Създаване на семейство - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120675)
 Любов и изневяра (29589)
 Секс и интимност (14309)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6438)
 Здраве (9550)
 Спорт и красота (4687)
 На работното място (3138)
 Образование (7285)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18390)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Семейство

Създаване на семейство
преди: 6 години, 5 месеца, прочетена 2677 пъти
Здравейте. Искам да споделя историята си със вас, както и да чуя мнението ви. На 26 съм, приятелката ми е на 23. Запознахме се чрез фейсбук, и сме заедно от почти 2 години. Във началото бяхме само приятели и нищо повече. Към настоящият момент тя иска да живеем заедно, и говори за деца и семейство. Но, във момента аз съм студент "Финанси задочно, усъвършенствам Английският си, и съм безработен. Имам спестявания от предишната ми работа и съм в процес на смяна на града, и търсене на по квалифицирана работа. Тоест, не мога да предложа това което иска тя към момента защото мисля, че не съм финансово стабилен за да предложа семейство на момичето до мен. Дори мисълта, че може да се появи дете, ме плаши ужасно. Не, че не искам, напротив но как ще го издържам със смешна заплата от 600-800лева? Как ще му предложа добро бъдеще, дом, условия да израстне и прочие..!? Другото което ме мъчи е, че постоянният натиск от нейна страна да заживеем заедно някак ме отдръпна от нея, а тя не е лош човек. Но просто аз някак гледам материалното, а тя не което мисля не се се среща много често във днешно време. Иначе тя е красива, умна, образована и работи като начален учител. Учи и магистратура. Като човек е много добра, но и във същото време адски ревнива. Дори бих казал, че ме задушава на моменти. Ще дам пример: тъй като, ми се наложи да добавя колежка от университета за да ми прати лекции. Тя, ми зададе въпроса защо я добавям? ! И нужна ли ми е? Махнах я естествено, но същото се повтори и в група във която със колегите и колежките си помагаме. Не, харесвам снимки на други момичета, дори и познати защото това не и допада. Нямам право да излизам със колегите си на кафе, ако има момичета. Със едно от момичетата си делим транспорта до университета, и тя ми каза, че повече не иска това момиче да пътува със мен, защото и било неприятно. А ме бих и изневерил, напротив това е долно за мен. Просто някак ме натоварва това, че не ми вярва. Постоянните обяснения какво съм направил и защо, ме изморяват. Някак престана да ми пука и дали ще се виждаме, не ми липсва толкова като преди. Понякога се държа като пълен непукист и си давам сметка, че това я наранява. Започнах да мисля как ще се оправям сам, какво трябва да направя и постигна във живота за да стана по стабилен финансово и да мога да предложа до жената до себе си по добър живот. Не искам да ставам милионер, просто искам ако един ден имам деца да им предложа възможно най доброто, защото аз съм израстнал във мизерия и със баща алкохолик. Който също така и пребиваше майка ми пред очите ми, но това не е важно. Важно е какво да направя за да не стана и аз такъв. Това момиче доста ми е помогнало във живота, и не искам да се разделяме. Преди година ми се появи паническо разстройство заради постоянният стрес на работа и безпаричие. Тя беше неотлъчно до мен. Не ме изостави нито за миг през гадните периоди. Във последно време постоянно се караме заради нейната безпричинна ревност, дори снощи заплака като се скарахме и каза, че иска само мен. Някак си се чувствам задължен да съм до нея заради това, че тя ми помогна във труден за мен момент. Но, също така мисля, че чувствата ми не са същите както преди и някак съм охладнял спрямо нея и не знам какво да правя. Ако я изоставя, ще я нараня адски много а тя не го заслужава. Но, от друга страна някак си не знам дали да продължа слеф като не съм сигурен във чувствата си. Споделете вашето мнение. Благодаря предварително.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 6 години, 5 месеца
hash: ec5c245298
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   *Това трябваше да го споделиш с нея, не с нас.
Разберете се като големи хора, не се спирай да бъдеш искрен, само защото това ще я "нарани".

*Да, аз съм на същото мнение което и ти, не бива да имате деца, ако:

*Не сте живеели заедно поне 1 година.

*Материално не сте обезпечени.

*Нямате си доверие.

*Не правите компромиси.

*Любовта е изчезнала.

*За да се промени сегашното положение, просто й сподели на 4-очи, ако не разбира от дума, ти сам си решаваш, дали да даваш газ напред или оставаш на същото положение.

*Тя, трябва да приеме че винаги ще има женско присъствие до теб, било в работа, било в университет, било неволно на улицата.
Тази болестна ревност, все трябва да се е отключила отнякъде, помогни й да я преодолее, ако не може, това вече си е нейн проблем.

*Дано се оправите.








-Maryjane

 
  ...
преди: 6 години, 5 месеца
hash: 3f2549e2cf
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Ако я изоставиш ще й направиш услуга. На фона на това, че си безработен, 600-800 лв. не са никак смешни. На всичкото отгоре имаш и травми от детството и няма как да не са ти се отразили. А това, че мислиш само за пари също не ти е плюс, но ще го разбереш на по-късен етап в живота си.

 
  ...
преди: 6 години, 5 месеца
hash: e4d8aa6194
гласове:
1 2 3 4 5
  (10 гласа)

3.   Какво семейство с тази психически неуравновесена жена? Ревността е болест. Ще ти забрани да ходиш по улиците и да работиш във фирма, където има жени. Ще почне и със самоубийство да те плаши, само почакай, ако имаш нерви. Късай и продължи напред, според твоите си идеи. Щом нямате съвпадение на визията за близкото бъдеще - нямате такова.

 
  ... горе^
преди: 6 години, 5 месеца
hash: 1e6c3a9447
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Здрасти.
Позната ми е ситуацията със създаването на семейство, защото и аз съм в подобна. На 25г. съм със завършена магистратура от година, но безработна към настоящия момент, приятеля ми се занимава със собствена фирма за поправка на компютри и каквото изкара, освен за храната, сметките и колата, отива за фирмата. Аз имам спестени около 1500 лв. и това са всичките средства с които разполагаме.

От 2 години сме заедно с приятеля ми и живея при него, (само двамата сме) иска ми се да се оженим и тогава да имаме семейство, но преди това трябва да направим и основен ремонт на малкия апартамент в който сме, което няма да стане в скоро време. Имам познати, които вече са майки и след като бебето се появи, разбирам че са теглили кредит заради него, а това при нас няма как да стане. Искаме сами да разчитаме на себе си и да разполагаме със средствата си. Правим си планове до няколко години да сме успели да се стабилизираме финансово. Живеем в Търново, а тук нето получаваш 400-500лв.

Чела съм из разни форуми, че за появата на дете няма подходящ момент. Дори да си успял и да си осигурил финансовата част, нещо друго ще се обърка. Други казват и че за отглеждането на едно бебе поне до към 1-2 годинки не му трябват много пари. Не съм на това мнение, но както и да е.

Би могъл да кажеш на приятелката си точно това, което си написал, а именно, че все още не си готов за семейство, първо, защото не си завършил образованието си и второ, защото нямаш финансовата възможност за издръжка на евентуално появило се дете.

Това, че приятелката ти иска да живеете заедно е добре и е хубаво да го направите преди да се решите да се жените или да създавате семейство, защото всеки е "перфектната половинка" докато не започнеш да живееш с него. Пробвайте да заживеете заедно и да си делите разходите до колкото е възможно. След известно време ще си изясниш сам за себе си, дали това е момичето с което искаш да имаш семейство.

Фактор, който ще ти създава проблеми в бъдеще, а и го прави на този етап е ревността на приятелката ти. Имай в предвид, че тези забрани за срещи с приятелки, ревност от колежки, следене и скандали, ще продължават да се развиват. Тя по този начин те манипулира и си мисли че с контрол върху теб, ще може да те задържи до себе си, което е супер грешната стратегия, образно казано.

Аз също ревнувам приятеля си, но не в чак такава крайна степен като твоята приятелка. Дала съм му пълна свобода да излиза с приятели и приятелки на кафе, дори и без мен, не му правя проблеми и не го разпитвам за да ми дава ежедневни отчети с кого и къде е бил. Той сам казва как му е минал деня.
Имам му доверие и именно това е едно от основните неща за стабилна връзка, заедно със честната, открита и навременна комуникация между партньорите. От друга страна, той не ми дава поводи да се съмнявам в него и ми показва и доказва ежедневно, че има очи само за мен.

Ако успееш да преглътнеш ревността на приятелката ти, тя ще е щастлива, но дали ти ще бъдеш? Такъв тип връзки не издържат дълго, именно защото единия от партньорите е манипулиран, тормозен психически. В една връзка и двамата човека трябва да са щастливи.

Пишеш, че не би могъл да я зарежеш, защото ще я нараниш... а тя не те ли наранява с ревността си? Така или иначе единия от двамата ще бъде наранен в крайна сметка и ако след като заживеете заедно, ти ѝ кажеш, че ревността ѝ те наранява и задушава, а тя не си коригира поведението, ще е по-добре и за двама ви да сложите край. Заслужавате да сте щастливи! (дори и ако трябва разделени) Защото в дългосрочен план, подобна връзка с много ревност не вещае нищо добро. Говоря от опит, защото моите родители след 20 години брак, се разделиха заради ревността на баща ми и тоталния контрол над майка ми...

Наскоро четох една статия и ми хареса този цитат ""Не е страшно да си сингъл, страшно е да си във връзка, която чувстваш като нова работна позиция, където трябва да се доказваш и да доказваш и на себе си, че там ти е мястото. Връзките не се пробват само за да си докажеш, че няма да се чувстваш по-добре с партньор. Връзките са за това да израснеш заедно с друг човек и ако не си способен, е по-добре да не опитваш. ""

Малко дълго стана цялото това нещо, но се надявам да си извлечеш полезните за теб неща.
Успех

жена, 25г.

 
  ...
преди: 6 години, 5 месеца
hash: adbca8a432
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

5.   Така й н кажи-че постоянното й недоверие в теб те наранява. Че искаш да имаш работа и тогава да мислиш за семейство. Ако трябва ходи на психолог, за да излекуваш травмите от детството си.

 
  ...


...
преди: 6 години, 5 месеца
hash: eafcf81c91
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

6.   Няма нищо лошо във финансовите ти притеснения, но искам да те успокоя като жена отгледала деца, децата не падат изведнъж от небето, първо трябва време да се направи дете, което понякога отнема години, после имаш 9 месеца за да се роди, след това първите 3-4 години детето иска само храна и гащи, така че ако сега решиш да се ожениш имаш над 5 години време докато почнат истинските разходи по дете.
Обаче при теб проблема не е страха от нямане на пари, такава жена дето от сега те държи на каишка няма да ти позволи да се развихриш да печелиш пари, я отвориш бизнес или станеш управител на чужд бизнес, я най-голямата клиентка е жена, кво праиш тогава? !? !
Така че авторе първо си събери мислите, какво искаш и дали това е жената за теб, да се жениш заради благодарност не е логично, а и да я държиш до себе си е наказание по добре я пусни да си намери щастието момичето. да първо ще страда, но колкото е по млада по бързо ще намери щастието си.
И запомни нещо от мен за държиш някого на каишка не е обич а егоизъм!

 
  ... горе^
преди: 6 години, 5 месеца
hash: 1f6da69142
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Майка ми веднъж ми каза, че никога не е подходящ момент за бебе, че докато нещата станат идеални, минават много години. С баща ми много искаха второ дете, правиха опити дълго време, отказаха се. След около 2 месеца майка ми разбра, че е бременна, беше в началото на една криза, вкъщи имаше ремонти. Справиха се. Уви, млада съм, не мисля за деца, не съм си и завършила образованието. С приятеля ми сме заедно от две години, решихме и заживяхме заедно без да сме финансово стабилни. Така е вече от няколко месеца. Справяме се със сметките и домакинството. Не е огромен проблем. Мисля, че ще създадем семейство и ще сключим брак, но не е минала и година от както делим едно легло. Важното е да си сигурен, че искаш тази жена да бъде майка на децата ти. Дори и да заживеете заедно, не бързайте. Всичко, което си изписал са неща, които трябва да споделиш с нея, а не с нас. Ти си възрастен човек, тя също и двамата се развивате, заедно можете да постигнете много, но това при условие, че се чувствате готови и го искате.

 
  ...
преди: 6 години, 5 месеца
hash: 1fbebf1031
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

8.   Aвторе, женa съм и ти кaзвaм кaтегорично-БЯГAЙ!
Ще стaвa по-зле във времето! Още сте гaджетa тaкa дa се кaже, a вече е успялa дa те окове в емоционaлен зaтвор. Кaто се и зaжените ще нaстaне aдът зa теб. Нямa "лечение" зa ревносттa.
8 години бях с ревнив мъж. Е, не можaх никогa дa му докaжa, че нямa никaкъв повод дa се чувствa тaкa. Той е общественa личност, нa много сериозрн пост... a, стaвaше смешен дa ме следи или дa прaщa подчинени дa ме следят. Често кaрaше 2-3 коли зaд мен когaто съм излизaлa. Идвaше внезaпно нa рaботaтa ми кaто "ромaнтичнa изненaдa" с цветя, бонбони, бижутa и т. н. a си беше просто мaркирaне нa територия и оглед зa нови лицa или промени нa поведение нa колеги. Докaто пия кaфе с приятелкa обикaляше кaто удaрен хеликоптер с колaтa около зaведението. С годините стaвaше все по-зле, a не дa се успокои кaкто се очaквa.
Никогa не ми е прaвил скaндaли, никогa не ме е питaл зa подозрения някaкви, никогa не ми е повишaвaл тон дори. Но беше дори още по-обидно тaзи aбсолютнa липсa нa доверие, предпочитaше сaм дa си следи всичко.
Успя изключително тънко и нежно дa отдели приятелите ми от мен тaкa, че ТЕ дa рaзредят търсениятa зaщото знaеше, че aз не бих допуснaлa мен дa контролирa.
След кaто приключих тaзи връзкa (бях влюбенa в него до последно, но нaкрaя му зaхвърлих неговите си окови в лицето и си тръгнaх) в продължение нa повече от 1 годинa продължaвaше дa ме следи (уж случaйно се зaсичaхме нaвсякъде) рaзгонвaше с присъствието си сaмо всякaкви потенциaлни връзки. Срaм, не срaм се принудих дори с бaщa му дa говоря зa дa прекрaти товa.
Бягaй!

