Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Мъжа ти е егоист и това няма да се промени. На такива хора обясненията не им влияят, влизането в положението на друг им е невъзможно. Ти винаги ще бъдеш тази която "прекалява". Ако държиш да играеш неговата игра - показвай абсолютна незаинтересованост от проблемите му, точно по същия начин който той прави. В противен случай, колкото и да се обичате, вие не сте съвместими по характер.

7.   Според мен те прегръща само за да млъкнеш, защото ти си му казала, че така трябва. Не вярвам да те и слуша какво му говориш дори. Отдавна знае, че това са си твои мелодрами. Може би се е старал в началото да те разбере, сигурно е бил шокиран от това твое незряло поведение и си го стреснала в началото. След като се е старал и е нямало резултат просто е започнал да подминава тези ти изблици и да прави това, което действа в такива ситуации само и само да спреш. А за изневерите- щом му прощаваш, не очаквай да престане. Най-вероятно са много повече отколкото ти е споделил.

8.   "По принцип логиката на мъжете и жените е толкова различна"
По-скоро жените нямат логика, а се водят само от чувства и емоции.

10.   М38, Значи мъжа ти отдавна е престанал да те слуша, писнало му е твоето мрънкане и е намерил начин да ти затапва устата с прегръдка и с надеждата, че ще престанеш да го тормозиш със собствената си личност и ще го оставиш на спокойствие. Проблемите на някои жени са че не осъзнават как искат да променят човека до себе си, да го превъзпитат и с това свое отношение го отдалечават от себе си и го правят пълен непукист за емоционалното им състояние. В края на краищата нещата са ясни, в един момент си хваща любовница или някоя която няма да го превъзпитава, а ще живее с него възприемайки го какъвто е, ще го търпи и няма да го обсебва с постоянното си мултиплицирано през годините егоистично АЗ.
Та така, говорейки, спокойно иди и му се извини, че си била толкова голям ръб през всичките тия години и го помоли да ти позволи да му направиш свирка като компенсация за тормоза който си му наложила а след това го увери, че всеки път когато прекаляваш с егоизма си може да ти казва "Да го духаш".

11.   Мила авторке, най-голямата илюзия, която ние, жените имаме, е, че можем да променим мъжа. Това е голяма грешка. Не може да се промени. Осъзнай тази мисъл. Съвсем напразно си си хабила думите. И няма да се промени и занапред. Ако не ти харесва такъв, просто се раздели с него. И друго-та той се държи като типичен мъж, незнам какво изобщо искаш от него. Те повечето се държат така.

12.   Мъжът ти си е ок, даже е безкрайно търпелив, ти имаш проблем със себе си, потърси специалист!

13.   Още от самото начало е трябвало да си осъзнаеш, че не сте един за друг. Не си пасвате на емоционално ниво. Тъжното е, че има супер много хора във връзки като твоята. Това се наричат токсични отношения.
Тъпо е да се опитваш да променяш някого, защото не е възможно. Независимо дали става дума за гадже или приятел/ка или който и да било изобщо.

Номер2 ти е написал най - подходящ коментар до тук. Кратък и ясен.

А хората, които те обвиняват не им се връзвай, защото те просто идентифицират себе си с мъжа ти. Пак ти казвам - такива различни характери трябва да не сте заедно, за да може всеки от вас да е щастлив такъв какъвто е и да намери наистина себеподобен.

14.   Здравей, у нас положението е същото. Моят интелигентен, успял съпруг, никога не би пренебрегнал собственият си комфорт заради когото и да е било. Абсолютно всеки разговор завършва с упреци и анализи на моето поведение и вината се стоварва с пълна сила върху мен. Като се разплача от безсилие, той казва, че е идиот, че много ме обича и не знае защо се държи така... и това до следващият път, който е гире долу ако не на другия ден то след два дни. Толкова трае мира и спокойстеието в нас. Вече и синовете ни се научиха да ми правят забележки и аз беснея, противя се, но те просто му подражават. Ходихме на психолог и той му каза много неща. Бяхме и заедно по отделно. И в крайна сметка той каза, че не желае да ходя на психолог, защото той ме учел как да го дресирам, не бил куче. В крайна сметка след дълги скандали спрях да ходя на психолог. Малко пи малко изстинах към него. Сега си гледам децата и професията и съм глуха за неговите думи. Той си говори аз го игнорирам. Това е моят начин да се съхраня, защото той просто ме смазва. Чувам от време на време, че му липсвам, че вече не съм така мила към него и че чувства, че ме губи. Първите пъти подавах ръка, видях че е само, за да я захапе до локътя и вече просто си мълча. Нямам желание да полагам повече усилия. Живея си своя живот. Предполагам, че съвсем скоро и любовник ще се появи, на когото ще дам жената, която мъжа ми загуби.
Желая ти успех! Той няма да се промени! Ще се промениш ти!

16.   Ако не се разбирате, развръзката ще е логична. Разберете ли се също. Остава и компромиса. Мисля, че можеш да избереш едно от трите.
Кой крив кой прав е отделна тема.

17.   Противно на всички коментари(изключая номер 14), аз ще те подкрепя с 2 ръце. Имам нещо подобно вкъщи.
Цветята, розите и любовта бяха докато се роди детето. И после всичко си влезе в релсите на ежедневието.
Аз бях тази, която трябваше супер бързо да преобуе и нахрани бебето през нощта, за да не го събуди с плача си, тъй като той става много рано.
Сега детето трябва да е заспало най-късно до 10. 00 вечерта по горепосочената причина.
С влизането се обръща внимание какво съм свършила и какво не и се отварят прозорците да се проветри, защото съм сготвила вече и мирише.
Ако му споделя деня си, получавам някакви странни упреци за нещата, които му казвам.
Когато съм ядосана и кажа защо, успява да намери себе си за причина и жертва, независимо че няма нищо общо с гнева ми.
Аз лично вече свикнах и се старая да не му обръщам внимание, или да поднасям това, което искам да кажа в по-лесно смилаем за него вид. Трудно е, защото компромисите са само мои. Но... бил ми е писан за половинка. И може да звучи странно, но го обичам какъвто е.

18.   Абе народе сляп.. къде вие прочетохте, че тя искала той да бъде идеален или по точно изграден в перфектия вид от нея??? Тя просто иска да бъде разбрана, а тя всъшност не е обичана и оценена за да бъде разбрана, щом е кривал поради каквато и да е причина тоест не ясна и абсурдно оправдана от това какво по ясно и точно има да се разбира, просто загубила си години да се опитваш да го накараш не да те разбере, а да те обича... Мъж егоист няма как да те обича, той обича само себе си, той винаги ще си е прав, винаги ще измисли причина за да не е виновен, за да ти обясни, че ти не си права и жертвата е той... Съжелявам, но реалността е, че няма такова нещо като "омръзна ми", "имам нужда от това и това", "обичам те, но исках ласки и дрън, дрън"Това са шибани оправдания и който сам прецени може да вярва на тях с надежда и любов, нооо не казвам, че и аз или абе въобще всеки може да живее с мечти и надежди, но реалността е такава, че да губиш годините си за мъж ясно показал ти и доказал ти, че неще се промени.. Един човек който не осъзнава грешката си неможе да я промени.. и всеки път тя ще се повтаря и повтаря...
Урока ти е даван значи хиляди пъти по един или друг начин, дали искаш да го научиш зависи само от теб, ако искаш да ти бъде даван и даван, пак и пак продължавай по същия начин!
Както и на където да тръгнеш ти пожелавам успех и сили!
Ж20

19.   Авторке, според мен случая ти не е точно като този на номер 17. Само казвам, може и да греша, но за твое добро се надявам да съм права.

Мъжете и жените имат различно мислене, отне ми известно време съжителство с мъж, за да разбера, че всички анализи и обяснения са излишни. Повечето мъже (не всички), имат нуждата да чуват директно какво се иска от тях. Моят мъж някак се обърква в дългите обяснения, намира противоречия, губи ми мисълта... не го съдя, не е глупав, но като ти излеят една купчина информация наведнъж, трудно се смила. Един път насред скандал за битовизми ме попита директно "Какво искаш от мен? Кажи ми и ще го направя. ". Обикновено бих приела това за вид опит да ме ядоса, за някакво блъфиране, но някак ми блесна, че е възможно той наистина да не осъзнава причината за яда ми. Та, казах му директно, че искам да оправи леглото и да простре дрехите, докато сготвя, сервирам и пусна новата пералня, казах му, че след това искам да седнем да гледаме някой филм, да се гушнем и да правим секс преди да заспим. Всъщност, бях изнервена от факта, че аз сама въртях домакинството и не получавах ласки. Обичайна драма за една жена. Интересно, обаче моят човек остави компютъра, спря да се сърди, простря дрехите и оправи леглото. Било точно толкова просто. Всички обяснения, че денят ми е бил изтощаващ, че искам помощ се оказаха безсмислени, трябвало просто да кажа "Уморена съм, моля те, помогни ми. ". Не го искам от него всеки ден, не съм мързелива, да измиеш няколко съда, да оставиш нещо във фурната, да простреш прането не са занимания, които отнемат часове, но е хубаво някой да ти помогне. Всъщност, когато се върне от работа преди мен, често е свършил нещичко. Дори имаше една вечер, в която бях скапана, щях да започвам да готвя, движих се като призрак по коридорите, дойде до печката, целуна ме, избута ме и продължи да реже зеленчуците вместо мен. Без да си казваме нищо.
Опитай да обясняваш нужните си по най-краткия и ясен начин. Всякакви анализи са излишни, много ясно, че вие мислите по различен начин, че имате различно виждане и прочие. Няма кой знае какво за разбиране, никак не е сложно, нужно е комуникацията да е проста и ясна, както за теб, така и за него. Той е твой партньор, обяснението, че се чувстваш като прислужница и учител само ще го накарат да си спомни за майка му, която вероятно все го е юркала и му е мрънкала, когато е бил тинейджър.

20.   Защо не потърсите услугите на семеен консултант? Може да решите много от проблемите си. Но запомни едно - ти си го взела и обичала такъв, какъвто е. Сега искаш да го премоделираш. Ами нали затова го обичаш, защото е такъв, неподправен, истински. Вие сте равноправни партньори, ти не си му ментор, не бива да се държиш като педагог с него. Ще те разлюби и ще отиде при някоя друга, която няма да го навиква непрекъснато. Спри да му вменяваш вина. Обичайте се бе, хора!

21.   Здравейте, пише ви авторката.
Благодаря за подкрепата и за това, че сте си направили труда да отговорите.
Ситуацията с мъжа ми наистина е банална и същевременно сложна заради вложените емоции.
Мъжът ми не е лош човек, той ще изпълни всяка команда, която му дам. И да, давам команди като на войник, защото с молби не става. Така общуваме от години - аз казвам, той изпълнява.
Обича ме, виждам го всеки ден, но наистина - егоизмът е по-силен. Ето, стоим и мълчим. Аз мълча, за да му дам възможност да се поинтересува от мен (толкова пъти сме разигравали тази сцена), защото той все ме обвинява, че щял да ме попита как съм или как е минало посещението при лекаря, но на него не му идвало веднага да го направи, трябвало му време и аз не съм му давала възможност. Давам възможност, но тя не се използва. Мълчим :)

Разбира се той също не е щастлив, осъзнавам го. Но бога ми, това са проблеми, които имаме от ден първи. И като казвам, че имаме неприятно минало - предателствата от негова страна са толкова много, че ако не се разтапях от прегръдките му, досега да съм си тръгнала. А и това са сравнително дребни предателства, все си казваш, че тези неща не може да са толкова важни. И като се повторят и какво се оказва? Че за някой всъщност са важни... Оказва се, че всичките тези години обсъждане на едни и същи проблеми, в които се крие този скапан егоизъм, просто са заминали на вятъра... И ти си важна, но докато си щастлива, докато ти се прави секс - докато си такава, каквато беше като се запознахте. А не тоя киселяк, в който си се превърнала!!! Боже мой!!!

И ето снощи - стоим и си мълчим, и той казва "Знаеш ли, аз май съм в депресия. " И аз стоя в тъмното до него, с насълзени очи и си мисля "А ти запита ли се аз в какво съм? Запита ли се?? ". И го питам, той се замисля, осъзнава че е егоист, погалва ме съпричастно и след малко отново говори за себе си.
Няма въпроси към мен, защото "аз всичко си казвам сама".

Един и същи кръг се върти от години - той прави/казва глупост, аз спокойно обяснявам защо тази глупост ме засяга, той забива нос в земята и казва "Такъв съм глупак, защо си с мен? " и след два дни имаме същия казус.
Спокойствието ми вече изчезва, паля се от съвсем малко... Само да има наченка, че е направил или ще направи поредната си идиотщина. А той стои като невинно агънце пред мен и мига с очи. И ми казва, че като се успокоя, тогава ще говорим.

