 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Една тъжна история за баба
преди: 6 години, 5 месеца, прочетена 2251 пъти
Здравейте, искам да споделя с вас защото ми е много тежко и няма с кой друг.. Става дума за баба, човекът който посвети целият си живот на мен. Още от самото начало, от както съм на този свят баба ми винаги бе до мен.. Тя и дядо ме отгледаха от малък. Баба беше всичко за мен. С дядо ми помагаха когато имах нужда от майка и баща до себе си. Майка ми е алкохоличка и я виждах веднъж на два месеца, съсипа живота на баба и дядо. А какво да кажа за баща ми.. Алкохолик който не съм виждал от 10 години ако не и повече, искам да подчертая че съм на 17.. Когато бях малък баба беше навсякъде с мен, постоянно правеше всичко възможно да съм добре, но нямаше късмет и се разболя от рак.. Баба, дядо и всички близки криеха това от мен и никога не съм мислил че мога да я загубя, бях свикнал тя да е винаги покрай мен. Да речем че тя се справяше с болестта си.. Това действие се развива около 2005-2006 когато съм бил на 6. Тя често ходеше в болница, аз дори не подозирах че е болна, по това време докторите са й давали няколко седмици живот.. но успя да победи рака поне за момент и живя още доста време.. Започнах да раста, все по често се карахме, отделях и по-малко време. Не си давах сметка че някой ден ще я загубя. След време Ракът отново атакува, болестта се завръщаше с пълни. Все по често ходеха по болници с дядо да правят различни изследвания и какво ли още не.. Бях свикнал баба винаги да е добре и въпреки всичко тя да се връща по силна от всякога. Не си мислите че не съм й оъделял никакво внимание, напротив.. Често гледахме телевизия вечер заедно, лежейки в нейното легло като малко дете. Не бе достатъчно обаче.. Вместо да съм с нея по цял ден, аз си имах смартфон.. На който играех и си пишех с така наречените "фр"(приятели) майка ми се разведе с нейният мъж, съжалявам че съм пропуснал да обясня. Та след като се развдоха тя нямаше къде да отиде и дойде при нас.. Където продължи да пие и да прави скандали.. Това не се отрази добре на баба и дядо изгони майка ми.. Това също не беше окей за баба, но пак беше по-добре. През тази година болестта нанесе поражения върху баба.. Тя започна да не вижда с едното око, да се задъхва като ходи и не можеше да прави нищо.. едвам готвеше. Всяка седмица ходеше да й правят химиотерапия и пиеше много хапчета. Дядо винаги е казвал че ако баба си замине о той няма да се задържи дълго. И ето че тя отиде в болница както винаги, без да мисля че ще стане нещо но.. На втория ден, майка ми която сега живее с нас защото просто няма къде да отиде е чула от дядо че има опасност баба да си тръгне от този свят и ми каза.. Отвърнах й че не искам да говоря на тази тема и не ми се мисли, излезнах от стаята. В неделя на 26. 11. 2017 отидохме да видим баба в болницата.. Бях тъжен. Стигнахме в болницата, влезнахме да я видим и ми стана мн мъчно.. Окована със системи. Отидохме при нея и тя изглеждаше весела предполагам за да скрие от мен какво всъщност става.. Тя дори се шегуваше, държах я за ръката и си говорехме.. Каза ни да си тръгваме за да не я гледаме така.. Дядо и леля излезнаха от стаята в болницата, аз останах, целунах я и й казах искам да си дойдеш ей(с доста тъжен и променен от емоции глас). Тя каза скоро си идвам. Не исках да излизам от стаята но щях да се разплача и излезнах. Както и да е прибрахме се, чувствах се малко обнадежден. Вечерта плаках и се молих баба поне да си дойде да преживее новата година и празниците заедно с нас след което заспах.. На сутринта отидох на училище.. седяхме със съученици в едно кафе към 9:30 когато леля ме попита във фейсбук '' къде си? '' отгових че съм на училище и попитах защо.. Докато чаках да върне отговор си представях как ще ми каже лошата новина просто я очаквах.. Това и стана.. Баба ти почина бе отговора. Вцепенен гледах как навън вали сняг и ми стана мъчно.. Прибрах се, в нас бяха леля, сестрата на баба и приятел на баба.. Чакахме дядо да си дойде а майка ми беше на работа.. Не след дълго дядо си дойде разплакан, прегърнах го. Те щяха да ходят в болницата за да вземат трупа и да го предадат на траурна агенция или нещо такова.. Казах им че не искам да дойда, единствено аз здържах сълзите си. Те тръгнаха, аз останах.. Веднага се разплаках и започнах да гледам стари снимки.. В 4 албума със снимки баба я имаше 3-4 пъти.. Осъзнах че нея я нямаше на снимките защото тя винаги беше човекът който правеше снимките. Намерих едничка на която съм малък и навън има сняг, аз съм на шейна а баба ме тегли из снега.. Плаках си доста време, около час, след това обикалях къщата безцелно, отидох в нейната стая за да се сетя къде заспиваше, плаках над възглавницата й, над кревата й.. След това реших да напиша тази история.. Никога няма да забравя тази дата 27. 11. 2017.. Дата в която част от мен загина. Сега съм сам в къщи и чакам дядо да се прибере заедно с леля и останалите. Майка ми е на работа, все още не знае че баба почина днес и се чудя как да й го кажа. Благодаря че ме изслушахте, доста дълго се получи за което съжалявам, не малко неща спестих. Бъдете живи и здрави и се радвайте на близките си, не бъдете като мен.. Обичам те бабо :(
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 5 месеца hash: 39a2a97027 |
|
1. Дядо ми почина преди около месец. Много го обичам и много бяхме близки. Много ми е тежко, но вече не говоря за това с никого, защото няма смисъл. Това не е проблем, на който му трябва решение, просто се случва. И аз самата не знам как томно да се справя. Не минава ден без са се сетя за дядо, често го сънувам, помня перфектно спомени с него, гласът му, как говореше, как се смееше, как се радваше да ме види всеки път... много ме боли и често плача. Не знам какво да те посъвтевам, но просто знай, че не си сам. Загубата на близък човек е неописуема, но предполагам, че това е нещо, през което на всички ни се налага да преминем...
Изпращам ти прегръдки, бъди силен!!!
|
| преди: 6 години, 5 месеца hash: f5d09cac98 |
|
2. Здрасти приятел,
Съжалявам за загубата ти! Аз загубих моята баба на същата възраст. Сега ме върна 15 години назад, все едно съм аз. Преживях го много тежко, трябваха ми много години за да мога да се окопитя. И именно от тази позиция знам, че утеха няма. Само време... много време и сила на духа. Пожелавам ти да си по-силен от мен, за да продължиш живота си възможно най-пълноценно! Носи я в себе си. Тя е част от теб, защото те е оформила като човек и продължава да живее посредством теб.
|
| преди: 6 години, 5 месеца hash: d69a38cbb7 |
|
3. Прочетох историята ти и се разплаках. Отново си спомних как загубих моята любима баба. Бях почти на твоята възраст. Тази година станаха 27г. С времето болката намалява и си спомняме хубавите неща за хората, които сме загубили. Бог да прости баба ти.
|
| преди: 6 години, 5 месеца hash: 8739bc1246 |
|
4. Моите съболезнования...
|
| преди: 6 години, 5 месеца hash: 03e113a3db |
|
5. Здравей, мило момче! Моите съболезнования, знам колко е тежко да загубиш баба, която те е отгледала. Мога само да ти пожелая често да идва в съня ти, за да се разтъжиш. Много е хубаво, сякаш отново сме били заедно. Помоли се на Господ да я сънуваш. Мисли,че тя е с теб, просто физически я няма. Радвай се, че си бил отгледан от толкова добър човек. Бъди щастлив от този факт. Прегръщам те!
|
...
| преди: 6 години, 5 месеца hash: 4f612717bc |
|
6. Дръж се, мило момче! Искрени съболезнования, знам как се чувстваш. Звучи клиширано, но тя те гледа от някъде, душата винаги остава жива, подкрепяй истински близките си хора, бъди щастлив и запомни всичките ви прекрасни спомени заедно. Ако имаш нужда от някого за разговор дори, насреща съм.
Julian
|
| преди: 6 години, 5 месеца hash: fe87fb624e |
|
7. Моите съболезнования разбирам какво ти е и аз изгубих моята баба преди 3 години отиде си пред очите ми. ж. 24
|
| преди: 6 години, 5 месеца hash: c7cc481ba0 |
|
8. Миличък, щях да се разплача докато чета историята ти, защото съм преживяла същото не веднъж, а цели три пъти! Загубих и двамата си дядовци и едната си баба. За това знам колко много, много боли! Но това е част от живота и няма как да го избегнем. Ако мога да ти помогна ще ти кажа аз как се успокоявам. Като начало не се прави на силен, а остави сълзите си на воля. Така поне ще се умориш и има шанс да поспиш. Друго, мисли, че сега е на едно хубаво и топло място, където няма студ, болести и болка. И на последно място, вярвай, че баба ти не те е изоставила и никога няма да те изостави! Да, не можеш да я видиш, нито да чуеш гласа и, но те е обичала и те обича толкова много, че не те е изоставила и винаги ще бди над теб.
Знам, сега болката е много силна, така че каквото и да ти напишем или да ти каже някой няма да ти помогне, но с времето ще започнеш лека полека да го приемаш. Да, никога няма да спре да те боли и често като си спомниш за нея ще плачеш, но поне шокът от загубата ще изчезне.
Вярвай в това! Баба ти винаги ще е с теб!
|
| преди: 6 години, 5 месеца hash: 1a8d97b39e |
|
9. Много съжалявам за загубата ти! Моите съболезнования!
|
| преди: 6 години, 5 месеца hash: 0f1a127f48 |
|
10. Моите съболезнования. Бъди силен!
|
...
| преди: 6 години, 5 месеца hash: 27a34ca813 |
|
11. Здравей отново! Номер 2 съм. Искам само да допълня, че преди близо 2 години си отиде и дядо ми, който също като твоя, обичаше много баба ми. Благодаря му, че издържа още 13 години с нас! Беше невероятно умен, благороден и добър. На 85 години имаше по-бистър ум от мен. Ще ми се някой ден, ако имам внук, да ми се възхищава поне наполовина толкова, колкото аз на него. Бъдете си взаимна подкрепа и се радвайте един на друг!
|
| преди: 6 години, 5 месеца hash: 032db37260 |
|
12. Благодаря ви на всички.. Истината е че живота без баба не е лесен и го усетих от първият ден. Трябва аз да поддържам мира в къщата и да се грижа за другите. Погребението беше вчера но не намерих сили да отида, аз помня баба си жива и исках така да остане в съзнанието ми, не в ковчег. Поне се радвам че вече не се мъчи и се усмихвам когато си спомням моменти. Надявам се че някой ден ще се видим горе кой знае. Сега съм спокоен, кофти е всичкото това но няма какво да сторя.. Аз ще се справя но дядо изглежда променен.. Дайте съвет как да постъпя с него, иначе гледам да го разсейвам до колкото е възможно, играем шах вечерта, гледаме футбол. Много му е трудно а не искам да загубя и него. Още едно голямо БЛАГОДАРЯ, поздрави - Автора
|
| преди: 6 години, 5 месеца hash: c7cc481ba0 |
|
13. Дал ти си млад и ще се справиш, но за дядо ти е още по-трудно, за това правилно си постъпил. Не го оставяй сам с мъката. Бъди до него, прави му компания, говорете си, гледай те футбол... изобщо правете всичко, което харесвате. Това ще му помогне много, но едва ли някога ще бъде както преди. Моят никога не се съвзе напълно след като баба си отиде, но поне полагаше усилия и живя още доста години. Е, сега ми остава утехата, че отново са заедно... там някъде и бдят над мен.
|
| преди: 6 години, 5 месеца hash: 72a90ec4ac |
|
14. Здравей мили авторе, историята ти ме разплака аз съм момиче на 14 години- мога да ти бъда сестра. Моите съболезнования, имал си страхотен човек, Съчувствам ти, преживяла съм същото с моята майка Мама почина когато съм била на 8 години. Сега съм на 14.
Бъди силен, баба ти винаги ще бъде до теб, дори когато вече не е сред живите.
Валентина -14 г
|
| преди: 6 години, 5 месеца hash: e957a27b6c |
|
15. Много красива макар и тъжна история. Благодаря, че сподели. Какво да ти кажа... Не знам дали и ще ме разбереш. Аз съм много по възрастен от теб и съм прогребал доста роднини, включително и любима баба. Така, че много добре знам какво стои зад думите ти. Има една теория, че болката е най силния катализатор за да се развиеш като личност. Ще разбереш това след време. Разлика ще има между теб, твоите мисли и действия в сравнение с тези на безгрижните ти връстници...
Моят съвет е - научи най ценния урок в този живот - всичко е мимолетно, особено ние. Цени всеки момент със близките и не бъди безразличен към техните страхове, нужди и надежди. Защото един ден те просто няма да са до теб. Вече чудесно си разбрал това, надявам се. Останалите уроци в този живот ще са ти като детска игра...
|
...
| преди: 6 години, 5 месеца hash: 3f7c6e0ca2 |
|
16. Моите съболезнования! Баба ти сигурно е била страхотен човек!
|
| преди: 6 години, 5 месеца hash: 0d5d23054a |
|
17. Автор: благодаря ви на всички.. Олекна ми и много ми помогнахте. Бъдете живи и здрави
|
| преди: 6 години, 5 месеца hash: 6b6ee7ebc1 |
|
18. Мойте съболезнования горката жена... И мойта баба почина тази година много ми липсва и много страдам че няма да е със нас на празниците но това е живота!!!
|
| преди: 6 години, 5 месеца hash: d0ac2908e0 |
|
19. Аз също бях на 17 когато почина баба ми. Също криха максимално дълго от мен състоянието и. Разбрах, че има рак, чак когато и окапа косата и започна да ходи със забратка. През тези 5-6 месеца, в които ракът я унищожаваше, по никакъв начин външно не позволяваше аз да науча колко е зле, но определено нямаше как да забележа някой промени, които настъпиха в самата нея. През няколко седмици ходеше на химиотерапия и се връщаше. Последният път отново си помислих, че ще е така, но след като закъсня дори с 1 ден веднага се сетих какво ще се случи. Така 14 дни бях в невидение, и си нямах ни най-малка идея, че нямаше да я видя повече когато заминаваше последният път, а в болницата не съм ходил, тъй като беше в реанимация последните си дни.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