 
  ...
преди: 6 години, 5 месеца
hash: 169cd114d0
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

9.   Ако искаш да я задържиш е нужен откровен и задължително спокоен разговор. Казваш ѝ всичките проблеми, плюс - опитваш се да разбереш причините за нейната ревност. Хората не се чувстват несигурни в половинката си случайно. Ако причината е в поведението ти и има логично обяснение - даваш ѝ го.
В общия случай трябва да премахнете причината за нейните страхове. Нещо което може да помогне за това е, всеки път когато има сцена на ревност да я успокояваш - казвай ѝ че нямаш очи за друга и я прегръщай когато е възможно. Освен това поговорете вместо забрани и опити да те контролира, тя също да ти напомня че те обича.
Има един детайл обаче, който трябва да вземеш предвид - този който ревнува винаги е по-влюбения от двамата. Според мен човек трябва да приема подобно нещо като ласкателство от една страна, защото някой толкова влюбен ще бъде винаги верен. Просто се постарай да я успокояваш, вместо да спорите или да мълчиш и да угаждаш. Ако нищо не помогне в крайна сметка, тогава вече е време за раздяла.

 
  ... горе^
преди: 6 години, 5 месеца
hash: f68383e4b6
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Утре заради нейното абсурдно поведение, ще си съсипеш живота. Да ревността е нещо мтого страшно, влачи след себе си много проблеми. Добре е тя да поработи върху това, защо е толкова ревнива. Та вие дори не живеете заедно и тя се държи по този начин, утре ще имаш работа с хора, само с мъже ли ще общуваш.

 
  ...

...
преди: 6 години, 5 месеца
hash: 715d98ef97
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

11.   9, дълбоко грешиш. има неуверени и комплексирани хора, които ревнуват просто защото са дълбоко убедени, че не заслужават човека до себе си (дори и да са му равностойни като социално положение, образование, финанси и пр. ). такива никога не можеш да ги убедиш, че човекът е добавил колежката във фейса само защото са в 1 фирма и е лайкнал снимката защото изглежда добре, а не защото иска да спи с нея.
такъв човек не е влюбен, а комплексиран и няма как да го убедиш в обратното. такова отношение обаче неминуемо отбъсква партньора, щото колкото и да е влюбен, в 1 момент му писва да доказва, че няма сестра.
авторе, не се събирай да живееш с жена, която те натоварва и с която не се чувстваш добре. с времето ще става само по-зле.
Ж46

 
  ...
преди: 6 години, 5 месеца
hash: 3415db4c66
гласове:
1 2 3 4 5
  (70348 гласа)

12.   Номер 11, какво са комплексите в случая, ако не подсъзнателни страхове. Изграждането на увереност и доверие в партньора и връзката е възможно, стига човек да разбира къде е проблема и какво е нужно за преодоляването му. Самото отписване на някой като страдащ от подобни страхове като "комплексиран и безнадежден случай" е признак за понижена емпатия, която е симптом на друго състояние.

 
  ... горе^
преди: 6 години, 5 месеца
hash: 74d66beb87
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

13.   12, преодоляването на проблема може и да е възможно, ако обаче другата страна го приема като такъв и има желание да опита да го реши. ако приятелката на автора си смята, че поведението й е нормално, а авторът е виновен, че е говорил с колежка, то нещата няма как да се оправят.
ако авторът иска, може да пробва и заедно да се опитат да решат проблема. личните ми наблюдения обаче показват, че в малък процент от случаите такова решение е успешно. просто малко хора са склонни да признаят, че имат проблем, а още по-малко - да работят върху решението му. далеч по-лесно е да си кажеш: ама той/тя са виновни.
съжалявам, но това са моите наблюдения, а ако изглеждам ниско емпатична - така да е :-) лично аз не бих вложила години в превъзпитание на някого със съмнителен успех, да не говорим дали самият човек го иска... трудна работа...

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker