Една история за моята баба - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121113)
 Любов и изневяра (29686)
 Секс и интимност (14354)
 Тинейджърски (21889)
 Семейство (6466)
 Здраве (9593)
 Спорт и красота (4696)
 На работното място (3173)
 Образование (7298)
 В чужбина (1651)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18502)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Семейство

Една история за моята баба
преди: 6 години, 6 месеца, прочетена 1741 пъти
Тя беше на 15 години, онези години в които играеха децата на кришка-мишка, онези години в които учеше...
Докато не се запозна с него...
Той беше висок, млад, красив мъж с черна коса и очи, беше строен но и доста по-голям от нея.
Те заживяха заедно. Тя го обичаше... Докато един ден не разбра какъв всъщност е той. Беше му се случил инцидент преди
да се запознаят. Бяха го нападнали група хулигани и от там той не беше добре с главата и на моменти превърташе.
Биеше я без причина, за някоя дреболия, дори я ревнуваше от всеки който я погледне, казваше че му изневерявала и какво ли още не.
Тя беше все още дете.. дете което се страхува. Мислеше, че ще му мине и той ще се оправи но уви... не беше така.
Минаха около 6 месеца. Един ден тя разбра нещо което щеше да промени живота и... беше бременна...
Той дори когато научи продължаваше да я тормози.. блъскаше я, удряше я.. Защо? .. Защо стоеше при него? От страх може би.. беше загърбила всички свои
мечти заради тази любов и беше заминала да живее при него. Беше толкова сама... Толкова наранена психически и физически...
Беше във вторият месец и най-накрая събра смелост и си тръгна от него.
Може би сега щеше да е свободна, може би ще се справи сама... с дете... та тя самата беше дете...
Отиде при роднините си и заживя там, те я бяха приели обратно. Нейната баба.. даа... тя беше до нея...
Но онзи мъж не спря да я преследва. Не искаше това дете... Казваше, че трябва да го даде в дом за сираци и да заживее пак при него и всичко ще бъде наред. Но уви.. клетата и баба се предаде и тя потвърждаваше думите му...
Тя беше едва на 15 още по-сама от всякога! Трябваше да вземе решение. Тя щеше да стане родител...
Не послуша никого...
Ето, че деня настъпи на 16години роди момиченце, едно красиво дете, приличаше на него беше истинска красавица.
Реши да го изгледа, помагаше и все пак и нейната баба, тогава беше се съгласила с решението и.
Трябваше да работи... да учи... да гледа дете... толкова и беше трудно... работеше на полето с едни баби, та какво друго, тя дори не беше завършила училище.
Докато един ден нейният баща не тропна с крак и не и каза, че вече не може да се грижи за тях и трябва да си намери мъж.
Той даже и беше избрал... и да тя трябваше да бъде с този мъж, защото баща и беше казал а неговата дума е закон за нея.
Е какво да прави, заживя с този човек на квартира в града. Тя, той, дъщеря и...
Детето тръгна на училище. Трябваха учебници, тетрадки. Тя се лишаваше, за да и купува тези неща, за да се чувства щастлива като всички нормални деца.
Тя беше ли щастлива? ... Беше ли спокойна? .. Имаше ли закрила от този мъж? .. Влюби ли се пак? ...
НЕ.. Той пиеше много, наливаше се с алкохол, работеше с камиони и ходеше на работа, беше простоват човек, но поне не я биеше,
като се напие заспиваше и толкова.
Да, тя беше сама... Работеше и учеше на вечерно училище. Тя беше отличничка, нейната баба и казваше, че трябва да продължи да учи и да не си пропилява живота с това дете, затова и не беше много съгласна.
Можеше ли да го направи? Та то беше нейна плът и кръв... Захвърли всичко на вятъра заради онази сладка усмивка която вечер като се прибере ще я попита"мамо как си? ". Това и стигаше...
И така минаха години... Нейното момиченце порасна. Така и прие втория и съпруг като свой баща, а с истиснкия тя се виждаше от време на време. Истинсият и баща харесваше млади момичета, живееше с доста жени и имаше деца от тях но дали ги третираше така...?
Може би! Но едно е сигурно никога няма да върне онези години които беше отнел от неговата малка 15 годишна жена. Онези години
в които играеха децата... забавляваха се, а тя беше тормозена и гледаща дете.
Минаха още дълги и самотни години единствената упора и беше нейното малко момиченце.. Нашата героиня порасна както и нейната дъщеря, живееха в онзи апартамент заедно с вторият и мъж.
Един ден дъщеря и си намери приятел, омъжи се и заживя с него. Беше на 20 и на 21 и се роди дъщеря. Тя за разлика от майка си беше
много щастлива със съпруга си. Даже и истиснкият и баща пак я виждаше, беше остарял вече, болеста му беше нараснала, не помнеше случки, и пак говореше небивалици... Той дойде да види неговата внучка която се беше родила преди месец... след това когато тръгва на път за вкъщи катастрофира и загива... някой хора казват, че може би е от болеста и е превъртял, че може би е нарочно, други, че е бил пиян... Никой незнае...
Но той вече не беше сред живите...
И така днес онова момиче което беше на 16 сега е на 57 години млада баба... Нейната дъщеря обаче, за жалост не оцени жертвите които тя бе направила заради нея през всичките тези години.. Казваше и, че не я е гледала, че се е сържала зле с нея, че даже онзи мъж с който живее не е
неин баща и е трябвало да се върне на времето при истиснкия и родител...
Думи които никоя майка не би искала да чуе от дъщеря си... Толкова много болка и мъка имаше в сърцето на тази жена.
Думите се забиваха като нож в сърцето и... даа тя беше много наранена нейният живот премина ей така... всичките жертви не бяха признати от нейното най-ценно и единствено дете... човека заради когото се беше борела още от детските си години тази заради която беше загърбила всичко, за да я изгледа...