Аз правя компромиси, полагам неимоверни усилия да не се държа така импулсивно, а той дори не си прави труда да ме разбере. Той също вече пали лесно, писнало му е. Горкият, сякаш на мен не ми е. И в конкретната ситуация какво се получава? Той е решил да хвърля, тряска и блъска, защото е наранен от моето държание, а аз седя насреща му и през сълзи и със стиснати зъби чакам да се успокои, за да му обясня нормално, че той е провокирал моята реакция и че моята реакция е в следствие на поредно разочарование.

Е, казвате "разделете се". Лесно е, да. Нямаме деца. Обаче как се разделяш с човек, когото обичаш? И когото обичаш. За когото си се клел, че ще даваш всичко от себе си, за да го водиш по трудните пътища, през които преминава? Не изоставяш най-близкия ти човек, когато е объркан от самия себе си...
И след това се сещаш за лъжите и за всички пъти, в които той е избрал моментното удоволствие пред теб (имам предвид неща от най-глупави и незначителни, до доста сериозни) и си казваш "А какво, ако този човек прави всеки този избор съвсем съзнателно? Какво, ако той е съвсем друг човек, а не този, когото познавам? "

И така се ражда параноикът в теб. И напрежението просто не си отива... Нито, когато искаш да му го спестиш на него, нито когато ти за разнообразие си егоист и искаш да го спестиш на себе си...

22.   И двамата сте егоисти. нито ти се интересуваш истински от него, нито той от теб. Той говори и се вълнува за себе си, както и ти -за теб. като ти каза, че е в депресия, защо не го поразпита повече какво му е, ами веднага зарева и заговори за себе си. И по твоите думи, ти си го подпукала от първия ден още със скандалите и панаирите. не му оставяш и ден свободен, дори като се скарате, го чакаш да се успокои, за да го подхванеш отново. Това е задушаващо направо, и сигурно му е омръзнало до смърт. Заприличала си на досадна и дразнеща лелка, без да си даваш сметка. Нищо чудно, че търси разтуха навън. Не звучи обнадеждаващо вашата история, дори и да останете заедно, не мисля, че ще сте щастливи.

23.   Aвторке, н 4 съм, сегa след коментaрa ти... нещaтa при теб сa много по-сложни от колкото изглеждaше в постa.
С нaй-добри чувствa ти кaзвaм, че проблемът СЕГA си ти, зaрaди минaли НЕГОВИ грешки или зaбaвления.
Ти си отмъщaвaш, дори не осъзнaвaш, че го прaви. Тровиш връзкaтa ви, тровиш себе си, зa дa отровиш и него...
Имaш нуждa от професионaлнa помощ. Може би първо психолог и сaмa, a после семеен и двaмaтa.
Но, помогни си, потърси и позволи дa ти помогнaт.
Ти нямa дa позволиш НИКОГA той дa е свършил нещо кaкто "трябвa" според теб, държиш го отговорен и виновен дори зaщото дишa...
Сaмоунищожaвaш се до кaто го мaчкaш. A той явно действително много те обичa, но и действително много виновен трябвa дa се чувствa зa дa търпи всичко товa. Тa ти дори не му позволявaш дa кaже, че е в депресия. A aко не издържи нaкрaя и нaпрaви нещо непопрaвимо? A aко не издържиш ти?
Моля те, aвторке, нaпрaви поне 2-3 посещения при добър психолог!
Не, не си виновнa естествено, но имaш сериозен емоционaлен проблем след зaбежките нa съпругът ти. Минимизирa ги нa двa пъти, но ги нaрече и предaтелствa. Покaзвaш обич, опрaвдaвaш някои негови реaкции и след товa сдържaно почти го прaщaш нa гилотинaтa.
Потърси/потърсете помощ, вие се обичaте, но ще се унищожите взaимно!

24.   Явно не сте един за друг, разделете се за известно време, оставете нещата да се развиват от само себе си или почнете с терапия за двойки. Очакваш от него нещо, което той не е, опитала си да му обясниш, да го промениш, но как един слон да стане папагал? Него вече го е страх да каже или направи нещо, защото може да е грешно и прави каквото му кажеш. Говорете със специалист

25.   авторке, научи се да приемаш хората. ако обичаш мъжа си, го обичаш такъв, какъвто е, с достойнствата и недостатъците му. не може "обичам го, ама ако може да е еди-какъв-си, ако може малко по-романтичен, малко по-загрижен и т. н. ". той сигурно също си мисли: "обичам я, ама ако можеше да е по-малко недоволна... "
научи се или да приемеш човека, или да се разделите ако недостатъците му толкова ти бодат очите, че не можеш с тях. на мен лично не ми изглеждат сериозни, но това си е моето мнение. аз лично като се върна, си разказвам как ми е минал денят, мъжът ми - също и няма драми кой кого питал. мисля, че драматизираш в повече
Ж46

26.   С моя вече бивш бяхме стигнали до същото положение и знаеш ли какво? Накрая ми писна от компромиси и просто подадох молба за развод. Разведохме се и сега съм най-щастливата жена на света! Да не говорим, че по-късно срещнах страхотен човек, който няма нужда от милион и едно обяснения за да разбере това или онова, но това е друга тема. Така, че мила, по-добре едва ли ще стане, щом за толкова много години не се е научил да те разбира и не те уважава, е няма да стане сега. На твое място просто бих сложила край, но разбира се ти си знаеш най-добре каква е ситуацията в твоето семейство. Защото ако например имате деца, е тогава вече е по-сложно. Аз нямах и за това нямаше какво да му мисля толкова. Животът е твърде кратък за да губим години, в спорове, сълзи и пререкания.

27.   А, когато той не иска да си признае, че също има вина за неудовлетвореността на съпругата му? Когато той си мисли, че винаги е прав? Когато собствения му комфорт е по-важен от нея? Когато жената в неговите очи е маниячка-чистофайница и той не е искал от нея да чисти, пере, подрежда и готви когато тя го моли за помощ в домакинството? Когато ой не желае да се обсъжда даден проблем, защото той засягал личното му достойноство и това го обиждало? Камо ли да ходи да се съветва със семеен терапевт? Тогава пак жената се е взела насериозно и го обсипва със своите капризи? Нали тази връзка е за двама? Без разбиране един друг, без следване на един път и в една посока, няма как тази връзка да носи щастие на двамата. Не е виновна авторката. За да стигне до тази си роля тя очевидно е дълбоко разочарована от отношението на съпруга си към нея. Няма такова нещо като да приемеш другия такъв какъвто е в една връзка, дори и "такъв какъвно е" да ти носи неудовлетворение. Нужно е взаимно разбиране, обсъждане на проблемите и полагане на усилия за разрешаването им. Има ли в хората егоизъм, сприхавост, неспазване на нормални човешки взаимоотношения, връзката им ще бъде обречена. Или някой ще търпи до краен предел или ще избухне в даден момент.

28.   Номер 25, такива като теб трябва да се научат че някои хора не са подходящи един за друг и продължаването на подобни отношения е психически тормоз за поне една от страните. Авторката изрично казва че нейния мъж омаловажава нещата които тя споделя до ниво на тривиалност и винаги поставя собствените си проблеми над всичко. Очевидно е че твоето положение е различно иначе сама да си последвала съвета си за развод. Малко емпатия е нужна за да се вникне в положението на другия човек, не само да се проектират собствените възприятия върху някой друг. За справка - аз съм мъж и въпреки това мога да видя къде е проблема.

29.   Драга авторке, ти четеш нашите коментари, благодариш, но замисляш ли се върху написаното от нас? Или продължаваш тук да вадиш доказателства как мъжът ти не бил добър ученик... явно не си добър учител. Взаимоотношенията между съпрузи въобще не могат да бъдат същите! Значи той не разбирал как се чувстваш- а ти разбираш ли как го караш да се чувства? ! Ужасно е това, което му причиняваш, а съответно причиняваш и на себе си! Как се чувстваш ти не зависи от него, това е твое лично решение- ти това разбираш ли го? ! Какъв е тоя свръхконтрол и манипулиране, което ти наричаш любов? Ти не го обичаш, мила, щом ти се иска да го променяш, не обичаш и себе си също, щом си във филма толкова дълго време. Уж голям човек си, уж грамотно пишеш, а не можеш да прозреш, че ти имаш проблем, върни се назад и поразсъждавай в какво семейство си отгледана- оттам ти идва начина на мислене и действие! Промени се първо ти! Потърсете заедно помощ от специалисти. Ако не- освободи го от себе си, нека бъде такъв, какъвто той иска, да е щастлив и без теб! Ти също! Само не се самоунищожавайте повече!