейните грешки. Да, бракът и децата са отговорност и човек трябва да мисли с главата си, когато предприема такива стъпки.

22.   Не съм чел всички коментари на н. 1, но това което виждам е, че упреква авторката, че не разбира майка си и едва ли не решението и довело до всички тези последствия е правилно. Всъщност дали дадено решение в живота е правилно или не до голяма степен е субективно виждане, както и правилното решение днес може след време да се окаже напълно погрешно.
И така връщаме се в момента, когато майката на авторката се е влюбила в настоящия си втори съпруг. Може би предвид чувствата и, както и всичко останало решението да се отдаде на тази любов може да е било правилно за в момента. Какво се случва след това авторката е описала много добре.
След раздялата първо баща и остава напълно разочарован, без жена до себе си или с някакви временни попълнения, но в крайна смета сам, с наранено достойнство и чувства. След това децата в тинейджърска възраст също го изживяват много тежко - авторката е описала добре травмата, която е преживяла, но в крайна сметка може да се каже, че вече я е преодоляла. При брат и обаче нещата не стоят така, той е приел случилото се много по-тежко и това ще му пречи и в бъдеще да изгради нормална връзка с жена и в последствие стабилно семейство. Какво се случва от другата страна - децата на втория съпруг също са го изживели тежко със сигурност, но все пак са малки и може би са не им се е отразило кой знае колко. Но тук идва разболяването на тяхната майка и след това смъртта и. Може болестта и да няма нищо общо с развода, но може и да има. При всички положения обаче майката на авторката изпитва някакво чувство за вина. Децата не се знае колко добре я приемат, но така или иначе си нямат друга майка, и ако тя ги изостави за тях ще бъде най-лошо. Още повече, че очевидно баща им не става за нищо. Така, че тази жена се отзовава в наистина кофти ситуация. От една страна чужди деца, които не може да изостави, от друга съпруг бияч и алкохолик, от трета разочаровани собствени деца от нея самата. Напълно разбирам защо вече се чувства безпомощна и апатична.
При всичко това да твърдиш, че така е трябвало да постъпи не мисля, че е особено адекватно. Авторката има пълното право да я обвинява за разбитото им семейство и за положението си в което сама се е насадила. Любовта не е оправдание, за да правиш това което ти се иска без да си даваш сметка за последствията.
Н. 1 просто нямаш какво да кажеш при тази ситуация и вместо да пишеш постове като цели фермани, по-добре си замълчи.
Авторката, опитай се в крайна сметка да простиш на майка си и да я подкрепяш, защото наистина не и е леко. Тя ти е майка и винаги ще си бъде такава. Помагай и когато можеш и се опитвай да и бъдеш някаква упора. Случилото се не може да се поправи, но може да имате някакви нормални взаимоотношения като майка и дъщеря. За брат ти наистина не знам какво да кажа, опитвай се да го смекчаваш, може би след време и той все пак ще и прости. Успех!

23.   Истината е, че когато ОТГОВОРНИЯТ човек взема решение дали да има деца или не, той трябва много добре да премисли с какво се захваща. Като толкова си милееш за щастието - ами недей ражда, просто е. Лети си от цвят на цвят като волна пеперуда, какво толкова.
Когато имаш деца обаче, картинката коренно се променя. На първо място вече не е твоето щастие, а тяхното. Да нанесеш емоционална травма на децата си, да разбиеш две семейства... какво да ви кажа, според мен няма достатъчно силни епитети за жената, която е направила тези неща. И не ми преказвайте за някакви си там любови, тръпки и емоции. Като толкова те сърби, наемаш си периодично хотелски стаи и си я чешеш, а не съсипваш животите на няколко деца, в т. ч. и на своите собствени.

24.   oт н, 1
Вижте, не упреквам Авторката за нищо. Тя е едно объркано дете все още, а се пробвам да ѝ дам градивен съвет и може би малко по-различна гледна точка към нещата, защото без да иска човек губи представа за голямата картина, съсредоточавайки се само в себе си и своите с желания и интереси.

Авторката за нищо не е виновна за създадената ситуация, но просто траява да се примири с нея най-после и да сключи мир със себе си и с майка си, защото алтернативата е да продължава като до сега и до пълно отчуждаване при положение, че не виждам причина за това. Не смятам, че жената си е зарязала също децата. Ако мъжът се беше изнесал от семейното жилище доброволно, тя щеше също да си изгледа децата с новия партньор, но е решила да отстъпи. Това много малко жени го правят, между другото. Могла е да живее още 4 г. в жилището, да изгони бащата на Авторката и да си гледа двете деца. Замислете се малко дали решението ѝ да не прави такива драми не е вид самоотрицание. На практика е било против нейния интерес и да я обвиняваме сега за това не е правилно просто.
Аз лично на нейно място нямаше да напусна жилището, а щях да дам на мъжа срок да се изнесе - Законът дори е на страната на жената в такъв случай.
Просто всички хора около нея я смазват с чувство за вина без да е направила кой-знае какво престъпление.
Синът ѝ я обвинява, че го била зарязала на 16 г. младеж отгледан.
Дъщерята я обвинява, че гледа чуждите деца и е избрала неподходящ според нея мъж
Бившият ѝ мъж сигурно я обвинява, защото е сам (ако изобщо е сам! Тук Авторката не мисля, че знае всичко - имаме семеен приятел самотен баща, който 10 години!!! крие приятелката си от дъщеря си точно от страх да не го разкости детето му. До там са стигнали вече някои родители - да се крият от децата си като ученици)
Сегашният ѝ съпруг я обвинява за разбитото си семейство и може би за смъртта на бившата си жена
Доведените ѝ деца я обвиняват заради смъртта на майка си сигурно.

Най-много тя се обвинява.

Жал ми е просто за нея, защото единствената ѝ вина е била, че е избрала любовта и да е честна. Можело е просто да има любовник още 4 години както много хора го правят, можело е да лъже... и между другото - женицата щеше и без нея да си умре от рак, защото левкимията при възрастните не се лекува и пак щеше да я покоси.

Но хайде, да оставим майката да се пече на бавен огън.
Авторката просто не виждам обаче какво печели от това да се дистанцира от майка си. Жената е очевидно образована, културна и възпитана - има още какво да даде на Авторката като подкрепа и съвети.
Много деца на починали родители биха дали всичко, за да могат 1 ден само да прекарат с починалия си родител дори да е бил най-големият престъпник.
Много тъжно би било един ден самата Авторка да изпадне в подобна ситуация.
Осъдени сме да погребем родителите си и след това връщане назад няма. Ако така продъжават двамата и брат ѝ, и тя един ден ще съжаляват много за изпуснатото време с майка си.
Авторке, затвори си очите и си представи, че погребваш майка си. После си отвори очите и се замисли какво искаш да ѝ кажеш и да преживееш с нея преди този момент.


Иначе не е рядко явление доведените деца на такава жена в последствие да я гледат и обичат повече от истинските. Има случаи осиновени деца да гледат майката после, а собствените да не ти дойдат и на погребението.

Ако не друго едно уважение поне ѝ дължат децата ѝ. Не е толкова голяма престъпница и не виждам с какво е заслужила такова отношение. Има хора, които лежат в затвора за убийство и децата им ги посещават всяка седмица, а децата на жената не искат да я виждат, само защото се е развела и живее с друг мъж. Жалко.

25.   №1 откажи се. Става ясно че самата ти или си изневерила или смяташ да го направиш а с коментарите си опитваш да оправдаеш собствените си виждания. За предаденото доверие няма извинение. Когато не обичаш човека до себе си е отговорно да си признаеш веднага. Толкова е била "честна", че е правила всичко зад гърба на мъжа си до момента в който са я хванали. Уважение се дължи на заслужил човек, не просто за принципа, защото резултатите в противен случай са лоши. Това което е престъпила е че е сметнала оная си работа за по-важна от собствените си деца. Ти ако се отнасяш по подобен начин с тгвоите, те с право ще се отрекат от теб. Стига си вкарвала всеопрощаващи полемики. Всеки да си прави сметка предварително какво ще му костват решенията и да си поема последствията. Или трябва всички безотговорно да действаме по най-импулсивния начин, щото така ни е скимнало.

26.   н 25 - Аз самата както споделих имам щастлива връзка и вече брак - от 19 годишна съм с един мъж и с него имам семейство - 15 години не съм била с друг мъж, но това не ми пречи да мога да се поставям на мястото на другите и да покажа известна степен разбиране за проблемите им. Въпрос на способност за емпатия е. Не ми трябва примерно да съм болна от рак, за да проявя разбиране към болен от рак човек.
Животът е шарен и няма да е майката на Авторката първата жена, която се е развела. Какво правим? Да растат сега 50 процента от децата без майка или баща докато намерим виновните?

27.   26, защитаваш майката, защото въпросния мъж, с когото си от 19-годишна, е бил в позицията на майката. Самата ти си го казвала в коментарите си, а и мъжа ти доста често виси тук и той също ги е разправял тези фермани, така че разбираемо е да защитаваш майката, но да разправяш как майката едва ли не не е направила нищо лошо и да накараш авторката да я разбере няма как да стане. Който и да изтърпи такава болка, няма как да му е ОК, независимо какви са били мотивите и добрите намерения на майката. И колкото и тя да си е мислила, че всъщност прави услуга на децата си, това ни най-малко не облекчава болката им.

При вас поне мъжа е изчакал да порастнат децата му, за което му правя евала, но случая на авторката е по-различен, защото майката е била достатъчно наивна да постъпи егоистично, безотговорно и незряло.

28.   Авторката.
Ето го резултата от моята драма: снощи след поредния си запой новия мъж на майка ми, след като и удря два шамара я изгонва от апартаметна и тя стои четири часа по пижама пред вратата, за да я пусне. Да, обаче той не я пуска и тя волю неволю примряла от студ отива при кумовете. Кумовете се обадиха на баща ми, че е при тях, но му показаха, че не му е приятно да бъдат участници в тази ситуация. Ще видим накрая какво ще излезе...
До 1. Въпреки, че съм на 18 г. и съм объркано за тебе дете, мога да ти кажа, че ти си емоционално и психически обременена жена и съм напълно съгласна с номер 25. Ти сама доокрасяваш историята, която написах, без да знаеш как стоят всъщност нещата. Не четеш достатъчно написаното от мен и изпадаш в невероятни фантазии и обвинения, като това например защо баща ми не бил напуснал семейното жилище и ние с брат ми и майка ми не сме заживяли с новия и мъж. Ами, драга много просто е, какво мислиш, че се случва в душата на двама тинейджъри в този момент и как го виждаш практически това да стане да живеем с човек, които никога не сме познавали... По закон ние трябваше да бъдем изслешани от съда, тъй като сме 14 и повече години и по закон единия съпруг трябваше да плати дела на другия за апартамента. Нашите се разведоха по взаимно съгласие и си спестиха редица и за тях и на нас редица неприятни моменти. И най умното беше да го прехвърлят на нас, а баща ми остана с нас заради родителските права, които ги има.
Каква е ситуацията с новия мъж на майка ми. След смъртта на жена му превърта. Родата я обвинява и него и майка ми, че са я убили. Децата му ненавиждат майка ми и я обиждат непрекъснато особено голямото развива страшна агресия към нея. Бащата всяка вечер си прави запои в един гараж не е ясно къде отива заплатата му. Майка ми изплаща кредит от 300 лв. всеки месец, а с останалите пари издържа дома, т. е. с още 450 лв. За благодарност той я бие, като преди три месеца е ходила с пукнато ребро на работа и т. н. Е това любов ли е... И съм озадачена как точно в тази тема оправдавате насилието от жени. В някои от горните коментари четох, че това, че я биел майка ми не го правило лош човек....
1 не ми давай повече съвети!

29.   Цялата картина... е грозна картина. Едно не ми е ясно- значи мйка ти може да тегли кредит да пълни гуши на докторя(женицата Бог да я прости), може да гледа и деца, а ти да отидеш да я посетиш си персона нон грата по причина новия и мъж или каква?

Ама това е нагъл идиот и алкохолик, бе моля. После що отчаяна и апатична майка ти била. Единствената и опция за щастие занапред я виждам в това да се алкохолизира и тя. Така ще си пийват и ще се побийват и голямата лебов кат замине ще им остане общата любоФ към алкохола, която или ще ги сближи още повече или ще ги раздели окончателно. Те така, те...

30.   От №25 до №1: Наличието на истинска емпатия би ти позволило да се поставиш на мястото на авторката не само на майка ѝ. Но когато човек не е бил в подобно положение е трудно да оцени какъв ефект има подобно предателство върху децата. Дори да не си изневерявала самата ти, това не изключва да си била страна в такава изневяра и се опитваш да оправдаеш собственото си поведение по такъв начин. Ние няма да ти помогнем да го направиш, защото отговорното и честно поведение е винаги развод преди да се стигне до интимности. А уважението трябва да се заслужи, не се дължи никому по подразбиране, независимо от родствена връзка.

Същевременно логическата ти нишка е жестоко оплетена щом продължаваш да приравняваш факта че майката е била хваната в крачка със понятията честност и почтеност. Ако е зависело от нея, не 4 а 14 години щеше да продължава да се крие и лъже "заради децата", но от опит мога да ти кажа че децата не са слепи и авторката е усетила какво става още преди самата развръзка. А самата майка си е била отбой, никой в семейството освен сина не се е дистанцирал от нея или я е обвинявал, въпреки че настояваш на обратното поради неизвестна причина. Вината която я тормози е самовменена, видно от репликата "Един път зарязах собствените си деца, сега и тези деца без майка ли да зарежа? ". Проблемът ѝ е че тя не разбира че прави мечешка услуга на тези деца с безсмислената си саможертва.

Очевидно ти си тази която гледа от собствената си камбанария и проектира собствените си драми с родителите и семейния приятел върху ситуацията на авторката, вместо да приемеш че има и други възможности. Определено бащата не е бил идеален щом се е стигнало до развод, но да обвиняваш авторката в несъобразителност, при все че е била достатъчно интелигентна да усети промяната у майка си, е крайно несъстоятелно. От коментарите ти става ясно че виждаш задачата да си родител по-скоро като труд, вместо като отговорност, защото майка ти постоянно е натяквала как търпи заради вас. Проблема ти е че си се вързала на приказките ѝ, защото ако беше във вас причината е щяла да се разведе в момента в който сте станали независими. На нея ѝ е удобно да си търси жертва, а на теб да се изживяваш като такава несъзнателно и толкова дълго си вярвала в тези неща че вече са част от теб. Никой не иска сляпо себеотрицание, а родителска загриженост, но ти отъждествяваш едното с другото. Не завиждам на децата ти, защото това че не очакваш нищо от тях (което е правилно), при теб е води до това те да не могат да очакват нищо от теб, включително елементарна човешка подкрепа. И въпреки че е вероятно да станат независими личности, това ще бъде с цената на големи трудности да създадат истинска близост с друг човек, най-вероятно довеждайки до собствените им разводи. Твоя брак също се крепи на една емоционална дистанция между теб и съпруга ти. Всичко това за пореден път ми напомня колко иронични са думите ти за емпатия, докато всъщност имаш предвид нещо съвсем различно.

31.   Н. 1 може да имаш мъж от ента години, но нямаш деца. Само човек без деца може да заема такава позиция. То колелото се върти, сигурно ще ти се отдаде възможност да разбереш в какво е пагубната грешка на майката. Повярвай, друга песен ще запееш...

33.   Към 1. Много истини сте написали, но оставате неразбран. Хората не приемат нещата по този начин и не ви разбират. Стереотипите в България са други, затова сме и с такива изкривени отношения. Плюуе се по "студените" чужденци, но всъщност хората в доста държави са много по-човечни, разбрани и толерантни. В България има един път и край, да се разведеш, да си сгрешил... ужасно как. Да си гледаш децата с партньор които не понасяш е по-правилно, отколкото да се разделиш.

34.   Авторке, я си гледай твоя живот и не ги мисли големите.
Също така не бива да се интересуваш от половия живот на брат ти. Би ли искала той да се интересува от твоя?

37.   Виж, разбирам че си ужасно ама ужасно наранена от цялата тази история, но погледни на нещата от гледна точка на майка си. Тя е била нещастна с баща ти и сигурно години наред е търпяла заради вас! В един момент обаче среща друг мъж, влюбва се и вижда, че вие вече сте големи и можете да се справите и без нея. Е, няма ли право да е щастлива? Да, друг е въпросът, че новият и мъж се е оказал неподходящ, но въпросът е принципен. Всеки човек има право да е обичан и щастлив и не трябва да се жертва в името на който и да е. Защото ок, майка ти можеше да остане с баща ти, вие с брат ти пораствате, напускате дома и отивате да учите някъде и тя какво? Остава сама и нещастна до края на живота си? Защото от написаното от теб е видно, че майка ти и баща ти отдавна не са били истинско семейство. Да, формално са имали брак, но щом се е решила да се разведе, определено нещата не са били както трябва.
От друга страна тя е жена и майка и може би се е почувствала ужасно виновна, че ви е изоставила. От там и желанието и сега да не изоставя тези дечица. А и не забравяй, че те са загубили майка си и това я кара да се чувства още по-длъжна да е до тях, дори и отношенията с баща им вече да са кошмарни.
Така, че има доста неща които ще ти се изяснят някой ден когато самата ти станеш майка. А до тогава по-добре не съди никого и приеми, че животът е доста по-сложен отколкото изглежда и не винаги нещата се развиват според желанията ни. Никой не сключва брак с желанието да се разведе и да изостави децата си, нито пък се събира с някого с идеята да яде бой, но животът е пълен с обрати и ние трябва да го приемем и да продължим напред.

38.   Тази история се превърна в бойно поле за номер 1. От всичко написано от нея става ясно, че тя иска да оправдае собственото си поведение и това на настоящия си съпруг при разбиването на едно семейство. И продължава да пише с настървеност и злоба срещу момичето, а и да си фантазира и измисля причини за поведението на майката и бащата. От къде е видно от написаното, че майка и бащата на момичето не са били едно семейство? И от къде е видно, че тя е търпяла бащата заради тях? И упорито продължава не само да убеждава, а да настоява авторката да не обръща внимание на майка си при положение, че е използвана за боксова круша от новия си мъж. Да, да странни съвети.... с ампломб и със самочувствието на дълбокознаеща по семейни въпроси.
Н. 1 момичето ти писа да не му отговаряш и да не спамиш, но ти, за да успокоиш собствената си съвест продължаваш да твориш глупости...
Към модераторите: както публикувате небивалиците на н. 1 моля да публикувате и моя коментар

Moдератор - Моля, без лични нападки и обиди. По hash-а можете да разграничите коментарите на потребителите. Коментари 1/11/14/24/26 са на един и същи човек с hash 70458d4df0

39.   Ами всеки човек си има съдба. От трън та на глог че е по висок. Нито брачните, нито извънбрачните връзки са гаранция за щастие, ама това мн хора не го разбират.

41.   18, 34 и 39 според мен са единствените наистина полезни коментари за авторката, дори и да не ѝ изнасят особено.

42.   Авторката:
Номер 1 е на принципа "Едно си баба знае, едно си бае". Преди да съди другите и да си измисля сценарии, нека прочете 10 пъти написаното от номер 30 до нея. И нека от позицията на нейния житейски опит сега, да си отговори на въпроса - когато е била на 19 години и е завъдила любовника си и единствения и мъж в живота, тя какъв опит е имала, за да може да прецени и преосмисли ситуацията в този момент?
Номер 1 упорито игнорира ролята на бащата пияница при гледането на собствените му биологични деца, тъй както и на неговите роднини, а прехвърля отговорността за гледането на децата на починалата жена на майка ми.. Значи оня да пие по цяла вечер и да я бие, а тя да му гледа децата..
Изрично написах, че се страхувам за живота на майка ми, за нейното здраве и очаквах практически съвети в тази насока, а то какво излезе... Може ли да има равнодушно дете, когато бият майка му?
. Аз догодина завършвам и заминавам да уча в чужбина и искам спокойно да мога да замина, да знам, че мама е добре. Това беше идеята на темата и затова я поставих, но нещата се развиха от самосебе си, след като майка беше изгонена от новия си мъж и замина при кумовете. Баща ми взе ръцете в свой ръце и може да го изкарвате всякакъв без да го познавате, но той не е безразличен към човешкото страдание на близък човек.
Здравословното положение на майка ми е катастрофа. Направено е надлежно медицинско освидетелстване напърво време - майка ми има множество следи от побой, кръвоносядания, съсиреци, белези от гасене на цигари и от бой с колан откъм токата, металът и се е забивал направо в кожата (за колана тя е казала). На пръста си любовникът и има голям златен пръстен и с нея е я бил по главата. От тези удари има го главата струпеи и добре, че е гъстата и коса, за да ги прикрие. В понеделник мама влиза в болница, за да и направят пълни изследвания. Тя губи тегло в момента при ръст 1. 70 е 50 кг. от 68 кг. Цикълът и е спрял. Четири зъба си е извадила, защото не е могла да ги лекува и е нямало други избор, слава Богу не са предни. Повече няма смисъл да продължавам..
Татко вече е ангажирал и адвокат, който от понеделник ще подготви документи по Закона за домашното насилие, да му се издейства ограничителна заповед, макар че това говедо е за затвора. С нея започва работа и психолог, а може би и психиатър. Ще покриеме и изцяло заема и към банката да може да си взима пълната заплата. След като си стъпи на краката има и къде да я настаним без да плаща наем. Най - важното в тази ситуация е да се покаже на изпадналия в беда, че има хора, на които да разчита. А, аз обичам майка си. Тя отгледа и мен и брат ми. Баби не са помагали. И брат ми я обича, нищо, че не контактуват, той просто не иска да я дели с никой, а те бяха много привързани...
Аз бях до тук!
Искам да благодаря на модераторите, на всички, които ме разбраха и подкрепиха. Благодаря специално на номер 1 за активното участие, явно темата е нарушила и нейния душевен покой и я кара да размишлява, макар и с доста брутално налагане на мнение.
Бъдете здрави!
Ирина

45.   Не мога да разбера как толкова коментиращи препоръчват тотално игнориране на чуждата болка. Къде отиде елементарното състрадание и съчувствие. Дано не ви се случи същото ако някога имате нужда от помощ.
Авторке заслужаваш похвала че въпреки всичко слушаш съвестта си и държиш на своите ценности. Чудесно е че нещата вървят към позитивна развръзка, доколкото това е възможно в такава ситуация. Продължавай все така да подкрепяш майка си доколкото това е възможно. Желая ти само успехи и щастие занапред.

46.   Че се е подвела майката на авторката по някаква "голяма любов" и е хукнала през глава заради някаква тръпка, оставяйки децата си е повече от ясно. Това е резултат от ония лигави приказчици от типа:"Послушай сърцето си", "Изживей си любовта" и други лигави, сладникави лафове.
Заради никой мъж на света не бих си напуснала семейството и децата.... Не ми ги разправяйте тия, че видиш ли невинната майка се била влюбила и какво да прави горката-взела, че си зарязала семейството заради златния, да не казвам какво на някакъв мъж.
Вижте, има ли човек воля и да знае кога и до къде да спре с някои неща, всяка тръпка и влюбване може да се контролира така, да се пресече овреме, така че човек да не се овъртоли до ушите и да "падне коня в рЯката". От личен опит го казвам. Че после става жестоко за всички близки... особено за децата, както се вижда от историята.
Авторке, не можеш да върнеш времето назад и да промениш живота. Майка ти е постъпила наивно, под действие на емоциите, опиянена от заблудата за голямата любов. Прости и...
Добре, че дори сега след всичко през което сте преминали тя пак има на кого да се опре, за да я изкара от блатото, дори след всичко.

47.   Много е права 46. Раждането, грижата и възпитанието на деца е отговорност и на двамата родители. Влюбванията, пеперудите в стомаха остават на заден план.
Много е прав и н. 22 : "Любовта не е оправдание, за да правиш това, което ти се иска без да си даваш сметка за последствията".
Разбира се и н. 23 има право.
Затова, когато е счупено нещо в еди брак, хората трябва да се борят за го оправят, а не с лека ръка да захвърлят всичко и да се впуснат в неизвестното, което всъщност е много добре известно.

48.   Ирина , знам че са минали вече две години от последния ти пост , но моля те , въпреки че си писала че няма да коментираш повече , сподели какво се случи в крайна сметка . Благодаря ти предварително .

49.   Абсолтно подкрепям тезата на номер 1, изложена във всичките й постове по темата. А на Ирина ще кажа, че от нея самата зависи как ще се впише в създалата се ситуация. Дъщерята на съпруга ми беше 12-годишна, когато ние с баща й и двамата се разделихме с предшните си партньори и заживяхме заедно. Аз самата нямам деца, но ми беше много трудна за преглъщане самата идея един баща да подмине собствената си къща и пред очите на детето си да влезе в друга. Имахме жестоки угризения на съвестта с мъжа ми, но ръка ни подаде... самата дъщеря. Веднъж имахме гости и аз се въртях в кухнята. Тя дойде за нещо при татко си. После сама слезе при мен и каза: "С какво да ти помогна? Искаш ли да нарежа картофите? " Това беше началото. Тя ми даде знак, че ме приема. Днес 17-годишното девойче си има собствена стая у нас и идва когато си иска. С мен дори споделя много повече, отколкото с майка си, с която също поддържаме добри отношения. В никакъв случай хлапето не се чувства изолирано, ходи с нас на почивки, води си и приятелки в къщи, прекарваме си "дамски" следобеди, пазаруваме двете и т. н. Но, Ирина, малката сама намери пътя! Питала съм я как е изживяла стреса от това, че родителите й се разделят. Не й е било лесно, но явно е успяла да запази трезвата си преценка и добротата в сърцето си, защото го отвори за мен, прие ме като приятел, уважи решението на баща си и се радва, че е част от щастието му. Наскоро съобщи, че има сериозен приятел. Попитахме я как си представя бъдещото си семейство, тя каза: "Като вашето, защото вие много се обичате". Това беше най-голямата награда след хилядите перипетии, през които преминахме със съпруга ми.

50.   Аз също бих те помолил да кажеш сега какво е станало с Вас и майка ти.
Би било получително за всички нас.

52.   До 49. Не ти прави чест да подкрепяш н. 1, защото и двете сте серазвалили семейства. На всякъде пишеш в сайта и се хвалиш как си спечелила дъщерята на мъжа си. Твоята ситуация не е същата. Първо, ти нямаш деца, както и н. 1. Второ, ти не си бита и унижавана от втория си мъж. Трето ти никога няма да изместиш майка на дъщерята на втория си съпруг. Престани вече за спамиш с твоето положение, а се опитай да бъдеш в положението на авторката, и си представи, ако твоята майка беше бита, как ще реагираш, чест и прави, че не е равнодушна към страданието на майка си. Много лесно щеше да и бъде да и каже върви на майната си.

