Какво да правим, когато семейството ни ни дърпа надолу? Дядо ми се самоубива бавно и мъчително. - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120678)
 Любов и изневяра (29589)
 Секс и интимност (14310)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6439)
 Здраве (9550)
 Спорт и красота (4687)
 На работното място (3139)
 Образование (7285)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18390)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Семейство

Какво да правим, когато семейството ни ни дърпа надолу? Дядо ми се самоубива бавно и мъчително.
преди: 6 години, 5 месеца, прочетена 2063 пъти
Здравейте,
Историята е следната. Аз (31), майка ми (59) и дядо ми (83) живеем в три различни краища на България. Дядо ми е много опърничев и инат човек, а последните години изкукурига и с него е почти невъзможно да се говори нормално - постоянно се оплаква, мрънка, ругае, вдига скандали. Баба ми почина през 2014 и след това дядо изпадна в депресия и се пропи. Повечето му приятели вече не са сред живите. Вуйчо ми живее на горния етаж на къщата с жена си и двете си деца, но и той е много опак човек. С дядката не си говорят от години почти и реално семейството му рядко обръща внимание на стареца. Аз също ходя да го видя за по ден-два веднъж на две-три години. Напоследък изобщо не ходя, понеже много ме товари. И приятелите му измряха. Майка ми се мъчи да му обърне внимание колкото може - праща му колети с готвена храна почти всяка седмица, ходи два-три пъти в годината за по няколко дни, да му сготви и да го види. Макар че, по нейните думи, за нея е страшен психически тормоз да изкара с него няколко дни. Има и друго - преди години баба и дядо лишиха майка ми от наследство и приписаха цялата къща на вуйчо ми. Тя го прие тежко, но въпреки това, сега само тя помага на дядо ми.
Дядката винаги е бил в завидно здраве. До скоро не беше пил нищо по-силно от аспирин, никога не е боледувал, не е помирисвал болница. Работеше до преди десетина години. Но сега инатът му го съсипва, не иска да приеме, че вече трябва да обърне внимание на здравето си. Или просто не му се живее. Още през 2013 беше започнал да се появява тумор на устната но той от инат не искаше да вземе мерки. В един момент туморът стана голям, обезобрази му лицето. Майка ми отиде, хвана го за ушите, тръгна с него по лекари. Заведе го в болница близо в голям град близо до неговия. Операцията на тумора мина успешно. Лекарите бяха учудени, че пациент на толкова години е толкова силен (макар и много свадлив и проблемен). Предписаха лъчетерапия 20 дни и прогнозите им бяха за пълно възстановяване. Но изкукуригалият ми дядо провали всичко. След първите три дни си събрал багажа, теглил една на всички и избягал от болницата. Понеже там му шумели, телевизор работел. Прибра се у тях си и заяви, че вече няма да се занимава с глупости. Изобщо не му пукаше, че болестта ще го събори. Просто отричаше всичко.
Наскоро туморът се върна. Майка ми се опита да го убеди да се лекува, но той категорично отказва - в болницата пърдели, миришело му...
Той е възрастен човек, ясно ми е, че в един момент ще му дойде времето. Макар че с неговото здраве, ако се лекува, може да изкара още доста. Но туморът ще го срине. И според лекарите - ще е много болезнено. Обрисуваха страшна картина - силни болки, невъзможност да се храни. А аз най-вече се тревожа за майка ми. Какво да направи тя? Да си напусне работата и да иде да живее при него? Или да пътува всеки уикенд? Тя е вече на възраст, с разклатено здраве. Едно такова преживяване ще я съсипе и после не знам на нея как ще ѝ помагам. Аз много се огорчих от това, което прави дядо ми и отказвам да го виждам и да говоря с него. Казал съм, че ако иска да се лекува, ще ида и ще му помогна да ходи по болници. Ако трябват пари за лечение, ще му дам. Но няма да се тормозя с него, ако той сам не вземе някакви мерки. И настоятелно моля майка ми да го остави. Не искам и тя да си съсипва живота заради него. Каогато туморът го срине, съм готов да плащам на медицинска сестра (макар че не вярвам дядката да пусне чужд човек у тях). Но искам майка ми да си гледа живота, работата. Не искам тя да си съсипва живота заради изкукуригалия ми дядо, нито аз моя. Може да звучи грубо и жестоко, но човек не трябва да се жертва, дори за семейството си. Особено ако те умишлено го подтикват към това, а не е наложително.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 6 години, 5 месеца
hash: 4f96f594d5
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Трудно е да се угоди на възрастен и опърничав човек. Но трябва да говорите ти и майката ти с дядото - да се съгласи да се лекува в болница. Обяснете му последствията. Редно е по-често да го виждате, независимо, че е инат и свадлив. Все пак това е родител на майка ти. Eдин ден като умре, да не ви тежи на съвестта, че сте могли да направите нещо, а не сте направили.

 
  ...
преди: 6 години, 5 месеца
hash: 23b429e053
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   За съжаление и ние си имаме 2 броя вкъщи, но бабички. Ужасни са и родителите ми са пред развод заради тях двете. Това е едно отвратително поколение от егоисти. Мислят се за най-най-най и, че трябва всички да им играят по свирката.
Дядо ти от инат ги прави тези магарии. Нищо не му дължите обаче щом ви е обезнаследил. Това човек прави само с дете, което е най-голям боклук. Майка ти не изглежда да е такава. Ако нашите постъпят така с мен няма да чуят нищо от мен - не че има кой знае какви имоти, а заради принципа. Той на практика се е отказал от майка ти и от теб, а вие дори твърде много правите. Вуйчо ти сигурно също си има причина да го зареже. Този дядо може и действително да иска да умре, защо не? Защо му пречите?

 
  ...
преди: 6 години, 5 месеца
hash: b88ebcd7b1
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Това, което човек сам си причинява, никой друг не може да му го стори и никой друг не може да му помогне. Ти можеш да предложиш финансова помощ, можеш да наемеш сестра, можеш да го водиш до болницата и да оставаш за ден-два-три, същото може да направи и майка ти, но до там. Никой не може насила да го вкара в болница, насила да го задържи и насила да го излекува. Той си е възрастен, това си е неговия живот и той има права. Поговорете с него, но щом е толкова инат, силно ме съмнява да се съгласи на каквото и да е било. Все пак, опитайте, нищо не губите. Вие трябва да знаете, че каквото и да сте случи, сте се опитали да го спасите и нямате вина, че той не е постъпил отговорно към здравето си. Обяснете му последствията, кажете му, че е сериозно, че ракът му няма да изчезне сам и му предложете помощ, а нататък- каквото той реши и позволи. Странното е, че винаги лишеният от наследство, пренебрегваният е този, на когото реално му пука за човека, а не за имотите.

 
  ... горе^
преди: 6 години, 5 месеца
hash: 312ffdc0d6
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Ако е решил да умира, нищо не можете да направите по въпроса. Но ако просто е инат, единствения шанс е да отидете заедно с майка ти при него, да му обясните ясно и спокойно, че го обичате и искате най-доброто за него, което включва да е жив и здрав още дълго време и понякога е нужно да се правят компромиси. Ако и от това не възприема, просто не си заслужава усилията, защото него реално не го е грижа за вас по никакъв начин - съответно няма причина да се чувствате виновни че не можете да му помогнете. Никой не може да помогне на човек, който не иска това и не го е грижа за останалите. Егоизма поради самата си същност е нелечима болест.

 
  ...
преди: 6 години, 5 месеца
hash: 44be9ea6dd
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   Можее да звучи грубо и жестоко, но човек не трябва да се жертва, дори за семейството си. Особено ако те умишлено го подтикват към това, а не е наложително.

Така е никой на никого не е длъжен, това е неговият избор. Живей си живота, защото докато се обърнеш живота е минал. Няма такива характеропати като българите. Възрастните хора са мрънкащи, злобни, най-знаещи, хранещи се от негативното. Ще кажете причината е бедността, дори и да има такъв момент, да се съберат 5 баби да си по говорят хубави неща, не ще си говорят за погребения, ще обсъждат новините и всичко в този дух. Ужасно е, хубаво е, че младите хора са по-различни и дано това да се промени.
На моя приятелка майка й и е сърдита, защото не иска да и разказва подробности от някакво погребение. Тя си има проблеми, лабилна е, но майка и не, да и разкаже и се сърди.

 
  ...


...
преди: 6 години, 5 месеца
hash: 9681e6ec36
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

6.   насила можеш да вземеш, но не и да дадеш. ако не иска да му се помогне, няма как да му натрапиш помощта си. той е пълнолетен човек и сам носи отговорност за действията си.
още повече че щом е лишил майка ти от наследство, той сам я е зачерканл и тя няма задължения към него, освен чисто морални. не виждам защо трябва да разбива собствения си живот, за да се грижи за баща си, той е направил избора си. нито е длъжна да се жертва за него, нито е оправдано, нито пък той самият иска това от нея.

 
  ... горе^
преди: 6 години, 5 месеца
hash: e6aa2cd84e
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Ами аз за моите баба и дядо бих умряла, но пък отношенията ни са по-различни. Все пак доста гадно ми звучи тази история. На 2-3 години веднъж за по ден-два, хмм. Един ден ти какъв дядо ще си, не се знае нали. Може и по-неприятен от него да станеш... ако децата и внуците ти, не ти обръщат внимание и си напълно сам... Кофти ще ти е, сигурно.

 
  ...
преди: 6 години, 5 месеца
hash: 0d2ee43d0d
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Щом са преписали цялата къща на вуйчо ти вероятно има вписано в нотариалния акт, че родителите ще останат да живеят в имота безвъзмездно и приемат да се грижат за тях(за бабата и дядото) на старини.... Т. е. от правна гледна точка майка ти не е задължена.
От морална обаче тя се чувства длъжна да помогне на баща си. Но стареца явно вече не му се живее и мрази света около себе си, загубил е жена си и всички живи приятели и ината му е взел връх.
Нищо не можете да направите, защото той си е направил изборите за себе си.

 
  ...
преди: 6 години, 5 месеца
hash: 39d2ca6409
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

9.   Ох, доста позната история. С тази разлика, че моят дядо беше страхотен човек, обаче от как баба почина си нави на пръста, че лекарите са я убили и край. Шанс да го заведеш на лекар под нулата! А като мина 80 и при него се появиха разни проблеми, старчески диабет, глаукома... нито на лекар отиде, нито си спазваше режима за хранене, нито лекарства взимаше... нищо! Накрая получи инсулт, хвана го склерозата и нашите съвсем се видяха в приключение, защото хем физически беше здрав, хем с акъл на 5 годишно, че и по-зле! Трагедия си беше! Ама какво да правиш, май повечето старци са си такива и след определена възраст стават като малки деца. Та не знам какво да те посъветвам, просто се опитайте да го подкрепяте доколкото е възможно, пък за другото, е няма как да го замъкнете на сила на лекар, дано сам се вразуми в един момент, ама едва ли. А иначе си прав, че дядо ти иска да се самоубие. Помисли си колко самотен се чувства! Баба ти е починала, с вуйчо ти не си говори, майка ти я вижда рядко, теб- още по-рядко, приятели вече няма... та сигурно и за това не вижда смисъл да се лекува, не намира причини да живее, примирил се е и просто чака края. Тъжно е, но това е реалността. Като стане сам един човек, особено на по-напреднала възраст става много тъжно. А на нас не ни остава нищо друго освен да гледаме и да се надяваме, че поне развръзката няма да е много мъчителна.

 
  ... горе^
преди: 6 години, 5 месеца
hash: b14400e379
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Първо, твърдо съм убедена, че ако ставаше дума за мъж на 43, а не на 83, то със сигурност нямаше да има коментари, които да съветват да го оставили да умре.. даже точно обратното щеше да е.
Второ, според мен ти не го уважаваш като личност авторе, защото сам казваш, че си ходил да го виждаш веднъж на две-три години по за ден-два. При тоя факт защо изобщо си позволяваш да имаш мнение по казуса? А, да, заради майка ти. Ами майка ти никой не я кара да се занимава с него. Не е като той да ѝ се е обадил да ѝ иска вниманието и помощта. И затова не е правилно така да му се назлобваш на човека, макар и зад гърба му.

Дядо ти е в депресия, може би много преди да умре жена му. Много хора са в депресия. Много хора мразят да ходят по лекари и болници, не само 80 годишни.
Съгласна съм с това, че човек не трябва да се жертва, дори и за семейството си, но това трябва да го обясняваш на майка ти, щом ти е гадно за нея. Друг начин няма, иначе сега така само ще си останеш с негативните емоции към дядо ти, а това е гадно и несправедливо, а и няма полза за никой, освен за такива като номер2 и подобни на него подчовеци да си изливат акитата.

Единствената грешка на дядо ти според мен е, че все пак ще остави имот на сина си (вуйчо ти). Може би освен на майка ти, трябва и на дядо ти да отидеш и да му обясниш това, че човек не трябва да се жертва за никой, дори и за семейството си и да си направиш един дълаг мохабет с него, да го изслушаш какво го мъчи, какво му тежи, какво го дразни, да му дадеш съчувствие и емоционална подкрепа, да не го критикуваш, да не се опитваш да го променяш и да го съветваш във връзка с това, че човек не трябва да се жертва дори и за семейството си - да си промени завещанието и да не остави нищо не само на майка ти, а и на вуйчо ти и с имота си/ парите от него да прави нещо за собствен кеф - да пътува, да си позволява луксове, които не си ги позволявал досега, абе каквото там реши, че за да спочувства емоционално по - добре.
Както каза номер7 - не се знае един ден ти какъв дядо ще си.

Сега е момента някой да ме хейтне, че предлагам вуйчото и семейтвото му да бъдат оставени без имот ;)

 
  ...

...
преди: 6 години, 1 месец
hash: 7635ea6906
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

11.   От автора: Благодаря на всички, които ми отговориха преди четири месеца. Времето си минава, а дядо ми така и не се съгласи да отиде на лекар. Появиха се бучки по шията му вече. Още се държи, но няма да е за дълго. Направо нямам идея какво да правя. Вече и да иде на лекар, най-много да забавим процеса и да се намали болката. Майка ми не може да напусне работа и да иде при него да го гледа. Не мога и аз. Колкото и да е, всеки си има живот, отговорности. До два-три месеца сигурно дядо ми няма да може да става от леглото и да се обслужва. Чувствам се ужасно виновен, че възрастен човек ще бъде захвърлен сам да умре. Но просто не знам какво да направя. Мислих за хоспис, даже им писах, но дядо ми не дава и дума да се продума - отказва категорично. Но хвърля реплики от рода на "Е то вие ако не ме гледате, кой? ". Знам ли, явно съвсем е изкуфял и очаква да си зарежем живота и да идем да го гледаме. Но няма как да стане. Виновен съм, но просто не мога да оставя всичко. И майка ми не може.

 
  ...
преди: 6 години, 1 месец
hash: 2697b59a02
гласове:
1 2 3 4 5
  (70348 гласа)

12.   Кофти отношения в семейството, дядо ти също носи отговорност за това... но минало. Вуйчо ти, ще, не ще, трябва да се заеме с него, щом са в една къща, че и му я е предписал даже, не че има значение. А вие си гледайте вашия живот, това, което можете да направите евентуално е да намерите местен човек, който срещу заплащане ще му помага и обслужва. Като физически не можете, разбирам и психически, намерете начин финансово да се погрижите, да сте поне по-спокойни. В никакъв случай не си виновен, в никакъв! Дядо ти си има 2 деца, да се оправят. За съжаление въпросът за старите хора в България няма решение както в западните държави, за себе си имам решение и то не включва децата ми, не желая, не са ми длъжни. Успокой се, ще се намери начин!

 
  ... горе^
преди: 6 години, 1 месец
hash: 7635ea6906
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

13.   От автора - 12, благодаря за подкрепата. Парите не са проблем. Касата покрива почти изцяло лечението на дядо ми. Има висока пенсия, ще стигне да покрие таксата за хоспис на 60-70%, а останалите мога да ги платя. Изкарвам нормални пари, няколкостотин или дори няколко хиляди мога да отделя, имам спестявания. Но не опира до пари. Въпросът е морален. А аз честно си признавам, нямам сили да се боря за дядо ми, след като той не иска. Но ми се плаче като си го представя как ще умре сам и изоставен в мазето на дома си. Да, той сам си е виновен. Той отказа лечението. Но все пак ми е мъчно.
Ако има Бог, вуйчо ми ще отговаря пред него. Но него няма как да го променим, той си е такъв - проклет, опърничав човек. На дядо ми съм му простил за наследството - толкова му е бил акълът. Пари мога и сам да си изкарам. Трябва да приема, че не мога да спася света. И че не нося отговорност за други хора. Всеки сам носи последствията от решенията си, колкото и тежки да са те. Не можем да оправим живота на друг човек. Можем само да му помогнем, ако той реши да си го оправи.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker