 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Изпуснат ли е или просто търси внимание?
преди: 6 години, 6 месеца, прочетена 1851 пъти
Здравейте, имам нужда от съвет.
Става въпрос за отношенията брат/сестра и поведението на по-малкия ми брат. В момента е на 8, разликата ни е 13 години.
Още от малък, той е с много буен характер, ако изобщо мога да нарека поведението му така. Вечно е с рогата напред, винаги прави на пук, крещи, вика, позволява си да удря.
Има моменти в които сякаш не е той. Не е от най-послушните деца, но пък освен лиготията, която проявява в опитите си да се налага е много любвеобилно дете. Не знам и не мога да разбера защо на моменти просто изпада в някаква истерия и с каквото и да се опитам да го успокоя-не се получава. Покрай него и аз започвам да нервнича. Предполагам, проблема се корени в липсата на бащино присъствие? С малкия сме от различни бащи, като това в никакъв случай не означава че гледам на него различно, той е най-важното нещо в живота ми. Идва момента обаче, в който колкото го обичам, толкова и ми иде да го удуша с 2 пръста.
Майка ми не проявява никакъв интерес, не се опитва да оправи нещата, не му обръща внимание. Тя ако не е на работа е на телефона и във Фейсбук. Неизживян пубертет явно. Най-лошото в цялата ситуация е, че той е още малък, имайки в предвид нещата, които прави-не мисля че е нормално за неговата възраст. В момента живеем в чужбина, но и в България нещата не бяха по-различни.
Понякога си мисля, че е антисоциален, поради липсата на контакт с дечица на неговата възраст. На детска градина тръгна малко преди да дойде време за 1ви клас (по думите на майка ми нямало места и за това не бил ходел), но и там проблеми. 1ви клас (отново заради проблемно поведение) го ''завърши'' изключително бързо, като отпусното му го дадоха с договорката майка ми да го запише в друго училище, за да не създава проблеми на тях.
Иначе е много умно дете, будно, интересува се от много неща. С майка ми живяха в Испания за известно време, като много бързо научи езика, за 8 годишно дете знае и почти перфектен английски (от игрите и детските предполагам) дори го говори по-добре и разбираемо от родният си език (който същност изобщо не го говори добре). В момента живеем в Германия и тук също ходи на училище, също се справя много добре с немският език, но когато отида да го взема от училище постоянно има оплаквания от него. Опитвам се да говоря с майка ми, но за нея проблема съм аз, аз съм го била дразнела, предпочитала съм себе си пред него, проблема просто бил в мен.
Да, не отричам че има моменти в които го дразня, но те са на игра, както и той се закача с мен. Щом усетя че започва да се дразни по-сериозно спирам, защо да си предизвиквам илишни главоболия? На майка ми й е достатъчно да не я закача малкия докато си говори по телефона и си цъка във Фейсбук (44г. жена), а това че брат ми изпада в някакви нервни кризи явно не е от значение.
Имаше момент в който баба ми се беше заела със него, дори опита с психолог, но нищо. Майка ми не пожела да довърши започнатото. За нея малкия се държи съвсем нормално, такава му била възрастта, ние не сме го разбирали.
Хора, аз ако не си разбирам братчето, няма кой друг да го разбере. От както го помня все е покрай мен, само с мен си е споделял и само аз съм му обръщала повече внимание. Мъчно ми е че не мога да му помогна, защото дори да се опитам, той не го приема, започва да се изнервя, да блъска, да чупи...
Може би проблема е и в мен, защото когато се роди, аз тепърва навлизах в пубертета, дразнех се от факта че е все покрай мен и дори не мога на вън да изляза без него, но винаги съм се съобразявала пред него. Учела съм го на каквото и до колкото мога. Играела съм си с него, внимание от моя страна не му е липсвало. Но ме притеснява тази негова изключително засилена агресия. Не искам брат ми да е нервак и да се пали от най-малкото, това действа на психиката.. Понякога си мисля, че с действията си просто показва, че иска внимание, но когато му се обърне такова, той го приема до време.
Имало е моменти, в които ме е докарвал до рев, заключвала съм се в банята само и само за да стоя далеч от него, защото ме побърква. Майка ми не взима мерки, баща му не е част от живота му от вече 6 години.. На него пък съвсем не мога да разчитам.
Моля ви, кажете ми какво да направя, за да го успокоя? Мога ли изобщо да му помогна? Има ли шанс да се успокои като поотрасне още малко или винаги ще бъде така?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: 9859c7ff12 |
|
1. Виж, значи ти си на 21 години, но вместо да заживееш самостоятелен живот все още живееш с майка си и обикаляш чужбините с нея, грижейки се за брат си?
Моят съвет е да си хванеш пътя. Брат ти не е твое задължение. Той според мен просто е израстнал без сигурност в живота си, без елементарно възпитание и има вече някакви поведенчески отклонения, които са за специалисти, не за теб. Много черти на характера си може би е наследил и от баща си и затова сте толкова различни, но като цяло ти самата още не си достатачно зряла, за да възпитаваш момче на 8 години. Рискуваш цялата ти младост да мине около безотговорната ти майка и брат ти, от когото честно казано не знам дали ще стане нещо.
Това, че като дете е научил някакви езици криво-ляво от детските площадки не означава, че е супер интелект, между другото. Всеки може да научи езици като дете ако израстне в такава среда, но това не значи, че знае езиците правилно и добре и също не значи, че няма да забрави примерно испанския език като не го ползва. Майка ти не е заинтересуван родител, но ти не си родител на момчето, а само негова сестра.
От цялото семейство изглежда, че си единственият нормален, земен човек, но рискуваш да се погубиш покрай другите. Няма да можеш нито на майка си да помогнеш, нито на брат си, а само ще затънеш с тях.
Не пишеш дали учиш, дали работиш, но се надявам, че мислиш за бъдещето си повече, отколото за бъдещето на брат си. Неговото е почти ясно. Ти гледай себе си. Понякога това е най-доброто, което може да направи човек.
Успех
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: 0dc5893d41 |
|
2. Авторката: до номер 1.
От нас се изнесох, когато бях на 17, като заживях с приятелят ми и така вече 4 години. В момента съм при майка си и брат си поради съвсем различни причини, но и когато не съм била покрай тях, винаги съм се интересувала от брат ми и съм гледала да бъда в помощ. За тези ми години на няколко пъти съм се опитвала да започна на чисто, но просто не мога да седя и гледам отстрани как расте малкия. Моя живот с един родител не е бил особено лек, не искам и неговият да бъде такъв, за това много често се опитвам да поема нещата в свои ръце, но явно не ми се получава. Благодаря ти за коментара, прочетох неща, които знам, но не исках да приема за истина..
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: a8e783dd58 |
|
3. Без да се обиждаш - майка ви е отрепка! Миролюбив и кротък човек съм, но ако ми беше жена, щях да я скъсам от бой и шутове. Явно и за това не са я издържали двама мъже до сега, че и още търси (телефони, фейсбуци).
Честно, за по немарлив и безотговорен родител не бях чувал скоро. Тя всъщност те обвинява в собствените си грехове - тя е тази, която "предпочита себе си пред него", пред вас.
Това е (житейски) капан! А ти явно не си с достатъчно житейски опит, за да осъзнаеш какво става в действителност, затова БЯГАЙ от там!
Започни да учиш нещо, върни се в България, хвани си приятел. Започни самостоятелен живот! Не позволявай дъртата шафрантия да те повлече и тебе към дъното, което рие в момента.
Наблюдавайки нейното поведение по принцип, и в частност към брат ти и към тебе, запечатай в съзнанието си как НИКОГА не трябва да се отнасяш към децата си.
С две ръце подкрепям написаното от номер 1. Макар че си пълнолетна по всички стандарти, брат ти е отговорност и задължение на майка ти! Ти можеш само да помагаш, но според мен вече си сторила пре-достатъчно по въпроса, за да можеш да се оттеглиш спокойно от тази си роля. Ще ѝ се наложи малко да понамали телефоните и фейсбуците, и да ги замени с време за гледането и възпитанието на брат ти.
Жалко за момчето - то освен баща си няма и майка.
Спасявай себе си.
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: 00a2ec983c |
|
4. Едно време ни строяваха със здрава и стегната ръка върху дупето и стоене часове прави зад вратата.... Е да ти кажа има ефект, но предпоставките са такива, че той ви разиграва и никой не му обръща внимание! Даже наскоро с мой набори се надприказвахме кой най -много бой е изял като малък и се смяхме много. Мило дете ти не си виновна за това, че братчето ти няма респект към теб и майка ти! То трябва да има строга фигура в живота си от която да попива възпитание. Например като кажеш " ще кажа на майка ти че... " той трябва да се стресне и да се спре. В днешно време повечето майки са такива на фризьор на козметик и в фейсбука. Има два варианта, едно че той ти е брат и ти си му шанс за възпитание, но с цената на огромни усилия от твоя страна. А другия е да си стегнеш багажа и да гледаш себе си. В двата варианта ще спасиш някого :)
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: 64f6b23269 |
|
5. Я го напердашете няколко пъти пикльото и да видим дали пак ще се държи лошо! Щом с добро не разбира ще разбере с лошо!
|
...
| преди: 6 години, 6 месеца hash: c798563edb |
|
6. Подкрепям 1.
Също и ви съжалявам, заради живота и съдбата на майка ви, страдате всички от това. Брат ти, определено, има нужда от психолог. По какъв начин можете да стигнете, вие си знаете там в чужбината.
Бих те посъветвала да не го дразниш на шега изобщо, защото тай си е достатъчно издразнен. Има нужда да му се хармонизира енергията.
За съжаление, има много такива деца, които далеч не са с такава тежка съдба. Нещо психическо ми изглежда.
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: 44d98fb651 |
|
7. Здравей! Според мен брат ти проявява бунт, подсъзнателно иска да му се помогне. Той расте без родители.. Аз самата проявявах подобно поведение поради други причини. Веднага трябва да започне срещи с психолог, защото на тази възраст той започва да изгражда гледната си точка за света и първите взаимоотношенията. Само го влачат из света.. никакво родителско възпитание..
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: aada622702 |
|
8. Майка ти е абсолютно безотговорен и токсичен родител, а най-вероятно и нарцисист който не може да поема никаква отговорност. На нея всички са ѝ виновни но не и самата тя. Твоя брат страда от липса на майчино внимание, което е очевидно. Покрай сериозните дефицити на майка ти като родител нищо чудно поведението му да е продиктувано от нейното собствено. Майка ти е тази която трябва да посещава терапевт, не твоя брат, но едва ли ще успееш да я накараш.
Истинско решение на проблема е трудно. Вариант е да се пренесеш другаде и да вземеш брат си с теб, ако държиш на него, защото майка ти очевидно няма никакво майчинско чувство. Това обаче не е гаранция че нещата при него ще се подобрят. Ще му бъде трудно да разбере защо собствената му майка не се интересува от него до такава степен.
Ако пък го оставиш при нея не е известно как ще му повлияе. Може от принуда да започне да му обръща внимание, като няма кой друг да се занимава с него. Можеш да ги навестяваш от време на време и ако няма признаци за подобрение от нейна страна да занимаеш социални служби със случая и да вземеш официално попечителство над брат си.
Общо взето адски трудна ситуация. Може би консултация с детски психолог или терапевт ще ти помогне да видиш и други възможни решения, които да помогнат на брат ти. Но най-токсичния фактор в живота му е твоята майка.
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: 9859c7ff12 |
|
9. Oт номер 1 - Ами, Авторке, какво да кажа - хубаво, че си се изнесла рано от това „семейство“.
Правиш предостатачно за брат си, но трябва да осъзнаеш, че просто няма какво да направиш повече. По-добре се концентрирай върху своето собствено израстване (учене на професия, следване, каквото си решила там), за да не си ти един ден такава майка като своята собствена.
Момчето на тази възраст вече не може да бъде превъзпитано, а се действа с други методи, но за това се иска психологическо, педагогическо образование.
Той все още може да стане човек, но трябва сам да го пожелае. Не може да дойде от вън вече, дори да му беше родител, а ти не си. Ти си просто една сестра, която има сигурно своите си трудности в живота и е на ръба.
Ако майка ти беше останала на 1 място и беше създала нормален дом с 1 мъж, може би щеше да има шанс брат ти, но тя сменя държава след държава, момчето няма реална среда и други възрастни, които да поемат част от възпитанието - говоря за други роднини примерно, приятели, но и учители, които да го познават от малък. У нас все някой учител, който работи по призвание щеше да му помогне, но на Запад той е никой - поредното дете с миграционен произход, което създава проблеми.
Дано се оправи като по-възрастен. Има и такива хора, но не позволявай да те повлелече и теб назад, защото от теб все още може да стане Някой, но ако се жертваш за майка си и брат си, тази жерва ще е напразна.
Не всичко зависи от теб.
Приеми го.
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: 002893c4d3 |
|
12. Номер 5 малко е крайно да набиеш едно 8 годишно дете. И с този неприличен изрз "пикльото" оле майко.
Може би трябва психолог, боя не оправя нещата
|
...
| преди: 6 години, 6 месеца hash: c0b93c74f9 |
|
13. Ти се държиш така, все едно си му майка. Обаче не си. Не се занимавай с него, ами си гледай своя си живот. Не е твое дете. Ще си имаш свое дете и ще си отговорна за него. Сега не си отговорна за брат си и не е твоя работа да се занимаваш с него.
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: 89ea0eb4e8 |
|
15. Номер 12, изобщо не е крайно особено като се има на предвид, че тази и миналата година имаше по новините не един и два случая , в които цял клас страдаше от агресивно дете г-д на възрастта на братчето на авторката! Бедна ти е фантазията на какви случаи съм попадала миналата година докато си почивах от дълго каране в парка станах свидетелка как три 7 г. момченца тръгнаха да бият и обиждат 2 годишен малчуган защото не искат да кара заедно с тях. Родителите на момченцата им обясниха че нищо няма да им стане ако оставят малчуганът да направи една обиколка с тях те пак си знаеха тяхното. После той ги остави и отиде да играе в пясъчника и батковците тръгнаха да ритат моторчето му. Е не издържах отидох и им направих забележка пред родителите им горките не смееха да ме гледат в очите а хлапетата пак си държаха на тяхното. Със сигурност в този случаи няколко шамара щяха да имат повече ефект щом от думите нямаше никакъв. Друг случаи. Карам колело преди месец и ставам свидетелка на следната сцена баба обяснява спокойно на 5-6 годишния си внук че не трябва да пресича улицата с тротинетката без нея понеже е опасно и има много коли при което хлапето тръгна да и крещи и да и говори на ма. Стана ми мъчно за жената как да търпи такова отношение от едно хлапе. Аз на нейно място щях да му отвъртя един шамар и със сигурност веднага щеше да се кротне. Той на тази възраст няма никакво уважение към по - възрастните а не ми се мисли когато порасне! Когато бях в началния курс нашата класна понякога и беше трудно да се справя с нас - колкото и да ни се караше и да ни наказваше да стоим прави ефект нямаше, бяхме кротични едиствено, когато имаше отрити уроци и проверка от инспектората. В съседния клас нямаше такъв проблем понеже тяхната госпожа беше доста строга и понякога ги шамареше и им дърпаше ушите. Спомням си, че когато ни сливаха заедно двата класа поради много отсъстващи ние също не смеехме да гъкнем при нея. И въпреки, че беше доста строга с тях учениците и я уважават и до ден днешен. С едно момиче от класа и в другото ми училище се случихме в един клас и тя не спираше да ми говори колко прекрасен учител е била и как въпреки строгостта си винаги им е помагала когато са имали затруднения по някой предмет, докато нашата класна колкото и да си я обичам понякога и тежеше да се занимава с нас, ако изоставахме по някой предмет и мрънкаше че вместо да излезе в междучасие трябва да ни стои на главите цитирам "Ох сега вместо да изляза да почина трябва да вися на главата на Х. "И това не става през соца а през периода 2000-2004 г.
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: c91c8ac443 |
|
16. А не можеш ли да отидеш отново при приятеля си?
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
