 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Искам съвет от вече преживяли с опит
преди: 6 години, 6 месеца, прочетена 1845 пъти
Здравейте, искам помощ от хора преживели вече раздяла с мъж и баща на детето. Раздяла от 5години след това няколко неуспешни опита от моя страна да се съберем. Проблеми и неразбирателства, допуснах ме и двамата в живота ни и други хора и много трудности създадох ме за детето ни. Аз си признавам че по голямата вина носех аз, защото се разделих ме. И после зада си дам шанс да се поправя и да събера семейството си отново се провалях. А това лято пак живях ме заедно 3 месеца и той не само съсипа всичко а и детето него чувства близък както трябва за едно дете, защото държанието му е на безгрижен и озлобен мъж. Той никога не е бил бащата, който трявба да е, той иска жена до себе си преди всичко детето се е появило в последствие и не е най важната за него, той н езнае и как дасе държи с нея. Тя е вече на 10год. в труден период свикнала само с мен и трябваше с внимание той да навлезе в живота и'. Зрял мъж на 34год. трявба според мен да разбира че е липсвал в живота на детето и вместо внимание той искаше да се наложи като строг баща и дори тя ако можеше да му беше отстъпила мястото си и той дае по важния за мен а не тя. Бяха кошмарни месеци и война и проблеми той беше озлобен към мен че сме били дълго разделени и обиждаше дори и детето. Незнам какво да правя сега иска още един шанс, пак е по добър а аз още чувствам вина и искам детето да бъде с двама ни. Но ме е страх отново от проблеми и нови рани за детето. Аз затова се разделих с него беше безгрижен на 29, сега е нестабилен на 34. Питам се имаме ли шанс...
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: f46fceb26b |
|
1. Не. Гледай напред. По-добре сама и спокойна с детето. Без мъж може, без радост и баланс - не.
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: 7bcab1f86c |
|
2. На 45 може и да се стабилизира. Тогава и ти ще си по-стабилна. Търпение!
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: 02fb8f848c |
|
3. По-добре недей! И сама знаеш, че нищо няма да се получи и пак ще се нараните взаимно и най-лошото е, че ще объркате и нараните и детето. Да, най-доброто за едно дете е да живее с двамата си родители, но когато е видно, че нещата не се получават, най-добре е да се разделите окончателно. Помисли си от тази гледна точка. Ти си малко дете. Какво предпочиташ? Да живееш само с мама, която те обича и се грижи за теб. Или да живееш и с двамата си родители и да си свидетелка как всеки ден се карат, нараняват те и накрая баща ти те пренебрегва?
Така, че спри да нараняваш и себе си и детето си и продължи напред! Достатъчно пъти си опитвала да оправиш нещата, никога не се е получило, защо вярваш, че този път ще е различно? Повярвай ми, няма да е!
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: 75a006c56a |
|
4. Шанс никакъв. Щом не се е възползвал от втория си шанс и още 20 да му дадеш, пак ще си остане същия. Прошката окуражава порочното поведение, не го премахва. Потърси друг мъж, който е сериозен и може да бъде истински баща на твоята дъщеря - тя го заслужава и не е нужно да изкупва вашите грешки.
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: 54799925ad |
|
...
| преди: 6 години, 6 месеца hash: d462c12175 |
|
6. Здравей. Знам че искаш мнение от хора които са го преживяли е аз съм го но съм на мястото на дъшеря ти. Нв се събирайтв аз съм на 19години вече, но повярвай от малка нашитв не се разбираха хиляди пъти се разделяха, караха ужасни случки, тва е страшен стрес особвно за децата ние го преживяваме най много. И това ми оказа страшно влияние върху самочувствие винаги съм била неуверена точно заради това, защото когато сме деца на нас семейството ни е най голямата опора, а когато и то не е стъбилно повярвай никак не е приятно. Знам че искаш да израсне детето и с двама ви но аз като живяла с такова семейсвто и все още живея ти препоръчвам да не го правиш. Вече съм достатъчно пораснала и си мисля че ако те се бяха разделили още преди време щях да израстна много по щастлива. Успех
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: 7d9acf1363 |
|
7. Олее знаеш ли кое е жалко.... за тоя манталитет, че детето децата са най-важни или, че те се обичат най-много?? !! Ти мъжа си като дете ли го обичаш? Детето като сексоален обект ли го обичаш? Майка ти като сексоален обект ли възприемашТова е различна любов и за това е неправилно да слагаш единия пред другия! Точно за това се и разделят много семейства, това е набито в съзнанието на хората! Даа ако един от двамата или тримата умира ще спасиш детето си, но това е съвсем различно ти си отговорна за това дете и аз бих спасила детето пред някой друг! Наскоро четох такава изтория точно кой, кой обича прочети я и ти дете, баща, майка! Другото е, че неможе да изискваш някой да чувства това което и ти кам някой, бащата с сигурност обича детето си, но неможе да му набиваш в главата, че и той трябва да е точно като теб!
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: 60c8e3eb20 |
|
8. авторке, никога няма да бъдеш щастлива с никого. Просто ти си от хората, които обичат да си налагат мнението на другите. Разделили сте се с мъжа ти по твоя вина, сега пак сте се разделили пак по твоя вина, защото ти отново искаш той да мисли и да действа като теб. Ами няма такова нещо, хората са различни. Или го приемаш другия човек такъв какъвто е, или живееш сама. Това че ти се струва несериозен мъжа ти, не означава че не обича детето си. Това че иска да е по строг, защото е видял че си превърнала детете в мамино детенце, също не означава че е лош.
Точно заради такива жени като теб се съсипват браковете, след което ревете че той бил несериозен и затова сте се разделили.
Преглътни егото си и се съберете отново и просто приеми човека че е такъв какъвто е. Ако не можеш да го направиш, ще си живееш сама цял живот.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