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 6 години, 6 месеца
hash: 98a23dddc3
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Не може да искаш от децата си да оценяват жертви, които си направил поради глупост. Баба ти пита ли малкото си момиченце как се справя емоционално да живее с втория й съпруг, който пие! Каква жертва е било това, да натрапиш на детето си живот с алкохолик!

 
  ...
преди: 6 години, 6 месеца
hash: ed9e2a3d73
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Извинявам се за грешките, написах я набързо тази история.

 
  ...
преди: 6 години, 6 месеца
hash: ed9e2a3d73
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Била е по принуда с него

 
  ... горе^
преди: 6 години, 6 месеца
hash: 9ea8f3eb57
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Съглaснa съм с н 1. Aко си нa 57 г сегa, не е чaк толковa нaзaд във времето когaто женaтa не е имaлa никaкъв избор. Можелa си дa си вземеш детето и зaминеш в голям грaг, учиш, рaботиш и имaш СВОЙ живот със или без мъж, a не дa използвaш слaбосттa си и неспособносттa си зa дa мaнипулирaш дъщеря си, че ТРЯБВA дa ти е блaгодaрнa зa нещо си.
Товa спaдa към "отровни родители"!

 
  ...
преди: 6 години, 6 месеца
hash: 216760aae0
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   Ако авторката е внучката на тази баба, то авторката е на 20г има 41 годишна майка и57 годишна баба. но както е разказан разказа, изглежда внучката е още бебе /някой пише от нейно име/ и прословутата баба е на 37г.
Без значение кой на колко години е бил, в темата се развиват два въпроса от живота. Първият трябва ли да изоставиш съпруга си ако откриеш че той е болен, защото всъщност героинята след сватбата открива че първият й мъж е болен от това, че е бил ударен в главата, а не гласеше ли сватбената клетва в здраве и болест....? Точно това се пита и дъщерята на героинята, от болен на алкохолик по добре ли е и когато на човек му се случи да има болна половинка не е ли по добре да се опита да й помогне да се лекува?
Вторият въпрос е кой за кого прави жертви в отношенията дете-родител? Детето ли е жертва когато му се случи да е отгледано от родител който търси да бъде съжаляван, родителят ли е жертва че се е старал да даде най-доброто от себе си, родителят ли е жертва когато сам избира да създаде живот и всъщност жертвата която прави я прави с надеждата да си създаде цел на живота, тоест създаването на дете не го прави за самото дете а за да осмисли своето си съществуване. И в крайна сметка за какво се създават деца, за да са благодарни един ден за саможертвата на родителите си, за да радват родителите си, или просто да осмислят живота на родителите?

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker