Психическа помощ и подкрепа, моля
преди: 6 години, 6 месеца, прочетена 1349 пъти
Здравейте! На 23 години съм, имам връзка от 4 години с моето момче. Родителите ми се разведоха преди години, живеят в чужбина от не много по-малко време. Мен ме отгледа брат ми доколкото може да се каже, че някой ме е гледал. Разбира се, нашите ме хрантутиха.
Да се върнем на темата. Аз познавам родителите на приятеля ми. От много време съм "част от семейството". Обаче той не познава моите родители. Майка ми се прибира два пъти годишно, баща ми на 2-3 години веднъж. Аз се виждам с тях, понякога им ходя и на гости, но приятеля ми го държа далеч от тях. Познава се обаче с брат ми.
Проблемът е, че изпитвам адското притеснение да запозная гаджето с родител. Не знам защо. Връзката ни изобщо не зависи от тяхното мнение, тоест не се притеснявам че няма да го харесат. Много далеч съм от мисълта, че той би ме зарязал, защото не харесва нашите. Тоест реално запознанството им не представлява бъдещ проблем за нас като двойка. Той от много време (поне 2 години) ме кара да ги запозная като дойдат или ние да отидем на екзкурзия и да минем да поздравим първо единия, после другия. Но аз отказвам, не му давам основание и него вече го хващат бесовете. Нито той, нито пък аз разбираме защо са тези откази. Просто не искам.
Майка ми наскоро разбра, че си имам приятел от толкова време и остана изумена защо не го познава. Иска да се запознаят. И на нея отказвам. Пак не знае защо и й избиват лимките.
Мнението на брат ми е изключително ценно за мен. Изпитвах притеснение да го запозная с приятеля ми, но го направих много скоро след като разбрах, че това е моят човек, защото исках едва ли не благословията на батко ми. Ама с нашите не е така. Отношенията ни не са точно близки, така че би трябвало да е по-лесно. Но не е. Можете ли да предположите защо? Според мен ако открия причината мога да я превъзмогна. Но не усещам рационална причина за този едва ли не страх.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 6 месеца hash: 3285a75632

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Aми aз до колкото рaзбрaх, ти си го зaпознaлa с вaжния зa теб човек- брaт ти. Ти си възприелa него кaто някaкъв вид родитесклa фигурa, нa него имaш доверие, неговото мнение е вaжно зa теб. И до някъде е нормaлно зaщото той е бил до теб, родителите ви сa прaщaли пaри, но всичко свързaно с емоции, оформяне нa хaрaктерa, покровителство aко щеш е пaднaло нa гърбa нa брaт ти и очевидно се е спрaвил много добре. Сегa предполaгaм, че имaш някaквa вътрешнa (неосъзнaтa) съпротивa тип "от кaкъв зор дa го зaпознaвaм с тях" зaщото те ще искaт дa коментирaт, озрaзят одобрение или не, товa пък прaво ти не искaш дa им дaдеш. Зaгуби сте тaзи връзкa родители-дете. A и може дa не искaш приятелят ти дa виждa тaзи липсa нa силнa емоционaлнa връзкa между вaс. Особено aко той е близък със семейството си. Можеш просто дa си предстaвиш, че го зaпознaвaш с близки роднини. Тaкa не сaмо той ще е доволен (рaзбирaм гневa му, вероятно си мисли, че не си съвсем сигурнa във връзкaтa ви и зa товa го криеш) но и нa теб ще ти пaдне тaзи тежест от рaменете. Просто се дръж нормaлно. Предвaрително подготви родителите си, че ще ги зaпознaеш с ТВОЯ избор, можеш дa го нaречеш годеник или мъжът ми зa дa подчертaеш кaтегоричносттa си aко искaш дa ги нaсочиш, че нямaт особено мнение по въпросa и ще е излишно дa покaзвaт тaковa, особено aко е негaтивно. Нaпрaви го и си бъдете щaстливи без подобни съмнения зa приятелят ти! В крaйнa сметкa е вaжно вие дa сте ок!

 

...

преди: 6 години, 6 месеца hash: d40cddfb3f

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Според мен, не чувстваш родителите си близки, а ги обвиняваш, че са те изоставили и нищо не значиш за тях. За това не желаеш да споделиш "скъпоценния " си приятел. Докато на брат ти си го показала, дори си се притеснявала как той ще го оцени. Т. е за теб е важно единствено неговото одобрение. Нямаш нужда от тяхното одобрение, но това би трябвало да не е от значение за теб. Ти ги наказваш, като не ги допускаш до най-важната част от живота си. Предполагам, че ги мразиш, но дълбоко в себе си, не го признаваш. Може би, защото си силна, имайки приятел. Или защото не искаш да покажеш колко те е засегнала тяхната липса.

 

...

преди: 6 години, 6 месеца hash: ea00b6b93a

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

3.   Може подсъзнателно да отмъщаваш на родителите си, че не са те отгледали. И си права донякъде. Но приятелят ти може и да не разбере това и да се обиди. За него означава, че не държиш сериозно на него.

 

...

горе^