54.   Наистина номер 49 спри се. Досадна си вече и се почваш да ставаш отблъскваща. От всичко което си писала до момента разбрах всички какво че нито ти, нито мъжете ти ( и новия и стария ), нито бившата на новия ( пияницата ) сте цвете за мирисане и че ти в момента търсиш одобрение и дори похвали. В твоите постове постоянно се опитваш да се изтъкваш и да се правиш на почтена, достойна и отговорна жена, каквато всъщност не си. Всеки който прочете поне два от коментарите ти ще види един изпечен манипулатор без капка съвест в теб. В тях ти се изкарваш като жертва и се опитваш да изкараш себе си и любовника като почтени, достойни за уважение, отговорни хора а в същото време се хвалиш с доста противоречиви действия. Не смятам че си човека от който бих искал съвет или е в състояние да даде такъв дето да има стойност, затова пак ти казвам : спри се. Не си интересна вече ( съжалявам но е истина )

55.   Вярна е поговорката, всяко зло за добро! Ето доказателство за това -" За сметка на това той се впи много силно в баща ми, слушаше го, помагаше му, дори започна да готви и чисти в къщи. "!? Това е чудо на чудесата, на 16 години братът на авторката се превръща в истински мъж с разум. Колко семейства могат да се похвалят с такава трансформация на подрастващите си синове на тази най трудна възраст за момчетата и техните родители. Ако майката беше останала в семейството си, сина й щеше да стане мамино келешче, глезено и обгрижвано, а сега е станал отговорен човек, за жалост с огромна рана в душата си, породена му от безотговорното поведение на майка му. Същото това поведение на майка им, нанася и смъртоносна рана и в душата на жената на прелюбодееца любовник. Нещастната му жена точно от тази душевна рана си е заминала твърде млада от този свят. Всеизвестно е, че раковите заболявания се предизвикват най вече от стрес. Глупавата им майка е погубила щастието на две семейства, а №1 даже я възхвалява, колко честна е била и едва ли не поощрява поведението й. Точно поведението на майката поврежда мирогледа на сина си, затова той вижда в женското тяло само плътското удоволствие, но не и душевността, затова често сменя момичетата, както пише сестра му. Така наранен от поведението майка си, това момче никога няма да повярва на жена, защото вижда какво значи вярността за жената. Много поучителна тема, дано разбуди разума на много хора!

56.   Не съм съгласна. Родителите имат право да ди потърсят щастието с други половинки. Децата са временно явление в нашия живот.

57.   №56, или как не трябва да мисли един родител. Да, всеки има право да търси щастието си, но не за нечия друга сметка, зад гърба на някого и т.н. А това че децата били временно явление е най-големия смях който съм чувал. Подобни хорица като станат на възраст започват да търсят децата си за това и онова и се чудят аджеба, защо не ги уважават. Надявам се №56 тогава пак да си каже че децата са били временно явление в нейния живот и да не ги занимава. А дано, ама надали.

58.   Как временно явление са децата? Та те винаги са част от нашия живот, където и да се намират. Не вярвам да има майка, която да не мисли за децата си, макар и да не са при нея. Имам две големи деца (самостоятелни, живеят отделно) и внук от дъщерята, и слава Богу прекрасен съпруг. Миналата година януари дъщерята започна желана и дългоочаквана работа и внука беше вече тръгнал на ясла. Да, но дойде короната през март и обявиха локдаун. Дъщерята обаче можеше да работи и много се притесни за детето, че няма кой да го гледа. Зетят вика ще плащаме на гледачка, но от работа няма да излизаш. Тогава се намеси мъжът ми и вика: "Давайте детето аз ще го гледам, частник съм, ще си организирам нещата". Аз също работех и не излезнах в принудителна отпуска. Така, че почти цяла година гледахме внука в къщи от едното ни временно явление. Беше прекрасно. Имаме голяма къща с двор и две кучета. Малкият още е тъжен и плаче за нас. И така. Децата си остават деца независимо от възрастта.
Ж52

60.   Имам дете но то не живее при мен.

Майката на авторката е допуснала грешка но все пак всеки човек греши. Няма безгрешни хора, нали. Не трябва да я съдите толкова строго. САмо койти никога през живота си не е допускал грешки само той може да съди.

Моята майка ме е изоставила още като съм била бебе но въпреки това не мисля, че някой трябва да си жертва личното щастие. Не я обвинявам за това.
Авторката не е била лишена от майчина любов. Майката на явторката не е зарязала малки деца а почти отгледани тийнейджъри.